Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………/21.09.2020 г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при закрити врати на тринадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

            

при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 2750 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Производството е образувано по молба на управителя на О. ООД, ЕИК ******по чл. 625 от ТЗ. Длъжникът твърди, че дружеството не е извършвало търговска дейност през 2018 г. и 2019 година. Междувременно с РА Р - 22220516000282-091-001/26.04.2017 г. на ТД на НАП-София, влязъл в сила на 10.05.2017 г. е установено публично задължение в размер на 32 889,36 лева - главница за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г., и лихва в размер на 4 467,97 лева.  

Посочено е, че дружеството не разполага с никакви активи. С молбата се иска от съда да открие производство по несъстоятелността  поради неплатежоспособността, и поради свръхзадлъжнялост на дружеството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Молителят е представил ГФО на дружеството за 2017 г., декларация по чл. 38 от Закона за счетоводството от 2018 г., а след справка в ТР по партидата на дружество се установява, че същото е подало за обявяване и декларация по чл. 38 от Закона за счетоводството за 2019 година.

Представен е влязъл в сила ревизионен акт  РА Р - 22220516000282-091-001/26.04.2017 г., видно от който се установява, че за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. дружеството има следните задължения по ЗДДС – главница в размер на 32 889,36 лева - главница за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г., и лихва в размер на 4 467,97 лева.

Представена е и справка по чл. 191 от ДОПК от ТД на НАП-София, видно от която към 23.07.2020 г. дружеството има публични задължения – по ЗДДС, ДОО, здравно осигуряване, корпоративен данък в размер на 213 820,79 лева, от които 157 788,18 лева – главница и 56 032,61 лева-лихва.

 От представеното удостоверение от СДВР, Отдел „Пътна полиция” се установява, че в централната база на АИС-КАТ към 28.01.2020 г. на името на О. ООД, ЕИК ******няма регистрирани МПС.

Направена е служебна справка в системата ИКАР за притежавани недвижими имоти от молителя и се установява, че такива не са регистрирани към датата на справката – 24.01.2020 година.

Видно от справка от НАП, ТД – София, за публични задължения на дружеството в размер на 206 412,90 лева има наложен запор върху банковите сметки на дружеството, няма образувано производство по принудително изпълнение.

По делото е прието основно и две допълнителни заключения на съдебно – финансово икономическа експертиза.

При изготвяне на заключението, вещото лице е констатирало, че след 2017 г. дружеството не е осъществявало търговска дейност, което се установявало и от подадените декларации по ЗКПО (с декларации за неосъществяване на дейност).  Поради това и вещото лице е извършило финансово - икономическия анализ за периода 2014 – 2017 година. 

Вещото лице е посочило, че при поискване на достъп до счетоводството на дружество, не е получил необходимата счетоводна документация.

За периода 2014 – 2017 г. дружеството е отчитало задължения към доставчици съответно:

2014 г. - 53 х. лева

2015 г. - 42 х. лева; други задължения – 231 х. лева

2016 г. – 390 х.лева

2017 г. - 670 х. лева; други задължения – 147 х. лева

Видно от заключението, в пасива не са отразени осигурителни задължения и данъчни задълженията към НАП за този период, които видно от справката на НАП възлизат, както следва:

2013 г. -  4820 лева

2014 г. – 233 лева

2015 г. – 33 011 лева;

2016 г. – 5 543 лева;

2017 г. – 170225 лева

2018 г. – 12 лева;

Общо в размер на 213 820,79 лева към 03.08.2020 г., с натрупани лихви за целия период.

За целия изследван период дружеството отразява счетоводно притежавани ДМА на стойност 1 х. лева.

За периода 2014 – 2019 г. краткотрайните активи са както следва:

Стоки: 2014 г. – 52 х .лева; 2015 г. – 261 х. лева, 2016 г. – 618 х. лева; 2017 г. – 217 х. лева;

Парични средства - 2014 г. – 1 х .лева; 2015 г. – 4 х. лева, 2016 г. – 1 х. лева; 2017 г. – 2 х. лева.

При така установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна следното:

 

Молителят твърди наличието на неплатежоспособност, кумулативно и на свръхзадлъжнялост.

 

По отношение на неплатежоспособността

За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на  всички елементи на фактическия състав, установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от  някое от  лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории; 4) да е налице неплатежоспособност  на длъжника по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и 5) затрудненията на длъжника  да не са временни  и състоянието да е обективно и трайно.

В конкретния случай молителят е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма.

От събраните по делото доказателства се установи, че молителят “О. ” ООД има изискуеми  публичноправни задължения към Държавата,  свързани с търговската му дейност.

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения.

Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4 от ТЗ служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца.

Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца. Практиката приема, че под „спиране на плащанията" по см. на чл.608, ал.3 ТЗ на база на легалното определение на понятието „неплатежоспособност“, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.

Забавата на длъжника ОРП ЕООД, проявена чрез спиране на плащанията към кредитора - НАП, предполага в конкретния случай състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който следва да представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването на тези плащания или доказателства, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ).  Такова обратно доказване не бе проведено по делото.

Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

 

Независимо от необорената презумция, състоянието на неплатежоспобност на „ОРП“ ЕООД се установи и при анализа на финансовото състояние на длъжника.

При този анализ, съобразно различни икономически и финансови показатели, съдът изхожда от следното:

Краткотрайните (текущите) активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на дробта) се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения и е най-динамичен.

Очертаните по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат критерий за способността предприятието да поеме плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи при формирането им, реално са ликвидни (в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да бъдат реализирани като се получи техния справедлив пазарен еквивалент в пари.

При преценка на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът съобрази и, че за оценка на реалното финансово състояние на длъжника следва да се изхожда от обективно установими и документално обосновани данни, от които да се направи извод вкл. и не само, за реализируемостта на актива, неговата ликвидност, вкл. и при съответни данни за документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса - актив/пасив следва да се извърши корекционно преизчисляване на съответните коефициенти, като водещи показатели за финансовата стабилност на предприятието (в този смисъл и решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС, решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, решение № 131 от 02.05.2018 г. по т. д. № 2297/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). Именно това е проявата и на засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност, въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ.

По тези причини Съдът следва да съобрази допълнителното заключение на СФИЕ, при което от активите на дружеството са изключени документално необоснованите активи, представляващи стоки, тъй като самото дружество отбелязва, че не разполага с никакви ДМА или КДА, а за 2018 и 2019 г. активите са посочени чрез просто прехвърляне на стойностите от последната година, в която дружеството е осъществявало дейност – 2017 година.

В конкретния случай, на базата на заключението на вещото лице, липсата на достъп  до счетоводните записания, което да доведе до установяване на документална обоснованост на вписаните както активи, така и пасиви, Съдът приема за установени само публичните задължения на дружеството, съобразно изготвената справка от НАП. Поради това и коефициентите на ликвидност на дружеството за целия изследван период следва да се приеме, че са със стойности, равни на 0 (нула), тъй като от изложеното по –горе, следва да се приеме, че записаните активи, изразяващи се единствено в стоки и пари, вкл. и пари в брой, съответно задължения, за които няма данни какви са, а и самият молител в молбата по чл. 625 от ТЗ сочи, че освен към НАП няма други задължения, са документално необосновани.

Налице е, следователно, неплатежоспособност като икономическо понятие. Същевременно, с оглед тенденцията в изследвания период може да се заключи, че затрудненията на молителя не са временни, което с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо длъжника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност.

 

За да определи началната дата на неплатежоспобността съдът съобрази следното:  

 

Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение (в този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г. на ВКС, решение № 549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на ВКС, решение № 657/7.11.2006 г. на ВКС, решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС). Приема се също така, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни - т.е. следва да е налице обективна невъзможност за плащане, като действителното икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ на събраните за това доказателства.

По изложените съображения, като съобрази заключението на съдебно-счетоводната експертиза и цялостният анализ на финансовото състояние на дружеството, съдът намира, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи спрямо данните за забава за заплащане на установените публични задължения, както и установеното трайно влошаване на икономическото му състояние – 31.12.2014 година.

Доколкото молителят е предявил и второто основание за откриване на производството   кумулативно (допустимо съединяване съгласно решение № 201 от 11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г., ТК, І ТО на ВКС), Съдът следва да разгледа и това основание.

В чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, свръхзадължеността е дефинирана като специално основание за откриване на производство по несъстоятелност на длъжник - ООД, АД и КДА, различно от неплатежоспособността, като общо такова. За разлика от неплатежоспособността, която е трайно обективно състояние на невъзможност на търговеца, с краткотрайните си активи да погаси краткосрочните си задължения (с основен индикатор коефициента за обща ликвидност), за свръхзадължеността се изследва възможността на дружеството с цялото си имущество (с всичките си активи, да покрие паричните си задължения (които не е необходимо да бъдат изискуеми, а е достатъчно да са само съществуващи). От субективна страна, свръхзадължеността се различава от неплатежоспособността, както по кръга на лицата, спрямо които може да се иска откриване на производство по несъстоятелност на това основание, очертан в чл. 607а ал. 2 ТЗ (по-ограничен от този при неплатежоспособността, доколкото включва само търговските дружества, но не и едноличните търговци)- дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции, така и относно субектите, легитимирани да искат нейното обявяване, който е по-широк и включва освен тези по чл. 625 ТЗ, още и членовете на управителния съвет на търговското дружество (чл. 742, ал. 2 ТЗ).

Преценката налице ли е свръхзадълженост следва да отчита действителната, а не балансова стойност на активите на предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са отчетени парични задължения или необосновано да са вписани активи, които не са действително придобити.

От анализа на финансово икономическото състояние на сдружението, се установява, че след 31.12.2014 г. същото няма никакви активи (с оглед прието за недоказана документална обоснованост на записаните в баланса и отчетите пари в брой и вземания от клиенти).

Установи се наличието на парични задължения – публични задължения.

Следва да се отбележи, че и за двете основания за откриване на производство по несъстоятелност се установява една и съща начална дата, доколкото и двете основания се основават на наличието на едни и същи парични задължения.

С оглед липсата на налично имущество, с което да се покрият разноските в производството по несъстоятелност към момента на откриването му, съдът е дал срок на кредиторите да предплатят сумата от 3000 лева за началните разноски, на основание чл.629б от ТЗ, и им е указал последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, като определението е вписано в книгата по чл.634в от ТЗ.

В дадения от съда срок не е предплатена определената от съда сума за покриване на началните разноски, поради което съдът счита, че са налице предпоставките на чл.632 от ТЗ.

Спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по чл. 632, ал.5 от ТЗ по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.

Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

 

Водим от горното и на основание чл. 632 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК, СГС, VI-10 състав

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЛЪЖНЯЛОСТТА на „О.“ ООД, ***, съдебен адрес:***, адв. П.Р. и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  – 31.12.2014 година.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „О.“ ООД, ***.

ОБЯВЯВА „О.“ ООД, ***  В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.

НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „О.“ ООД, ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „О.“ ООД, ***.

СПИРА производството по несъстоятелност по т. дело 2750/2019 г. по описа на СГС, VI - 10 състав.

УКАЗВА на кредиторите и на длъжника „О.“ ООД, ***, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на доказателства за внасяне по сметка на Софийски градски съд на сумата от 3 000 лева (три хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.

УКАЗВА на кредиторите и на длъжника „О.“ ООД, ***, че ако в срок една година от вписването на настоящото решение в ТР и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не бъде поискано възобновяване на производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника от Търговски регистър.

ОСЪЖДА „О.“ ООД, *** да заплати по сметка на СГС сумата от 250 лева – държавна такса по делото.

 Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.

 

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

 

Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която  се води при СГС.

                                                   СЪДИЯ: