№ 59
гр. Русе, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
Членове:Пламен Дочев
Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Крисиана Милкова
в присъствието на прокурора Я. Г. И.
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20244500600826 по описа за 2024 година
-ти
С присъда №55 от 08.05.2024 г. по н.о.х.д. №1370/2023 г. на РРС, 6 наказателен
състав, подс. П. А. З. е била призната за невинна в това, че през периода 04.03.2015 год. -
25.01.2016 год. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на пет пъти,
противозаконно да е присвоила чужди движими вещи - парична сума в общ размер на 136
884.18 лева, собственост на С.Н.К. от гр. Русе, която владеела, като обсебването да е в
големи размери, поради което и на основание чл.304 от НПК, я оправдал по обвинението за
осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Със същия съдебен акт подс. П. А. З. била призната за невинна и в това, през периода
06.03.2015 год. - 25.01.2016 год. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на
три пъти, като пълномощник на С.Н.К. от гр. Русе, съзнателно действала против законните
интереси като от Д.ието да са последвали значителни щети за представляваната в размер
на 37 750. 00 лева, поради което и на основание чл.304 от НПК, я оправдал и по обвинението
за осъществен състав на престъпление по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от прокурор
при РРП. В същият и допълнителните съображения към него се излагат съображения за
материална незаконосъобразност на атакувания акт. Развиват се доводи в насока
необоснованост и неправилност на атакувания акт. Твърди се, че първоинстанционният
1
съдебен състав неправилно е интерпретирал гласната доказателствена съвкупност давайки
вяра на обясненията на подсъдимата и показанията на нейните роднини. Последните намира
за житейски нелогични и развива подробни съображения в тази насока. Сочи се, че в
противовест с предписанията на процесуалния закон съдът е изключил показанията на св.
С.Т., приемайки, че последният е извършил разузнавателна беседа, като представителят на
държавното обвинение счита, че изложението му, касателно състоянието на К. следва да
бъде поставено в основата на доказателствените изводи досежно интересуващите
производството факти. Позовава се на актове на състави на РРС и РОС, с които са били
отменяни прекратителни постановления на наблюдаващия прокурор. В обобщение РРП
счита, че обвинението се явява доказано и моли първоинстанционната присъда да бъде
отменена, а от страна на въззивната инстанция да бъде постановена нова, с която подс. З. да
бъде призната за виновна по повдигнатото и обвинение като и се отмерят наказания според
исканията на прокуратурата пред първата съдебна инстанция.
В съдебно заседание пред РОС представителят на Русенска окръжна прокуратура
счита първоинстанционната присъда за неправилна и необоснована. Счита, че в рамките на
съдебното дирене са били събрани достатъчно доказателства в насока осъществяване на
Д.ията по повдигнатото и обвинение за осъществени състави на престъпления по чл. 206, ал.
3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
и развива подробни съображения в последната насока. Твърди, че в рамките на разглеждане
на делото са били допуснати съществени процесуални нарушения – изключването на
показанията на Т., противоречие в мотивите към съдебния акт, което според представителя
на държавното обвинение налага отмЯ. на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане. Алтернативно пледира за отмЯ. на съдебния акт и осъждане на подсъдимата по
повдигнатото и обвинение след коригиране на периода на извършване на престъплението по
чл.206 от НК, като намира, че в рамките на производството са били събрани достатъчно
доказателства за виновността , развивайки подробни съображения в последната насока.
Предлага да и се наложат наказания лишаване от свобода за всеки един от съставите в
размер на около година, да бъде определено общо наказание по реда на чл.23 от НК, чието
изтърпяване да бъде отложено за подходящ изпитателен срок.
Упълномощеният защитник на подс. П. З. моли протеста на представителя на
прокуратурата да бъде оставен без уважение. Намират обвинението за недоказано и прави
искане присъдата на РРС да бъде потвърдена. Конкретизира, че правилно първостепенният
съд е приел Д.ието по чл.206 от НК за несъставомерно. В последната насока твърди, че с
експертното заключение на допълнителната счетоводна експертиза се установява, че сумите
по първото и второто Д.ие не са постъпвали по сметката на подсъдимата, а по третото макар
и да са постъпили, то същите са били върнати по сметката на С. К. и подс. З. е задържала
единствено сумата от 9 000 лева за покрИ.е на нуждите на К.. Позовава се и на гражданските
решения по отношение на четвъртото Д.ие, част от продължаваната престъпна деятелност-
че сумите са постъпили на законово основание и са били разходвани със знанието и
съгласието на С. К.. Намира, че контролирания съд е достигнал до правилен и
2
законосъобразен извод и че не е било осъществено и Д.ието по чл.217, ал.4 от НК. Моли
присъдата на РРС да бъде потвърдена изцяло.
Русенски окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
за установено следното:
Производството пред РРС се е развило по реда на гл.ХХVІІ, чл.371, т.1 и сл. от НПК,
доколкото в разпоредителното заседание и преди даване ход на съдебното следствие съдът
при условията на чл.372, ал.3 е одобрил депозираното от страните в производството
съгласие да не се провежда разпит на свидетеля С.Т. и вещото лице Х.Н., а да се ползва
съдържанието на протокола за разпит и експертното заключение на съдебно почерковата
експертиза от досъдебното производство.
