П
Р О Т О К О Л
28 ноември 2019 година
Година 2019
Град Търговище
Районен съд – Търговище
ЕДИНАДЕСЕТИ състав
На двадесет и осми НОЕМВРИ Година 2019
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАННА АНТОНОВА
Секретар: Янита Тончева
Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
Гражданско дело № 1475
по описа за 2019 година
На именното повикване в 10:32 часа се явиха:
Ищцовата страна „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, редовно призована, не се представлява.
Ответницата Х.Х.А., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Н.Ф. ***, редовно упълномощена от днес.
Адв. Ф.: Да се даде ход на делото.
С оглед редовното призоваване на
страните, съдът намира, че не са налице основания за отлагане на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на второ четене.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗЯСНЯВАНЕ НА ДЕЛОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
Адв. Ф.: Поддържам писмения отговор. Във връзка с указанията
дадени във Вашето определение по реда на чл.140 ГПК, не ми известно да е
постъпило становище от ищеца относно това дали ще се ползва от оспорените
документи, но считам, че на основание чл.238, ал.2 ГПК, следва да прекратите
настоящото производство, тъй като ищецът не се е явил в първото по делото
заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Също ката считам, че ако
производството по делото бъде прекратено следва да ни се присъдят направените
от нас разноски. Нямам възражения по проекта за доклад.
След разрешаване на предварителните
въпроси, съдът счита, че изготвения и съобщен на страните, с определение по
чл.140 от ГПК проект за доклад, следва да бъде приет за окончателен доклад по
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА за окончателен доклад по делото изготвения и съобщен
на страните, с определение по чл.140 от ГПК проект за доклад.
1.Претенциите
на ищеца са обосновани с обстоятелството, че по силата на договор за
поръчителство, платил задълженията на настоящия ответник на неговия кредитор,
поради което е встъпил в правата на последния и претендира заплащането на
сумите, както следва: 687,52лв., главница по Договор за
потребителски кредит № 0001414 от 26.06.2017 г., за сумата от 855,44лв. главница по
Договор за допълнителни услуги, сключени между длъжника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с
ЕИК *********, сумата от 67лв. – такси за СМС известяване по договора за доп.
услуги, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2019год., договорна лихва в
размер на 132,08лв. за периода от 26.06.2017
г. до 04.04.2019 г. по договора за кредит и както и обезщетение за
забава в размер на 98,12лв. за периода от от
28.07.2017 г. до 04.04.2019 г., платени на кредитора от ищеца в
качеството му на поръчител на длъжника, за
които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 393/08.04.2019
год., постановена по ч.гр.д.№ 652/2019г.
по описа на РСТ, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него
е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни
искове;претендират се разноските в заповедното и в настоящото производства.
В
срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК,
в писмен отговор от ответника, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Н.Ф.
– ТАК, предявените искове се оспорват
изцяло, като неоснователни. Оспорва се действителността на договора за кредит,
като се счита, че доколкото възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР,
то същият е определен при заобикаляне на закона, поради което клаузата,
уговаряща размер на ГПР е нищожна, на осн. чл.21, ал.1
от ЗПК, а оттам-самият договор за кредит е недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК; оспорва се и клаузата относно
уговореното възнаграждение на поръчителя, доколкото същото е в размер,
надвишаващ размера на заемната сума и поради това се счита определен в
противоречие с добрите нрави и поради това клаузата се явява нищожна, на осн. чл. 26, ал.1, пр.трето от ЗЗД;излагат се подробни
съображения, като се счита, че поръчителят не е уведомил длъжника за
извършеното плащане, при което последният има право да му противопостави всички
възражения, които е могъл да направи на кредитора; признава се обстоятелството,
че ответницата е получила кредит от „Фреш кредит“, но
се твърди, че е погасила изцяло дължимите суми още на следващия месец; оспорва
се автентичността на подписите на ответницата, поставени в договора за кредит,
в искането за доп. услуги, в договора за
поръчителство, в графика на плащанията,
в погасителния план и в разписката за получена сума, като на осн. чл. 193 от ГПК е направено искане оригиналите на тези
документи да се изискат от кредитора.
С
оглед фактическите твърдения на ищеца и обусловените от тях искания, съдът дава
следната
2.
Правна квалификация на предявените
искове – чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1
от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 138 и сл.
от ЗЗД; правна квалификация на възраженията на ответника – чл. 21, чл. 22 от ЗПК
и чл. 26, ал.1, пр.трето от ЗЗД.
3.
Ответницата признава обстоятелството, че е ползвала кредит от „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, който е изцяло погасен.
4.
Доказателствената тежест относно твърдението на
ищеца, че е налице съществувало действително задължение на ответника, платено
от ищеца в качеството му на поръчител и размера на същото по пера е за ищеца,
ответникът следва да докаже възраженията си, респ.направените плащания.
С оглед правилното изясняване на делото от фактическа
страна съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото
допуснатите с определението по чл.140 от ГПК документи, поради което съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА като
доказателства по делото: Договор за потребителски кредит № 0001414/26.06.2017 година – копие; общи
условия – копие; погасителен план – копие; договор за допълнителни услуги от
26.06.2017 година – копие; искане за предоставяне на допълнителни услуги от
26.06.2017 година –копие; договор за гаранционна сделка (поръчителство) от
26.06.2017 година – копие; график на плащанията – копие; разписка за изплатена
сума по Договор за потребителски кредит № 0001414, подписана на 26.06.2017
година – копие; Справка за задължения изх. № 259/04.04.2019
година – копие; Покана за плащане изх. № 259/04.04.2019
година – копие; протокол за прехвърляне от 04.04.2019
година – копие; извлечение от Търговски регистър – 2 бр. – копие.
По така направеното искане от процесуалния
представител на ответника за прекратяване на производството по реда на чл.238,
ал.2 ГПК и присъждане на разноски, съдът съобрази следното: Видно от съдържанието
на исковата молба в същата не е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на представител на ищеца, токова искане няма и в хода на настоящото
производство, в днешното съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща
представител, не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие,
не е взел и становище по указанията на съда дали ще се ползва от оспорените от
ответника документи. С оглед на всичко това и като съобрази искането на процесуалния
представител на ответника, съдът приема, че е налице хипотезата на чл.238, ал.2 ГПК, съобразно която щом ищецът не е се
е явил в съдебно заседание, не е направил искане делото са се разглежда в
негово отсъствие ответникът може да поиска прекратяване на производството и
присъждане на разноски.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И : № 2048
ПРЕКРАТЯВА производството по Гражданско дело № 1475 по описа за 2019
година на Районен съд – Търговище, на основание чл. 238, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, жк.
„Славейков“ бл.161, партер, представлявано от управителя П.С.С. да ЗАПЛАТИ на Х.Х.А. с ЕГН ********** *** адвокатско възнаграждение, представляващо направени разноски
по делото, в размер на 500 (петстотин)
лева, на основание чл. 78, ал.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на
обжалване с частна жалба в седмичен срок, считано от днес, пред Окръжен съд –
Търговище.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 10:37
часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание на 28.11.2019
година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕКРЕТАР: