№ 18810
гр. София, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110106176 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на „......... ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. .............., срещу К. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ............., с която са
предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца заплащане на следните суми
във връзка с топлоснабден имот с абонатен № 364 575: 1./ 106,20 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането,
2./ 20,82 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 15.09.2019 г. до 29.08.2022 г., 3./ 21,88 лева, представляваща главница за цена на
услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането, 4./ 4,69 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до
29.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.10.2022 г.
по ч. гр. д. № 49616/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът, в качеството си на
собственик на процесния имот, е бил потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в исковия период, поради което е бил обвързан от договор за
продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през
исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно,
като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи
условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на
потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки
отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната
топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че
1
ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на
услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане се
дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия
падеж. За непогасените задължения на ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
К. Н. К..
С Определение № 21740/16.05.2025 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.
1 ГПК, „........... АД, като трето лице – помагач на страната на ищцовото дружество.
Третото лице-помагач не изразява становище по основателността на предявените
искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 49616/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от което се установява, че на 13.09.2022 г. „......... ЕАД е депозирала пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. Н. К. за следните
суми: 1./ сумата от 106,20 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането, 2./ сумата от 20,82 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2019 г. до 29.08.2022 г., 3./ сумата от 21,88 лева, представляваща главница за цена на
услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането, 4./ сумата от 4,69 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
01.10.2019 г. до 29.08.2022 г. Претендират се разноски в заповедното производство, вкл.
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
С разпореждане от 17.10.2022 г. по ч. гр. д. № 49616/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 25,00 лева –
държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, поради което с разпореждане от 10.01.2024 г., връчено на заявителя на 12.01.2024 г.,
заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване по
исков ред на вземанията си по издадената заповед за изпълнение в едномесечен срок от
получаване на съобщението.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
собственост на недвижими имоти, построени по реда на Закона за ЖСК върху
общинска земя акт № 456, том III, рег. № 5073, дело № 393/1999 г. по описа на нотариус
........, с рег. № ....... на НК, с район на действие Софийски районен съд /л. 15/, с който К.
Н. К. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот – гараж № 5,
находящ се в гр. ....... приземен етаж.
Видно от представения по делото протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. .......... /л. 19/, етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с ........г“ ООД, което дружество да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна
2
собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение. В списъка на етажните собственици за имот
с абонатен № 364 575 е вписано лицето К. Н. К., срещу което е положен саморъчен подпис,
неоспорен в настоящия процес.
На 31.07.2003 г. е сключен договор между ........г“ ООД и етажната собственост с
адрес: в гр. .......... /л. 17 и сл./, по силата на който дружеството се е задължило да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след
предоставяне на информация от "............. ЕАД за показанията на топломера за отчетния
период.
По делото е ангажиран като писмено доказателство Договор № Д-0-68/03.06.2020 г.,
сключен между „......... ЕАД – възложител и „........... АД – изпълнител /л. 29 и сл./, при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл. 139в ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ –
024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
С молба от 20.06.2025 г. от третото лице – помагач са представени изравнителни
сметки за процесния имот в периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г., м.05.2019 г. – м.04.2020 г. и
м.05.2020 г. – м.04.2021 г. /л. 87-89/, т. е. касаещи изцяло процесния период /противно на
доводите на процесуалния представител на ответника/, с посочен клиент К. Н. К.,
констативен протокол от 25.05.2019 г. /л. 90/, и 2 броя талони за отчет на уреди за дялово
разпределение /л. 91-92/ в имот с абонатен № 364 575 от 16.06.2020 г. и 28.05.2021 г., с
посочен клиент К. Н. К., за който е положен саморъчен подпис, неоспорен в настоящия
процес.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице А. Ж. по
допуснатата съдебно – техническата експертиза (СТЕ). Експертното заключение е
изготвено въз основа на приложените по делото, а и на допълнително представени от
фирмата за топлинно счетоводство документи и от ищцовото дружество документи, с оглед
на които вещото лице е дало заключение относно реално потребената в процесния имот
топлинна енергия през исковия период в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава
Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че количеството постъпила ТЕ в сградата – етажна
собственост, находяща се на адрес: гр. ............ е измервана чрез определено от ЗЕ средство
за измерване – общ топломер, който е отчитан всеки месец, като технологичните разходи са
били приспаднати от общото количество ТЕ, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. През процесния период в имота с абонатен № 364 575 не са
били начислявани суми за ТЕ за отопление на имот и за ТЕ за битово горещо
водоснабдяване /БГВ/, а единствено суми за ТЕ, отдадена за сградна инсталация. Въз основа
на приложените документи вещото лице е установило, че в процесния имот не са налице
отоплителни тела – радиатори и не са монтирани топлинни разпределители и термостатни
вентили, както и липсва водомер за БГВ. За исковия период е начислявана само ТЕ, отдадена
от сградна инсталация, която е определяна съобразно изискванията на действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката. При извършените изчисления експертът е
установил, че за процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 107,27 лева по
прогнозно потребление и 1,05 лева за получаване от абоната, т. е. общо 106,22 лева, в която
3
сума не са включвани лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива.
Установява се, че дяловото разпределение за разглеждания период е извършвано от третото
лице „........... АД, като в заключение експертът е посочил, че разпределението е извършено в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Топломерът, монтиран в
абонатната станция на процесния адрес, е преминавал метрологични проверки, относими
към исковия период.
В открито съдебно заседание, проведено на 01.10.2025 г., процесуалният
представител на ответника оспорва изводите на вещото лице по СТЕ по съображения, че
заключението е изготвено единствено въз основа на частни документи, без непосредствено
посещение на имота от страна на вещото лице. Тези възражения съдът намира за
неоснователни. Вещото лице е констатирало, че количеството постъпила ТЕ в сградата –
етажна собственост, находяща се на адрес: гр. ....... е измервана чрез определено от ЗЕ
средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в началото на всеки месец, като
технологичните разходи са били приспаднати от общото количество ТЕ, влязло в абонатната
станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период в имота
на ответника са начислявани само суми за сградна инсталация, като експертът е посочил
конкретно как се формират те, възприемайки крайния извод, че това е ставало съобразно
изискванията на действащата нормативна уредба. При изпълнение на възложената му от
съда задача вещото лице е обсъдило всички ангажирани по делото доказателства и
допълнително изискани от ФДР документи, като е съобразило действащата нормативна
уредба. Настоящият съдебен състав възприема експертното заключение, тъй като то е
компетентно изготвено, мотивирано и обосновано. Изводите на вещото лице изцяло
кореспондират с ангажираните по делото доказателства – в частност и с представените от
ФДР изравнителни сметки и талони за отчет, съставени за исковия имот, като в хода на
процеса не са представени доказателства, които да разколебават доказателствената им
стойност или да опровергават констатациите на експерта. Страните по делото не са правили
искания за изготвяне на заключението след непосредствен оглед на имота, поради което и
като не е извършил такъв, вещото лице е изпълнило точно възложените му задачи.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно,
кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По доводите за недопустимост на производството:
По силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск
е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на
4
указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК. Спазването на установения от законодателя
преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на
иск. В разглеждания случай, при извършена служебна проверка за допустимостта на
производството, настоящият съд, разглеждащ установителни искови претенции по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, констатира, че с разпореждане от 10.01.2024 г. заповедният съд е указал
на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземанията си по издадената
заповед за изпълнение в едномесечен срок от получаване на съобщението. Препис от
разпореждането на заповедния съд е бил връчен на заявителя на 12.01.2024 г. При това
положение, исковият съд намира, че депозирайки искова молба на 02.02.2024 г. ищецът
„......... ЕАД е спазил законоустановения едномесечен срок, като преди неговото изтичане е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред. Ето защо, предявените
установителни искове са процесуално допустими и съдът следва да разгледа същите по
същество.
По същество на спора:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекид. в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите
/чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
5
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
От приетия по делото като писмено доказателство Нотариален акт за собственост на
недвижими имоти, построени по реда на Закона за ЖСК върху общинска земя акт № 456,
том III, рег. № 5073, дело № 393/1999 г. по описа на нотариус ........, с рег. № ....... на НК, с
район на действие Софийски районен съд, се установява по категоричен начин в процеса, че
ответникът К. Н. К. е титуляр на правото на собственост на процесния имот – гараж № 5,
находящ се в гр. ....... приземен етаж. По делото не се твърди, а и не се установява, така
описаният имот да е бил прехвърлен на трети лица след датата на неговото придобиване от
ответника и преди началото на исковия период. Поради това и с оглед на събрания по делото
доказателствен материал настоящият състав счита, че ответникът, в качеството си на
собственик на процесния имот, е потребител на ТЕ за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, респ. същият има качеството на „битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
При съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства и като съобрази
констатациите на вещото лице по СТЕ съдът приема за установена идентичността между
топлоснабдения имот с абонатен № 364 575 и гараж № 5, находящ се в гр. ....... вх. 2,
приземен етаж. За да формира този извод, съдът съобрази приетите по делото 2 броя талони
за реален отчет на уреди за дялово разпределение от 16.06.2020 г. и 28.05.2021 г., в които
имот с абонатен № 364 575 е индивидуализиран с местонахождението си, което в пълна
степен съответства с това на собствения на ответника имот. Същевременно посочените
частни документи носят саморъчно положен за К. Н. К. подпис, неоспорен в срока по чл.
193, ал. 1 ГПК, поради което настоящият състав ги цени по реда на чл. 175 ГПК като
извънсъдебно признание на ответната страна за неизгоден за същата факт, а именно за
идентичността на сочения за топлоснабден имот с отразения в системата на „......... ЕАД
имот с абонатен № 364 575.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед на тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца,
одобрени с решение № 0У-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Д." от
14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни
след влизането им в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В конкретния случай ответникът не твърди, а и не се установява да е
упражнил това право срещу ОУ на „......... ЕАД, поради което настоящият състав намира, че
същият ги е приел.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона
– чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на ОУ. Ето защо, ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между главните
страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
6
доставка на ТЕ за битови нужди относно процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че сградата – етажна
собственост /в която се намира процесният имот/ е присъединена към топлопреносната
мрежа, като видно от протокол от общо събрание на етажната собственост, списък към него
и договор от 31.07.2003 г. е, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр.
......... са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач,
с предходно наименование ........г“ ООД.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по СТЕ, което съдът кредитира като компетентно
изготвено в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Установява се, че
от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция
за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички
потребители. В имота с абонатен № 364 575 през процесния период е била начислена
единствено ТЕ, отдадена от сградна инсталация, която е била изчислена на база на пълна
отопляема кубатура, като вещото лице е формирало категоричен извод, че начислените суми
са в съответствие с действащите нормативни актове.
Настоящият съдебен състав приема, че от СТЕ и документите, представени от ФДР, се
доказва по несъмнен начин, че през исковия период до имота на ответника не е била
доставяна и не е била начислявана нито ТЕ за отопление на имота, нито ТЕ за БГВ, а
единствено ТЕ, отдадена от сградна инсталация, като съдът приема, че тази енергия е била
начислена законосъобразно. Мотивите за това са следните:
Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички
потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно
легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва
обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи
се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. Легално
определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се
посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
7
Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез нея
се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите,
подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда – етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази
енергия се използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване
на топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е
изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и указанията,
дадени в ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които
„отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата”.
От приетото заключение на СТЕ се установи, че на ответника е била начислена сума
за ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Специалните правила за отчитане и разпределение
на топлинната енергия са уредени в Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването, като
законодателят не е предвидил възможност, собствениците и/или ползвателите на обектите в
същата етажна собственост да не са клиенти на доставчика на топлинна енергия, в случай че
самата сграда в режим на етажна собственост е сключила договор за доставка на топлинна
енергия. От СТЕ се установява и, че количеството топлинна енергия, отдадена за сградна
инсталация, е определяно въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в
съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2004 г. Предвид това настоящият състав
намира за неоснователно възражението на ответника, че през исковия период не е
осъществена реална доставка на топлинна енергия до имота. По гореизложеното, съдът
приема, че ответникът, като собственик на процесния имот, обективно е получавал в имота
част от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, поради което е налице
потребление на топлинна енергия.
