Р Е Ш Е Н И Е
260028 06.06.2022г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Осемнадесети май 2021
на
Година
в публично заседание в
следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 696 2020
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по смисъла на чл.134 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл.
199а от Кодекса на застраховането(отм).
Производството по делото е образувано по предявени
субективно кумулативно съединени искове от Ц.Г.Г. и Н.М.Г., действащ чрез
неговата майка и законен представител Ц.Г., в качеството им на наследници на М
Д Г., починал на 31.07.2020 г., и като процесуални субституенти на "Банка
ДСК" АД, ЕИК ********* (правоприемник на "Сосиете Женерал
Експресбанк" АД, ЕИК *********, след вливане, вписано в ТР на 30.04.2020
г.), срещу “Г.Ж.“ АД, с който се иска да се осъди ответникът да заплати
на „Б.Д.“ ЕАД сумата в размер на 1722,26 лв. –остатък от главница по договор за
потребителски кредит Експресо№ 87502-322677 от 09.11.2012 г. и 2056 лв. – лихви
по договора за кредит за периода от 20.06.2020г. до 20.11.2022 г., на основание
Договор за застраховка „Защита живот“, за който е издаден застрахователен
сертификат от 06.11.2012 г.
Ищците твърдят че са наследници на М Д
Г., който приживе е сключил Договор за потребителски кредит Експресо №
87502-322677 от 09.11.2012 г. със „Сосиете женерал Експресбанк“ АД, като
правоприемник на последната е станала „Б.Д.“ ЕАД. Сочи се, че общият размер на
кредита бил 50 000,00 лв., със срок на погасяване от 09.11.2012 г. до
20.11.2022 г. Твърди се, че ищцата Г. била съдлъжник по договора, като бил
сключен и договор за застраховка „Защита Живот“ в полза на „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, който договор бил сключен със застрахователя „Сожелайф“ АД,
чиито правоприемници са ответниците „Г.ж.“ АД. В исковата молба се твърди, че
наследодателят Г. заплащал вноските по кредита до 20.05.2020г., като на
31.07.2020г. починал и оставил за свои наследници ищците. Твърди се още, че Г
са завели застрахователна претенция под № 114939 от 24.08.2020 г. към
ответника, като с писмо № 20.04-646 от 16.09.2020 г. са получили отговор за
липса на основание за извършване на плащане по застрахователния договор, поради
наличие на причинно-следствена връзка със заболявания на дихателната и
сърдечно-съдовата система, диагностицирани и системно нелекувани преди дата на
влизане в сила на застрахователното покритие – 06.11.2012 г. Сочи се, че „Банка
ДКС“ ЕАД бездейства, като не упражнява правата си по отношение на
застрахователя, а от бездействието на банката
наследниците на кредитополучателя дължат
заплащане на вноските по кредита, което основава правния им интерес от
предявяване на правата на „Б.Д.“ ЕАД, тъй като това води до намаляване на
имуществото на ищците.
Молят се за уважаване на исковите
претенции.
Претендират сторените съдебно-
деловодни разноски.
Представени са
писмени доказателства, които са приети и приобщени по делото.
В писмения
отговор на исковата молба, ответното дружество- “Г.Ж.“ АД излагат доводи за
неоснователност на исковата претенция. Сочат, че не се оспорва, че на
06.11.2012 г. М Д Г. е включен в групата на застрахованите лица по групова
застраховка „Живот“ с подписаното от него Заявление за застраховане, валидно
като застрахователен сертификат, сключен със ЗАД „Сожелайф България“,
правоприемник на което е „Групама Животозастраховане“ ЕАД. Излага се становище,
че е налице укриване на съществено за риска обстоятелство пред застрахователя,
при присъединяването към групата на застрахованите лица, което в последствие е
в причинна връзка със смъртта на застрахования и което представлява изключен
застрахователен риск на основание в Раздел 1, чл. 14.1 от Общите условия на
групова застраховка „Живот“ (ОУ).
Според
ответното дружество, съгласно чл. 189 от КЗ (отм.) и действащата процедура за застраховане
на кредитополучателите на “Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, кредитополучателят
- кандидат за застраховане се включва в групата на застрахованите лица след
като подпише Здравна декларация (Декларация). Твърди се, че застраховката е
доброволна и няма задължителен характер по смисъла на КЗ, като в декларацията
кандидатът за застраховане декларира обстоятелства, въз основа на които
Застрахователят прави оценка на риска. Каквото и да било отклонение от тези
обстоятелства има за последица отказа от страна на застрахователя от сключване
на договор поради завишения риск по отношение на този кандидат за
присъединяване. В конкретния случай М Д Г. е декларирал пред застрахователя в
Декларацията, че не е бил лекуван през последните 2 г. от заболявания на
сърцето или кръвообращението, високо кръвно налягане, заболявания на бъбреците,
черния дроб, мозъка или белите дробове и същият е бил включен в групата на
застрахованите лица. След смъртта на М Д Г., наследниците му са предявили претенция
за изплащане на застрахователна сума пред „Групама Животозастраховане“ ЕАД,
качеството й на правоприемник на ЗАД „Сожелайф България“. В тази връзка пред
застрахователя са представени медицински документи, от които се установявало,
че наследодателят е страдал от заболяване, което е станало предпоставка за
„Хронична обструктивна белодробна болест“ с дихателна недостатъчност от
формиране на двустранна белодробна фиброза с изява на чести белодробни инфекции
- пневмонии. Твърди се, че М Г. е страдал и от множество придружаващи
заболявания - тубулоинтерстициален нефрит, язва на дванадесетопръстника, цироза
на черния дроб, неинсулинозависим захарен диабет, обструктивна сънна апнея, с
които Г. е бил запознат и съзнателно не ги е обявил пред застрахователя при
подписване на декларацията, като по този начин е заблудил застрахователя за
съществено обстоятелство от значение за определяне на риска, при което
застрахователя не би присъединил. Искът е оспорен по размер, като се твърди, че
претенциите не са доказани по размер. Излага се, че ищците не притежават
материално-правна легитимация, тъй като единствено „Б.Д.“ ЕАД е материално
легитимирана да претендира плащане от застрахователя. Моли се да се отхвърли
предявения иск.
Към отговора
на исковата молба са представени писмени доказтелства, които са допуснати като
годни доказателствени средства по настоящото съдебно производство.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че М Д Г. е
сключил Договор за потребителски кредит Експресо № 87502-322677 от 09.11.2012
г. със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, като правоприемник на последната
страна е „Б.Д.“ ЕАД, че на 06.11.2012 г. М Д Г. е включен в групата на
застрахованите лица по групова застраховка „Живот“ с подписаното от него
заявление за застраховане, валидно като застрахователен сертификат, сключен със
ЗАД „Сожелайф България“, правоприемник на което е „Групама Животозастраховане“
ЕАД, както и че М Г. е починал на 31.07.2020г., като е оставил за свои
наследници ищците Ц.Г. – съпруга и Н.Г. – син.
В съдебно заседание, редовно призована, ищцата Ц.Г.Г. не
се явява. Вместо нея се явява процесуалният й представител- адвокат Р.К. от
Пазарджишка адвокатска колегия.
Не се явява и непълнолетният ищец Н.М.Г.. Вместо него се
явява процесуалният му представител- адвокат Р.К. от Пазарджишка адвокатска колегия.
Ищците „Б.Д.“ ЕАД, не се явяват и не изпращат
представител.
Ответното дружество „Г.Ж.“ АД, редовно призовани, не
изпращат представител. Представят становище.
По делото е приложен Договор за кредит Експресо № Е7562/-922677, от който
се констатира, че „Сосиете Женерал Експресбанк”АД са отпуснали на ищцата Ц.Г.Г.,
като съдлъжник, и покойния й съпруг М Д Г., като кредитополучател,
потребителски кредит в размер на 50 000,00лв., при условия на издължаване,
съгласно погасителен план, сключен заедно с договора за кредит. Съобразно с
този погасителен план, погасяването на кредита е следвало да започне на
20.11.2012г. и да завърши на 20.11.2022г.
Видно от приложеното по делото Заявление за застраховане на кредитополучатели-
индивидуални клиенти на „Сосиете Женерал Експресбанк”АД, покойният М Д Г. е
декларирал на 06.11.2012г., че не е напълно или частично неспособен да работи,
поради заболяване или злополука, нито е бил непълно или частично неспособен да
работи в продължение на 15 последователни дни през последните 2 години, като не
е бил лекуван от алкхолна или наркотична зависимост, заболяване на сърцето или
кръвообръщението, високо кръвно налягане, рак, диабет, бъбречно заболяване,
черния дроб, мозъка или белите дробове. Декларирал е също, че застраховката не
е валидна вследствие на заболяване или злополука, настъпили преди датата на
подаване на тази декларация.
Съгласно приложеното по делото Заявление за застраховане- валиден
застрахователен сертификат, покойният М Д Г. е подал същото в качеството си на
кредитополучател на кредит „Кеш Експресо” в размер на 50,000лв., с погасителен
план от 120 месеца. Този сертификат съдържа и декларацията, подадена от Г..
Видно от Удостоверение за наследници с изх.№ 865/03.08.2020г., издадено от
Община Панагюрище е, че М Д Г. е починал на 30.07.2020г., като е оставил за
свои наследници ищцата Ц.Г.Г. и малолетния си към онзи момент син, а сега
непълнолетен – Н.М.Г.- ищец.
По делото е приложена Епикриза № 430/28.01.2014г., издадена от МБАЛ „Събо
Николов” ЕООД, от която се констатира, че М Д Г. е бил хоспитализиран с
окончателна диагноза: Пневмония Билатералис.
От приложената по делото Епикриза с изх. № 5136/16.10.2014г. се утановява,
че М Д Г. отново е пролежал в болнично заведение със същата диагноза през
периода от 08.10.2014г. до 16.10.2014г.
Съгласно Епикриза с изх. № 926/26.02.2015г., издадена от МБАЛ „Събо Николов”
ЕООД, се утановява, че М Д Г. е бил на болнично лечение от 19.02.2015г. до
26.02.2015г., с окончателна диагноза „Декомпенсирана хронична дихателна
недостатъчност”.
Съгласно приложената по делото Епикриза с изх. № 633/8438, издадена от МБАЛ
„Пазарджик” АД на 23.05.2015г., Г. е с окончателна диагноза: Изострена хронична
сърдечна недостатъчност- 3 тип.
Видно от Етапна епикриза от 28.05.2015г., на М Д Г. е била поставена
диагноза „Хипертонична болест. Други болести на белодробните съдове”. Същата
диагноза е потвърдена от Етапна епикриза, издадена от същото лечебно отделение
– УМБАЛ „Каспела” гр. Пловдив, издадена на 05.06.2015г.
От Етапна епикриза, издадена от същото лечебно заведение на 22.03.2017г. се
установява, че М Д Г. е диагностициран с „Хипертонична болест и предсърдно
мъждене и трептене“.
Констатира се, че на 07.09.2017г. на Г. е поставена диагноза
„Бронхиектатична болест”, като придружаващо заболяване е посочен „Захарен
диабет”, а месец по- късно -на 06.10.2017г. отново е бил хоситализиран, този
път с диагноза „Застойна сърдечна недостатъчност. Умерена трискубидална
регургитация. Пристъпно предсърдно мъждене и артериална хипертония”, като
придружаващи заболявания са посочени „Белодробна болест. Сънна апнея. Захарен
диабет и Обезитас”
Констатира се, че през периода от 21.12.2017г. до смъртта си на
31.07.2020г., М Д Г. е претърпял още 6 хоспитализации, като окончателната
диагноза по време на смъртта е „Изострена хронична застойна сърдечна недостатъчност,
преживян хемопневмоторакс вляво, високостепенна трискубидална регургитация.
БАХ. ДББ. Хронична дихателна недостатъчност, Плеврален излив. Чернодробна
цироза. Асцид. Черноробна недостатъчност. Полиорганна недостатъчност.”
Видно от Уведомително писмо с изх. №20-04-646/16.09.2020г. „Групама
животозастраховане” сочат на ищците, че на 06.11.2012г. покойният им вече наследодател
е застрахован по групов договор за застраховка на кредитополучатели- застраховка
„Живот” №1018, във връзка с ползван потребителски кредит в размер на 50,000лв.
Сочи се, че от представената медицинска документация се констатира, че през
1983г. Г. е претърпял Плевротомия вляво по повод „Хемоторакс и Емпием на
плеврата“, което е довело до трайни белодробни увреждания. Сочи се, че
усложненията от проведеното оперативно лечение са довели до хронична
обструктивна белодробна болест, усложнена с прогресираща дихателна
недостатъчност от двустранна белодробна фиброза, с изявени чести белодробни
пневмонии, за които е провеждано стационарно лечение.
Причината за настъпилата смърт, съгласно уведомителното писмо, е в
причинно- следствена връзка със заболяванията на дихателната и съречно-
съдовата система, поради което няма основание за извършване на застрахователно
плащане съгласно Общите условия за застраховка на кредитополучателя.
От приложеното по делото Съобщение за смърт (медицинско свидетелство за
смърт) на покойния М Д Г. се констатира, че смъртта не е установено посредством
аутопсия, като за причина за смъртта е посочена „Остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност“, като за болест или болестно състояние, което
непосредствено е довело до смъртта, МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД са посочили: „Полиорганна
недостатъчност. Сърдечна недостатъчност. Чернодробна недостатъчност. Дихателна недостатъчност“.
А за други важни състояния, способстващи настъпването на смъртта, които не
са свързани с болестта или паталогичното състояние, довели до нея, е посочена: Артериална
хипертония. ХОББ. Ст.пост. БТЕ. Захарен диабет.
Видно от Амбулаторен лист № 1010/06.03.2015 г., от д-р А Д, М Д Г. е с
основна диагноза: Неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения и с
придружаващи заболявания – хипертонично сърце, без застой на сърдечна
недостатъчност. В анамнезата е посочено, че М Д Г. е приемал редовно
назначената терапия и е спазвал диетичен режим, като към момента на прегледа е
бил без субективни оплаквания и не е съобщавал за схващане и изтръпване на
крайниците.
Съгласно Амбулаторен лист № 1730/20.04.2015г., издаден от д-р А Д,
основната диагноза на М Д Г. е: Хипертонично сърце, без застой на сърдечна
недостатъчност и придружаващо заболяване – други в идове стенокардия.
Неинсулинозависим захарен диабет. Друга уточнена хронична обструктивна
белодробна болест. В анамнезата е посочено, че М Д Г. е бил с дългогодишна
анамнеза за артериална хипертония, стенокардия, НЗТД и ХОББ, като е лекуван и
контролиран редовно, понеже е с фамилна обремененост, а към момента на прегледа
е без оплаквания.
Видно от Амбулаторен лист № 1592/22.05.2019 г., М Д Г. е с основна
диагноза: Хипертонично сърце, без застойна сърдечна недостатъчност, като в
придружаващи заболявания и усложения са посочени няколко заболявания – „Други видове
стенокардия. Предсърдно мъждене и трептене. Неинсулинозависим захарен диабет
без усложения.“
От представената по делото и неоспорена от страните СМЕ № П-82/29.04.2021
г. вещото лице сочи, че последната епикриза за пребиваването на М Д Г. в
лечебното заведение е издадена на 31.07.2020 г., за диагностика и лечение на
остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност, без механична вентилация,
като окончателната му диагноза е: „Изострена хронична застойна сърдечна
недостатъчност, 4-ФК по НИХА. Преживяна БТЕ. Корпулмонале. Високостепенна трискубидална
регургитация. БАХ. ДББ. Хронична дихателна недостатъчност. ХОББ. Плеврлен излив.
Чернодробна цироза. Асцит. Чернодробна недостатъчност. Полиорганна недодстатъчност.
Вещото лице сочи, че в тази епикриза са посочени и придружаващите заболявания
на М Д Г., а именно: Застойна сърдечна недостатъчност. Хипертонично сърце.
Асцит. Идиопатична подагра. Белодробна емболия със споменаване на остро
белодробно сърце. Неинсулино зависим захарен диабет с неврологинчи усложения.
Други разстройства на обмяната на липопротеините. Пневмофиброза двустранна.
Хиперлипидемия. Подагра.“ Вещото лице сочи, че две години преди датата на
подписване на здравната декларация от 06.11.2012 г., съдържаща се в заявление
за застраховане на кредитополучатели – индивиуални клиенти на „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД Г. е страдал от Хипертонична сърдечна болест и Остър тонзилит.
Съгласно заключението, през месец юли 1983 г. М Д Г. е поличул прободно-порезна
рана в лявата гръдна половина, проникваща в гръдната кухина, което е наложило
извършването на левостранна пункция, поради развитието на Емпием – гнойно
възпаление на лявата плевра, но тази претърпяна травма и последващите
усложнения не са довели до други усложнения, които да са причинили нарушаване
на дишането и сърдечната дейност на пострадалия, до момента на сключване на
договора от 06.11.2012 г. Сочи се от вещото лице, че през месец април 1985 г. М
Д Г. е преболедувал от епидемичен Хепатит – тип „В“, от който към момента на
сключване на договора е нямало усложнения и което няма връзка с нарушаване на
дишането и неговата сърдечна дейност. Експертът е посочил, че причината за
смъртта на М Д Г. е полиорганна недостатъчност, в следствие на остра
сърдечно-съдова дихателна недостатъчност и чернодробна недостатъчност. М Д Г. е
страдал във времето от следните заболявания: Артериална хипертония от 2000 г.; Застойна
сърдечна недостатъчност от месец май 2015 г.; Хипертонично сърце от месец март
2015 г.; Асцит от месец юли 2020 г.; Белодробна емболия със споменаване на
остро белодробно сърце, за която липсва конкретна медицинска документация за
времето от възникването й на 14.05.2020 г. е посочено, че преди 20 години е
преживял БТЕ; Хронична обструктивна белодробна болест от месец април 2015 г. и Инсулинонезависим
захарен диабет от месец януари 2014 г., като неврологичните усложнения са
констатирани от месец януари 2020 г.
Вещото лице сочи, че диагностицираните заболявания при М Д Г. са в своето
развитие и съвкупност довели до сърдечна, чернодробна и дихателна
недостатъчност са в причинна връзка с настъпилата смърт на наследодателя на
ищците на 31.07.2020 г.
Изслушано в открито съдебно заседание, вещото лице изяснява, че при М Д Г.
има едно натрупване, първо се появява Артериална хипертония, която води до
натоварване на лявата сърдечна камера, отделно е преживяна Белодробна тромбоемболия,
която е довела до белодробно сърце и хипертонията, влияеща върху подаване на
налягането в лявата камера е довела до обременяване на лявото сърце, а
белодробната тромбоемболия е довела до промени и натоварвания на дясното сърце.
От там се е достигнало до нарушаване на функцията на сърцето, като цяло и до
всички останали усложнения.
Експертът уточнява, че една лекувана хипертония може да доведе до
многостранно сърдечно обременяване, но сама по себе си не води до фатален
изход, а ще доведе до такъв чрез своите усложнения – инфаркт на миокарда,
получаване на други сърдечни усложнения, но самата артериална хипертония, не
може да доведе до фатален изход, какъвто е настъпил през 2020 г. с М Д Г.. Вещото
лице изяснява, че полиорганната недостатъчност настъпва заради това, че
храненето на органите е нарушено, вследствие на сърдечната недостатъчност и от
там се нарушават функциите на белите дробове, на бъбреците, на мозъка и при
захарен диабет, какъвто има при М Д Г.- до нарушаване на функциите на мозъка.
Експертът е категоричен, че при попълването на заявлението за
застрахователен сертификат, такава полиорганна недостатъчност не е можело да се
предположи или предвиди, че ще се достигне, защото в медицинските документи се
установява, че М Д Г. е употребявал медикаменти, които понижават артериалното
кръвно налягане и го коригират в приемливи граници, като това заболяване е
констатирано много преди датата на застраховането и от тази дата до
настъпването на смъртта са изминали много повече от 10 г.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно и категорично се
установи, че наследодателят на ищците – М Г., е сключил договор за кредит
Експресо със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е „Б.Д.“
ЕАД, като кредитополучател, а ищцата Ц.Г.Г. е била съдлъжник по същия договор
на 26.11.2012 г. Във връзка с получения по този договор кредит, в размер на
50 000,00 лв., който е следвало да бъде погасен до 22.11.2022 г.,
наследодателят на ищците е попълнил заявление за застраховане на кредитополучатели
– индивидуални клиенти на банката, ведно с включения в него въпросник от
06.11.2012 г., в който е декларирал, че желае валиден застрахователен
сертификат за малки потребителски кредити с осигурена защита „Живот“, защита „Безработица
и неработоспособност“, като е посочил, че представя здравна декларация.
От представените по делото доказателства се установи, че М Д Г. е починал
на 31.07.2020 г., в гр. Панагюрище, като е оставил за свои наследници ищцата Ц.Г.Г.
и малолетния към онзи момен ищец Н.М. Г – син. Установява се, че две години
след попълването на декларацията и сключването на споразумението за
застраховане на кредитополучател – индивидуален клиент, покойният наследодател
на ищците е страдал често от пневмония, а по-късно е констатирана окончателна
диагноза „Декомпенсирана хронична дихателна недостатъчност“. Установи се също,
че М Г е починал от полиорганна недостатъчност, но в заключението на съдебно-
медицинската експертиза вещото лице изрично посочва, че този процес е стартиран
много години преди заявлението за застраховане от страна на М Д Г., когато през
юли 1983 г., покойният е получил прободно-порезна рана в лявата гръдна
половина, което е наложило извършването на левостранна пункция, поради
развитието на гнойно възпаление на лявата плевра. По-нататък се констатира, че полиорганната
недостатъчност е получена от наследодателя на ищците след един сериозен период
от време, при което заявявайки желанието си да бъде застрахован, е страдал само
от артериална хипертония, установена през месец март 2000 г., тъй като всичките
му останали заболявания не са довели до сериозни усложнения.
Това сочи, че по време на попълване на заявлението за издаване на
застрахователен сертификат М Д Г. не е затаил истина, нито е посочил неверни
данни относно своето здравословно състояние. Констатира се, че първото
по-сериозно заболяване на наследодателя на ищците е констатирано едва през
месец май 2015 г., или почти три години след подаването на заявлението му, а
състоянието му се усложнява едва през месец юли 2020 г.
Съдът счита, че следва да уважи
предявеният от Ц.Г.Г. и Н.М.Г., действащ чрез неговата майка и законен
представител Ц.Г., в качеството им на наследници на М Д Г., починал на
31.07.2020 г., и като процесуални субституенти на "Банка ДСК" АД, с
ЕИК- ********* (правоприемник на "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, с ЕИК-
*********, след вливане, вписано в ТР на 30.04.2020 г.) иск, с който “Г.Ж.“ АД,
следва да бъдат осъдени да заплатят на другия ищец по процесуалната
субституция- „Б.Д.“ ЕАД сумата от 1722,26 лв. –остатък от главница по Договор за
потребителски кредит Експресо № 87502-322677 от 09.11.2012 г. и 2056,00 лв. –
лихви по договора за кредит за периода от 20.06.2020 г. до 20.11.2022 г., на
основание Договор за застраховка „Защита живот“, за който е издаден
застрахователен сертификат от 06.11.2012 г.
