РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Б., 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101933 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ
ИНС” АД, ЕИК ****, с адрес (седалище/адрес управление): гр. С., бул. “С.о ш.” № ***,
представлявано от М. С. М.-Г. и П. В. Д. - изпълнителни директори против ЮР. АСП. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. “И.Г.” № **.
Ищецът твърди, че на 08.08.2016г., около 08:50 часа в гр. Б., в ж.к. З., на кръстовището
при спортна зала „СКАПТОПАРА“, било реализирано ПТП от лек автомобил „Ф.“, модел
"П.", с рег. № Е *** ВР, управляван от ответника Ю.С., при маневра движение на заден ход
в резултат на което били нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка Ш. модел Р.
с рег.№ Е*****КХ управляван от И. Г. Д., след което напуска мястото на ПТП, без да
уведоми и изчака контралните органи. Сочи, че за нанесените в резултат на процесното ПТП
щети бил съставен Протокол за ПТП № 1524375 от 08.08.2016г. , от който било видно, че
вината за ПТП-то имал ответникът. Заявява, че към датата на произшествието
управляваният от ответника автомобил е бил застрахован при ищцовото дружество по
застраховка "Гражданска отговорност” (съгласно полица № 22116001838335, със срок на
покритие от 04.07.2016г. до 04.07.2017г. Сочи, че въз основа на застрахователния договор
ищецът е изплатил на собственика на увредения автомобила сумата от 506,32 лв. -
обезщетение за вредите, причинени в резултат на процесното ПТП. Смята, че отговорност за
настъпване на последното носи ответникът-деликвент, който въпреки отправена до него
регресна покана до същия не е възстановил на ищеца сумата, платена от него на увреденото
лице като обезщетение. Поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение
встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Ответникът не е заплатил
застрахователното обезщетение, поради което се иска същият да заплати застрахователното
обезщетение в размер на 541,32 лв. и мораторна лихва за периода 19.03.2018г. до
19.03.2021г. в размер на 164,96 лв. . Сочи, че за посочените вземания на 24.03.2021г. по ч.
гр. д. № 739/2021г. по описа на РС-Б. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
която е била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
С молба от 04.03.2022г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът ЮР. АСП. С. не взема становище по спора в рамките на настоящото
производство.
1
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ - за вземането за сумата от 541,32 лв. -
главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен
договор за застраховка „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ”, обективирана в застрахователна
полица № 22116001838335, със срок на валидност от 04.07.2016г. до 04.07.2017г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
24.03.2021г. до окончателното погасяване;
- чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 164,96 лв. -
мораторна лихва върху главницата за периода от 19.03.2018г. до 19.03.2021г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 92680 от 24.03.2021г. по ч. гр. д. №
739/2021г. на Районен съд – гр. Б.. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника
чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК. От анализа
на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на
ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се
до това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с
оглед вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата
молба и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/
предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
Горните принципни П.жения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени при
анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата
на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.
Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания
случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.
Второ. На ответника ЮР. АСП. С. е бил връчен препис от исковата молба и от
приложенията й и същият е бил редовно призован /по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК/ за откритото
съдебно заседание. Като въпреки това, в срока по чл. ***1, ал. 1 ГПК той не е представил
отговор на исковата молба. Същевременно в проведеното съдебно заседание ответникът не
се е явил, не е изпратил процесуален представител и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Трето. С разпореждането по чл. ***1 ГПК ответникът е бил предупреден, че при
неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по
искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.
Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от
ищеца писмени доказателства, касаещи: наличието на застраховка "Гражданска
отговорност”; настъпването на застрахователно събитие /реализирано на 08.08.2016г. ПТП/
причинено от ответника; възникване на гражданска отговорност за ответника, плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на увредения, съобразени с предпоставките
за уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават
основание да се приеме, че същите се явяват вероятно основателни по смисъла на чл. 239,
ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са
2
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Относно разноските:
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 20***
г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото
исково дело.
Предвид изхода от спора (уважаване на предявените искове) и с оглед сторените и заявени
от ищеца съдебно-деловодни разходи (25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, и 75 лв. – държавна такса и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, за исковото производство), отговорността за разноски на
ответника в полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 75 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 175 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр.
Б., Гражданско отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че ЮР. АСП. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. “И.Г.” № *** дължи на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ****, с адрес (седалище/адрес управление): гр. С., бул.
“С. ш.” № ** представлявано от М.С. М.-Г.и П. В. Д. - изпълнителни директори, следните
суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 92680 от
24.03.2021г., издадена по ч. гр. д. № 739/2021г. на Районен съд – гр. Б., а именно:
- сумата от 541,32 лв. /петстотин четиридесет и един лева и тридесет и две стотинки/,
главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен
договор за застраховка „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ”, обективирана в застрахователна
полица № 22116001838335, със срок на валидност от 04.07.2016г. до 04.07.2017г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
- 24.03.2021г. до окончателното погасяване.
- сумата от 164,96 лв. /сто и шестдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ -
мораторна лихва върху главницата за периода от 19.03.2018г. до 19.03.2021г.
ОСЪЖДА, ЮР. АСП. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. “И.Г.” № *** да заплати на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ****, с адрес (седалище/адрес
управление): гр. С., бул. “С. ш.” № **, представлявано от М. С. М.-Г. и П. В. Д. -
изпълнителни директори, следните суми:
- сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ – представляваща общ размер на разноските,
дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 739/2021г. на РС – гр. Б.), и
- сумата от 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/ – представляваща общ размер на
разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 1933/2021г. на РС – гр. Б.).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок
от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна
от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Б.), ако са налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3