№ 114
гр. Сливен, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Елена Г. Христова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20252200500140 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение № 214/20.12.2024г. по гр.д. №
131/2024г. на Новозагорски районен съд, с което на основание чл.135 от ЗЗД е обявен
за относително недействителен по отношение на „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София
сключения между С. К. Н. и Г. К. Н. - И. Договор за прехвърляне на идеални части от
недвижими имоти срещу изпълнение на дълг във формата на нотариален акт за
прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти, вместо изпълнение на
парично задължение №87, том V, рег. № 8013, дело № 733 от 01.11.2017г. на нотариус
Н.В., рег. *, вписан в СВ – Сливен под акт № 130, том № 23, с вх. рег. №
7363/01.11.2017г., дв. вх. рег. № 7344/2017г., с който С. К. Н. прехвърлил на Г. К. Н. - И.
правото на собственост върху придобитите от него по наследство недвижими имоти: 1.
1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 67338.416.139 по КККР на гр. Сливен, с
адрес на поземления имот: *** с площ 907.000кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, стар
идентификатор няма, номер на предходен план: 2882009, с посочени съседи, ведно с
1/6 ид.ч. от построените в имота сгради: сграда с идентификатор 67338.416.139.2, със
застроена плащ 71кв.м., брой етажи: 1, предназначение: стопанска сграда; сграда с
идентификатор 67338.416.139.3, със застроена плащ 73 кв.м., брой етажи: 2,
1
предназначение: вилна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор 67338.416.139.4,
със застроена плащ 122 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: промишлена сграда; 2.
1/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.558.70.1.1 по КККР
на гр. Сливен, с адрес на имота: гр. ***, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, находящ се в сграда 1, разположена в
поземлен имот с 67338.558.70.1, площ 35,7 0кв.м., прилежащи части: избено
помещение № 1 с полезна площ 2,41 кв.м., както и съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при описани
съседи. С Решението са присъдени разноски на ищцовото дружество в размер на
2500,48 лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство С. К. Н. чрез пълномощника адв. А. А. и с нея се обжалва посоченото
решение изцяло.
Подадена е и въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
С. К. Н. против Решение № 32/10.02.2025г. по гр.д. № 131/2024г. по описа на
Новозагорски районен съд, с което на основание чл.250 от ГПК е допълнено Решение
№ 214/20.12.2024г. по гр.д. № 131/2024г. на Новозагорски районен съд, както следва:
„Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на позицията на
ищеца „Стара Сокс“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от управителя Ф.М.“.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на всяка от двете въззивни
жалби, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от „Уникредит
Булбанк“ АД – ищец в първоинстанционното производство.
В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.
I. Въззивникът С. Н. обжалва първоинстанционното Решение №214/20.12.2024г.
по гр.д. №131/2024г. на Новозагорски районен съд изцяло като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон и неправилно прилагане на материалния закон. На първо място
въззивникът излага съображения относно неправилното конституиране на „Стара
Сокс“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца, като твърди, че цесията,
която обуславяла правния интерес била нищожна. Излага съображения в тази насока,
като първото е с оглед липсата на изискуема форма на договора. Посочва, че в
договора за цесия от 21.07.2022г. не била посочена цена на прехвърляне на вземането,
което го правило дарствен договор и като такъв следвало да бъде не в обикновена
писмена форма, а с нотариална заверка на подписите /чл.225, ал.2 ЗЗД/. На следващо
място ако бил възмезден, то цесионера не бил платил цената по него и същият не бил
влязъл в сила, за което съди по липсата на представено по делото платежно
нареждане. На следващо място посочва, че договорът за цесия бил нищожен и поради
2
факта, че банката прехвърлител не била титуляр на прехвърлените вземания. Посочва,
че отпуснатия кредит е по финансовия инструмент JEREMIE и всички събрани
средства от длъжника, след приспадането на разходите по събирането „Уникредит
Булбанк“ АД превежда към ЕИФ, защото тези средства били негови. Посочва, че
цедента знаел, че няма право да цедира вземането си, поради което е включил в
договора клаузата без право на регрес, изцяло за сметка и риск на цесионера. По
настоящия иск, въззивникът счита, че ищецът следва да се легитимира като
пълномощник на ЕИФ и няма как да претендира тези вземания от собствено име.
Прави извод, че „Уникредит Булбанк“ АД не е кредитор на длъжника „Фантазия 21“
ООД в несъстоятелност и на солидарния длъжник С. Н., а представения договор за
цесия е нищожен, поради липса на форма и третото лице не може да има правен
интерес по смисъла на чл.218 от ГПК и решението не следва да се произнася при
участието му. С оглед изложеното счита, че не е доказана още първата предпоставка на
иска по чл.135 от ЗЗД, а именно ищецът да е кредитор на ответника и иска е
неоснователен. Поради това моли въззивният съд да отмени като неправилно и
незаконосъобразно първоинстанцонното решение и да постанови ново, с което да
отхвърли исковата претенция. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза
на производството.
С отговора на тази въззивна жалба, подаден от ищеца в първоинстанционното
производство „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София чрез процесуален представител по
пълномощие адв. В. М., се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба.
Въззиваемата страна намира постановеното първоинстанционно решение за правилно,
законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди. По отношение на договора
за цесия посочва, че същият не е нищожен. Обстоятелството, че на съда е представен
договор със заличена цена, поради банкова и търговска тайна, не го прави нищожен.
Договора има цена, тя е отразена в счетоводството на банката и подлежи на одит.
Посочва, че са поискали от СлРС с нарочно определение да приеме, дали трябва да
представят същия без заличена цена, но произнасяне не последвало. Заявява
готовност, ако въззивният съд разпореди, да представи препис от процесния договор за
цесия без заличена цена. По отношение качеството кредитор на Банката, въззиваемият
посочва, че независимо по какъв начин се гарантира отпускането на средствата, в
случая да е по финансов инструмент JEREMIE-2 от ЕИФ, страни по договорите за
кредит са „Уникредит Булбанк“ АД, в качеството на кредитор и „Фантазия – 21“ ООД,
в качеството на кредитополучател със солидарни длъжници С. Н. и Й.Й.. Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
II. С втората въззивна жалба, въззивникът С. Н. чрез пълномощника адв. А.
3
обжалва Решение № 32/10.02.2025г. по гр.д. №131/2024г. на НЗРС, постановено по
реда на чл. 250 от ГПК с твърдение за неправилност и незаконосъобразност.
Аргументите му са свързани с неправилното конституиране според него на трето лице
помагач в производството, поради липса на правен интерес, произтичащ от
нищожността на договора за цесия, поради неспазване на изискването за форма и
липсата на качеството титуляр на вземанията у цедента. Тези възражения са
аналогични с развитите в първата въззивна жалба, в т.ч. и тези за невлизането в сила
на договора, поради недоказване плащането на цената по него. Моли съда да отмени
решението по чл.250 от ГПК.
С отговора на тази въззивна жалба, въззиваемата банка чрез пълномощника адв.
М. оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че правилно и законосъобразно е
конституирано в качеството на трето лице помагач дружеството „Стара Сокс“ ЕООД.
Излага съображения за действителност на договора за цесия – наличие на цена,
заличена в представеното копие, поради съображения за търговска и банкова тайна.
Отново излага готовност да бъде представен препис с незаличена цена. Излага
съображения относно качеството си на кредитор, аналогични с развитите в отговора на
първата въззивна жалба. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди
решението по чл.250 от ГПК. Претендира разноски.
С определението си по чл.267 от ГПК въззивният съд е конституирал служебно,
на основание чл.265, ал.2 от ГПК, неподалия жалба другар на въззивника - Г. К. Н. –
И..
С определението по чл.267 от ГПК, въззивният съд е указал на въззиваемата
страна да представи ясен, четлив препис от договор за цесия от 21.07.2022г. (допуснат
и приет като доказателство по делото в препис със заличена цена) без каквито и да е
заличавания, в т.ч. и на цената на сделката.
В с.з., въззивникът С. К. Н., редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие адв. Д. П. от АК - Сливен, който поддържа подадените
въззивни жалби и моли за тяхното уважаване на изложените в тях основания.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззивникът Г. К. Н. - И., служебно конституирана от съда, на основание чл.265,
ал.2 от ГПК, редовно призована, не се явява и не се представлява.
В с.з. въззиваемата страна „Уникредит Булбанк“ АД, редовно призована, се
представлява от процесуален представител по пълномощие адв. В. М. от АК – Стара
Загора, който оспорва подадените въззивни жалби като неоснователни. Поддържа
подадените по тях отговори. Счита, че от събраните по делото доказателства се
установява основателността на предявения иск. Моли съда да потвърди обжалваното
първоинстанционно решение и допълнителното такова, като правилни и
4
законосъобразни. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Третото лице помагач „Стара Сокс“ ЕООД, редовно призовано се представлява
от представлява от процесуален представител по пълномощие адв. В. М. от АК –
Стара Загора, който оспорва подадените въззивни жалби като неоснователни.
Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния
обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното изцяло първоинстанционно решение, както и постановеното
допълнително решение по чл.250 от ГПК, са законосъобразни и правилни.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Съдът следва да я ДОПЪЛНИ с установеното пред въззивната инстанция
обстоятелство, с оглед представения пълен, без заличавания, препис от допуснатия и
приет като доказателство по делото от първата инстанция Договор за цесия от
21.07.2022г., както следва:
На 21.07.2022г. между „Уникредит Булбанк“ АД, като цедент и „Стара Сокс“
ЕООД, като цесионер е сключен в писмена форма договор за цесия, по силата на който
Банката е прехвърлила на „Стара Сокс“ ЕООД вземането си към „Фантазия 0 21“ ООД
– в несъстоятелност по Договор за банков револвиращ кредит №17/26.08.2013г. и по
Договор за банков револвиращ кредит №0044/473/03122015/03.12.2015г., ведно с
личното обезпечение: солидарна отговорност на Й.М.Й. и С. К. Н., без обезпечението
по ЗДФО, което вземане към 17.06.2022г. възлиза общо в размер на 152733,12лв. /чл.1
от договора/, за цена в размер на 35000лв., която е дължима и се изплаща еднократно
и в пълен размер по посочена в договора сметка на Банката, като цената трябва да е
налична по сметката към момента на подписване на договора за цесия /чл.2 от
договора за цесия/.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са
обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия
5
спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и
правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е
достигнал до законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивните жалби оплаквания са неоснователни.
I. По въззивната жалба против Решение № 214/20.12.2024г. по гр.д. № 131/2024г.
на Новозагорски районен съд:
Искът, с който първоинстанционният съд е сезиран, е иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД
за обявяване недействителност на договор за прехвърляне на право на собственост
върху недвижими имоти вместо изпълнение на парично задължение, по отношение на
кредитора на прехвърлителя.
Предмет на иска по чл. 135, ал.1 от ЗЗД е потестативното право на кредитора да
обяви за относително недействителни по отношение на себе си сделките или други
правни действия, с които длъжникът го уврежда. Такова увреждане е налице винаги,
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява същото или по какъвто и да
е начин затруднява удовлетворяването на своя кредитор. С иска се цели това
увреждане да бъде преодоляно като чрез обявената по отношение на кредитора
относителна недействителност на действието на длъжника се даде възможност на
кредитора да се удовлетвори от имуществото предмет на действието.
Предпоставките за успешно провеждане на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД са:
ищецът да има качеството на кредитор спрямо длъжника-ответник; вземането на
кредитора следва да е възникнало преди датата на извършеното правно действие от
длъжника, което се атакува; наличие на извършено правно действие от длъжника –
ответник; увреждане на интересите на кредитора от извършеното правно действие;
знание на длъжника и/или третото лице, че с атакуваната сделка се увреждат
интересите на кредитора.
Според настоящия състав, по делото е установено, че ищцовата банка
„Уникредит Булбанк“ АД има качеството кредитор по отношение на ответника С. К.
Н.. Това качество е породено от сключени два договора за банков кредит – Договор за
банков револвиращ кредит № 17/26.08.2013г., с анекси към него и Договор за банков
револвиращ кредит № 0044/473/03122015/03.12.2015г., с анекси към него, с
кредитополучател „Фантазия - 21“ ООД и солидарни длъжници С. К. Н. и Й.М.Й.,
като срещу длъжниците, в т.ч. ответника С. К. Н. са издадени изпълнителни листи,
съответно на 27.07.2018г. по ч.гр.д. № 3642/2018г. на СлРС и на 02.08.2018г. по ч.гр.д.
№3643/2018г. на СлРС, въз основа на заповеди за незабавно изпълнение по чл.417 от
ГПК.
Въз връзка с възражението на въззивника Н., че с оглед отпускането на
кредитите по финансовия инструмент JEREMIE-2 от ЕИФ и усвояването от страна на
6
ищцовата банка на банковите гаранции от ЕИФ, то ищецът няма качеството на
кредитор, а такъв се явява само и единствено ЕИФ, следва да се посочи, че въззивният
състав го намира за неоснователно. Процесните два договора за банков кредит са
сключени с ищеца „Уникредит Булбанк“ АД, действащ като кредитор и това
обстоятелство не се променя от начина на гарантиране отпускането на средствата /по
финансовия инструмент JEREMIE-2/. Именно по тези договори, сключени с кредитора
„Уникредит Булбанк“ АД, ответникът С. К. Н. е солидарен длъжник с
кредитополучателя „Фантазия-21“ ООД. Ирелевантно е последващото усвояване на
гаранцията по кредитите. Следва да се посочи, че вещото лице, изготвило заключение
по назначената от РС – Нова Загора СИЕ е посочило, че събирането на вземанията по
кредитите, отпуснати по финансовия инструмент JEREMIE-2, се извършва от Банката
и за сметка на Банката. Изложеното потвърждава извода, че кредитор и надлежна
страна по Павловия иск е „Уникредит Булбанк“ АД.
Вземанията на Банката – кредитор по двата договора за банков револвиращ
кредит безспорно са възникнали преди датата /01.11.2017г./ на атакувания с иска
Договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти вместо
изпълнение на парично задължение. Не е необходимо кредиторът да доказва, че
вземането му е ликвидно и изискуемо. В практиката на ВКС, постановена по реда на
чл.290 от ГПК еднозначно се приема, че за успешното провеждане на иска с правно
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, вземането на увредения кредитор не е необходимо да е
изискуемо, ликвидно или съдебно установено, не е необходимо и да е налице
неизпълнение на задължението, достатъчно е то да е възникнало и да съществува.
Следователно, в случая безспорно е налице вземане на кредитора – ищец
спрямо първия ответник С. К. Н., предхождащо атакуваната разпоредителна сделка,
т.е. първите две предпоставки за предявяване на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД са налице.
Атакуваното правно действие е договор за прехвърляне право на собственост
върху недвижими имоти вместо изпълнение на парично задължение и спрямо него е
допустим иск по чл.135 от ЗЗД. С този договор длъжникът С. К. Н. се е разпоредил
възмездно с притежаваните от него идеални части от недвижими имоти, като ги е
прехвърлил вместо изпълнение на парично задължение на втория ответник Г. К. Н. - И.
– негова сестра.
С тази разпоредителна сделка, безспорно длъжникът С. Н. е намалил актива на
имуществото си и по тази начин е увредил интересите на кредитора си – ищеца, с
препятстване възможността да реализира вземането си с насочване на принудително
изпълнение върху този имот. Безспорно в практиката се приема, че увреждане е
налице, винаги когато с фактическите си и правни действия длъжникът намалява
възможността за удовлетворяване на кредитора, спрямо който съгласно чл. 133 от ЗЗД
той отговаря с цялото си имущество.