Предявеният иск е с правно основание
чл.134, ал.1 ЗЗД. Особеностите на този иск са свързани с изрично уреденото
отклонение от принципа, прогласен в чл.26 ал.2 ГПК, че освен в предвидените
изключения, никой не може да предявява чужди права от свое име пред съд.
Процесуалната субституция чрез застъпничество може да възникне при упражняване
на правата на длъжника от кредитора по чл.134 ЗЗД или чрез процесуална
суброгация. Т.нар. “actio obliqua”, или още суброгационен иск, е предоставен в
полза на лице, което има качеството на кредитор, упражняващ имуществени
материални права на длъжника- вземания, произтичащи от сделки, непозволено
увреждане или неоснователно обогатяване.
По делото категорично се установи, че
като наследници на покойния М Г., ищците са легитимирани да предявят иска.
В
конкретния случай налице е изрична разпоредба в Кодекса за застраховането,
приложима за процесуалната субституция в застрахователните
правоотношения. Съгласно чл.199а, ал.1 и ал.2 от КЗ -при застраховка,
сключена в полза на кредитор, и при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят отговаря пред кредитора до размера на непогасената част от
задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор,
заедно с лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното
събитие, а когато обезщетението или застрахователната сума, дължими съгласно
условията на договора, надхвърлят размера по изречение първо, те се заплащат на
длъжника, на неговите наследници или на ползващите се лица и че
застрахователния договор между кредитор и застраховател по повод на имуществено
или неимуществено благо на длъжник се сключва в полза на кредитора за
обезпечение на негово вземане само с изрично предварително писмено съгласие на
длъжника. Следователно, страни по застрахователното правоотношение са застрахователя
и кредитора, в полза на който се изплаща застрахователното обезщетение при
настъпил застрахователен риск, покрит от застраховката. Длъжникът има качеството
на застрахован и също е страна по застрахователното правоотношение, следователно
неговите наследници могат да черпят права от същия застрахователен договор.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1, следва да бъдат осъдени ответниците “Г.Ж.“ АД, да
заплатят на ищцата Ц.Г.Г. сторените по делото съдебно – деловодни разноски,
възлизащи на сумата от 2671,32 лв., която сума представлява сбор от 1800,00 лв.
- за адвокатско възнаграждение, 771,32 лв. – държавна такса и депозит за
изготвената съдебно- медицинска експертиза в размер на 100,00 лв.
Така мотивиран и на основание чл.134
от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 199а от Кодекса на
застраховането(отм.), Панагюрския районен съд
Р Е Ш И :
УВАЖАВА иска, предявен от Ц.Г.Г., с ЕГН- ********** и Н.М.Г., с ЕГН -**********,
действащ чрез неговата майка и законен представител Ц.Г., в качеството им на
наследници на М Д Г., с ЕГН- **********,***, починал на 31.07.2020 г., и като
процесуални субституенти на "Банка ДСК" АД, ЕИК *********
(правоприемник на "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, с ЕИК - *********,
след вливане, вписано в ТР на 30.04.2020 г.), с който “Г.Ж.“ АД, с ЕИК ********* следва да бъдат осъдени да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД сумата в размер на 1722,26 лв. (хиляда седемстотин двадесет
и два лева и двадесет и шест стотинки)– остатък от главница по договор за
потребителски кредит Експресо № 87502-322677 от 09.11.2012
г. и 2056,00 лв. (две хиляди петдесет и шест лева)– лихви по договора за кредит за
периода от 20.06.2020
г. до 20.11.2022 г., на основание Договор за застраховка
„Защита живот“, за който е издаден застрахователен сертификат от 06.11.2012 г.
ОСЪЖДА “Г.Ж.“ АД, да заплатят на ищцата Ц.Г.Г. сторените по делото съдебно –
деловодни разноски, възлизащи на сумата от 2671,32 лв., която сума представлява
сбор от 1800,00 лв. (хиляда и осемстотин лева)- за адвокатско възнаграждение, 771,32
лв. (седемстотин седемдесет и един лева и тридесет и две стотинки)– държавна
такса и депозит за изготвената СМЕ в размер на 100,00 лв.(сто лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: