О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2241
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение
в закрито заседание осемнадесети ноември през две
хиляди деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия : Дарина Костова
Като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1467 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
Р.Л., роден на *** г., с паспорт № *********,
издаден на 15.08.2012 г. от ИПС, валиден до 15.08.2022 г., с постоянен адрес: 11
Б.П.Б., *******, гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия, представляван от адв. В.К.Д., САК, със съдебен адрес:***,
пл.”Славейков” №7, вх.Б, ет.2, ап.19 против „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД (правоприемник на „Сънсет ризорт“ ООД), със
седалище и адрес на управление : гр.Поморие, ул.”Княз Борис І” №219, ЕИК
*********, и Етажната собственост на
сграда С („Сигма“) в комплекс „Сънсет ризорт“, находящ се в град Поморие,
на адрес : ул. „Княз Борис I” № 219,
представлявана от „Сънсет ризорт
къмършъл“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл.
Бургас, общ. Поморие, гр. Поморие 8200,
ул. „Кназ Борис I” № 219,
представлявано от Боян Бонев в качестовото му на управител, с която предявяват
следните претенции, чиято кумулативна защита търсят:
1. Да бъде установено, че ищецът е индивидуален
собственик на преградената част от покривната тераса, прилежаща към собствения
на ищеца апартамент, с площ 32,50 кв.м., върху която са разположени 12 бр.
чилъри;
2. Да се определят границите между собствения на ищеца
имот и притежаваните в съседство общи части от етажната собственост;
3. Да бъдат осъдени „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД и Етажната
собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД да предадат
владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32,50 кв.м., върху
която са разположени 12 бр. чилъри;
4. Да бъдат осъдени „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД и Етажната
собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД да отстранят за своя сметка от собствения на
ищеца имот поставената без негово съгласие стена, с която е преградена част от
терасата, за да бъдат използвани 32,50 кв.м. от застроената й площ, да
премахнат алуминиевата врата и да възстановят целостта на стената на нейно
място и да премахнат и чилърите, поставени в тази преградена част, да
възстановят подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата
и да прекратят занапред всички неоснователни действия, с които пречат на собственика
да упражнява в пълнота своите права върху имота;
5. Да бъде осъдено „Сънсет ризорт“ АД на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна мораторна лихва върху дължимите суми
от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.
При условията на евентуалност и липса на
уважаване на всички или която и да е от гореспоменатите претенции ищецът
предявява и други искове.
С Решение №57/01.03.2016год. , съдът се
е произнесъл по всички искове , като е прекратил производството по отношение на
исковете предявени против етажната собственост, поради липса на правосубектност на същата, със следния диспозитив :
„ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на предявените от Р.Л., роден на ***
г., с паспорт № *********, издаден на 15.08.2012 г. от ИПС, валиден до
15.08.2022 г., с постоянен адрес: 11 Б.П.Б., *******, гражданин на Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, представляван от адв. В.К.Д., САК,
със съдебен адрес:***, пл.”Славейков” №7, вх.Б, ет.2, ап.19 против Етажната собственост на сграда С („Сигма“) в комплекс „Сънсет ризорт“, находящ се в град Поморие, на адрес : ул. „Княз
Борис I” № 219, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: обл. Бургас, общ. Поморие, гр.
Поморие 8200, ул. „Княз Борис I” № 219,
представлявано от Боян Бонев в качеството му на управител, с която са предявени
следните кумулативно обективно съединени претенции : с правно основание чл.108
от ЗС – да бъде осъдена Етажната собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“
АД да предаде владението върху преградената със стена част от тераса с площ от
32,50 кв.м., върху която са разположени 12 бр. чилъри и с правно основание
чл.109 от ЗС – да бъде осъдена Етажната
собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД да отстрани за своя сметка от собствения на
ищеца имот поставената без негово съгласие стена, с която е преградена част от
терасата, за да бъдат използвани 32,50 кв.м. от застроената й площ, да премахне
алуминиевата врата и да възстанови целостта на стената на нейно място и да
премахне и чилърите, поставени в тази преградена
част, да възстанови подовата настилка, идентична с тази на останалата част от
терасата и да прекрати занапред всички неоснователни действия, с които пречи на
собственика да упражнява в пълнота своите права върху имота, като недопустими.“
С Определение № 414/10.08.2016година по
гр.д. № 282/2016год. по описа на БАС, е отменено решението на
първоинстанционния съд в частта му имаща характер на определение, като на
първоинстанционния съд е дадено указание да остави без движение исковата молба
за да бъдат отстранени недостатъците в същата.
С молба от 06.10.2016г. ищецът е представил
списък на етажните собственици, като
съдът е констатирал, че с изключение на шест юридически лица – търговски
дружества, едно от които ответното дружество, по отношение на което вече има
постановено решение по делото, останалите 416 етажни собственици са физически
лица, чието постоянно местопребиваване не е на територията на Република
България и които не могат да бъдат валидно уведомявани на адресите на
закупените от тях с ваканционна и инвестиционна цел имоти, чиито адреси са
посочени от ищеца, като адреси за призоваване. Съдът намира, че същите не могат
да бъдат призовани и чрез търговското дружество –управител на етажната
собственост, т.к. предявеният срещу тях иск не попада сред посочените в чл.23,
ал.4 от ЗУЕС , по които управителят може да осъществява процесуално
представителство. Това е така, защото съгласно чл.23, ал.4 от ЗУЕС законовото представителство по чл. 23, ал. 3 ЗУЕС
касае само изрично посочените в закона действия, свързани с ползването и
управлението на общите части на сградата./ в този смисъл Решение № 123 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 940/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова/.
Мотивиран от горното и като е съобразил,
че част от етажните собственици са граждани на страни от Европейския съюз и
следва да бъдат призовани чрез Регламент №1393/2007год. на ЕС, а част от тях /видно
от имената им/ са граждани на страни извън ЕС , следователно следва да бъдат
призовавани по реда на Хагската конвенция за връчване на съдебни документи от
1965год., съдът е приел , че е необходимо да се посочат точни имена и адреси за
призоваване на всеки от ответниците.
Първоначално с Определение № 1824/09.09.2016год. и повторно,с Определение №2209/31.10.2016год.,
съдът е указал на ищеца , че в седмодневен срок от връчване на определението следва де посочи имена по
документ за самоличност, адрес и представител/за юридическите лица/ на всеки от
етажните собственици в сграда „С“ Сигма в к/с „Сънсет Ризорт“, като го е предупредил,
че непосочването на реквизитите на ответниците по чл.127, ал.1, т.2 от ГПК представлява
нередовност на исковата молба и в случай , че не бъде поправена в срок,
производството по предявените искове, описани по –горе ще бъде прекратено като
недопустимо на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
С молби от 06.10.2016год.,
26.10.2016год. ищецът е посочил имената на етажните собственици , но не е
посочил пълните имена по документ за самоличност, нито е посочил адрес за
уведомяването им.
С Определение№2557/21.12.2016год., съдът
е прекратил производството по делото в частта на исковете по които не е
постановено решение на първата инстанция. С Определение №286/14.08.2017год. ,
определението за прекратяване е отменено, като на съда са дадени указания за
извършване на проверка за постоянен и настоящ адрес на ответниците и при
нередовно връчване на исковата молба – за призоваване по реда на чл.48, ал.1 от ГПК.
След извършване на проверка за постоянен
и настоящ адрес на ответниците, както и на проверка в ОД на МВР – Бургас, не са
намерени данни за настоящ и постоянен адрес на ответниците на територията на
страната. В бр.34/20.04.2018год. на Държавен вестник беше публикувано съобщение
по чл.48 от ГПК. В четиринадесетдневният срок не се явиха ответниците или техни
упълномощени представители за да получат преписи от исковата молба , поради
което са налице предпоставките на чл.48, ал.2 от ГПК.
С Определение №936/17.05.2018год. ,
съдът е указал на ищеца, че следва да представи доказателство за внесен депозит
за възнаграждение на особените представители на ответниците, общо 155 лице , в
размер на по 600лв. за всеки от ответниците или общо 93000лв. В същото
определение, съдът е посочил, че при назначаването на особените представители
на всеки от ответниците, съдът съобразява, че като съобразява многобройността
на ответниците е подходящо да определи възнаграждение на всеки от особените
представители в минимален размер от 600лв. , по чл.7, ал.5, вр. с ал.2 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
определи общ процесуален представител на ответниците, за които може да се
направи предположение, че се съпрузи, въз основа на еднаквите им фамилни имена
и общ имот – по твърденията на ищеца. Възнаграждението следва да бъде
определено по реда на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в същия смисъл Определение № 17 от 12.01.2018 г.
на ВКС по к. ч. гр. д. № 4153/2017 г., Определение № 12 от 8.01.2018 г. на ВКС
по к. ч. т. д. № 2016/2017 г.
С горните мотиви , със същото
определение съдът е указал на ищеца, че го задължава за внесе депозит за
назначаване на 155 бр.процесуални представителя в размер на 93000лв.
Определението е връчено на
20.06.2018год. на процесуалния представител на ищеца.
С молба от 29.06.2018год. , подадена по
пощата в последния ден от срока – 27.06.2018год., е поискано продължаване на
срока за внасяне на депозита , на основание чл.63, ал.1 от ГПК, по която молба
съдът е постановил продължаване на срока с две седмици. Срокът е изтекъл на
11.07.2018год. На същия ден, чрез куриер, е подадена молба рег. инд.№ 10205/12.07.2018год., с която се иска от съда да
измени определението си в частта , с която се приема , че етажните собственици
не следва да бъдат представлявани и призовавани чрез управителя на етажната
собственост, в частта , с която се определят отделни процесуални представители
на всеки от ответниците, призовани чрез Държавен вестник и е направено искане
за освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на разноски на основание
чл.83, ал.2 от ГПК.
По молбата съдът е постановил
Определение № 1386 от 13.07.2018год. , с което е оставил без уважение молбата
на ищеца за изменение на Определение
№936 от 17.05.2018година и молбата на
ищеца за освобождаване от внасяне на разноски за особени представители на сто
петдесет и петимата ответника , призовани по реда на чл.48 от ГПК.
Определението е обжалвано.
Определение е отменено в частта на
отказа за освобождаване от задължението за внасяне на разноски, като на съда са
дадени указания да отстрани нередовностите на молбата по чл.83, ал.2 от ГПК.
В изпълнение на дадените указания,
ищецът е представил писмени доказателства с молба от 05.06.2019год., от които
се установява, че ищецът има три собствени имота на територията на Обединеното
кралство - Северна Ирландия. В представените писмени доказателства липсва
подробно описание на имотите и оценка на същите, но от съществуващото такова
може да се направи извод, че се касае за градски имоти – цели сгради и части от
сгради, като един от имотите е в столицата на Северна Ирландия – град Белфаст. Представени
са доказателства за закупуването на имотите и доказателства за наличие на
ипотечни заеми с дължими месечни погасителни вноски в размер от приблизително
530 британски лири. Твърди се и се представят доказателства за доход в размер
на 1370 британски лири, представляващ пенсия, която ищецът получава в
качеството си на пенсионират полицай, с призната степен на инвалидност 20%.
Представени са и доказателства за кореспонденцията на ищеца юридическо лице,
което по договор с ищеца осигурява здравно-осигурителната му застраховка, но от
същите не може да бъде направен извод за размера на разходите, които ищецът има
за здравни услуги.
С оглед на представените след
допълнителните указания писмени доказателства, по отношение на искането за
освобождаване от внасяне на разноски в размер на 93000лв. , на основание чл.83,
ал.2 от ГПК , съдът намира следното :
Към молбата е представена декларация по
чл.83, ал.2 от ГПК, в която ищецът посочва, че се издържа от пенсия в размер на
1500 британски паунда, безработен е, изплаща ипотечен заем , за обезпечение на
който е ипотекирал трите си собствени недвижими имота във Великобритания. От
доказателствата по настоящото дело е известно, че ищецът има имот и на
територията на Република България , и три имота в Обединеното кралство,
следователно има имущество, от което да
получава доходи. Твърди се , че здравословното му състояние не е добро, което
се установява от представените доказателства за пенсионирането му с 20%
инвалидност. Горните доказателства обуславят извод, че са налице предпоставките
за частично освобождаване от задължението за внасяне на разноски за особен
представител на ответниците, срещу които е насочил претенциите си, като съдът
приема, че ищецът следва да внесе сумата от 9300 лв., представляваща 10% от
първоначално определената сума на дължимите разноски, която сума е съобразена
от една страна с цената на предявените
искове и с обстоятелството, че се касае
за процесуално представителство на 155 ответника, а от друга страна с
декларираното от ищеца и установеното от представените доказателства финансово
състояние на ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл.83,
ал.2 от ГПК, Бургаският окръжен съд с Определение № 1135
/20.06.2019 год. е освободил ищеца Р.Л.
от задължението за внасяне на внасяне на разноски за особени представители на
сто петдесет и петимата ответника в частта от определения размер над сумата от
9300/девет хиляди и триста/лева, като е
оставил без уважение молба за освобождаване от задължението за внасяне на
внасяне на разноски за особени представители на сто петдесет и петимата
ответника в размер от 9300/девет хиляди и триста/лева.
С Определение №413/05.09.2019год.на
Апелативен съд - Бургас , постановено по частна жалба на ищеца против Определение
№ 1135 /20.06.2019 год. на БОС, делото е върнато на Окръжен съд –Бургас , като
на съда е указано, че следва да квалифицира частната жалба като молба за
изменение на Определение № 1135 /20.06.2019 год., с правно основание чл.253 от ГПК, като при произнасянето си съдът следва да обоснове отказа си да приложи
чл.23, ал.4 от ЗУЕС, както и да обсъди съображенията си за наличието на
противоречиви интереси на отделните етажнижни
собственици.
По отношение на първият въпрос – за
прилагането на чл.23, ал.4 от ЗУЕС, съдът е посочил, че
предявените в настоящото производство искове не попадат в хипотезата на
посочената правна норма. Това е така, защото съгласно чл.23, ал.4 от ЗУЕС
законовото представителство по чл. 23, ал. 3 ЗУЕС
касае само изрично посочените в закона действия, свързани с ползването и
управлението на общите части на сградата. „Институтът на етажната собственост е
специален правен режим, на който се подчиняват правоотношенията по повод
притежаването на самостоятелен обект в сграда, в която етажи или части от
етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника принадлежат
на отделни собственици - чл. 1 З.
Управителният съвет /управителят/ е изпълнителен орган /чл. 19 З./,
който представлява етажните собственици в отношенията им с органите на местната
власт и с други правни субекти /чл. 23, ал. 1, т. 5
З./ при извършването на всички действия, които са във връзка с
обикновеното управление на общите части /чл. 23, ал. 3 З./,
вкл. и пред съда по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части и
по исковете, предявени срещу собственик, ползувател или обитател, който не
изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по З. /чл. 23, ал. 4 З./.
За действия по учредяване на право на ползване, строеж, надстрояване,
пристрояване или промяна на предназначението на общи части на сградата обаче
управителният съвет /управителят/ представлява собствениците на самостоятелни
обекти само ако бъде упълномощен от общото събрание /чл. 23, ал. 3, изр.
