№ 768
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110216020 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 20-4332-007051 от 08.05.2020
година началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР е наложил на С.
АС. АС., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 850/осемстотин и
петдесет/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3/три/
месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за извършено нарушение на
чл.21, ал.1 ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало
санкционираното лице, което в срочно подадена жалба с бланкетен характер
го атакува с искане за отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с адвокат Калудин, като в хода по същество се поддържа искането за отмяна
на наказателното постановление. В пледоарията, както и в нарочно
представени писмени бележки се излагат доводи за допуснати процесуални
нарушения, а именно неспазване на срока по чл.52, ал.1 НК за издаване на
наказателното постановление, за липса на доказателства за обучението на
служителя въвел АТСС в експлоатация, а в заключение се пледира за
маловажност на случая. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна- началник група ОПП-СДВР,
редовно призована на адреса на наказващата администрация, не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
1
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателя С. АС. АС., ЕГН **********, с адрес гр.София,
ул."Михаил Буботинов" № 5, вх.В, ет.1, ап.1, правоспособен водач на МПС,
категория В и АМ.
На 15.01.2020г., около 11.14 часа, в гр.София, моторно превозно
средство- лек автомобил марка "Форд", модел "Фокус", с рег. № ** с
ползвател жалбоподателя С.А. се движело по бул. "Пейо Яворов" с посока на
движение от бул."Драган Цанков" към бул. "Черни връх". По същото време в
района на булеварда, на № 28 бил осъществяван контрол за спазване
скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел
TFR1-M, с номер на устройството № 505, монтирана в патрулен автомобил.
Системата била въведена в експлоатация от служител на ОПП-СДВР, а
измерването било извършено в периода от 10.41 до 13.00 до часа на
15.01.2020г., съгласно приложения Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Видно
представената от Столична община, дирекция "Управление и анализ на
трафика", изрична справка и скица, в посочения пътен участък към
15.01.2020г. е реализирана организация на движението, която не предвижда
специално ограничение на скоростта на движение чрез пътен знак В26, т.е.
към посочената дата, ограничението на скоростта е било 50 км/ч.
Преминавайки в района на контрол, посоченият, използван от
жалбоподателя лек автомобил се движел със скорост от 118 км/ч, след
отчитане на отклонението, при максимално разрешена скорост в рамките на
населените места- 50 км/ч. Скоростта на движение на моторното превозно
средство била установена с посоченото по-горе техническо средство, чрез
изготвяне на видеозапис с пореден № 7677, като кадри от видеоклипа били
отразен на хартиен носител чрез изготвяне на четири броя фотоснимки,
отразяващи, дата, точен час, скорост и регистрационен номер на превозното
средство. На 13.03.2020г. жалбоподателят С.А., като ползвател на МПС в
нарочна декларация по чл.188 ЗДвП отразил, че на процесната дата-
15.01.2020г., в 11.14 часа автомобилът е управляван именно от него.
В тази връзка на 13.03.2020 година, от страна на младши автоконтрольор
Митко Петров, бил съставен акт за установяване на административно
нарушение серия АА, бланков номер 665601, с който срещу С. АС. АС. било
повдигнато административно-наказателно обвинение за управлението на
моторно превозно средство лек автомобил марка „Форд”, с рег. № ** със
скорост от 118 км/ч, в рамките на населено място- град София, при
максимално разрешена скорост от 50 км/ч, квалифицирано като нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Актът е съставен в присъствието на нарушителя и надлежно връчен на
същия.
2
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № 20-4332-007051 от 08.05.2020 година, с което година
началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР е наложил на С. АС.
АС., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 850/осемстотин и
петдесет/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3/три/
месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за извършено нарушение на
чл.21, ал.1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН №
АА 665601/13.03.2020 година, Наказателно постановление (НП) № 20-4332-
007051 от 08.05.2020 година, заповед за компетентност на актосъставителя и
административнонаказващия орган, Акт за встъпване в длъжност, Справка
за регистрация на МПС, Декларация от С.А., Справка– картон на водача С.
АС. АС., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
TFR1-M № 505 на 15.01.2020г., Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване на мобилна система за видеоконтрол тип „TFR1-M”, Протокол от
проверка на мобилна система за видеоконтрол № 1-39-2019/27.06.2019г.,
справка от Столична община, дирекция "Управление и анализ на трафика" с
приложена към същата схема, веществените доказателствени средства-
фотоснимки, Удостоверение за раждане.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост събраните по делото
писмени доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК към
доказателствената съвкупност, като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в
тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който
и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. От
събраните писмени и веществени доказателства се установяват
обстоятелствата свързани с времето, мястото на деянието, в частност
особеностите на организацията на движението в района на контрол, данните
за техническото средство, с което е осъществяван контрола, за превозното
средство, и най-сетне за авторството на деянието.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, в рамките
на преклузивния срок по чл.59, ал.1 ЗАНН, с оглед, на което е допустима, а
разгледана по същество и в рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК
вр. чл.84 ЗАНН, се явява неоснователна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН серия АА, бланков № 665601/13.03.2020 година, който е съставен
от компетентен орган- младши автоконтрольор при СДВР, в рамките на
материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл.189,
3
ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и
материално компетентен орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.2.10 от
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи,
съгласно която административно-наказателни правомощия са предоставени и
на началник група АНД в ОПП-СДВР, каквато именно длъжност заема и
лицето издало наказателното постановление, видно от представения акт за
встъпване в длъжност.
При съставянето на АУАН и НП са спазени, установените в чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН, срокове, като не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Действително, наказателното постановление е
издадено след посочения в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок, но същият
има инструктивен характер, като неспазването му не води до ограничения в
правото на защита, респективно не съставлява процесуално нарушение от
категорията на съществените. На следващо място АУАН и НП отговарят по
форма и съдържание на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, като съдържат
посочените там реквизити, не се установяват дефицити при описание на
нарушението, посочване на нарушената законова разпоредба, или
противоречие между двете. В текста и на двата документа, изрично е
посочено, че деянието е свързано с неспазване на ограничението на скоростта
от 50 км/ч, важимо за населените места, което в пълна степен кореспондира
именно с нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП, посочена като нарушена и в АУАН и
НП, т.е. липсва каквото и да е неяснота във фактическите и правни рамки на
нарушението.
С обжалваното наказателно постановление (НП) № 20-4332-007051 от
08.05.2020г. на началник група при отдел „Пътна полиция” към СДВР на
жалбоподателя С. АС. АС. е наложено наказание за извършено нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразило се в управление на МПС, на територията на
град София, със скорост на движение от 118 км/ч, т.е над максимално
допустимата за МПС от категория В, в рамките на населено място. Описаната
в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и от настоящия
съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на
административно нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя
А. е ангажирана правилно. За установяване на нарушението на правилата за
движение е използвано автоматизирано техническо средство, като при това са
спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за
контрол на правилата за движение, което гарантира достоверност на
показанията на същото.
От приобщените по делото писмени доказателства става ясно, че
нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
4
видеосистема „TRF-1М“ с инвентарен номер 505, което представлява мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, за която
основание чл.32, ал.1 ЗИ е било издадено Удостоверение за одобрен тип
техническо средство № 10.02.4835. с валидност до 24.02.2020г., т.е. след
датата на контрола. На следващо място видно от Протокол № 1-38-2019,
същото е преминало периодична проверка за изправност на 27.06.2019г. в
съответствие с чл.4, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., и е
технически изправно и годно точно да отчита скоростта на движение на МПС.
При осъществения на 15.01.2020г. чрез него контрол върху скоростта на
движение на превозните средства, са спазени изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, като е приложен Протокол за използване
на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, съставен по
образец и надлежно попълнен, като видно от същия на 15.01.2020г. за
времето от 10.41 до 13.00 часа контрол върху скоростта на движение на
пътните превозни средства е осъществяван чрез техническо средство, което
работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие,
същото функционира без намеса на контролен орган. Предвид на това от една
страна е налице приложение на предварително определена процедура,
установена в цитирания подзаконов нормативен акт, като следва да се
изтъкне, че посочената наредба детайлно регламентира реда за използване на
мобилните системи за видеоконтрол, а от друга използваното техническо
средство, при установяване на нарушението функционира без намеса на
контролен орган т.е. същото отговаря на изискванията към техническите
средства по чл.165, ал.2, т.7 ЗДвП(редакция към датата на деянието), съгласно
даденото от върховната съдебна инстанция тълкуване и заложените в ТР № 1
от 2014г. на ВАС, критерии. Протоколът съдържа всички предвидени
реквизити, проверен и заверен е от началника на ОПП-СДВР, придружен е
със снимка на техническото средство, чрез което е осъществен контрола,
поради което не съществува съмнение относно редовността на контрола,
независимо от липсата на доказателства за преминатата от служителя,
експлоатирал АТТС, подготовка. Следва да се отбележи обстоятелството, че
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип TRF1-M, е монтирана в служебно МПС, т.е. не се налага нарочното му
позициониране, нито пък експлоатацията, предполага специална подготовка.
