Решение по дело №1336/2022 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 148
Дата: 15 август 2023 г.
Съдия: Биляна Димитрова Коева
Дело: 20224230101336
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Севлиево, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседА.е на седми август
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Силвия Ст. Станева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230101336 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ***, е предявил срещу А. И.
М. ЕГН **********, устано***елен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.86,ал.1 ЗЗД,
за сумата от общо 388,38 лв., от която: 358,40 лв. представляваща главница за
консумирана ел.енергия от ответника по фактури издадени в периода 16.08.2021 г. до
15.09.2021 г., както 29,98 лв. мораторна лихва върху главницата, представляваща сбора
от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 28.07.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК в съда до
окончателно изплащане на задължението.
Ищцовото дружество твърди, че А. И. М., е клиент на "Енерго - Про Продажби"
АД, с клиентски номер кл.№: ***. във връзка с продажба на ел.енергия и мрежови
услуги за обект на потребление, заведен с абонатен номер A6.No 32Z450571710022M,
находящ се в с. Б. №481. Тези облигационни отношения се регламентирали от Общи
условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които са
приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента) и § 15 от Преходните и
заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на закона за
енергетиката.
Поддържа се, че процесният обект на потребление бил придобит от ответника,
но същият не е изпълнил задължението си по чл. 17, т.З от ОУ да уведоми в
едномесечен срок писмено електроразпределителното предприятие за всяка промяна в
1
данните, касаещи обекта на потребление включително и промяна в собствеността,
поради което и всички справки и фактури се водели на стария потребител. Сочи се, че
А. И. М. е станала страна по облигационно правоотношение по повод покупко-
продажба на електроенергия съгласно справка Имотен регистър, от която е видно, че
имотът представляващ обект на потребление е прехвърлен.
Ищецът твърди, че съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД /ОУДПЕЕ/,
приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплащастойността
на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в
тези Общи условия". Сроковете били регламентирА. в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6
на същия член изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове,
независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението. При това положение потребителят изпадал в забава след настъпване на
падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми.
Излага съображения, че съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ „В случай на забавено
плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите
суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на
задължението". Към момента на подаване на заявлението горецитирА.ят потребител на
електрическа енергия и мрежови услуги имал неизплатени задължения в общ размер на
388.38 (триста осемдесет и осем лв. 38 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен
номер A6.No 32Z450571710022M, находящ се в с. Б. N481.
Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени. Претендират
се разноски.
Ответникът в законоустановения срок не е подал отговор на исковата молба.
С писмена молба с вх. № 3510 от 03.08.2023 г. ищцовото дружество е заявило, че
ответникът е заплатил претендирА.те задължения за главница и лихва, оставали само
неплатените разноски по делото.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявените искове са допустими. С оглед процесуалното поведение на
ответника, съдът приема, че същият е признал факта на дължимост на посочените от
ищеца вземА.я, които изцяло е погасил в хода на процеса, като последното изрично е
заявено от процесуалния предста***ел на ищцовото дружество.
Съобразно изложеното, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло като погасени чрез плащане в хода на процеса /арг. от чл.235 ГПК/.
2
По разноските:
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото в размер от
125 лв. /за д.т. и юрск. възнаграждение/, доколкото ответникът е погасил
претендираната сума в хода на процеса, като е дал повод за завеждане на исковата
молба.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК ***, с адрес
гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 2581 срещу А. И. М.
ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ул. „***“ № 7 искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 327 ТЗ и чл. 98а, ал. 1 ЗЕ за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
общо 388,38 лв., от която: 358,40 лв. представляваща главница за консумирана
ел.енергия от ответника по фактури: №********** и № ********** издадени в
периода 16.08.2021 г. до 15.09.2021 г. , както 29,98 лв. мораторна лихва върху
главницата, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й
до 28.07.2022 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
Заявление по чл. 410 ГПК в съда до окончателно изплащане на задължението, поради
погасяването им чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА А. И. М. ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ул. „***“ № 7 , да
заплати на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК ***, на основание чл.78,ал.1 ГПК
разноски в производството в размер от 125 /сто двадесет и пет/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
3