РЕШЕНИЕ
№ 6026
гр. С., 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело .0241110155924 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
. срещу „.с“ АД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1207.27 лева,
представляваща регесрна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
преписка по щета № ., във връзка с настъпило на . ПТП, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба - 19.09.2024г. до окончателното заплащане на сумата и сумата
от 428.38 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2021г. до 16.09.2024г.
Ищецът твърди в исковата молба, че на . на ул. „. при двойно изпреварване водачът на
МПС марка „.“ с рег. № . удря странично и блъска в мантинелата лек автомобил марка „.“ с
рег. № .. Поддържа се, че за ПТП бил съставен двустранен констативен протокол. Сочи се, че
лек автомобил марка „.“ с рег. № . е бил застрахован към датата на ПТП по застраховка „.“
при ищеца, а МПС марка „.“ с рег. № ., който е виновен за настъпването на ПТП, е имал
сключена с ответника валидна застраховка „.“. Твърди се, че във връзка с причинените от
ПТП вреди при ищцовото дружество е била образувана преписка по щета № ., и бил
извършен оглед на щетите и автомобилът е бил оценен, като било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1192.27 лева. Ищецът посочва, че е изпратил на
ответника регресна покана за сумата от 1207.27 лева с включени ликвидационни разноски,
но плащане не е извършено. С оглед на това претендира от ответника заплащането на
спорното застрахователно обезщетение и мораторна лихва, като е релевирано и искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва
исковете. Твърди се, че описаният механизъм на ПТП не съответства на реално
1
осъществилото се, като се подчертава, че водачът на застрахования при ответника автомобил
не е виновен за настъпване на застрахователното събитие, като се посочва, че
застрахованият при ищеца водач е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т.1 от ЗДвП.
Предвид това е релевирано възражение за съпричиняване. Оспорва се причинно-
следствената връзка между ПТП и причинените щети, както и размера на заплатеното
застрахователно обезщетение . Сочи се, че платената сума не съответства на действителната
стойност на причинените щети, като цените на труд и частите са завишени. Излагат се
твърдения, че е налице надписване на ремонтно-възстановителни дейности. Моли се
исковете да бъдат отхвърлени, като в полза на ответника бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По отношение на предявения иска по чл. 411 от КЗ:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при
условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на
следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил
застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице
предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно
противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с
настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4.
наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника
по застраховка „.”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да
докаже възраженията си, в случая за наличие на съпричиняване и да обори презумпцията по
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а при установяване на посочените от
ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.
Между страните не се спори и още с доклада по делото е отделено за безспорно, че
ищцовото дружество е имало сключен договор за автомобилна застраховка „.” за автомобил
марка .“ с рег. № . валиден към датата на застрахователното събитие. Това обстоятелство се
потвърждава и от представената по делото комбинирана застрахователна полица № . /л. 14-
15 от делото/, с подробно описани данни за застрахованото МПС и посочен срок на
валидност от 19.09.2019г. до 18.09.2020г. В същата е посочено, че собственик на автомобила
е „.“ ООД.
Доказано е, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане е
настъпило застрахователно събитие на 21.01.2020г., за което на 22.01.2020г при
застрахователя – ищец е образувана преписка по щета № . и е съставен опис на щетите. Тези
обстоятелства не се оспорват от ответника и се потвърждават от приложените по делото
заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 22.01.2020г./л.13 по делото/, и
описи на щетите по претенция № . /л.20-22 от делото/.
2
От приетите по делото доказателства, в това число и приемо-предавателен протокол от
22.01.2020г. /л.25 от делото/ и доклад по щета № ., се установява и че увреденият автомобил
е бил предоставен за ремонт в доверен на ищец сервиз – „.“ ЕООД, който е отстранил
повредите по МПС и е издало фактура № .г. /л.24 от делото/. Не се спори и че ищцовото
дружество е изплатило на 11.02.2020г. на „.“ ЕООД сума в размер на 1192.27 лева. Фактът на
плащане се установява от приетото по делото преводно нареждане за кредитен превод, в
което като получател е посочен „.“ ЕООД и е отбелязано основание за плащането именно
номера на процесната преписка по щета–„.“ /л.17 от делото/.
Настоящият състав приема, че по делото е установено и че водачът на автомобил
марка „.“ с рег. № . с действията си е осъществил фактическия състав на гражданския деликт.
Аргументите на съда в тази насока са следните:
От съвкупната преценка на представените по делото доказателства, изслушания по
делото свидетел Ю. П. и приетото заключение по допуснатата автотехническа експертиза,
което съдът кредитира с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК като изготвено от вещо лице
притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, се установява, че
автомобил марка „.“ с рег. № . се е движил на 21.01.2020г по ул. „. с посока от гр.С. към гр..
и в район преди входа на гр.., водачът предприема маневра за изпреварване, при която
реализира ПТП с изпреварващия го в същото време лек автомобил с марка „.“ с рег. № .,
който в следствие на удара се отклонява вляво, преминава през бордюра, след което настъпва
съприкосновение с крайпътната мантинела отляво.
Предвид това, Софийски районен съд намира за неоснователно твърдението на
ответното дружество, че по делото не е установен механизмът на ПТП. За установяване на
механизма на ПТП, ищцовата страна е представила двустранен констативен протокол за
ПТП от 21.01.2020г., който представлява частен документ. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, бук.
„б“ ЗДвП – редакция действаща към датата на ПТП, ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват
превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.
Представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП е съставен от
участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № ./12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между ., . и ... Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието
са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на
собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП - приложение № 3. В тази хипотеза протоколът по своята правна същност
няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и не се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно истинността на обективираните в същия данни,
касаещи реализирането на ПТП. Това не означава, че същият няма доказателствена стойност.
Съгласно константната практика на ВКС обективирана в решение .4 от 10.03.2011 год.
3
на ВКС по т.дело № . год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № .
год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № . год., I т. о., ТК,
решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № . год., II т. о., ТК и решение № 15 от
25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №. год., I т. о., ТК, протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими към механизма на ПТП. Когато фактът съставлява волеизявление,
направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от
съставителя на документа. Ищецът, който претендира обезщетение за вреди, твърдейки, че е
встъпил в правата на увреденото лице, какъвто е разглеждания случай, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма
на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не
притежава.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че представеният протокол за ПТП
следва да се цени с оглед всички представени по делото доказателствата и за да приема за
установено осъществяването на процесното застрахователно събитие, съобразно описания
от свидетеля П. механизъм и заявеното от вещото лице в проведеното открито съдебно
заседание досежно това кой от посочените в заключението механизми отговаря най-пълно на
описаното в протокола за ПТП. Именно съгласно показанията на свидетеля П. същият при
управление на автомобил „.“ с рег. № . е предприел маневра изпреварване на движещия се
пред него автомобил и точно когато двата автомобила са се изравнили, свидетелката А. е
предприел изпреварване на движещ се пред нея автобус и се е блъснала в МПС „.“ с рег. № .,
като го е изтласкала от платното.
Във връзка с това следва да се посочи, че Софийски районен съд кредитира изцяло
показанията на свидетеля П., които съответстват на описания от вещото лице механизъм на
ПТП, обозначен в заключението като механизъм № 1, доколкото заявеното от този свидетел
е последователно, непротиворечиво и най-много се доближава до описания в протокола за
ПТП механизъм. Същевременно съдът съобрази и обстоятелството, че двустранният
констативен протокол е съставен от свидетеля П. и свидетеля А. непосредствено след ПТП и
най-точно отразява случилото се. Нещо повече в заключението по приетата по делото
автотехническа експертиза вещото лице изрично е посочило, че описаният като механизъм
№ 1 съответства и на по-голяма част от уврежданията по автомобилите. Изтъкнато е в
заключението, че ако се приеме за осъществил се именно механизъм ., то нямаше да има
причинени щети по автомобил „.“ с рег. № . от лявата му страна. Същевременно не са
ангажирани доказателства по делото увреденият автомобил да е имал щети в лявата си
страна преди процесното ПТП.
В подкрепа на така приетото от съда е и заявеното от експерта в проведеното
открито съдебно заседание, а именно, че обозначеният в заключението като механизъм
4
№ 1 съответства на съставения между участниците в ПТП протокол.
По отношение на заявеното от свидетелката А. в насока, че автомобил „.“ с рег. № .
наистина е предприел маневра изпреварване, но поради движещо се срещу него МПС, се е
върнал обратно в лентата си за движение, при което е нанесъл удар в задната част на нейния
автомобил, съдът намира, че същото не съответства на останалите събрани в производството
доказателства. В това число и досежно отбелязаното от самата нея в протокола за ПТП, че
застрахователното събитие се е осъществило при маневра „изпреварване“ от нейна страна.
Това и самата свидетелка е посочила и в депозираното пред ответника заявление /л.60 по
делото/, в което към 06.03.2020г. свидетелката е заявила, че при изпреварване е била ударена.
Нещо повече, в нито едно от останалите доказателства по делото, в това число и в протокола
за ПТП, не е налице информация за движещо се насреща МПС, което да е предизвикало
прибиране на управлявания от свидетеля П. автомобил в дясната лента, в каквато насока са
показанията на свидетелката А..
С оглед всичко изложено настоящият състав приема, че по делото е доказано
осъществяването на ПТП съгласно описания от вещото лице в заключението по
автотехническата експертиза механизъм № 1.
Ето защо следва да се приеме, че водачът на застрахования при ответното дружество
автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т.1 от ЗДвП, съгласно която водач, който
ще предприеме изпреварване, е длъжен да се убеди, че не го изпреварва друго пътно
превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще
изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. Въпреки
това си задължения водачът на застрахования при ответника автомобил не се е съобразил с
това законово изискване и е станал причина за настъпване на процесното ПТП. С оглед
изложеното може да се достигне до извода, че осъщественото деяние е противоправно,
независимо че за същото няма издадено наказателно постановление.
Настоящият състав приема, че е налице и последния елемент от фактическия състав на
деликта, а именно – наличието на вина у водача на автомобил марка марка „.“ с рег. № .,
доколкото съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага, поради което в тежест на
ответника в настоящото производство, е било да проведе пълно и главно доказване, за да
обори презумпцията, но по делото не са представени доказателства в тази насока, които да
се кредитират от съда.
В отговора на исковата молба ответното дружество не е оспорило наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „.” на автомобилисти към датата
на процесното събитие по отношение на МПС марка „.“ с рег. № ., поради което и това
обстоятелство е било отделено за безспорно в доклада по делото съобразно чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК. Това обстоятелство се потвърждава и от приложената към исковата молба
справка от информационната система на Гаранционен фонд за наличието към датата на ПТП
на сключена валидна застраховка „.“.
Следователно, по делото е установено осъществяването на фактическия състав на
нормата на чл. 411 от КЗ, поради което съдът намира, че исковата претенция на ищцовото
5
дружество е доказана по основание.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, Софийски
районен съд приема следното:
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се
дължи от застраховател по задължителна застраховка „.“ на автомобилистите на увредените
трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ,
означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в
което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за
движение техническо състояние. Следователно застрахователят по . в хипотеза на регрес
спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване /Решение № 52 от 08.07.2010
г. по т.д. № . г. на ВКС, I ТО/. При нейното пълно или частично унищожаване тази
действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която
действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 КЗ /отм./ -
аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. № . г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО/, като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки заключение на
вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба .4/08.03.06 г. на . /в този смисъл Решение
№ 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № . г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № .
г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № . г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № . г. на ВКС, І ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза, което
настоящият състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК, щетите по МПС с марка „.“
с рег. № . се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 21.01.2020г. ПТП
съгласно механизъм № 1, като до този извод експертът е достигнал при съобразяване на
механизма на процесното ПТП, опис на щетите, изготвен от ищеца и отразените в протокола
за ПТП видими увреждания. Съдът намира, че следва да бъде посочено и че видно от самата
застрахователна полица увреденият автомобил е бил с година на производство 2010г., към
датата на сключен на договора за имуществено застраховане, като вещото лице потвърждава,
че МПС е било в експлоатация към датата на ПТП от 9 години, 9 месеца и 30 дни. Ето защо
по отношение на стойността на нанесените щети, необходима за възстановяване на
процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване
на процесното ПТП, вещото лице е категорично, че същата се равнява на 1288.25 лева, като
е съобразено каква е стойността на сервизния час и стойността на уврежданията по средни
пазарни цени. Предвид това доколкото платеното от ищеца обезщетение е в по-нисък размер
6
– 1192.27 лева, възражението на ответника, че заплатеното обезщетение е в завишен размер
несъответстващ на средните пазарни цени, се явява неоснователно. Ищецът има право да
получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът намира,
че сумата от 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия
размер на дължимата от ответника сума. При това положение предявеният от ищеца иск за
сумата в общ размер на 1207.27 лева се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост.
Настоящият състав намира, че ответникът не е доказал възражението си за
съпричиняване на вредоносния резултат. От него не са ангажирани никакви доказателства,
въз основа на които да се установи, че водачът на застрахованото при ищеца МПС е
допринесло по какъвто и да е начин за настъпване на ПТП.
По отношение на предявения иска по чл. 86 от ЗЗД:
Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата .) към застрахователя по
имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което с оглед
регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за
възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай
моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване
на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на
настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо за
поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно специалната разпоредба на
чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва
да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на
преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата
отговорност /арг. чл. 412, ал. 2 от КЗ/. В случая от страна на ответника не е направено
оспорване в отговора на исковата молба в насока, че не са били изпратени всички
необходими документи. Същевременно по делото е представена покана с изх.№ .., в която е
включено и искане за плащане именно на обезщетение по щета № . в размер на 1207.27 лева,
като от поставения върху поканата входящ номер е видно, че същата е получена от
ответника на 21.02.2020г. Това обстоятелство не се оспорва от ответника. Ето защо следва да
се приеме, че към 16.09.2021г. (датата от която се претендира присъждането на мораторна
лихва) е изтекъл 30-дневният срок за плащане на задължението. Определено по реда на чл.
162 от ГПК за исковия период от 16.09.2021г. до 16.09.2024г. размерът на обезщетението за
забава възлиза на 428.38 лева, в какъвто размер е и претенцията на ищеца. При това
положение предявеният акцесорен иск също следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото. От името на
ищеца съгласно направеното изявление в последното по делото съдебно заседание се
7
претендира заплащането на заплатената държавна такса, депозити за свидетел и експертиза
и юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване на разясненията дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдът взе
предвид, че са ангажирани доказателства за заплащане на сумата от 100 лева държавна
такса, 350 лева – депозит за експертиза и 50 лева – депозит за свидетел. Претендира се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.
8 от ГПК настоящият състав определя в минимален размер на 100 лева. Предвид това в
полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 600 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „.с“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „.“ №
., да заплати на ЗАД „.“, с ЕИК . и седалище и адрес на управление гр. С., ул. „.“ №., на
основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 1207.27 лева, представляваща регесрна претенция
за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № ., във връзка с
настъпило на . ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
19.09.2024г. до окончателното заплащане на сумата и сумата от 428.38 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 16.09.2021г. до 16.09.2024г
ОСЪЖДА ЗД „.с“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „.“ №
., да заплати на ЗАД „.“, с ЕИК . и седалище и адрес на управление гр. С., ул. „.“ № . на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 600 лева - разноски в производство пред
Софийски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8