№ 20752
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110148206 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. К. Г. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че с изп. лист от 06.10.2022г., издаден по гр. д. №
2351587/2018г. по описа на СРС, 49-ти състав, е осъден да заплати на ответника
парични суми. Въз основа на изп. лист било образувано изп. дело № 1809/2022г. по
описа на ЧСИ У. Д. за събиране на вземанията. Изтъква, че от влизането в сила на
заповедта – 08.10.2018г. повече от три години не са извършвани изпълнителни
действия и вземанията са погасени по давност.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумите от 2516,88лв. – главница за
периода 01.05.2016г.-30.04.2017г., и 379,83лв. – мораторна лихва за периода
15.04.2016г.-27.07.2018г. поради погасяването им по давност.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Твърди, че за вземанията е приложима 5-годишна давност,
както и че регулярно са искани и извършвани изп. действия, с които давността е
прекъсвана.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване на несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да
се основава само на факти, настъпили след приключването на производството, по
което е издадено изпълнителното основание, какъвто факт е изтеклата погасителна
1
давност за вземанията, каквото е наведеното от ищеца възражение за недължимост на
сумите.
От изисканото за послужване ч. гр. д. № 51587/2018г. по описа на СРС, 49-ти
състав, се установява, че същото е образувано въз основа на заявление от ответника за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Г. и В. Й.. На 08.10.2018г.
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която двамата са осъдени да
заплатят разделно сумата от 4982,70лв. – цена на доставена топлинна енергия, ведно
със законната лихва, 759,66лв. – мораторна лихва върху главницата, 51,06лв. – цена на
услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва, 10,46лв. – мораторна лихва
върху главницата и 166,08лв. – разноски по делото. Удостоверено е на л. 29 (гръб) от
съдията по делото, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 30.06.2019г. и е
разпоредено издаването на изп. лист. На 06.10.2022г. е издаден изпълнителен лист въз
основа на влязлата в сила заповед за изпълнение, като по молба на ответника от
16.11.2022г. е образувано изп. дело № 1809/2022г. по описа на ЧСИ У. Д. за събиране
на вземанията. С молбата за образуване е поискано и извършване на изпълнителни
действия – налагане на запори върху вземания по банкови сметки и на трудови
възнаграждения, както и извършването на опис и оценка на движими вещи. Възложени
са и правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.
Основният въпрос по делото се отнася до това с каква погасителна давност се
погасяват вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение. Ищецът
твърди, че се погасяват с 3-годишна давност, която е изтекла в периода между влизане
в сила на заповедта за изпълнение и образуването на изпълнителното дело.
Действително от 30.06.2019г. до 16.11.2022г. е изтекъл срок по-дълъг от 3 години. В
утвърдената практика на ВКС обаче, която настоящият съдебен състав споделя -
Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021г., IV ГО на ВКС, Решение №
37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО на ВКС, Определение № 214/15.05.2018г.
по ч. гр. д. № 1528/2018г., IV ГО на ВКС и др., се приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се
прилага както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила
решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила
заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага
променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът
не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт,
настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено,
така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за
изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С
оглед на това, за установените в влязла в сила заповед за изпълнение вземания
правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложими и същите се погасяват с 5-годишна
давност. Същият отговор е даден и в Решение № 118/07.07.2022г. по гр. д. №
4063/2021г., III ГО на ВКС, в което е прието, че изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за пет
годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в
сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение
установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер
вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.
/Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение и
съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което
е издадено изпълнителното основание/. Законодателят е преклудирал възможността за
възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за
2
длъжника остава само възможността за оспорване на вземането по чл.424, ал.1 ГПК.
Извън това и след срока по чл. 424, ал.2 ГПК, за длъжника не съществува форма за
искова защита, с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че
при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е
оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по
новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК-отм./ и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират /вж.решение по т.д.№ 1562/2015г. на І т.о., по гр.д.№ 1722/2021г. на ІV
г.о./.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесните
вземания, които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, се погасяват с 5-
годишна давност, която очевидно не е изтекла, предвид че с молбата за образуване на
изпълнителното дело от 16.11.2022г., с която е поискано и предприемане на конкретни
изпълнителни действия, и впоследствие със самото тяхно извършване, давността е
прекъсвана – т. 10 от ТР № 2/2015г., ОСГТК на ВКС. Ето защо, предявените искове
подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя
на 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, срещу /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление
/населено място/, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК за недължимост на следните вземания, за които е издаден изп. лист от 06.10.2022г.
по гр. д. № 51587/2018г. по описа на СРС, 49-ти състав, а именно: 2516,88лв. –
главница и 379,83лв. – мораторна лихва, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. К. Г., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес
на управление /населено място/, сумата от 100лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3