7
Увреждащо кредитора е всяко правно или фактическо действие на длъжника, с
което се осуетява или затруднява осъществяването на правото на кредитора да се
удовлетвори от длъжниковото имущество. Без значение е дали длъжникът притежава
друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, тъй като оспорената сделка
страда само от относителна недействителност, която лесно може да се преодолее, като
длъжникът изплати задължението си към кредитора или искът на кредитора за
вземането бъде отхвърлен.
Съдът приема, че е налице и следващата предпоставка, визирана в разпоредбата
на чл.135 от ЗЗД - знание на длъжника и на третото лице, с което длъжникът е
договарял за увреждането на кредитора.
Знанието за увреждане се изразява в знание за възможността такова увреждане
да настъпи в резултат на извършеното правно действие, но не и в наличие на някаква
вина – умисъл и специална цел да се вреди. Не съществува спор в практиката, че в
хипотезата на чл. 135, ал.1 от ЗЗД е достатъчно само знание за увреждащия характер
на сделката. Увреждащо кредитора действие е всеки правен или фактически акт, с
който се засягат права, с което би се осуетило или затруднило осъществяване на
правата на кредитора спрямо длъжника, като увреждане е налице всякога, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да било начин
затруднява удовлетворението на кредитора. Не е необходимо да се доказва самото
увреждане на кредитора, тъй като наличието на увреждане се извежда от самото
атакувано действие, щом то води до намаляване на имуществото на длъжника и
затруднява удовлетворението на кредитора.
В случая, към датата на процесната разпоредителна сделка – 01.11.2017г.
длъжникът С. К. Н. безспорно е знаел, че има задължение към „Уникредит Булбанк“
АД по сключените от него, като солидарен длъжник на „Фантазия-21“ ООД, два
договора за банков револвиращ кредит (№ 17/26.08.2013г. и №
0044/473/03122015/03.12.2015г., с анекси към тях) и е знаел, че със сделката намалява
имуществото си, по който начин затруднява удовлетворяването на кредитора си. Знаел
е, че е налице възможност за такова увреждане, вследствие на сделката. Наличието и
на друга цел, мотив за извършване на разпореждането, не изключва знанието му за
възможното увреждане на кредитора при наличие на възникнало вземане на
значителна стойност. Следва да се посочи, че процесната разпоредителната сделка е
извършена след началната дата на неплатежоспособността на кредитополучателя
„Фантазия-21“ ООД /25.06.2017г./, за която неплатежоспособност ответникът Н. е
знаел, тъй като е представител по закон на това дружество.
Въззивният съд намира, че е налице знание за увреждащия характер на
разпоредителната възмездна сделка и у третото лице, с което длъжникът е договарял –
неговата сестра Г. К. Н. – И.. В случая е налице презумпция за знание по чл. 135, ал.2
8
от ЗЗД, която презумпция не е оборена от носещата доказателствената тежест ответна
страна. Доказателства в тази насока няма ангажирани. Няма и възражения във
въззивната жалба, поради което съдът няма да се спира по-подробно на това
обстоятелство.
Предвид изложеното, съдът приема, че е налице изискуемото според
разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, знание за увреждащия характер на сделката – че с
нея ще се затрудни реализиране правата на кредитора за събиране на вземанията си, за
които и двамата ответници са знаели.
С оглед изложеното съдът е мотивиран и приема, че са налице всички
кумулативни предпоставки за уважаване на предявения иск по чл.135 от ЗЗД.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба за неправилно конституиране на
„Стара Сокс“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца, поради нищожност
на договора за цесия, следва да се посочи, че съдът намира тези доводи за
неоснователни.
Съдът намира, че процедирането на първоинстанционния съд по чл.218 от ГПК
с допускане привличането и конституиране на „Стара Сокс“ ЕООД, като трето лице
помагач на страната на ищеца, е правилно и законосъобразно. Видно от изложените
твърдения и представения договор за цесия от 21.07.2022г. е налице правен интерес
привличането на това лице, като трето лице помагач.
Възражението на въззивника Н. за нищожност на договора за цесия, поради
неспазване на изискванията за форма по чл. 225, ал. 2 от ЗЗД, е изцяло неоснователно.
Видно от договора за цесия, същият е безспорно възмезден договор, с уговорена
между страните цена /посочена изрично в чл.2 от договора/. Това обстоятелство се
установява дори и от първоначално приетия като доказателство препис на договора със
заличена цена /с мотив банкова и търговска тайна/. Дори и да е заличена цената в
представения на съда препис, видно от съдържанието на договора, то такава е
уговорена. Ирелевантно е кога и как е заплатена /това също е уредено в договора и то
е била заплатена още към подписване на договора, видно от чл.2 на договора/.
Договорът е сключен в изискуемата обикновена писмена форма. Подписан е и от двете
страни. За цесията са надлежно уведомени длъжниците „Фантазия – 21“ ООД, С. К. Н.
и Й.М.Й.. Не е налице дарение на движимо имущество, за да е приложима сочената от
въззивника писмена форма с нотариално заверени подписи.
Във връзка с възражението за преюдициалност на споровете по две посочени в
първата въззивна жалба граждански производства /по чл.439 от ГПК/ следва да се
посочи, че същите са ирелевантни за настоящото производство, изхода по тях не е
обуславящ изхода на настоящия спор по Павловия иск, подробни съображения за което
съдът е изложил в определението си по чл.267 от ГПК, с което е оставил без уважение
искане за спиране на настоящото производство.
9
II. По въззивната жалба против Решение № 32/10.02.2025г. по гр.д. № 131/2024г.
по описа на РС – Нова Загора:
С тази въззивна жалба се атакува решение на първоинстанционния съд, с което
всъщност е добавено в диспозитива на първото решение по спора обстоятелството, че
производството се е развило с участието на третото лице помагач.
Това решение е правилно и законосъобразно.
При положение, че е налице конституиране на трето лице помагач, то съдът е
длъжен в диспозитива на крайния си съдебен акт да го посочи изрично, с оглед
обвързващата сила на решението спрямо страните и третото лице – чл.223 от ГПК, а
именно установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна и
задължителната сила на мотивите в отношенията между третото лице и страната,
която го е привлякла.
Съдът, по-горе, изложи съображения относно правилното конституиране на
„Стара Сокс“ ЕООД, като трето лице помагач по делото, наличието на правен интерес
у ищеца от привличането и няма да ги повтаря. Изложени са съображения относно
неоснователността на възраженията за нищожност на договора за цесия, обуславящ
правния интерес от привличането, поради липса на законова форма, които съдът няма
да преповтаря.
Поради това съдът намира и втората въззивна жалба за неоснователна и като
такава ще я остави без уважение, като потвърди атакувания с нея съдебен акт.
С оглед изложеното, правните изводи на двете инстанции съвпадат, като двете
въззивни жалби се явяват неоснователни. Атакуваните съдебни актове следва да бъдат
потвърдени, като правилни и законосъобразни.
Тъй като първоинстанционният съд е пропуснал да укаже на ищеца, че следва
да впише решението по настоящото дело, това указание следва да му бъде дадено с
настоящото решение.
С оглед изхода на спора, правилно и законосъобразно е първоинстанционното
решение и в частта относно разноските, присъдени в полза на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
По отношение на разноските във въззивното производство, с оглед
неоснователността на въззивните жалби, то на въззивниците не се дължат разноски,
като те следва да понесат своите разноски, така, както са ги направили и да заплатят
на въззиваемата страна направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в
доказания размер от 1560лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение № 214/20.12.2024г.,
постановено по гр.д. № 131/2024г. на Районен съд – Нова Загора и Решение №
32/10.02.2025г. по гр.д. № 131/2024г. по описа на РС – Нова Загора.
ОСЪЖДА С. К. Н. с ЕГН ********** от гр. *** и Г. К. Н. – И. с ЕГН
********** от гр. *** да заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** сумата от 1560лв., представляваща направени
във въззивното производство разноски.
На осн. чл. 115, ал. 2 от ЗС, УКАЗВА на „Уникредит Булбанк“ АД, че в
шестмесечен срок от влизане на решението в сила, същото следва да бъде отбелязано в
книгите по вписванията.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България, с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11