№ 1206
гр. Варна, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20223110105778 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от „Е-
П.П."АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с която против
К. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, са предявени искове по реда на чл.422
вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, за установяване дължимостта на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №152/13.01.2022 г. по ч.гр.д. №300/2022 описа на ВРС, а именно: 605,47
лв., представляваща главница за доставена и незаплатена ел.енергия за обект
с абонатен №********** и адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Пробуда“ №
109, ап.4 с клиентски №**********, като вземането е обективирано във
фактури, издадени в от 15.03.2021 г. до 12.06.2021 г., както следва: №
ФП0305456024 от 15.03.2021, № ЛП3229318009 от 06.04.2021, №
ФП0306587520 от 14.04.2021, № ФП0308090472 от 14.05.2021, №
ФП№********** от 12.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 12.01.2022 г. до изплащане на
вземането, както и 37,17 - мораторна лихва, начислена за периода от падежа
на всяка фактура до 03.12.2021 г. Претендират се сторените разноски в
исковото и в заповедното производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответникът е
клиент на „Енерго - Про Продажби” АД, с клиентски № **********, във
връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен
№********** и адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Пробуда“ № 109, ап.4.
Ответникът консумирал ел. енергия през процесния период, като са издадени
1
фактури №№ № ФП0305456024 от 15.03.2021, № ЛП3229318009 от
06.04.2021, № ФП0306587520 от 14.04.2021, № ФП0308090472 от 14.05.2021,
№ ФП№********** от 12.06.2021 г. След настъпване изискуемостта на
задължението, до датата на подаване на исковата молба, дължимите суми не
са заплатени.
Въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред ВРС е образувано
ч.гр.д № 300/2022 г. по описа на съда. Издадена е заповед за изпълнение на
парично задължение. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение
разпореждането на заповедния съд, ищецът е представил искова молба, с
която предявява иск за установяване на вземането си по издадената заповед.
Ищцовото дружество излага правни доводи за дължимостта на исковите
суми, като цитира нормите на чл.17, т.2, чл.26, ал.6 и чл.38 ОУПЕЕ.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез особен представител, оспорва
основателността на предявените искове. Намира изложените твърдения в
исковата молба за недоказани. Оспорва ответникът да е клиент на ищеца и да
има качеството на потребител. Оспорва ищецът да е доставил и да е отчел
соченото количеството електроенергия, претендирано за плащане, а
ответникът да е потребил същото. Оспорва преминалата ел. енергия да е била
отчетена от СТИ в метрологична годност.
В проведено по делото открито съдебно заседание, страните, чрез
процесуалните си представители, поддържат заявените писмени становища.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по
чл. 410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца, е образувано ч.гр.д. №
300/2022 г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №152/13.01.2022 г., за следните суми: 605,47 лв., представляваща
главница за доставена и незаплатена ел.енергия за обект с абонатен
№********** и адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Пробуда“ № 109, ап.4 с
клиентски №**********, като вземането е обективирано във фактури,
издадени в от 15.03.2021 г. до 12.06.2021 г., както следва: № ФП0305456024
от 15.03.2021, № ЛП3229318009 от 06.04.2021, № ФП0306587520 от
14.04.2021, № ФП0308090472 от 14.05.2021, № ФП№********** от
12.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 12.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и 37,17 -
мораторна лихва, начислена за периода от падежа на всяка фактура до
03.12.2021 г., както и сторените разноски в заповедното производство.
Със заявление №2778738/20.03.2014 г. за продажба на ел.енергия,
ответникът е отправил искане към ищеца за снабдяване с електроенергия на
процесния недвижим имот с адрес: *** като е заявил, че е запознат с Общите
2
условия за продажба на ел. енергия на „Енерго – Про Продажби“ АД, както и
че е физическият ползвател на имота. С отделна декларация от същата дата,
ищецът е декларирал, че е ползвател и поема правата, и задълженията на
клиент към „Енерго – Про Мрежи“ АД и „Енерго – Про Продажби“ АД, за
имот с адрес: ***
Видно от констативен протокол №5054638/06.03.2019 г. на
„Електроразпределение - Север“ АД, на посочена дата, в имота на ответника е
монтиран нов електромер с фабр. №1125010900878743.
По делото е допусната и изготвена СТЕ, заключението, на която, като
обективно, компетентно и неоспорено от страните е прието от съда. Видно от
същото, СТИ измерващо потребената в имота на ищеца електрическата
енергия, е произведено през 2009 г., като срокът му на метрологична годност
е изтекъл в края на 2016 г. На електромера е извършена последваща проверка,
като на 06.03.2019 г. е монтиран нов СТИ в обекта, поради което вещото лице
дава категоричното заключение, че към процесния период електромерът е бил
в метрологична годност. Начислените количества електроенергия са
вследствие единствено на редовно снети показания от отчетника на
електромера, като не е извършена корекционна процедура.
От приетото по делото заключение на проведена съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че ответникът има неплатени задължения за
доставена ел. енергия до обект с адрес: *** в общ размер на 605,47 лева.
Количествата електроенергия са изчислени въз основа цени, утвърдени от
КЕВР и същите са правилно остойностени. Върху главните задължения е
начислена лихва за забава, за периода от 02.04.2021 г. до 03.12.2021 г., като
същата е в общ размер на 37,17 лева.
При така установените факти, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на
чл.415, ал.1 вр. чл.422 ГПК, чл.318 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 91 и сл.
ЗЕ, при действие на Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби“ АД, одобрение от ДКЕВР
/сега КЕВР/ с решение №ОУ-061/07.11.2007 г. Налице е успешно проведено
производство по чл. 410 ГПК. Издадената заповед за изпълнение на парично
задължение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Като
процесуално допустими, съдът дължи произнасяне по основателността на
исковете.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че през процесния
период е налице валидно възникнало правоотношение между страните,
елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира
определена или определяема парична сума на сочените от ищеца основания,
при неизпълнението на това задължение. Така ищецът следва да установи:
3
действащ сключен договор за доставка на ел. енергия, т.е. че ответникът е бил
потребител на ел. енергия през процесния период; доставянето на
електрическа енергия в имота на ответника и стойността на използваната в
имота електрическа енергия, съответно по съставените фактури; настъпването
на падежа на всяко парично задължение и размера на обезщетението за
неговата забава за посочените периоди; обстоятелствата по изчисляване на
претендираните суми. В тежест на ответника е да установи и докаже
възраженията си против вземането.
Взаимоотношенията между страните следва да се регулират от
разпоредбите на договора за търговска продажба - чл.318 ТЗ, при
субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД. Договорът за продажба е
двустранен, възмезден, консенсуален. От него възникват права и задължения
в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението
на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. Съществуването на облигационно
правоотношение между страните е уредено съгласно чл. 98а от Закона за
енергетиката, където е указано, че крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни Общи условия, а публикуваните ОУ влизат в
сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. Безспорно по делото е
съдържанието и влизането в сила на Общи условия за продажба на
електрическа енергия на „Е-П.П." АД и Общи условия на договорите за
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „Енергоразпределение Север” АД, валидни към посочения период.
Съгласно §1, т.27г ДРЗЕ, „краен клиент“ е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване. Именно крайният клиент е
страна по сделките с електрическа енергия, съгласно чл.92 ЗЕ, като същият е
потребител на енергийни услуги по смисъла на §1, т.41б, б. „а“ДРЗЕ.
Разпоредбата на чл.17, ал.2 от Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД /ОУ/, одобрени с
решение №ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, въздига в задължение на
потребителя да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия, в сроковете и по начина определени в ОУ. На основание чл.26, ал.1
ОУ, клиентът е задължен ежемесечно да заплаща на крайния снабдител – „Е-
П.П." АД, стойността на фактурираната електрическа енергия, като фактурата
съдържа данните изчерпателно изброени в чл.18а ОУ.
Въведеното от ответника възражение, че не е потребител на ел.енергия,
респективно – между страните не съществува облигационно правоотношение
е неоснователно. Съгласно чл.4, ал.1 ОУ, потребител за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД,
което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и
закупува същата от „Е-П.П." АД. Към процесния период, ответникът сам е
декларирал, че е ползвател на недвижимия имот, както и че поема правата и
4
задълженията на клиент на дружеството – ищец, по отношение имота с адрес:
*** Анализът на събраните по делото доказателства обосновава извод, че
ответникът е потребител на електроенергия по смисъла на §1, т.42 ДР на ЗЕ,
за този обект, както и че страните по делото се намират във валидно
облигационно правоотношение, по силата на което ответникът доставя, а
ищецът заплаща доставената електроенергия - валиден договор за продажба и
доставка на електрическа енергия.
Начисленото количество ел.енергия е отчетено от монтираното в СТИ в
обекта на ответника. Към процесния период електромерът е в метрологична
годност, поради което преминалата през уреда ел. енергия е изцяло и
правилно отчетена. Съгласно заключението на СТЕ, електроенергията, чиято
стойност се претендира, може да бъде реално потребена в имота на ответника,
за периода по процесните фактури.
При горните доводи, съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, че до имота му не е доставено количеството ел. енергия, чиято
стойност се претендира за плащане, както и че същото не е потребено от него.
Съгласно чл.16, ал.3 ОУ, потребителят има право да получава срещу
заплащане, писмени справки за количеството използвана от него
електрическа енергия до 36 месеца преди датата на искането. Отделно, при
несъгласие с вписаното потребление в сметката за консумирана електрическа
енергия, потребителят има право да подаде писмено възражение, като ищецът
се задължава да извърши проверка по възражението /чл.20, ал.6 ОУ/. По
делото не се представят доказателства, а и не се твърди потребителят да се е
възползвал от своите права и при несъгласие с отразеното в издадените
фактури, да е заявил своите възражения. Като не е сторил това, следва да се
приеме, че ответникът е признал вземането на ищеца за доставена и
потребена ел. енергия, в имота му, за процесния период.
Ищецът успешно доказа, че е изправна страна по сключения договор с
ответника. До имота на потребителя е доставено и потребено количеството
ел.енергия, посочено в процесните фактури. Установи се, че извършените
изчисления са правилни, при съобразяване с цените, определени от КЕВР. По
делото не се доказа ответникът да е изпълнил своето задължение, като
заплати стойността на доставеното до собствения му обект, количество ел.
енергия.
Съдът намира за установена дължимостта на претендираната сума за
главница, в размер на 605,47 лв., ведно със законна лихва от 12.01.2022 г. до
изплащане на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 ОУ, валидна към процесния период,
потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими
към „Е-П.П." АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден. В процесния случай, ищецът претендира
мораторна лихва върху главница в размер на 37,17 лева, за периода от падежа
на задължението по всяка от фактурите до 03.12.2021 г. Падежът на първата
от процесните фактури е 01.04.2021 г., поради което лихва за забава се дължи
5
от деня следващ падежната дата, а именно – 02.04.2021 г. Съгласно
заключението на ССчЕ, дължимата мораторна лихва за периода от 02.04.2021
г. до 03.12.2021 г. е в размер на 37,17 лева. При установена основателност на
главния иск, основателен се явява и акцесорният иск за обезщетение за
забава, поради което той също следва да бъде уважен изцяло.
При горните доводи, съдът намира, че вземанията на ищеца към
ответника за сумите, вписани в заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №300/2022 г. по описа на ВРС,
са доказани в пълния им претендиран размер, поради което и обективно
съединените искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1
ГПК, следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски, в общ
размер на 975 лева, за които е представен списък, на основание чл.80 ГПК.
В съгласие с разрешението дадено с т.12 ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. На ищеца се следват сторените от него разноски
ч.гр.д. №300/2022 г. по описа на ВРС, в размер на 75 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415
ГПК, че К. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Е-П.П."АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№152/13.01.2022 г. по ч.гр.д. №300/2022 описа на ВРС, а именно: 605,47 лв.,
представляваща главница за доставена и незаплатена ел.енергия за обект с
абонатен №********** и адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Пробуда“ №
109, ап.4 с клиентски №**********, като вземането е обективирано във
фактури, издадени в от 15.03.2021 г. до 12.06.2021 г., както следва: №
ФП0305456024 от 15.03.2021, № ЛП3229318009 от 06.04.2021, №
ФП0306587520 от 14.04.2021, № ФП0308090472 от 14.05.2021, №
ФП№********** от 12.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 12.01.2022 г. до изплащане на
вземането, както и 37,17 лв. - мораторна лихва, начислена за периода от
02.04.2021 г. до 03.12.2021 г.
ОСЪЖДА К. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Е-
П.П."АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 975
лева, представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото
производство, както и сумата от 75 лева - разноски по ч. гр. дело № 300/2022
6
г. по описа на Районен съд Варна.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред
Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7