Въз основа на изслушаното и прието заключение на СТЕ в процеса се установи
количеството на реалното поребление на ТЕ в процесния имот за исковия период. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, вещото лице инж. А. Ж. е приел, че реално доставеното до имота на ответника
количество ТЕ за исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 106,22 лева,
представляваща разлика между прогнозно начислените суми по фактури /107,27 лева/ и
сумите за получаване от абоната по изравнителните сметки /1,05 лева/, като посочената
стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
По делото не се твърди и не се доказва ответникът да се е възползвал от възможността да
поиска допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки в сроковете, указани в
общите условия на договорите и изискванията на Наредбите (чл. 70, ал. 8), поради което
съдът приема, че ТЕ е начислена правилно и е на обща стойност 106,22 лева. Ответникът не
твърди и не доказва да е погасил задълженията си към топлопреносното предприятие,
поради което и с оглед на принципа на диспозитивното начало предявеният главен иск е
основателен в пълния му предявен размер от 106,20 лева.
Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът
намира следното:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на ТЕ се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
8
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ
и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона възниква система от
две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от
закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на
услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е реално извършена.
С договора от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и "............" АД страните са
договорили заплащане от "............. ЕАД на извършваните услуги съгласно Приложение № 2,
въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Договорено е цената да се определя първоначално и да се актуализира ежегодно до 30 април
за следващия изравнителен период.
Въз основа на ангажираните от ФДР писмени доказателства и констатациите на СТЕ
се установява, че услугата дялово разпределение е била реално извършена в исковия период
от третото лице-помагач.
С оглед на горното съдът приема, че ищецът се легитимира като носител на правото
да получи стойността на извършваната услуга за дялово разпределение и предявеният иск за
установяване на нейната дължимост е установен по своето основание и размер и следва да
бъде уважен в неговата цялост.
Всяка от уважените главници следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.09.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от „.........
9
ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и
публикувани във в-к "М." на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл.
33, ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от
12.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
За да може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца
тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
Общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че
същата е издадена след изтичането на периода. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече
преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.
е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително
потребеното количество ТЕ с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага
изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на
дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след
изтичане на съответния 45 – дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15
септември на съответната година. За изпадане в забава не е необходимо обявяването на
фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до
длъжника за плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение № 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. №
11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав и др.).
При така формираните правни изводи съдът приема, че за вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. не е необходимо отправянето на
покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава. Поради това, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на
10
лихвения калкулатор на НАП, размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 29.08.2022 г. възлиза на 20,82 лева. Ето
защо, искът следва да се уважи в цялост.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
13.09.2022 г. и касаеща процесния период, поради което предявеният иск за обезщетение за
забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение се явява
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение в заповедно производство и разноски за платена държавна такса, платен
депозит за особен представител, платен депозит за СТЕ и за юрисконсултско възнаграждение
в исковото производство. Съобразно уважената част от исковете в негова полза следва да се
присъдят сумата в размер на 72,71 лева – разноски за заповедното производство, и сумата в
размер на 751,33 лева – разноски за исковото производство.
Ответникът не претендира разноски и не е ангажирал доказателства за сторени
такива, поради което не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „......... ЕАД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. ......... срещу К. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
............., положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. Н. К.,
ЕГН **********, дължи на „......... ЕАД, ЕИК ..........., сумата в размер на 106,20 лева –
главница за цена на доставена топлинна енергия до имот, находящ се в гр. ....... вх. 2,
приземен етаж, гараж № 5, абонатен № ............. за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 20,82 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2019 г. до 29.08.2022 г., както и сумата в размер на 21,88 лева – главница за цена на
услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.10.2022 г. по ч. гр. д. № 49616/2022 г. по описа
на СРС, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата в размер на 4,69 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 29.08.2022 г., за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.10.2022 г. по ч. гр. д. № 49616/2022 г.
по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ............., да заплати на „......... ЕАД,
ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. .............., на основание чл. 78, ал. 1
11
ГПК, сумата от 72,71 лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 49616/2022
г. по описа на СРС, 29 състав, както и сумата от 751,33 лева – разноски в исковото
производство по гр. д. № 6176/2024 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „............ ЕАД – „........... АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12