Ясно изразеното вътрешно убеждение на РРС по фактите е формирано на основата на
относително безпротиворечивата доказателствената съвкупност – гласните доказателства –
обясненията на подсъдимата П. З., показанията на свидетелите К., Ф., Т.-С.,А.,Н., П. В., З.,
К., А., Д. П., В., Н., К., Н., Р. И. и К., писмените доказателства – пълномощни, нотариални
актове, заключенията на съдебно счетоводната и допълнителната съдебно-счетоводна
експертизи (последната назначена и изслушана в рамките на съдебното дирене пред РРС),
тези на строително-техническата експертиза назначени в хода на съдебното следствие,
съдебно психиатричните експертизи и и заключението на почерковата такава.
Изброената доказателствена маса установява еднопосочно, че към началото на 2015 г.
С.Н.К. била на възраст от 79 г. Тя била в сравнително недобро здравословно състояние, но
редовно посещавала личния си лекар без чужда помощ. К. е имала син – Ц. К., който в края
на 2014г. бил на възраст от 54 г. Двамата са живеели на различни адреси.
Към края на 2014 г. Ц. К. притежавал недвижими имоти: дворно място, находящо се в
с. Р., обл. Русенска, ул. "*********** №** представляващо ПИ *******.***.*** с площ от
1406 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и други сгради с обща
ЗП от 257 кв. м.; апартамент №** с площ от 49.64 кв. м, находящ се в гр. Русе, ул. "*****
************ ******** *******" (старо наименование ул. „*****“) №*, бл. „***** 1“,
вх.*,ет.*; апартамент №** с площ от 46.60 кв. м., находящ се в гр. Русе, ул. "******" №**,
вх. *, ет.*, ап.**; дворно място, находящо се в гр. Русе, ул. "**** ******" №*,
представляващо ПИ ******.**.**** с площ от 202 кв. м., заедно с построените в него
масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор №******.**.****.1 със ЗП 50 кв.м и
друг вид сграда за обитаване с идентификатор №******.**.****.3 със ЗП 28.00 кв.м, както и
с всички подобрения в имота (гараж с лятна кухня) и апартамент № * със ЗП 37.21 кв.м,
находящ се в гр. Русе, ул. „******“№*, бл. "**** *****" вх. *, ет.*.
С. К. била собственик на апартамент в гр.Русе , ул. „******“ №*, бл. "**** ******"
вх. *, ет.*.
Към края на 2014 г. К. живеела в апартамента в бл. "**** ******" вх. *, ет.*, а синът
в къщата на ул. "**** ******" №*.
3
К. и св. З. били съседи и приятели, като З. участвал в ремонтите на притежаваните от
К. недвижими имоти.
Подс. П. З. била съпруга на св. И. З..
В края на 2014 г. Ц. К. починал в дома си, като пръв го открил св. З.. Той и още едно
неустановено лице се свързали по телефон с майка му – С. К., която уведомили за смъртта
на сина , а след това я посетили и в дома . Погребението на К. било организирано от
подс. З., св. И. З. и други негови приятели. Малко след това К. поискала помощ от З. - да
съдейства за прекратяване на сключени договори за наем на част от имотите на К., тъй като
наемателите не заплащали наем и разходи.
След смъртта на К., св. И. З. често посещавал неговата майка - С. К.. В един момент
той забелязал, че здравето се влошило. От своя страна К. поискала да се срещне със
съпругата му, тъй като се нуждаела от женска помощ. След като подс. З. се съгласила тя
започнала да посещава дома на К. и да и помага в ежедневието. В същия този период К.
взела решение да продаде всички наследени от сина си имоти, тъй като смятала, че работата
по тях е довела до смъртта на сина . Решила това да стане на цената, на която синът ги е
придобил.
В изпълнение на така взетото решение К. сама намерила купувачи на единия от
имотите – дворното място и къща находящи се в гр. Русе, ул. "**** ******" №*, заедно с
построените в него масивна двуетажна жилищна сграда. Договорила продажна цена от 24
505 лв. при данъчна оценка от 24 504.70 лв. и пазарна оценка от 58 200 лв. Тъй като била
затруднена при снабдяване с необходимите документи за изповядване на сделката тя решила
да упълномощи подсъдимата З. - както да я представлява при снабдяване с документи за
вече договорената сделка, така и впоследствие да извърши продажба на другите наследени
от сина имоти. За целта на 20.02.2015 г. пред нотариус С.К. било съставено нотариално
заверено пълномощно, по силата на което К. упълномощила подсъдимата да я представлява
пред нотариус, ФЛ, ЮЛ и да се разпорежда неограничено, като продава на когото намери за
добре, на цена и условия по своя преценка, следните недвижими имоти нейна собственост:1)
поземлен имот, находящ се в гр. Русе, местността „Б.Я..“, представляващ имот №
*****.***.*** с площ 546.00 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда със ЗП 26.00
кв.м и всички подобрения и приращения в имота; 2) дворно място, находящо се в с. Р., обл.
