№ 7324
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.ОВА А.А
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.ОВА А.А Гражданско дело №
20241110130270 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с оветника И. Д. А. са в договорни отношения по
повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент №7, находящ се в гр. //////. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Излага, че е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.01.2022 год. за сумата от
3043,84 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 год. до 30.04.2023 год., за сумата от 581,23 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2019 год. до 07.12.2021 год., за сумата от 28,62 лева,
представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019 год.
до 30.04.2020 год. и за сумата от 6,39 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 год. до 07.12.2021 год.
Твърди, че в производство по реда на чл. 410 от ГПК ответникът е депозирал
възражение срещу издадената заповед, поради което е обоснован правен интерес от
предявяване на иска, като в настоящото производство претендира единствено сумата
от 1283,63 лева, представляваща главница за топлинна енергия, тъй като ответникът е
извършил плащане, с което са погасени дължимите суми за дялово разпределение и
лихви за забава, и част от главницата за топлинна енергия. Претендира законата лихва
върху главницата считано от предявяване на исковата молба в съда до окночталното
1
плащане, както и сторените разноски.
Ответникът-И. Д. А. е депозирал молба от 16.08.2024 год., в която твърди, че не
получава фактури за дължимите от него суми, както и че на 10.12.2021 год. е платил
400 лева, на 10.02.2022 год. е платил 2500 лева, на 11.12.2023 год.е платил 1100 и на
25.03.2024 год. е платил 400 лева.
Третото лице помагач-„Техем сървисис” ЕООД не взема становище по
предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В случая ответникът не оспорва
качеството си на потребител на топлинна енергия, което обстоятелство е обявено за
безспорно в производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно действащото законодателство - чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ и Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
2
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай етажната собственост e възложила извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на „МХ Елвеко” ООД, което е
видно от приетия като доказателство по делото договор от 17.09.2002 год..
В конкретния случай ответникът не оспорва исковете по основание и размер,
поради което настоящия съдебен състав намира, че по делото е установено по
категоричен начин потребената топлоенергия в определено количество и нейните
стойности за исковия период, стойността на услугата за дялово разпределение, както и
дължимите лихви, а именно сумата 3043,84 лева, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2023 год., за сумата
от 581,23 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 год. до
07.12.2021 год., за сумата от 28,62 лева, представляваща такса за услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 год. до 30.04.2020 год. и за сумата от 6,39
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.01.2019 год. до 07.12.2021 год.. Ответникът твърди, че е платил
процесните суми, като е ангажирал доказателства във връзка с твърдяното плащане-
платежно нареждане от 10.12.2021 год. за сумата от 400 лева, с посочено основание
„дог.сметка **********“, платежно нареждане от 14.02.2022 год. с основание за
плащане „заповед 3215“, платежно нареждане от 11.12.2023 год. са сумата от 1100 лева
с посочено основание „плащане на стари задължения“. Ищецът не оспорва
извършените плащания. От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че със сумата от 2500 лева са погасени следните суми:
1788,83 лева-главница, 587,62 лева-мораторна лихва, 50,35 лева законна лихва и 73,20
лева-съдебни разноски, като е останало задължение, по съдебна сметка, за главница в
размер на претендираната сума от 1283,63 лева. В открито съдебно заседание,
състояло се на 08.04.2025 год., при изслушване на заключението вещото лице изрично
заявява, че със сумата от 1100 лева са погасени задължения следващи процесния
период и относими към текущия такъв. Съдът приема, че с извършените плащания
ответникът е погасил изцяло процесните задължения към ищеца. Съгласно
разпоредбата на чл. 76, ал.1 от ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да
заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за
него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-
3
старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Ищецът е отнесъл към процесните задължения единствено сумата от 2500 лева, като
със сумата от 1100 лева е погасил текущи задължение към момента, въпреки че
ответникът е посочил, че погасява старите такива. Доколкото липсва на уговорка
между страните за реда на погасяване на задълженията, налице са условията по чл.76,
ал.1 ЗЗД, изборът на ответника кое от няколкото еднородни задължения погасява
обвързва кредитора.
По горните съображения и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК съдът намира, че
ответникът към настоящия момент не дължи на ищцовото дружество процесните
суми, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради
извършено в хода на производството плащане.
По разноските
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 558,95 лева, представляваща сторените в настоящото
производство разноски. Не ищеца не следва да се присъждат разноските в заповедното
производство, тъй като с извършеното от ответника плащане /общо платена сума в
размер на 4000 лева/ разноските по ч.гр.д. №72524/2021 год. по описа на СРС, 75 с-в
са погасени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
///// искове против И. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. //////, ап.7, искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ
за плащане на сумата от 3043,84 лева, представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2023 год., за топлоснабден
имот- апартамент №7, находящ се в гр. //////, за сумата от 581,23 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 15.09.2019 год. до 07.12.2021 год., за сумата от 28,62
лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019
год. до 30.04.2020 год. и за сумата от 6,39 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 год. до 07.12.2021 год.,
като неоснователни поради извършено плащане в хода на производството .
ОСЪЖДА И. Д. А., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 558,95 лева /петстотин петдесет и пет лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Техем
4
сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5