Р Е Ш Е Н И Е
№: 1094 19.07.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав
На петнадесети юли, две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Даниела Драгнева
2. Веселин Белев
Секретаря: Й.Б.
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 1545 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
на юрисконсулт Д.Н.Ч., в качеството й на пълномощник на изпълнителния директор
на Националната агенция по приходите (НАП), против решение № 260464/07.05.2021г.,
постановено по НАХД № 1255/2021г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено
издаденото от началник-отдел „Оперативни дейности“-Бургас, в Централно
управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), наказателно постановление
(НП) № 528229-F554615/28.07.2020г., с което за нарушение на
чл.7а, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства (Наредба Н-18/2006г.), на основание чл.185, ал.1 от Закона
за данъка добавена стойност (ЗДДС), на „Ти Ес Ви 2018“ЕООД, ЕИК-*********,
гр.Бургас, ж.к.Славейков бл.1, вх.8, ет.22, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.
Касаторът изразява несъгласие с
мотивите на районния съд послужили за отмяна на НП. Счита, че погрешно е приета
липса на доказателства за извършени продажби, защото извадката от контролната
лента потвърждава издаването на служебния бон за направена поръчка.
Жалбоподателят не дава смислено обяснение на какво се дължи издаването на
множество служебни бонове през периода. Счита, че правилно дружеството е
наказано по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Намира за неоснователно твърдението, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН)
нарушителят не бил наясно колко санкции ще му бъдат наложени, защото не е в
правомощията на актосъставителя да определи броя и размера на наказанията, а за
наказващия орган има различни възможности за приключване на преписката.
Посочените в жалбата оплаквания
съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. В съдебно заседание касаторът, не изпраща представител. Чрез
юрисконсулт Десислава Чолакова представя писмено становище в което поддържа
жалбата си и доразвива тезите си.
Ответникът по касация – „Ти Ес Ви
2018“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ж.к.Славейков бл.1, вх.8, ет.22, редовно
уведомен, не изразява становище по касационната жалба, не изпраща представител
пред съда, не ангажира доказателства и не прави искания.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение и
пледира за оставянето му в сила.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Административен
съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради
което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за
неоснователна по следните съображения:
Районен съд - Бургас с решение № 260464/07.05.2021г., по свое
НАХД № 1255/2021г., е отменил НП № 528229-F554615/28.07.2020г. на началник-отдел
„Оперативни дейности“-Бургас, в ЦУ на НАП, с което за нарушение по
чл.7а, ал.2 от Наредба Н-18/2006г., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на
ответника по касация е наложена имуществена санкция от 500 лева.
Санкцията на „Ти Ес Ви 2018“ЕООД е за това, че при извършена проверка на
10.06.2020г. в 11.30 часа с наблюдение на търговски обект по смисъла на §1,
т.41 от ПР на ЗДДС – бирария Върбата, находящ се в гр. Бургас, ж.к.Славейков,
бл.46 и стопанисван от дружеството, била разпечатана контролна лента на
електронен носител (КЛЕН) от наличното, инсталирано и въведено в експлоатация
фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП, модел DATECS DP-150
с № DT834168 и ФП № 02834168, от която било установено, че на 21.05.2020г.
търговецът при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки е
допуснал издаване на служебен бон № 0000784/21.05.2020г.
За да постанови решението районният съд е приел, че в акта и НП липсва
описание, както и доказателства за извършени продажби, а актосъставителят не е
очевидец. Счита, че правилната квалификация на деянието е по чл.25, ал.1, т.1
от Наредба № Н-18/2006г. Поради това е намерил жалбата за основателна.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Решението на районния съд е законосъобразно.
В
хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, доколкото в съставения акт нарушението е за това, че на
конкретната дата дружеството е издало множество служебни бонове, а впоследствие
за всеки служебен бон, измежду посочените в АУАН, му е съставено отделно НП. Няма
процесуална пречка в акта да са описани множество нарушения, а санкционирането
им да е извършено с отделни наказателни постановления. Нарушението при
съставяне на процесния АУАН не се изразява в това, че той съдържа в себе си
множество нарушения, а че от акта не може да се установи намерението на органа
да санкционира лицето за множество нарушения. Затова касационната инстанция
приема, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, които са довели до нарушаване правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Начинът по който е
описано нарушението в акта сочи към извод, че за всички посочени там служебни
бонове ще бъде наложена една обща санкция, т.е. че органът е описал едно
нарушение, тъй като никъде в акта няма изрично отбелязване, че издаването на
всеки служебен бон представлява отделно нарушение, независимо от факта, че
всички изброени в АУАН служебни бонове са издадени на една и съща дата.
На
следващо място, според описаните в акта и НП факти, отговорността е ангажирана
за това, че на конкретна дата търговското дружество е допуснало издаване на индивидуализиран
служебен бон в нарушение на чл.7а, ал.2 от наредбата, според който не се
допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени
клиентски поръчки. Санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС посочена в
НП, предвижда налагане на съответно наказание за лице, което не издаде документ
по чл.118, ал.1. Касае се за неиздаване на фискална касова бележка, което
правилно е било отчетено от страна на районния съд като санкция за нарушаване
нормата на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. Според това нормативно правило
за поведение, независимо от документирането с първичен счетоводен документ,
задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба. За
нарушението по чл.7а от същата наредба обаче, е приложима разпоредбата на
чл.185, ал.2 от ЗДДС, която санкционира извършването или допускането на
нарушения по чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън
случаите на ал.1. Допълнението е, че когато нарушението не води до неотразяване
на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Противно на посочените норми, наказващият
орган е приел, че лицето е извършило нарушение на чл.7а, ал.2 от наредбата,
като въпреки забраната, съдържаща се в този текст, е допуснало да бъде издаден
конкретен служебен бон, но наказанието му е наложено, защото не е издал
фискален бон. В този смисъл е налице противоречие между описанието на
нарушението и нормата, въз основа на която е наложено наказанието.
Очевидно наказаното дружество е
осъществило нарушение различно от това за което се налага наказание по чл.185,
ал.1 от ЗДДС. Тази констатация сама по себе си е друго основание за отмяна на
наказателното постановление. Неоснователно е възражението на касатора, според
което законодателят изисква в НП да е посочена и нарушената норма, но не
изисква наказващият орган да посочи санкционната. При регламентирането на
административните наказания много често правилото за поведение, което следва да
се съблюдава, е записано в една законова разпоредба, а санкцията, която се
следва, ако бъде нарушено – в друга. В практиката е възприето първата да се
нарича „нарушена норма“, а втората – „санкционна норма“, но всъщност съставът
на нарушението представлява диспозиция и санкция на една и съща правна норма,
която е дадена в две или повече законови разпоредби. Често част от обективните
елементи на състава се съдържат и в т.нар. „санкционна норма“, или в трета
норма ако е нали препращане чрез бланкетни норми. Затова правилното посочване в
наказателното постановление на всички приложими норми е абсолютно задължително,
а тълкуването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, направено от касатора в жалбата е
несъстоятелно.
На следващо място, при описание
на нарушението в наказателното постановление изрично е посочено, че то е
осъществено при условията на допустителство. Съгласно чл.10 от ЗАНН при
административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и
допустителите се наказват само в случаите предвидени в съответния закон или
указ. Така, както наказващият орган в случая е приложил закона, като за
нарушена е посочил разпоредбата на чл.7а, ал.2 от наредбата, а за санкционна –
чл.185, ал.1 от ЗДДС, той сам е изключил възможността за процесното деяние да
се носи отговорност, тъй като нито в чл.7а, ал.2 от наредбата, нито в чл.185,
ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на допустителите. Такава възможност е
регламентирана в хипотезата уредена в чл.185, ал.2 от ЗДДС, която в случая е
правилната санкционна разпоредба. Наказващият орган обаче нито е посочил тази
норма в наказателното постановление, нито е съобразил размера на наказанието с
предвиденото в нея.
В процесния случай не се касае за
допустителство относно издаване на служебен бон, а за издаване на „междинна
сметка“, която отразява етап от клиентската поръчка. Издаването на такъв
междинен документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяваща визуално
или по съдържание на фискален, системен или служебен бон, е забранено с
разпоредбата на чл.7а, ал.1 от наредбата, което означава, че в АУАН и в
наказателното постановление е допуснато нарушение и при квалифициране на
деянието, защото е посочено, че е нарушен чл.7а, ал.2 от наредбата, която
изрично забранява издаването на служебен бон, а всъщност фактите сочат, че е
издадена междинна сметка, чието издаване не се допуска съобразно друга норма.
В издадения общ АУАН няма анализ
за колко клиентски поръчки е издаден служебен бон и за колко междинна сметка,
както и дали някои междинни сметки не са издадени за същите клиентски поръчки,
за които по-късно е издаден служебен бон. Изследване и преценка на тези
обстоятелства не са извършени и от наказващия орган по реда на чл.52, ал.4 и
чл.53 от ЗАНН, поради което неправилно е ангажирана отговорността на
дружеството многократно на едно и също правно основание, както за служебни
бонове, така и за междинни сметки в рамките на една клиентска поръчка.
На
последно място, в хода на административнонаказателното производство не са
събрани никакви доказателства, от които да се установява, че процесният
служебен бон е бил разпечатан, т.е. издаден и предоставен на клиентите, тъй
като наказващият орган се е сдобил с него в хода на проверката при разпечатване
на КЛЕН. За да е осъществен съставът на нарушението е нужно да се докаже, че
такъв служебен бон е бил предоставен на клиентите, защото в това се изразява
издаването му по смисъла на чл.7а, ал.2 от наредбата. В процесния случай
наказващият орган се е задоволил с констатацията, че съществува запис на
служебен бон във фискалната памет на ФУ, без да ангажира доказателства, че този
служебен бон действително е бил издаден. В този смисъл обоснован е и изводът,
че нарушението е недоказано.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователни
доводите развити в касационната жалба, поради което решението на Районен съд - Бургас
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр.
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 260464/07.05.2021г., постановено по НАХД №
1255/2021г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.