РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Пловдив, 18.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2386 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
2. Образувано е по жалба на „Рентал Груп“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ***№ 24, представлявано от управителя – Д. Р. К. , чрез адвокат В.А.В., срещу заповед № 20-0438-000085/02.09.2020 г. на началник на Трето Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на дружеството - жалбоподател е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „Порше Панамера Турбо“ с рег. № ***, за срок от една година.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда, респ. намаляване размера на принудителната административна мярка. Не се оспорва фактът на извършеното нарушение, но се твърди, че в издадената заповед липсва точното му описание и правна квалификация, с което е засегнато правото на защита на нарушителя. Като съществено нарушение се сочи и липсата на мотиви за размера на приложената административна принуда. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът началник на Трето Районно управление при ОДМВР – Пловдив не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
ІІ. За допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
5. Съставен е АУАН № 939654/02.09.2020 г. от Х. Р. С. , на длъжност командир на отделение в Трето Районно управление при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка:
На 02.09.2020 г., около 17:30 часа, в гр. Пловдив, бул. „България“ до № 158, И. Г. И. , ЕГН ********** като водач на лек автомобил „Порше Панамера Турбо“ с рег. № *** /собственост на „Рентал Груп“ ЕООД, ЕИК ***/ управлява МПС на територията на Република България с чуждестранно свидетелство след изтичане на 3 – месечния срок от последното влизане в страната – справка ОДЧ, 30.10.2019г., с което виновно е нарушил чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Според докладна записка
от 02.09.2020г. на длъжностното лице при ОДМВР, извършило контролната проверка
за спазване правилата на ЗДвП, свидетелството за управление, с което се
легитимирал И. Г. И. било издадено от
Република Албания.
Видно от представената справка за нарушител/водач по партидата на И. Г. И. за периода 2012г. – 2020г. са регистриран девет наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, от които шест влезли в сила постановления са за реализиран състав на управление на МПС без свидетелство за управление, респ. от неправоспособен водач.
6. Въз основа на така установеното е издадена Заповед № 20-0438-000085/02.09.2020 г., с която административният орган за това, че на 02.09.2020 г. в гр. Пловдив, бул. „България“ до № 158, И. Г. И. управлява лек автомобил „Порше Панамера Турбо“ с рег. № ***, собственост на „Рентал Груп“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Д. Р. К. , като водач не притежава съответно свидетелство за управление, на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е приложил спрямо „Рентал Груп“ ЕООД принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № *** за срок от една година.
7. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен
акт, ответникът представя Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на
МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в
качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.
IV. За правото:
8. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.
Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред
които в т.2а, б. „а“ е предвидено: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок
от 6 месеца до една година“.
Съгласно
чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи
извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението по пътищата в Република България.
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, определена в правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка
са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по
пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и
http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е
насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са
съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението
по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение
на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по
чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани
при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и
отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е
употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната
табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.
Според чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 4. Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.
Нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП допуска българските
граждани да управляват моторни превозни средства на територията на Република
България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
Според чл. 7, ал. 2, т. 13 от Наредба № I-157 от
01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, всяко СУМПС
съдържа датата на изтичане валидността на свидетелството. Подмяна на
свидетелство за управление на МПС се извършва при изтичане срока на валидност
/чл. 15, т.1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г./.
9. Обсъденият правен режим и установената
фактическа обстановка налагат извода, че оспореният административен акт е
издаден от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона
форма и ред, при спазване на административно- производствените правила, материалноправните
разпоредби и целта на закона. Възраженията на оспорващия за допуснати
съществени процесуални нарушения са неоснователни. Макар актът за установяване
на административно нарушение №
939654/02.09.2020 г. да не е изрично посочен в мотивите на заповедта за
прилагане на ПАМ, описаните в него фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите
обстоятелства за налагане на процесната административна принуда. В този аспект
не съставлява съществено процесуално нарушение това, че административният орган
не е посочил с цифра конкретен състава по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, след като
словом е описал именно нарушението фактическия състав на визираната в чл. 171,
т. 2а, б. „а“ ЗДвП мярка за административна принуда. За законосъобразността на
мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата
административни нарушения, установено по съответния ред. Доказателствата по
делото сочат на извършено нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП – управление на
МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Тази
фактическа обстановка е отразена както в АУАН № 939654/02.09.2020 г., така и в заповед
№ 20-0438-000085/02.09.2020 г., поради което не може да има съмнение, че волята
на административния орган е била да наложи мярката в хипотезата на чл. 171, т.
2а, б. „а“ ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, който не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство. В този смисъл не се установява
и соченото от оспорващия накърнено право на защита, поради невъзможност да се
установи в какво се изразява извършеното административно нарушение. Следва да
се отбележи, че административното наказване и административната принуда
преследват различни цели, поради което кумулативното им реализиране, макар и
изхождащо от един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната
и материалната им законосъобразност. В този аспект дадената в АУАН правна
квалификация на нарушението е от значение за законосъобразността на административнонаказателното
производство, но не се явява обвързваща за административния орган в
производството по налагане на принудителната административна мярка.
Въпреки че изтичане на срока по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП като пряка последица има дерогиране
на валидност на чуждестранното свидетелството за управление на МПС на
територията на Република България, а не лишаване водача от правоспособност да
управлява МПС, водачът губи правото да управлява МПС на територията на страната,
тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство.
Тоест управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП след 3
месеца от датата на влизането им в страната е равнозначно на управление на МПС
без свидетелство за правоуправление. При това положение не могат да бъдат
споделени възраженията на оспорващия, че процесната ПАМ е наложена при неизяснени
фактически и правни основания. Административния орган ясно е посочил в какво се
изразява извършеното нарушение, като е подвел законосъобразно фактите в
хипотезата на приложимата правна норма, даваща основание за налагане на
административна принуда спрямо собственика на процесното превозно средство,
който в случая се явява юридическо лице.
Ответникът не е посочил конкретни мотиви относно
размер на мярката, но това обстоятелство не може да бъде самостоятелно формално
основание за отмяната й без да се държи сметка за преследваната от закона цел и
наличието на съразмерност. Мотивите за размера на принудителната
административна мярката са съставен елемент от съдържанието на административния
акт и следва да допълват мотивите за налагането й, но не са водещи при
преценката за наличието на фактическите и правни основания за прилагането на
административна принуда. При безспорно установяване на материалноправните
предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда, размерът на
мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не
ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона
цел. Респективно ако се установи, че размерът на мярката е съответен на този принцип същата ще
съответства и на целта на закона. Тази преценка се дължи служебно от съда въз
основа на всички установени по делото факти и обстоятелства. В случая мярката е
определена в максимален размер, който кореспондира с явно изразеното поведение
на водача - нарушител в разрез с установения ред на държавно управление. Извършените
от водача при трайна ритмичност седем еднотипни административния нарушения разкриват
висока степен на обществена опасност, която откроява процесното деяние. Макар
мярата де се прилага спрямо собственик – юридическо лице, чието поведение не
съдържа субективен елемент, то без съмнение при преценката за нейния размер
следва да се вземе предвид и тежестта на административното нарушение,
представляващо основание за превантивната намеса. Именно в този аспект е седяло
задължението за физическите лица, представляващи дружеството
по закона, да се уверят, че процесното МПС ще бъде управлявано от водач,
притежаващ валидно свидетелство за управление. Отнесено
към охраняваните от закона цели (подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението) процесното
деяние изисква налагането на административна принуда с превантивен характер, за
да се осуети възможността нарушителя да извърши други подобни нарушения. В
случая съдът намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния
интерес на оспорващия спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено
е с по-висок интензитет. Възможността за ограничаване на правото на собственост
и правото на свободно придвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1
от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени: националната
сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да
бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Иначе казано, в
случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните
не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. С оглед
спецификите на настоящия казус прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство за срок от една година не се явява прекомерно и не ограничава правата на
дружеството - жалбоподателя в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
Мотивиран от
горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден и законосъобразен, а подадената срещу него жалба
се явява неоснователна.
V. За разноските.
10. Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Рентал Груп“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ***№ 24, представлявано от управителя – Д. Р. К. , чрез адвокат В.А.В., срещу заповед № 20-0438-000085/02.09.2020 г. на началник на Трето Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: