Решение по дело №88/2018 на Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И Е № 20

05. 06. 2018 год. гр. Чирпан

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Чирпан, втори състав

На 21. 05. 2018 год.

В публично заседание в състав:

                                                          Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ

 Секретар: МАРИЯ ХАЛАЧЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ

 АНД номер 88 по описа за 2018 година

 и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалбата на О.Р.А., ЕГН **********,***, чрез адв. М.Д.А. ***, със съдебен адрес:*** Иван Асен II № 1, против НП № 43 – 0000035/ 29. 01. 2018 г., издадено от Началника на ОО”АА” гр. Стара Загора, с което му е наложено административно наказание по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП – глоба в размер на 2 000лв. както и на основание чл. 93 ал.2 от ЗАП му е наложена– глоба в размер на 500лв. и е с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗАНН.

Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Евентуално моли на основание чл. 28 от ЗАНН съдът да приеме констатираното в акта за маловажен случай.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество частично основателна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок / виж разписка към обжалваното НП и пощенското клеймо на плика с който е подадена жалбата /.

Установи се по делото, че с НП № 43 – 0000035/ 29. 01. 2018 г., издадено от Антон Ставрев Ставрев-и.д. Началник ОО”АА” гр. Стара Загора, е наложено на жалбоподателя административно наказание ,както следва: по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП –- глоба в размер на 2 000лв. както и на основание чл. 93 ал.2 от ЗАП му е наложена– глоба в размер на 500лв. затова, че: “ на 13.12.2017г. около 13.30 часа  в общ.Чирпан на АМ Тракия в района на км.165, посока Бургас, извършва обществен превоз на товари с влекач „Скания“ с рег.№ *****и прикачено полуремарке „Флигел“ с рег.№ *****, собственост на фирма „Оки транс“ ООД, притежаваща лиценз на Общността за превоз на товари № 2579, по маршрут на движение гр.Първомай – гр. Сливен, като при проверката се установи следното нарушение: 1. Водачът не представя при поискване от контролните органи удостоверение за психологическа годност. 2. Водачът не представя при поискване от контролните органи попълнен пътен лист по образец / Приложение 11/. Като разгледах събраните по административнонаказателната преписка доказателства и на основание чл. 53 ал.2 от ЗАНН, след като проверих акта за неговата законосъобразност и обоснованост и прецених събраните доказателства установих по безспорен начин извършеното нарушение, самоличността на нарушителя, както и неговата вина преквалифицирам нарушението по т.1 на чл. 87, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.

На основание чл. 52 ал.4 от ЗАНН, след като проверих акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, след като прецених събраните доказателства и предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди за извършването им и целите на чл.12 от ЗАНН прецених, че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН”, с което виновно бил нарушил  разпоредбите на чл. 87 т. 2 и чл. 89 т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.

Това НП е постановено на основание Акт за установяване на административно нарушение Серия А – 2017 № 241671, съставен на 13. 12. 2017 г. с актосъставител В.Н.Н. на длъжност инспектор при ОО”АА” гр. Ст.Загора и свидетеля К.Д.И. - инспектор при ОО”АА” гр. Ст.Загора – свидетел – очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта.

В конкретния случай безспорно се установява, че на посочената в обжалваното НП дата а именно, 13.12.2017г. жалбоподателя, в качеството си на водач, е управлявал товарен автомобил на АМ Тракия. Това обстоятелство по същество не се оспорва нито от жалбоподателя, нито от неговия пълномощник в хода на производството.  

В жалбата се твърди, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като и в АУАН и в последвалото НП за място на извършеното административно нарушение била посочена Община Чирпан, а не Община Братя Даскалови, като за горното се твърди от самия жалбоподател, че ноторно известно било обстоятелството, че 165км. От АМ Тракия се намира на територията на Община Бр. Даскалови. Действително, в хода на производството беше изискана справка от АПИ от която по безспорен начин се установява, че 165км. от АМ Тракия се намира на територията на Община Бр. Даскалови. И въпреки горното съдът счита, че тази неточност не е от рода на съществените процесуални нарушения, които сами по себе си да налагат отмяна на обжалваното наказателно постановление. Това е така, защото, в конкретния случай съдът приема, че мястото посочено както от актосъставителя , така и от АНО е достатъчно конкретизирано с посочването на израза 165км. от АМ Тракия. На територията на Р България няма друга магистрала с такова име, а и маркировката на същата е достатъчно ясна, за да се формира знание дори и у жалбоподателя, който в самата си жалба влиза в достатъчна конкретика за мястото на извършване на административното нарушение.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите макар и твърде лаконични, потвърдиха в съдебно заседание описаните факти и обстоятелства в АУАН. Следва да се има в предвид, че показанията на разпитаните свидетели са последователни, непротиворечиви помежду си и с останалия събран по делото доказателствен материал, почиват на личните им възприятия. В хода на производството други доказателства, оборващи свидетелските показания, не бяха представени.

Във връзка с компетентността на наказващия орган е представена заповед № РД – 08-249 / 15.05.2015г на Министъра на транспорта, информационните технологии и траспорта Ивайло Московски и Заповед № 814 от 10.08.2017г.

Към административно – наказателната преписка са приложени 2бр. Справки в Регистър на психилогическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на О.Р.А. с посочено ЕГН. Първата от които е с дата 13.12.2017г., а втората е с дата 29.01. 2018г.

Съгласно нормата на чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвПр водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.

Съгласно нормата на чл. 89 т.6 от Наредба № 33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България - По време на работа водачът задължително представя при поискване на контролните органи следните документи: удостоверение за психологическа годност. Именно така е описано извършеното нарушение от жалбоподателя по т.1 от АУАН и съответно така е било и квалифицирано като нарушение на чл. 89 т.6 от цитираната по-горе наредба, т.е. водачът не е представил на контролните органи при поискване от тяхна страна Удостоверение за психологическа годност. Видно от обжалваното НП се установява, че АНО е преквалифицирал деянието, като обаче се е задоволил да промени цифровата квалификация на деянието и е посочил, че се касае до нарушение на чл. 87 т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, без обаче да променя словесното описание на извършеното нарушение. Нормата на чл. 87 т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ предвижда водачът да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, т.е. да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Вероятно това е искал да прецени АНО ако е разглеждал цитираните по-горе справки от регистъра на психологическите изследвания на водачите с дати 13.12.2017г. и 29.01.2018г. Но съдът не е в състояние да прецени дали това е така, защото липсват каквито и да било мотиви от страна на АНО при извършената преквалификация на цифровата квалификация на деянието, още повече, че липсва посочване въз основа на кои доказателства се е наложило такава преквалификация.

В заключение съдът счита, че следва да посочи че за словесното изписване на нарушението а именно, водачът не представя при поискване от контролните органи Удостоверение за психологическа годност и като така формулирано изпълнително деяние обаче е предвидена отделна административнонаказателна разпоредба, а именно тази на чл. 93, ал.2 от ЗАвП, според която водач на МПС, който извършва превоз за собствена сметка на пътници и не представи в момента на проверката документи, предвидени в закона или подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане се наказва с глоба от 500 лева. В тази насока е налице несъответствие между описаното поведение на водача и сочените като нарушения разпоредби на Наредба № 33/1999г. на МТ от една страна, и съдържанието на предвидената в ЗАвП санкционна разпоредба от друга. Това несъответствие засяга правото на защита на наказаното лице, защото не става ясно за кое именно негово поведение бива наказано – за това, че изобщо няма издадено Удостоверение за психологическа годност на водача, или за това, че има, но не представя такова в момента на проверката.  

С оглед и на разликата в размера на предвидените за всяко от двете отделни нарушения наказания, това несъответствие съставлява и неправилно приложение на материалния закон. Квалификацията на деянието е изцяло в правомощията на наказващия орган и е недопустима промяната му в съдебната фаза на процеса. Допуснатото несъответствие в правната квалификация, изразяващо се в посочването на неприложима санкционна разпоредба е съществено нарушение, опорочаващо санкционния акт и представляващо абсолютно основание за неговата отмяна в тази му част, а именно, по т.1 от обжалваното НП, като незаконосъобразно.  

За второто административно нарушение от НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 93 ал.2, от ЗАвП, предвиждащ наказание "глоба" от 500 лева за водач, който при проверка от контролните органи не представи попълнен пътен лист по образец / Приложение 11/. По разбиране на настоящия състав в това производство по налагане на това административно наказание на това основание не са допуснати съществени процесуални нарушения. От фактическа страна административното обвинение е ясно, конкретно и пълно. Описанието му позволява да се разбере недвусмислено волята на наказващия орган да санкционира водача, извършващ превоз на товари без да представи при поискване пътен лист по образец. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин извършването от обективна и субективна страна на вмененото нарушение на ЗАвП, за което на касатора е наложено фиксираното в закона по вид и размер административно наказание глоба в размер на 500.00лв.

Съдът счита, че следва да отбележи, че буди недоумение обстоятелството, че приетата от актосъставителя и от АНО фактическа обстановка навежда до заключението ,че на датата на която е била извършена проверка на жалбоподателя, последният по същество не представя на контролните органи два документа: пътен лист и удостоверение за психологическа годност. И за двата документа законодателят изрично е вменил задължението на водача да ги представя, което задължение е описано в нормата на чл. 89 от Наредба № 33/1999г. с последващата я санкционна норма чл. 93 ал.2 от ЗАвП, където за изпълнително деяние законодателят е приел самото не представяне в момента на проверката на изискуемите се документи. 

Накрая, следва да се отбележи, че хипотезата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в настоящият случай, защото самото естество на нарушението не би могло да се третира като маловажен случай, за което е показателна и определената в чл. 93 ал.2 от ЗАвПр от Законодателя санкция сама по себе си. Сериозността на предвидената санкция изразява духа на Закона да се санкционират подобни нарушения, като такива с висока степен на обществена опасност. Не случайно и много подробно в нарочна Наредба № 33 от 1999г. са описани точно какви документи трябва да бъдат представени на контролните органи при поискване, в това число и пътен лист по образец. В този смисъл, предвид конкретиката на настоящия казус, съдът намира, че не може да се приеме наличието на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН, респективно нарушителят правилно е бил санкциониран за нарушението по т.2 от НП.

Предвид изложеното по-горе, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в частта, с която на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2000лв. и потвърдено в останалата му част, поради което и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП № 43 – 0000035/ 29. 01. 2018 г., издадено от И.Д. Началник на ОО”АА” гр. Стара Загора, в частта, с която на жалбоподателя О.Р.А., ЕГН **********,***, чрез адв. М.Д.А. ***, със съдебен адрес:*** Иван Асен II № 1 му е наложено административно наказание по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП – глоба в размер на 2 000,00лв. като незаконосъобразно, като ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Р.А., ЕГН **********,***, чрез адв. М.Д.А. ***, със съдебен адрес:*** Иван Асен II № 1 против НП № 43 – 0000035/ 29. 01. 2018 г., издадено от И.Д. Началник на ОО”АА” гр. Стара Загора в частта, с която му е наложено административно наказание по чл. 93 ал.2 от ЗАП – глоба в размер на 500,00лв., като неоснователна и недоказана, като ПОТВЪРЖДАВА обжалваното Наказателно постановление № 43 – 0000035/ 29. 01. 2018г., издадено от и.д. Началник ОО”АА” гр. Стара Загора, в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 93 ал.2 от ЗАП – глоба в размер на 500,00лв.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:. . . . . . . . . . . . . .