Решение по дело №248/2022 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 513
Дата: 12 ноември 2022 г. (в сила от 8 декември 2022 г.)
Съдия: Владимир Калоянов Крумов
Дело: 20221320100248
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 513
гр. Видин, 12.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Владимир К. Крумов
при участието на секретаря Галина Арс. Начева
като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело №
20221320100248 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86
от ЗЗД от М. Б. А., ЕГН **********, от с. Г., обл. Видин против „ГИПС” АД, ЕИК : ***** с.
Кошава, община Видин, област Видин.
Твърди се от ищеца, че след дългогодишна работа в ответното дружество като миньор
и подземен булдозерист е получил професионални заболявания „Хроничен бронхит.
Белодробен емфизем и Невритис нерви акустици билатералис средна степен”, признати му с
Протокол № 15/ 08.12.1988г. на ДК – Видин, за което бил съставен Акт за професионално
заболяване № 17 / 1988г. Поддържа се, че заради тези професионални заболявания ищецът е
признат за неработоспособен и било прекратено трудовото правоотношение между страните.
Сочи се, че за да поддържа жИ.та си ищецът е принуден и продължава да спазва стриктно
хранително – диетичен режим, което е свързано с ежемесечно изразходване на
допълнителни средства за усилена храна и лекарства, възлизащи на около една минимална
работна заплата. Поддържа се, че за предходни периоди ищецът завел граждански дела за
претърпени от него имуществени вреди на същото основание, но и след тези периоди
ищецът продължава да търпи същите вреди и ще продължава да ги търпи.
Иска се да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 510,00лв.
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, за периода от 01.01.2022г.
до 01.03.2022г., представляваща сбор както следва по 255,00лева месечно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяко ежемесечно
обезщетение, считана от първия ден от месеца, следващ всяко ежемесечно обезщетение до
1
окончателното издължаване, които имуществени вреди произтичат от необходимостта за
ежедневно спазване на хигиенно – диетичен режим, за което се налага изразходването на
средства за усилена храна и лечение. Искат се и направените по производството разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна не постъпил писмен отговор.
По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Назначена и
изслушана е съдебно - медицинска експертиза.
Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и като прецени събраните
доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна :
Ищецът е работил в ответното дружество и е получил професионално заболяване
„Хроничен бронхит. Белодробен емфизем и невритис нерви акустици билатералис средна
степен“, установени с Протокол № 15/08.12.1988г. и Акт за професионално заболяване
№17/1988г.
С Експертно решение № 1503 от 17.10.2012г. на УБ-МБАЛ”Св. Иван Рилски” ЕАД
гр. София, на ищеца е определена 52% трайно намалена работоспособност поради общо
заболяване и 60% трайно намалена работоспособност за полученото професионално
заболяване „Хроничен бронхит”. Белодробен емфизем, смесен тип ВН.ДН І ст. Неврит на
слуховите нерви” с пожизнен срок на инвалидност.
Вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза д-р Н. И. - лекар –
диетолог, е дало заключение относно вида и количеството на храните, необходими за ХДР,
както и левовата равностойност на продуктите, необходими за спазване на ХДР за
процесния период, като общата сума възлиза на 246,06лева. В експертизата си вещото лице е
отбелязало, че за да се намалят периодите на обостряне на заболяването на ищеца е
необходимо повишаване на защитните сили на организма, което е свързано със спазване на
ХДР с включване на храни, богати на белтъци, въглехидрати, мазнини, витамини,
минерални соли, които се доставят на организма чрез прием на нетлъсти меса, мляко,
млечни произведения, пресни плодове и зеленчуци. Вещото лице е посочило, че в тези
случаи се прилага усилваща диета № 11, като белтъците са завишени и достигат 1285г.
дневно, мазнините -100г. дневно, въглехидратите до 400г. дневно. За да се постигне
усилваща диета е необходимо дневните калории да се завишат с 25% - до 3500 калории.
Получава се разлика от 21000 калории, необходими при усилваща диета в сравнение със
здрав човек.
АПМП-ИП д-р Ц.С.Г. ЕООД, личен лекар на ищеца, е посочила вида и стойността на
лекарствата, който ищеца прилага като редовна терапия и постоянен прием. За исковия
период същите са на обща стойност 224,44лева. Разходите на ищеца за транспорт и
консумативи, за исковия период, са на месечна стойност 15,00лева.
Разпитаните по делото свидетели Б. М. и М. Б. З. установяват, че ищецът страда от
белодробно заболяване. Свидетелите посочват, че ищецът пие много лекарства, ходи често
на прегледи, както и че спазва специална диета, като се храни с лека, здравословна
и витаминозна храна.
2
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели като логично дадени и
непротИ.речиви с останалите доказателства по делото, поради което ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна :
Предявените искове са частично основателни и доказани за сумата в общ размер на
500,50лева, съгласно заключението на вещото лице и писмените доказателства.
За причинени вреди на работник от трудова злополука или професионална болест,
отговорността на работодателя, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ може да бъда
ангажирана, когато вредите са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност над 50% или смърт.
Отговорността на ответника по чл. 200 от КТ е отговорност за причинени на
работника вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
В настоящия случай се претендират имуществени вреди, произтичащи от
ежедневната необходимост за спазване на хигиенно – диетичен режим и прием на
жИ.топоддържащи медикаменти.
За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 200 КТ, е необходимо да бъде
установено по категоричен начин наличие на професионално заболяване или трудова
злополука. Професионалният характер на заболяването на ищеца е установено с Протокол
№15/08.12.1988г. и с Акт за професионално заболяване №17/1988г.
Безспорно в процеса бе установено, че ищеца след дългогодишна работа в ответното
дружество е получил професионално заболяване „Хроничен бронхит. Белодробен емфизем”.
Установено е също, че това професионално заболяване е довело до трайна
нетрудоспособност над 50 на сто като са се появили и усложнения. Вследствие на
професионалното заболяване и неговите усложнения е необходимо, ищецът да спазва
хигиенно диетичен режим, изразяващ се в приемането на усилена храна със завишаване на
дневните калории с 25 %, както е необходим и непрекъснат прием на жИ.топоддържащи
медикаменти. Изразходването на средства за набавянето на усилена храна
и жИ.топоддържащи медикаменти се явява имуществена вреда, която ищецът търпи за
исковия период.
Разпитаните по делото свидетели установиха, че ищецът спазва хигиенно-диетичен
режим, свързан с прием на определени храни, както и приема ежедневно лекарства, което е
свързано с допълнителни разходи.
От съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Н. И. се установява, че
размерът на необходимите средства за спазване на ХДР за периода от 01.01.2020г.
до 01.03.2022г. възлиза на сумата 246,06лева, а от АПМП-ИП д-р Ц.С.Г. ЕООД, личен
лекар на ищеца, се установява, че размерът на необходимите средства за лекарства и
лечение за същия период възлиза на сумата от 254,44лева, или общо разходите за спазване
на ХДР и прием на лекарства за исковия период са в размер на 500,50лева.
Върху присъдени суми като обезщетение за вреди от професионално заболяване или
3
трудова злополука по чл. 200 КТ се дължи законната лихва върху тези суми не от датата на
исковата молба, а от датата на увреждането. Обективната отговорност по чл. 200 КТ не
изключва приложението на разпоредбите на чл. 84, ал. 3 ЗЗД още повече, че в КТ няма
конкретен текст за размера на дължимите се лихви, а самата разпоредба на чл. 200 КТ
изисква наличие на вреда - професионално заболяване или трудова злополука. След като се
касае до претърпени от работника вреди, лихвата върху дължимата се сума се събира от
момента на увреждането. Лихвата върху сумата се дължи за всяка забавена вноска от датата
на падежа до окончателното изплащане на задължението.
По направеното искане за допускане на предварително изпълнение на решението,
съдът намира следното:
При условията на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Не
всяко обаче от обезщетенията по глава Х-та от Кодекса на труда, дължащо се по повод
трудово правоотношение е обезщетение за работа по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК.
Вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение са от
категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с обезпечаване
нормалното съществуване на индивида. /Определение № 485 от 30.07.2010 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай, вземането на ищеца произтича от необходимостта да разходва
допълнителни средства за лечение и ХДР за нормалното му съществуване, тъй като същите
са наложителни с оглед полученото професионално заболяване. Поради това, на основание
чл. 242, ал. 1 от КТ ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца ще следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер 300,00лева.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Видин
сумата от 50,00 лева, представляваща дължима държавна такса и сумата от 200,00лева,
представляваща възнаграждение за вещо лице, внесени от бюджета, изчислени съобразно
уважената част от исковете.
Воден от горното Съдът :
РЕШИ:
Осъжда “ГИПС” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: с. Кошава,
обл. Видин, да заплати на М. Б. А. от с. Г., обл. Видин с ЕГН **********, на основание чл.
200 КТ сумата в общ размер от 500,50лева, представляваща сбор от по 250,25лева
ежемесечно обезщетение за претърпени имуществени вреди за месец януари на 2022г. и за
месец февруари на 2022г., настъпили в резултат на полученото професионално заболяване
„Хроничен бронхит. Белодробен емфизем”, произтичащи от необходимостта за ежедневно
спазване на хигиенно-диетичен режим, за което се налага изразходване на допълнителни
4
средства за усилена храна и ежедневен прием на жИ.тоспасяващи и жИ.топоддържащи
лекарства и лечение, ведно със законната лихва за забава, считана върху всяко ежемесечно
обезщетение, която лихва е считана от първо число на месеца, следващ месеца, за който се
дължи съответното обезщетение, до окончателното издължаване, като искът до пълния
претендиран размер отхвърля като неоснователен.
Постановява предварително изпълнение на настоящето решение в частта му на
пресъденото обезщетение за работа.
Осъжда “ГИПС” АД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: с. Кошава,
обл. Видин, да заплати на М. Б. А. от с. Г., обл. Видин с ЕГН **********, разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Осъжда “ГИПС” АД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: с. Кошава,
обл. Видин, да заплати по сметка на Районен съд Видин сумата от 50,00 лева,
представляваща дължима държавна такса, сумата от 200,00лева, представляваща
възнаграждение за вещо лице, както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен
срок считан от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5