С оглед на изложеното, резултатите, отчетени от посоченото устройство,
обективирани върху клип № 7677, разпечатка, от който е приложена по
делото се явяват валиден източник на информация за извършено нарушение
на правилата за движение, в частност скоростта на движение. Видно от
представените фотоснимки, на посочената дата, в 11.14 часа, лек автомобил
марка "Форд" с рег. № ** се е движил по бул."Пейо Яворов" със скорост от
118 км/ч, след приспадане на възможното отклонение при измерването.
Съгласно таблицата, част от чл.21, ал.1 ЗДвП, при липса на изрична
сигнализация с пътен знак за друго ограничение на скоростта, с която трябва
да се движат водачите на превозни средства категория „В”, в населено място
5
е до 50 км/ч. Видно от представената от Столична община, дирекция
"Управление и анализ на трафика", справка относно валидната към датата на
деянието- 15.01.2020г. организация на движението и знаковото стопанство на
бул."Пейо Яворов", във визирания в НП пътен участък максимално
допустимата скорост е тази от 50 км/ч, като към момента на контрол пътни
значи указващи различно от общо ограничение на скоростта в рамките на
населените места, а именно 50 км/ч, са липсвали.
Техническото средство за контрол на правилата за движение по
пътищата е отчело скорост на движение от 118 км/ч,(след приспадане на
допустимото отклонение) с оглед, на което, автомобилът се е движил със
скорост, превишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък
с 68 км/ч, с което е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Видно от
представените фотоснимки пък, в момента на контрол не е имало други
попътно движещите на управлявания от жалбоподателя автомобил, предвид,
на което не съществува съмнение, че отчетената скорост на движение е
именно тази на лек автомобил марка "Форд" с рег. № *******
Въз основа, на изготвените фотоснимки и справка за регистрация на
МПС, и представена декларация по чл. 188, ал.1 ЗДвП, е установено, че
именно жалбоподателят е управлявал лекия автомобил по време на
извършване на нарушението, което обстоятелство не се оспорва и в
подадената жалба. От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл, тъй като А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието -
управление на МПС със скорост над максимално допустимата, предвиждал е
общественоопасните последици - застрашаване на обществените отношения,
свързани с безопасността на движение по пътя, и пряко е целял настъпването
им, доколкото съзнателно е пренебрегнал наличието на ограничение на
скоростта за движение и е шофирал с избраната от него скорост.
С оглед на изложеното, отговорността на жалбоподателя правилно и
законосъобразно е ангажирана по реда на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, който
предвижда за нарушения на максимално допустимата скорост за движение в
рамките на населено място, когато превишаването е над 50 км/ч да се налага
наказание глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от три месеца, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50
km/h глобата се увеличава с 50 лв, т.е. в настоящия случай е налице
увеличение от 150 лева. Санкцията е абсолютно определена, поради което не
съществува възможност размерът й да бъде изменен от съда, като предвид
кумулативния й характер включващ и лишаване от право, правилно и по
аргумент за обратното от чл.189, ал.4, изр.1 ЗДвП, за ангажиране на
отговорността на нарушителя е приложен общия ред.
Що се отнася до възражението за маловажност на случая, то следва да се
отбележи, че отсъстват каквито и да е основания за определянето му като
такъв по смисъла на чл.28 ЗАНН. Липсват каквито и да е особености на
нарушението, водещи до снижаване на неговата обществена опасност,
6
напротив, същото е със завишена такава, като нарушението на ограничението
на скоростта е извършено в населено място, при това видно от приложената
скица в непосредствена близост до автобусна спирка, означена с пътен знак
Д27.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество,
жалбата се явява неоснователна и процесното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
При този изход на производството, жалбоподателят няма право на
разноски, а от въззиваемата страните не се претендират такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 20-4332-007051
от 08.05.2020 година началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР е
наложил на С. АС. АС., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на
850/осемстотин и петдесет/лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3/три/ месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна
жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7