Р Е Ш Е
Н И Е № 68
гр. Сливен, 24.04.2019 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на осми април
през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Галя Георгиева и с участието на прокурора Христо Куков като
разгледа докладваното от съдията
административно дело № 73 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и се движи по реда
на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано по искова молба на „А.” ЕООД гр. Сливен
против ОД на МВР – Кърджали, в която се твърди, че на ищеца бил състав
електронен фиш, серия К № 1067663/26.06.2015 г. на ОД на МВР - Кърджали. Същият
бил обжалван и по жалбата било образувано АНД № 1071/2015 г. на Районен съд -
Кърджали. С решение от 22.12.2015 г. по
това дело електронният фиш бил отменен. В производството дружеството ползвало
процесуален представител и заплатило разноски за адвокатска защита в размер на
300 лв. Заплатената сума представлявала имуществена вреда от незаконосъобразни
действия на длъжностни лица на ОД на МВР – Кърджали, поради което моли съда да
постанови решение, с което осъди ОД на МВР - Кърджали да заплати на „А.” ЕООД
гр. Сливен сумата от 300 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от влизането на решение от 22.12.2015 г., постановено по АНД №
1071/2015 г. по описа на Районен съд – Кърджали в сила до окончателното
изплащане на задължението.
В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Н.К. ***, поддържа предявения иск. Претендира за
направените по делото разноски.
Ответната страна – Областна дирекция на МВР гр. Кърджали не изпраща представител.
След приключване на съдебните прения по делото е постъпило писмено становище от
пълномощника му, в което счита исковата молба за неоснователна, като се твърди,
че електронния фиш е отменен поради допуснати процесуални нарушения, но
нарушението било извършено. Прави
възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение по
настоящото производство.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита
че искът е основателен и доказан. Заявява, че претендираната
лихва следва да бъде присъдена от датата на завеждане на исковата молба. Моли
съда да постанови решение в този смисъл.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.06.2015 г. в 11:19 ч. в гр. Кърджали на ул.
„Първи май”, до ресторант „Ида”, автоматизирано техническо средство № 0555 е
заснело МПС „Мерцедес ГЛ320”, с рег. № …………….., който се е движил в посока от
гр.Кърджали към гр.Момчилград със 93 км.ч. при ограничение на скоростта от 50
км.ч. Било установено, че МПС е собственост на „А.” ЕООД-гр.Сливен. За така
констатираното нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал.4 във
вр. с чл. 182 ал. 1 т. 5 от ЗДвП, на дружеството е съставен
електронен фиш, серия К № 1067663/26.06.2015 г. на ОД на МВР - Кърджали, за
нарушение установено с автоматизирано техническо средство и е наложена глоба в
размер на 300 лева..
Електронен фиш, серия К № 1067663/26.06.2015 г. на
ОД на МВР - Кърджали е обжалван от “А.” ЕООД гр. Сливен и във връзка с тази жалба
в РС Кърджали е образувано АНД № 1071/2015 г. по описа на съда. Делото е
разгледано и с Решение № 95/22.12.2015 г., съда е отменил електронния фиш, като
неправилен и незаконосъобразен. Решението на РС Кърджали като необжалвано е
влязло в сила на 18.01.2016 г., когато е изтекъл последния срок за обжалването
му
Видно от представен по АНД № 1071/2015 г. по описа
на РС Кърджали договор за правна защита и съдействие (л.8 от това дело), ищеца
е заплатил за адвокатска защита по това дело сумата от 300 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от
приложените и приети по делото писмени доказателства между които няма
противоречие и си кореспондират изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ Държавата в
лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността
се характеризира като обективна, безвиновна, а
възникването на право на обезщетение предполага установяване на
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на
отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна – Областна дирекция на МВР гр. Кърджали.
Налице е незаконосъобразен акт - електронен фиш, серия К № 1067663/26.06.2015
г. на ОД на МВР - Кърджали, който е отменен с влязло в законна сила Решение № 95/22.12.2015
г. по АНД № 1071/2015 г. по описа на РС Кърджали. Незаконосъобразният акт е
издаден от орган на ответника Областна дирекция
на МВР гр. Кърджали, която е юридическо лице съгласно чл.37 ал.2 от
Закона за Министерство на вътрешните работи и следователно е пасивно
легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от органите
на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че електронния
фиш не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления/електронни фишове като такъв по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и
представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че
поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и
законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по
налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно
постановление или електронен фиш, както и извършените в нейните рамки действия
или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която
подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от
административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна)
функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността
по издаване на наказателните постановления/електронните фишове, както и на
действията или бездействията по налагане на административните наказания, при
или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица,
определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В
този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г.,
постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС, както и Решение № 6266 от
18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 355/2017 г., III о..
Настоящият състав на АдмС
Сливен приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването
на незаконосъобразния акт – процесният електронен фиш, отменен по съответния
ред с влязло в сила решение, ищеца е претърпял вреди, изразяващи се в направени
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му. По
силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. “А.” ЕООД гр. Сливен не би заплатил адвокатско
възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издаден
незаконосъобразен електронен фиш от административния орган. Макар и да липсва
нормативно установено задължение за процесуално представителство, то
адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица
от издадения незаконосъобразен акт – електронен фиш. Това е така, тъй като
намаляването на имуществото на “А.” ЕООД гр. Сливен вследствие заплатената сума
за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на електронния фиш,
с който е наложено административно наказание, което той е считал за
незаконосъобразно наложено. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017
г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС)
Направеното от представителя на ответника възражение
за неоснователност на иска, тъй като безспорно било установено извършването на
нарушението е неоснователно и недоказано. Основание за причиняване на вредата в
патримониума на ищеца е незаконосъобразният ЕФ. Фактът,
че този акт на орган на ответника е незаконосъобразен се установява чрез
съдебния акт за отмяната му, като е прието, че при издаването му е нарушен
материалния закон. Ищецът няма отношение към издаване на ЕФ в този му вид, като
отговорността за спазването на закона е изцяло в компетентността на АНО. В
настоящото производство не би могло да се преразгледа поведението на дееца дало
основание за издаване на отменени ЕФ, а и същото няма пряка причинна връзка с
причинената му вреда, чрез издаването на незаконосъобразния акт.
Вредата е причинена с оглед сключване на договора за
правна защита и съдействие и упълномощаването на процесуален представител, но
самото упълномощаване на адвокат не може да се възприеме като утежняващо
действие и израз на "виновно поведение", доколкото така се реализира
едно конституционно гарантирано право.
От изложеното до тук следва извода, че предявения
иск против ОДМВР Кърджали следва да бъде уважен до предявения размер от 300 лв..
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва от влизане в сила на
решението от 22.12.2015 г.. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по
чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен
характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е
налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението,
с което се отменят унищожаемите административни
актове и следователно се дължи върху главницата от 18.01.2016 г..
Съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Предвид изложеното
претенцията е основателна за 310 лв., от които 300 лв. за адвокатско
възнаграждение и 10 лв. внесена държавна такса. Възражение за прекомерност на
размера на адвокатското възнаграждение по настоящото производство е
неоснователно, тъй като претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение съответства на минималния размер по чл.36 от Закона
за адвокатурата.
Ръководен от изложените съображения, и на основание чл.203 ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР гр. Кърджали,
да заплати на “А.” ЕООД гр. Сливен, ЕИК ……….., със
седалище и адрес на управление гр.С., ул……… № …, сумата
от 300 лв. (триста лева) представляваща обезщетение на имуществени вреди от
незаконосъобразен административен акт - Електронен
фиш, серия К № 1067663/26.06.2015 г. на ОД на МВР - Кърджали, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2016 г. до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР гр. Кърджали,
да заплати на “А.” ЕООД гр. Сливен, ЕИК ………….., със
седалище и адрес на управление гр.С., ул………… № ….,
сумата от 310 лв. (триста и десет лева), представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото,
пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: