№………./ .08.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на .08.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН
ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Петров
в.ч.т.д. № 1177 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. №41214/07.06.2019г.,
подадена от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, чрез адв. Лила Мачева от
АК – Велико Търново, срещу определение № 6516/21.05.2019г. постановено по гр.д.
№ 8409/2018г. на ВРС, с което е спряно
на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по гр.д. № 8409 по описа на ВРС за 2018г. до приключване
с влязло в сила съдебно решение производството по оспорване на Решение
СП-5/28.03.2019г. на КЕВР.
Твърди се, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като Решение
СП-5/28.03.2019г. на КЕВР е предварително изпълняемо на основание чл.13, ал.9
от ЗЕ. До отмяната на Решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР същото има обвързваща
сила за своите адресати. Поради това жалбоподателят моли обжалваното
определение да бъде отменено и делото върнато на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК „ВГ-4“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Олег
Темников, в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на
изложените в нея оплаквания. Счита, че жалбата е неоснователна. По същество
счита определението на РС-Варна за правилно и законосъобразно, поради което
отправя искане за потвърждаването му.
Третото лице – помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК
********* не изразява становище по частната жалба.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез процесуален представител, срещу акт, който подлежи на
обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално
допустима.
Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и писмените
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Варна е образувано въз основа на искова молба
подадена от „ВГ-4“ ЕООД, ЕИК *********, с която претендира да бъде осъдено
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Варна 9009, „Варна тауърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик" № 258, да
му заплати сумата от 19670,82 лева, претендирана като дължима, но незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем
източник – ВяЕЦ „ВГ 10“ и „ВГ 11“, за м. август 2015г., за която са издадени
Дебитно известие № 97/31.10.2015г. към Фактура № 48/31.10.2015г, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
30.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 4962,80лв. – представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 30.11.2015г. до 29.05.2018г. включително.
С обжалваното определение № 6516/21.05.2019г. е спряно на основание чл.229,
ал.1, т.4 ГПК производството по гр.д. №
8409 по описа на ВРС за 2018г. до приключване с влязло в сила съдебно
решение производството по оспорване на Решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР.
На 28.03.2019г. КЕВР е издала Решение № СП – 5/28.03.2019г. във връзка с
вмененото й в § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ да установи нетното специфично
производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени по т.8 от Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. Решението е постановено в
съответствие със законодателно въведеното задължение на КЕВР по § 17 от ПЗР на
ЗИД на ЗЕВИ /ДВ бр. 56/ 2015 год./ да установи в срок до 31.07.2015 год.
нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до
влизането в сила на този закон.
Не се спори между страните в производството, че Решение № СП – 5/28.03.2019 год. е предмет на
висящо административно обжалване.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
В пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е предвидено, че „в срок до 31.07.2015 г.,
в съответствие със ЗЕВИ Комисията за енергийно и водно регулиране приема
решение, с което установява нетно специфично производство на ел.енергия, въз
основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на
комисията, приети до влизане в сила на този закон.“.
Въз основа на посочената разпоредба, с решение № СП-1/31.07.2015г. КЕВР
е определила нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което
са определени преференциалните цени в Решение №Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР, както
следва: 2000 kWh, при определената цена – 188,29лв/МWh, без ДДС, за ВяЕЦ
работещи до 2 250часа /т.1.7/ и 2300 kWh, при определената цена – 172,95лв/МWh,
без ДДС, за ВяЕЦ работещи над 2 250часа /т.1.8/. След отмяната на издадения
административен акт, с ново Решение № СП – 5/28.3.2019 год. на КЕВР е
определено повторно нетното специфично производство на ел.енергия.
Така издаденото решение представлява индивидуален административен акт и
макар самото то да не определя цената за изкупуване на ел.енергията произведена
от ищеца в производството, то касае утвърдените цени с Решение №
Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и определя количествата ел.енергия, които се
изкупуват по преференциални цени.
Постановеният административен акт обаче се ползва с предварителна
изпълняемост съобразно императивната разпоредба на чл.13, ал.9 ЗЕ с оглед
законодателната преценка за наличие на особено важен държавен и обществен
интерес.
Предварителната изпълняемост означава, че административният акт се
прилага, независимо от предприетото обжалване.
Потенциалното увреждане на правата на адресатите на индивидуалния
административен акт е съобразена чрез
предвиждане на нарочни възстановителни компенсаторни мерки в чл.301 АПК.
Предварителната изпълняемост на административния акт означава още, че
когато последният има релевантно и преюдициално значение за съда в гражданското
производство, съдът е длъжен да зачете законово предвидената му предварителна
приложимост в отношенията между страните. Обжалването на административния акт
няма релевантно значение за междувременно регулираните с акта субективни права,
респ. не е предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл.229,
ал.1, т.4 ГПК.
В конкретния случай, съдът е оправомощен да реши спора за цената на
ел.енергията съобразно установените прагове на нетното специфично производство
по оспореното, но предварително изпълняемо Решение № СП – 5/28.3.2019 год. на
КЕВР. Соченият принцип, макар и не изрично формулиран, се подкрепя от
междувременно постановените и влезли в сила решения по съществото на спорове с
идентично съдържание, но между други страни / Определение № 360/10.07.2019 год.
по т.д.№ 2655/2018 год., ВКС, Първо т.о.; Определение № 375/14.06.2018 год. по
т.д.№ 569/2018 год., ВКС, Второ т.о., постановени по реда на чл. 288 ГПК./
Предвид гореизложеното съставът на ВОС намира, че атакуваното
определение, с което РС-Варна е спрял на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК
производството по гр.д. № 8409 по описа
на ВРС за 2018г. до приключване с влязло в сила съдебно решение производството
по оспорване на Решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, е неправилно и като такова
следва да бъде отменено, а делото върнато на РС-Варна за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №
6516/21.05.2019г. постановено по гр.д. №
8409/2018г. на ВРС, с което производството по делото е спряно на
основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязло в сила съдебно решение
производството по оспорване на Решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР.
ВРЪЩА делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.