Русенска, ул. „********" № **, представляващо ПИ *******.***.*** с площ 1406 кв.м.,
заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и други сгради с обща ЗП от 257
кв.м и всички подобрения и приращения в имота; 3) апартамент .№** с площ от 49.64 кв.м.,
находящ се в гр. Русе, ул. „****** ******* ******* ******“ (старо наименование ул.
„*****“) №*, бл. „***** 1“, вх.*,ет.*, заедно с прилежащите към него части и 4) апартамент
№** с площ 46.60 от кв.м., находящ се в гр. Русе, ул. "******" №**, вх. *, ет.*, ап.**, заедно
с прилежащите към него части. Упълномощила я още да получава капарото в случай на
предварителен договор за продажба, както и продажната цена в брой и/или по банков път по
банкова сметка на К., като за целта оформя с подписа си всички необходими документи за
извършване и приключване на продажбата на имота. Със същото пълномощно К.
4
упълномощила подсъдимата да я представлява пред всички държавни и общински органи,
както и пред банка „ДСК“ ЕАД като открива и закрива сметки на нейното име, да се
разпорежда със средствата по всички нейни сметки, влогове, депозити, да внася и тегли
неограничено, да нарежда преводи, да иска и спира плащания, да прекратява и подновява
депозити, да попълва, подава и подписва от нейно име всички необходими документи във
връзка с горните права. Текстът на пълномощното бил изготвен в нотариалната кантора по
указания на К. и след представяне на нотариалните актове на имотите за точното им
описание.
На 20.02.2015 г. с договор за покупко-продажба на МПС, вписан с рег.436/20.02.2015
г. на нотариус С.К., К. прехвърлила собствеността на наследения от сина лек автомобил
марка „Хонда Акорд“ с рег. №******* на Д.Д.А. за сумата от 300.00 лева.
Няколко дни след това, на 24.02.2015 г. пред същия нотариус К. упълномощила
подсъдимата да я представлява пред съответните държавни и общински органи и да получи
издадените данъчна оценка, скици, схеми и документи, както и да подава декларации за
следните недвижими имоти нейна собственост: 1) дворно място, находящо се в гр. Русе, ул.
„"**********"№*, представляващо ПИ ******.**.**** с площ 202 кв.м, заедно с
построената в него масивна двуетажна жилищна сграда със ЗП 50 кв.м и друг вид сграда за
обитаване със ЗП 28.00 кв.м; 2) апартамент, находящ се в гр. Русе, ул. „******“ №*, бл.
"*********", вх.*, ет.*
След като подсъдимата успяла да се снабди с необходимите документи за
изповядване на сделка, на 20.02.2015 г. К. се явила лично пред нотариус С.К. и продала
къщата и дворното място наследени от сина находящи се на ул. „"**********"№* за
сумата от 24 505 лв. при данъчна оценка 24 504.70 лв. Сумата от продажбата постъпила по
една от сметките на К. с ІBAN: *******************. Допълнително по същата сметка от
страна на купувачите била приведена сумата от 21495 лв. с основание покупка на
покъщнина и ремонт.
На същия ден и при нотариус същия с Договор за покупко-продажба на МПС К.
прехвърлила собствеността на наследения от сина лек автомобил марка „Хонда Акорд“ с
рег. №******* на Д.А. за сумата от 300.00 лева.
След получаване на пълномощното подсъдимата и съпругът се заели с обявяването
на недвижимите имоти описани в пълномощното за продажба. Двамата споделили със
съседите на имотите, както и със свои познати, че се искало бърза реализация на имотите.
На 06.03.2015 г. с нотариален акт при нотариус А.Ф. подсъдимата, в качеството си на
пълномощник на К., продала на св.Е.Г.Т.-С. едното от жилищата - апартамента находящ се в
гр. Русе, „****** ******* ******* ******“ (старо наименование ул. „*****“) №*, бл. „*****
1“, вх.*,ет.*, състоящо се от кухня, xoл и сервизни помещения, заедно с прилежащите към
него избено помещение №** и 2.474% идеални части от общите части на сградата и
отстъпеното право за строеж върху терена, като в акта била вписана продажна цена в размер
на 17 500.00 лева и движими вещи, представляващи обзавеждане на посоченото жилище, за
5
сумата от 4 500. 00 лева. Към този момент данъчната оценка на имота била определена на
31846.60 лева, пазарната оценка - 29 900 лв., а сумата за която същият бил закупен от К.
била 14493.90 лв. Парите от продажбата постъпили по сметката на К. с ІBAN:
*******************.
На 18.03.2015 г. подсъдимата З. придружила К. до нотариус - св. С.К., където К.
лично дарила на брат си С.К. апартамент № *, находящ се в гр. Русе, ул. „******“ №*, бл.
"**** *****" вх. *, ет.* .
Към средата на м. април 2015 г. свид. И.А. случайно разбрал, че се продава
апартамент №** в гр. Русе, ул. "*****" №**, в секция *, вх.*, ет.*, ап.** и се свързал със св.
И. З., с когото договорили бъдещата продажба. Малко след това, на 20.04.2015 г. в
качеството си на пълномощник на К., при нотариус св. А.Ф. подсъдимата продала на св.
И.А. апартамента за сумата от 22 000.00 лева. Към този момент данъчната оценка на имота
била определена на 24 802.50 лева, пазарната оценка – 33 700 лева, а цената при закупуване
от К. била 10936 лв. Парите от продажбата постъпили по сметката на К. с ІBAN
***************.
След тази продажба подсъдимата продължила да полага грижи за К. като я посещава
редовно.
На 15.12.2015 г. със съдействието на подсъдимата К. постъпила по спешност за
лечение в Неврологично отделение на УМБАЛ „Медика“ - гр. Русе. След настаняването на
К. в болница, подсъдимата заключила апартамента и предала ключовете на брата на К.,
който живеел в същия вход. Тогава племенниците и брата на К. разбрали, че тя е в болница и
св. С.Н. и св. Г.К. започнали да я посещават. Тъй като у тях възникнали опасения за
разпореждане с имуществото на К. и взели личната карта. Последното попречило за
изписването на К. и по този повод между св. С.Н. – дъщеря на С.К. и подсъдимата
възникнал конфликт. Във връзка с този конфликт и случката с личната карта К. изразила
съмнение, че роднините ще се разпоредят с нейните средства, поради което настояла
подсъдимата да прехвърли на свое име парите от сметката за да има средства да полага
грижи за нуждите и домакинството.
На 22.12.2015 г. използвайки даденото от К. пълномощно, подсъдимата
прехвърлила от сметка с ІBAN *************** на своя сметка сумата от 79 884 лв.
На същата дата К. била е изписана от Неврологично отделение с окончателна
диагноза „Исхемичен мозъчен инсулт във ветербробазиларен съдов басейн“, в стабилно
общо състояние с препоръка за амбулаторно проследяване от нефролог и кардиолог. На
същата дата тя била приета във Вътрешното отделение на същото болнично заведение, от
където била изписана на 28.12.2015 г. с водеща диагноза „Обострен хроничен пиелонефрит“.
При преместването на К. от едното отделение на болницата в другото, конфликтът
между роднините на К. от една страна и подсъдимата и нейният съпруг от друга страна се
задълбочил, поради което подсъдимата решила, че по-добре ще е да върне обратно голямата
част от парите отново по сметката на К.. В изпълнение на така взетото решение, на
6
28.12.2015 г., тя превела от собствената си сметка по сметката К. с ІBAN
******************* сумата от 70 000 лв. като решила, че останалите 9884 лв. ще са
достатъчни за да бъдат посрещани нуждите на К.. Междувременно подсъдимата започнала
постоянно да полага грижи за К., чието здравословно състояние било влошено, като двамата
със съпруга си – св. И. З. се редували нощем. Подсъдимата споделила с К., че е върнала по-
голямата част от получените от продажбите суми по нейната сметка, при което К. изразила
опасение, че роднините ще я оставят без средства, мотивирайки се с отнемането на
личната карта и отново настояла подсъдимата на върне парите по своята сметка.
Междувременно от сметката били теглени средства за издръжка – за закупуване на
ортопедичен матрак и други и остатъкът възлизал на 60 000 лв., които на 15.01.2016 г.
подсъдимата З. наредила по своята сметка.
На 07.01.2016 г. братът на К. – С.К. подал жалба срещу подсъдимата в Районна
прокуратура Русе.
На следващия ден, по искане на подсъдимата З., домът на К. бил посетен от св. Ф.,
която в качеството си на нотариус лично се срещнала с К. и пред нея последната подписала
декларация, че всички извършени от подсъдимата действия с пълномощното са били
извършени с нейно знание и съгласие.
На 25.01.2016 г. пред нотариус А.Ф. в качеството си на пълномощник на К., подс. З.
продала на сина си – св. В.И.В. дворното място, находящо се в с. Р., обл. Русенска, ул.
„********“ №**, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня за сумата от 5
000.00 лева. В т. 2 от акта било вписано, че сумата била заплатена напълно и брой на
продавача преди подписване на нотариалния акт. Данъчната оценка е била 8 049.80 лева, а
пазарната – 9700 лв. Синът на К. бил закупил имота за сумата от 4 923 лв.
На 01.02.2016 г. св. Т. - полицейски служител от С „ПИП“ при ОД на МВР - гр. Русе в
рамките на възложена предварителна проверка посетил дома на С. К. и провел насаме
разговор с нея.
Няколко дни по-късно, на 10.02.2016 г., К. починала, като всички разходи за
погребението били поети от подсъдимата и съпруга й – св. И. З..
В хода на образуваното наказателно производство братът на К.–С.К. като единствен
неин наследник се запознал с банковите документи на сестра си, след което предявил иск
пред гражданския съд за сумата 60 000 лв. – преведените парични средства от сметката на К.
на сметката на 15.01.2016 г. С решение №107 от 07.03.2017 г. Окръжен съд Русе отхвърлил
иска, като приел, че сумата от 60 000 лв. е била получена от подсъдимата на правно
основание. Решението било потвърдено от Апелативен съд Велико Търново и влязло в
законна сила на 05.11.2018 г.
От заключението на назначената в предсъдебната фаза комплексна СППЕ на С. К.
било установено, че за актуалното клинично състояние към момента на смъртта й, за
психическото и физическо състояние към датата на упълномощаване на подсъдимата и
датите на разпоредителните сделки и за внушаемостта може да се съди единствено с оглед
7
на това чии показания следва да бъдат ценени, респективно – приотизирани.
От заключението на назначената в предсъдебната фаза допълнителна комплексна
СППЕ на С. К. било установено, че към момента на упълномощаване, извършване на
разпоредителните сделки и подписване на декларацията С. К. е била с начален дементен
процес с леки когнитивни нарушения. Не можело с точност да се определи дали са били
нарушени и в каква степен способностите и да се грижи пълноценно за своите интереси и да
ги защити. Вещите лица приели, че леките когнитивни нарушения не затруднявали сериозно
цялостното и когнитивно функциониране, така че същата е можело да разбира свойството и
значението на извършваните разпоредителни сделки с нейното имущество и не е
съществувала клинична пречка да ръководи постъпките си и предвиди последствията на
своите действия. Не можело да се определи дали и до каква степен същата се е поддавала на
внушения.
В хода на съдебното производство пред РРС била назначена допълнителна ССЕ, от
заключението на която било установено, че сумите от 40 000 лева и 22 000 лева са били
наредени на 04.03.2015 г. и на 09.03.2015 г. от една в друга сметка – и двете с титуляр
С.Н.К..
В хода на съдебното дирене пред РРС е била назначена и повторна съдебно
строителнотехническа експертиза, със заключението на която било установено, че пазарната
цена към момента на изповядване на сделките възлизала на: къщата с дворно място,
находящи се в гр. Русе, ул. „"**********"№*-58 200 лева; на апартамент №** в гр. Русе, ул.
"*****" №**, в секция *, вх.*, ет.*, ап.**- 33 700 лева и на апартамента находящ се в гр.
Русе, „****** ******* ******* ******“ (старо наименование ул. „*****“) №*, бл. „***** 1“,
вх.*,ет.* – съответно – 39 900 лева.
В хода на съдебното производство пред РРС била и допълнителна съдебно
строителнотехническа експертиза, от заключението на която се установило, че пазарната
цена към момента на изповядване на сделките възлизала на: за имота, находящ се в с. Р., обл.
Русенска, ул. „*********" №** – 9700 лева, а за имота находящ се в гр. Русе, „******
******* ******* ******“ (старо наименование ул. „*****“) №*, бл. „***** 1“, вх.*,ет.* –
29 900 лева (с оглед обстоятелството, че жилището е на мансарден етаж, 5-то ниво).
При анализа на доказателствената съвкупност първоинстанционният съд е извършил
правдив анализ и съпоставка на събраните гласни доказателства. В тази насока настоящата
въззивна инстанция не констатира наличието на твърдените процесуални нарушения,
свързани с непълна и превратна доказателствена дейност на контролираната съдебна
инстанция.
Настоящият съдебен състав възприе фактическата обстановка, почти идентична с
описана в мотивите на първоинстанционната присъда.
Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на събраните по делото
материали, намира, че доказателствените изводи на първоинстанционния съд са обосновани
и законосъобразни. Обясненията на подсъдимата З., ведно с останалите годни
8
доказателствени материали в досъдебното и съдебното производство хронологично и
логически обвързано установяват последователността на фактите, част от предмета на
доказване в настоящото наказателно производство.
В тази насока и предвид нарочните оплаквания в протеста въззивният съдебен състав
съпоставяйки двете групи от гласни доказателства, както и първата съдебна инстанция
счете, че въпреки двоякия характер на обясненията на подс. З., същите следва да бъдат
ценени като достоверен доказателствен източник по следните съображения:
На първо място, както и посочил и РРС същите се подкрепят от всички
доказателствени източници, касателно извършените разпоредителни сделки са в унисон с
всички доказателствени източници, както гласните такива, така и писмените (нотариални
актове, банкови извлечения), а касателно състоянието на С. К. към момента на
упълномощаването и към момента на извършване на разпоредителните действия – от
показанията на З., К., Ф. и А., както и от заключението на назначената и изслушана в
рамките на съдебното дирене допълнителна комплексна СППЕ. В тази насока, както
правилно е отбелязал РРС са и безспорно установените нейни лични действия (такива, за
извършването на които не е била представлявана от подсъдимата З.) – по прехвърляне на лек
автомобил, собственост на сина , по даряване на недвижим имот в полза на брат – С.К.,
както и в допълнение към посоченото от първостепенния съд – по прехвърлянето и на имота
на ул. „"**********"№*. В тази насока не могат да се възприемат твърденията на
прокуратурата за тенденциозност в доказателствения анализ на РРС. В подкрепа на
изложението на подсъдимата са показанията на личният лекар на С. К. - св. К. (както
дадените непосредствено и устно, така и приобщените от досъдебното производство чрез
прочитането им), която е категорична, че макар и във влошено общо здравословно
състояние, но е била адекватна и е осъществявала нормален контакт с нея. В унисон с
изложеното от подсъдимата са и показанията на нотариуса – св. Ф. (както дадените
непосредствено и устно, така и приобщените от досъдебното производство чрез
прочитането им) към момента на подписване на декларацията от страна на С. К. (без да е
била уговарЯ. от подсъдимата и извън нейното присъствие, адекватна, наясно с
разпоредителните действия с имотите и банковата и сметка), както и тези на св. С.К. –
нотариуса изготвил процесното пълномощно, която макар и да не възпроизвежда конкретна
информация относно състоянието на С. К. към този момент е категорична, че при каквито и
да е съмнения относно психическото състояние на лицето е отказвала извършване на
нотариално удостоверяване. В унисон с изложението на подсъдимата са и показанията на св.
А. – помагала и с част от грижите за С. К. през определен период, след залежаването .
Изложеното в тази група гласни доказателства изцяло се подкрепя и от заключението на
допълнителната комплексна СППЕ, изготвено след приобщаване на писмени доказателства
(медицинска документация), ведно с уточненията на вещите лица в съдебно заседание
относно здравословното състояние на К.. Така вещите лица са категорични, че от
медицинската документация на С. К. за периода 2015 – 2016 г. при К. е бил констатиран
начален дементен процес с леки когнитивни нарушения, като последните не затруднявали
9
сериозно цялостното и когнитивно функциониране, същата е можело да разбира свойството
и значението на извършваните разпоредителни сделки с нейното имущество и не е
съществувала клинична пречка да ръководи постъпките си и предвиди последствията на
своите действия.
В унисон с изложеното от анализираната група гласни доказателства са и
приобщените множество писмени доказателства (касови бонове и други платежни
документи), удостоверяващи, че именно подсъдимата и съпругът и са обгрижвали С. К. през
процесния период, заплащайки битовите и сметки, консумативи, лекарства, погребението на
Ц. К., а също и това на К..
Липсват основания за изключване показанията на св. П.В. и В.В. (внучка и син на
подсъдимата) – показанията им, макар и на лица от кръга на посочените в чл.119 от НПК са
последователни, безпротиворечиви и в унисон с писмените и гласни доказателства,
обсъждани по-горе.
В обобщение - не могат за бъдат споделени доводите на представителите на
държавното обвинение (от въззивния протест и съдебните прения пред въззивната съдебна
инстанция) за тенденциозност в доказателствената дейност на контролираната съдебна
инстанция и придаване на несъответна доказателствена тежест на описаните гласни
доказателствени източници.
Не могат да се споделят и твърденията на прокуратурата, че РРС е ценил само
показанията на свидетели, заинтересовани от благоприятен за подсъдимата изход – такива в
конкретния случай са единствено св. З., като съпруг на подсъдимата, В. – нейна внучка и
В.В. – неин син , но доколкото показанията им са в унисон с незаинтересованите свидетели -
К., Ф. и А., експертното заключение на допълнителната СППЕ и анализираните по-горе
писмени доказателства, то съответно и същите следва да бъдат ценени като надежден
доказателствен източник.
Не могат да се споделят и доводите на РРП от протеста за липсата на житейска
логика в изложението на подс. З. и нейния съпруг – св. З. за бърза реализация на имотите и
то на цената, за които са били закупени от страна на Ц. К.. Изложеното от тяхна страна е
напълно житейски логично, а и се подкрепя от установените нейни действия по продажбата
на лекия автомобил, имота на ул. „***********“ и извършеното дарение в полза на С.К. –
все действия извършени в близък до смъртта на сина времеви период, с цени – близки до
стойността, на която са били закупени от К., а едното от тях – с дарствено намерение.
Съдът в настоящия съдебен състав, както и първоинстанционният, даде вяра и на
показанията на свидетелите С.,А. и Н. – относно реализираните сделки и състоянието на
закупените от тяхна страна имоти, както и тези на св. П. – относно полаганите от страна на
подсъдимата и св. З. грижи по отношение на К..
Законосъобразни според настоящата съдебна инстанция се явяват и
доказателствените изводи на РРС, касателно показанията на свидетелите К.,Н.Р.И. и К..
Правилно РРС е подчертал, че нито един от тези свидетели не са били запознати с
10
уговорките между подсъдимата и С. К. за извършване на разпоредителните действия, като в
голямата си степен показанията им се базират на предположения. Не може да се каже, че
същите са незаинтересовани от изхода на производството, в която насока е обстоятелството,
че е било заведено гражданско производство с претенция за връщане на предоставените от
К. на подс. З. суми, че К.,К. и Н. са наследници на С.Н. (единствен наследник по закон на
К.), а Р.И. е свидетелствала и по гражданското дело. Отделно от това всеки един от тях
посочва, че е запознат с присъствието на подсъдимата и св. З. в дома на К., за полаганите от
тяхна страна грижи (макар и определяни като недостатъчни), както и че никой от тях не е
полагал такива за К. в последната година до смъртта . Съдът възприе и изводите на РРС,
касателно констатираните противоречия, непълноти и липса на житейска логика в
изложението на св. Р.И., които не смята за необходимо да преповтаря.
Показанията на св. Ю.И. следва да бъдат изключени от доказателствената
съвкупност, доколкото не служат за изграждане на каквито и да е доказателствени изводи,
касателно интересуващите производството факти.
Изключиха се от доказателствената съвкупност от настоящия съдебен състав и
показанията на св. Н. предвид производния им характер по отношение на интересуващите
производството факти – същият заявява, че няма лични впечатления, а пресъздава казаното
му от негова приятелка – св. С.Н..
Съдът възприе изложеното в протеста, досежно процесуалната възможност да се
ценят показанията на полицейския служител извършил предварителна проверка, но
единствено касателно лично възприетото от негова страна състояние на К. към 01.02.2016 г.
Тук следва да се посочи обаче, че доказателствени изводи досежно уговорките на К. с
подсъдимата и нейния съпруг, както и такива касателно нейното състояние – психическо
такова през предшестващата година не могат да бъдат изведени от изложеното от този
свидетел. От една страна в тази насока е експертното заключение и анализираните гласни и
писмени доказателства, а от друга страна следва да се отчете, че той е прекарал съвсем
кратко време с К., че същият не разполага с експертни знания, а единствено сочи, че е имало
известни противоречия, както и че същата е изглеждала объркана – за кратък времеви
отрязък и то десет дни преди смъртта и близо година след упълномощаването на подс. З..
В обобщение – липсват пропуски в доказателствената дейност на проверявания
съдебен състав.
При правилно установената фактическа обстановка първата инстанция е направила
законосъобразни правни изводи.
Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна
практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато
обвинението спрямо конкретното лице за конкретното престъпно Д.ие не е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на
престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци. Разпоредбите на
11
чл.16 и чл.303, ал.2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват принципът за невиновност
на подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда.
Уточнява се, че същият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички
процесуални средства не се установи по безспорен и категоричен начин, че Д.ието е
извършено или че не е извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за
невиновен (ППВС №6 от 04.05.1978 г.).
Настоящият съдебен състав, както и първостепенният намира, че събраните по делото
доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде призната подсъдимата З. за
виновна в извършване на Д.ията, квалифицирани по текстовете на чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
На първо място и настоящият съдебен състав, както и първостепенният намира, че
липсват предпоставки да бъде признат подсъдимата за виновна в извършване на Д.ие по
текста на чл.206, ал.1 от НК.
За да отговори на един от основните въпроси по чл. 301, ал. 1 от НПК, а именно
извършено ли е било престъплението, за което подс. З. е била привлечена да отговаря,
въззивният съд на собствено основание обсъди всички доказателства и доказателствени
средства, върху които се гради приетата за установена в обвинителния акт фактическа
обстановка. Анализът на доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа
връзка, не обуслови извод за реализиране на Д.ие субсумиращо обективните и субективни
признаци на състава по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 217, ал. 4 вр.
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Въз основа установените от първата съдебна инстанция факти, въззивният съдебен
състав прие че Д.ието на подс. З. в конкретния случай не съставлява престъпление по чл.206
от НК и по който и да е друг текст от закона като в тази насока съобрази следното:
Обсебването спада към групата на престъпните присвоявания, които са уредени в
глава пета от НК, а именно като престъпления против собствеността. „Присвояването” е акт
на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждо имущество в свой
или чужд интерес, като може да се извърши както с действие, така и с бездействие. Важно е
да се посочи особения субективен елемент на присвояванията, а именно промЯ.та на
намерението на дееца от това да владее или пази повереното му имущество правомерно, в
такова да се разпорежда с него в свой или чужд интерес противозаконно, в разрез с
изначално предвиденото правно основание.
Като част от тази група престъпления, обсебването по чл.206 от НК притежава
описаните характеристики като наред с тях разкрива и свои специфични особености.
На първо място непосредствения обект на посегателство може да бъде само движима
вещ, като е възможно част от нея да принадлежи и на самия деец (ал.2 на чл.206 НК).
Специфичното за този вид престъпно поведение е, че вещта се намира във фактическата
власт на дееца на определено правно основание – договорно правоотношение, акт на
12
държавен орган и др. Престъплението е резултатно, като неговата довършеност се обуславя
от засягането възможността на собственика на веща да упражнява спокойно и
безпрепятствено всички правомощия, съдържащи се в правото му на собственост върху нея
– да я владее, да се разпорежда с нея и да я ползва. Особен е субектът на Д.ието като той
може да бъде единствено лице, което притежава фактическата власт върху предмета на
посегателство и то на валидно правно основание. Единствената възможна форма на вина е
пряк умисъл, като във волево отношение извършителят цели противозаконното
разпореждане с предмета да бъде в негов или чужд интерес.
Така изложените характеристики на престъплението „обсебване”, подведени под
описаната по-горе, безспорно установена фактическа обстановка, водят до следните изводи:
Прокуратурата е повдигнала обвинение спрямо подсъдимата за реализирането в
периода 04.03.2015 г. – 25.01.2016 г. на пет отделни Д.ия, всяко от които според държавното
обвинение осъществява състава на престъплението по чл. 206 от НК.
На първо място следва да се възприемат доводите на упълномощения защитник на
подсъдимата, че в производството пред РРС, посредством заключението на допълнителната
счетоводна експертиза и показанията на св. Н., с категоричност се установява, че сумите по
първото и второто Д.ие не са постъпвали по сметката на подсъдимата.
Така на първо място по отношение на сумата от 40 000 лева, (продажната цена на
имота на ул. „***********“) с категоричност се установява, че сделката е била осъществена
без посредничеството на подс. З., лично от С. К., сумата е била заплатена от купувача и е
постъпила по сметката на К. като на 04.03.2015 г. е била наредена по друга сметка на самата
К..
С категоричност, от експертното заключение и показанията на св. С. (купувач по
сделката на апартамент №** на ул. „******** ***** ***** *****“ - старо наименование ул.
„*****“ №*) се установява, че сумата от 22 000 лева (продажната цена на имота) е била
наредена от купувача по сметка на К. и впоследствие, на 09.03.2015 г. преведена по друга
нейна сметка. В обобщение – по отношение на тези две Д.ия се явява опровергана тезата на
прокуратурата, че паричните суми са били във фактическата на власт на подсъдимото лице,
съответно, че същите биха могли да бъдат предмет на обсебване, още по-малко на
твърдените от обвинението дати.
В този смисъл и следва да се споделят изводите на РРС, че с оглед посоченото по-
горе, се установява, че въз основа на упълномощаването на подс. З. от С. К. подсъдимата е
прехвърлила по своя сметка само сумата от 69884 лв., а не твърдЯ.та в обвинението сума в
размер на 136 884.18 лв. В този смисъл и правилно РРС е приел, че по отношение на
горницата над 69884 лв. до 136884.18 лв. обвинението се явява недоказано, което е
самостоятелно основание за оправдаването в тази част по повдигнатото и обвинение.
Правилни и законосъобразни са и изводите на РРС, че посочената по-горе сума е
била във фактическата власт на подс. З. на валидно правно основание – въз основа на
упълномощаването от С. К.. Въззивният съдебен състав изразява пълно съгласие и с
13
възприетото от страна на проверяваната съдебна инстанция и досежно липсата на
доказателства в насока реализиране и на изпълнителното Д.ие по повдигнатото спрямо
подсъдимата З. обвинение и конкретно за извършване на действия по противоправно
фактическо или юридическо разпореждане с процесната сума. В тази насока РОС изцяло
възприе изложеното от страна на първоинстанционния съд касателно упълномощаването на
подсъдимата („да извършва всякакви разпоредителни сделки и действия със сумите по
сметките без всякакви ограничения“) и овластяването да извършва правни действия с
парите собственост на К.. В този смисъл и действията не са били противозаконни.
Наличието на права на пълномощник, произтичащи от едностранната правна сделка прави
всички действия в рамките на овластяването законни, а разпореждането с паричните
средства, при това „без ограничения“ е било част от това овластяване. В този смисъл и
правилно РРС е приел, че прехвърлянето на средства в собствената сметка на подсъдимата
не може да се квалифицира като противозаконно присвояване на чужди вещи, доколкото е
станало по указания на собственика, съответно - одобрено от същия с приобщената в
качеството на писмено доказателство в производството декларация. В последната насока е и
влязлото в законна сила решение на гражданския съд.
Следва да се споделят и изводите на контролираната съдебна инстанция, че в рамките
на производството, а и още на досъдебната фаза не са били събрани доказателства за
осъществяването на пет единични Д.ия, както и касателно твърдения период на реализиране
на описаната деятелност.
По отношение на обвинението по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК и въззивният съдебен състав, както и първостепенният намира, че за периода от
06.03.2015 г. до 25.01.2016 г. подсъдимата З. като пълномощник на К. не е действала
съзнателно против законните интереси.
Въззивният съдебен състав изразява пълно съгласие с извода на РРС, че при
фактическо обвинение за извършване на три сделки, правното му квалифициране като
продължавано престъпление, включващо самостоятелното реализиране на пет отделни
състава се явява изначално несъставомерно по отношение на две от Д.ията.
Правилни и законосъобразни според настоящата инстанция се явяват изводите на
първоинстанционния съдебен състав, че сключвайки трите договора за покупко-продажба на
имотите (два апартамента в гр. Русе и къща с дворно място в с. Р., обл. Русе) подсъдимата не
е действала против интересите на представляваната от нея С. К., а съобразно изричните
указания на последната – за осъществяване на бърза реализация и на цената, на които са
били придобити от сина и преживе, в която насока са анализираните по-горе гласни и
писмени доказателства. Както правилно е отбелязал РРС последните се подкрепят и от
безспорно установените лични действия С. К., тези извършени без посредничеството на
подсъдимата – по прехвърляне на лек автомобил, собственост на сина за сумата от 300
лева, по даряване на недвижим имот в полза на брат – С.К., както и в допълнение към
посоченото от първостепенния съд – по прехвърлянето и на имота на ул. „"**********"№*
на цена близка до му данъчната оценка, значително под пазарната такава.
14
Правилни и законосъобразни се явяват в обобщение изводите на РРС, че законните
интереси на К. не са били накърнени, доколкото същите са били за извършване на продажба
на тези имоти, което е и сторила подсъдимата, действайки съобразно упълномощителната
сделка.
В този смисъл и постановявайки оправдателна присъда РРС е постановил правилен и
законосъобразен акт.
Законосъобразни се явява и решението на РРС досежно разноските по делото.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314
НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за
изменение или за отмЯ. на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което прие,
че той следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334 ал. 1 т. 6 и чл. 338 от НПК, Русенски окръжен
съд, Наказателно отделение
РЕШИ:
-ти
ПОТВЪРЖДАВА присъда №55 от 08.05.2024 г. по н.о.х.д. №1370/2023 г. на РРС, 6
наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15