второ /. Следователно законовото представителство по чл. 23, ал. 3 З.
касае само изрично посочените в закона действия, свързани с ползването и
управлението на общите части на сградата.“ - Решение № 123 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 940/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова/.
По отношение на наличието на противоречиви
интереси, изискващи назначаването на отделни представители, съдът е съобразил
следното : На първо място съдът е отчел, че ответниците физически лица са 416,
но може да бъде определен общ процесуален представител на част от ответниците, за
които може да се направи предположение, че се съпрузи, въз основа на еднаквите
им фамилни имена и общ имот – по твърденията на ищеца, поради което е свел броя
на процесуалните представители до 155. Предявените искова касаят премахването
на част от общи инсталации, а именно – външни тела на климатична инсталация,
която не обслужва всички, а само част от обектите в етажната собственост. При
разглеждането на исковете против продавача – строител тези обстоятелства не са
подробно изследвани, но вещото лице е изложило тази особеност на инсталацията в
констативно – съобразителната част на заключението си, но без да е имало
конкретна задача и без да има яснота кои етажни собственици ще бъдат пряко
засегнати от исканата от ищеца промяна, поради което не може да бъде направено
групиране на ответниците по този признак към настоящия момент. Въпреки това
съдът е преценил, че оглед осигуряване на правото на защита на ответниците,
които са уведомени за настоящото производство по силата на законова фикция,
следва да им осигури отделно процесуално представителство. Съгласно
Тълкувателно решение №6 от 2013 год. , постановено по тълкувателно дело №6/2012
год. на ОСГТК на ВКС „Процесуалното
представителство може да произтича от закона - в случаите на изрично уредено
законно представителство, но негов източник обичайно е договорът между
представител и представляван, тъй като предоставения обем на представителна
власт винаги се свързва с доверието, съществуващо между страните, независимо
дали се касае за договор за упълномощаване или за специфичния договор за
адвокатска услуга, при която упълномощаването се извежда от адвокатското
пълномощно, а не от договора. Процесуалният закон предвижда и форма на
процесуално представителство, което макар и регламентирано от специална правна
норма не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на
определените за това предпоставки. Правната уредба на това представителство се
съдържа в чл. 47, ал. 6 ГПК
и чл. 48, ал. 2 ГПК
и се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК.
Двете разглеждани хипотези се различават по това, че в първия случай (чл. 47, ал. 6 ГПК),
ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото, а втората хипотеза (чл. 48, ал. 2 ГПК)
е свързана с липсата на известен адрес. Особеният представител се назначава с
акт на съда - определение, от който произтича и неговата представителна, спрямо
отсъстващата страна, власт. Това представителство, съобразно чл. 36, ал. 1 ЗА
е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката (особеният представител
винаги е адвокат) се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. “
Както в мотивите на тълкувателното решение, така и в закона – чл.48, ал.2 и чл.29, ал.3 от ГПК не се съдържа задължение
за съда, да преценява дали следва да
назначи общ процесуален представител на множество ответници по делото, по
отношение на които са налице предпоставките по чл.48, ал.2 от ГПК.
Независимо от всичко гореизложено, настоящия
състав на съда , като съобрази съдържащите се в мотивите на Определение
№413/05.09.2019год.на Апелативен съд – Бургас, с оглед направеното от
въззивната инстанция, при произнасяне по подадената частна жалба, тълкуване на
същата като молба по чл.253 от ГПК, като съобрази, че в същата е заявено, че
във възможностите на ищеца е да внесе депозит за особен представител в размер
на 600 лв., следва да определи депозит в този размер. Съдът счита, че с оглед
продължаване на съдопроизводствените действия е целесъобразно да определи
начален депозит за назначаване на особен представител в размер на горната сума,
като при приключване на производството, с крайния съдебен акт да се произнесе
по окончателния размер на възнаграждението на представителя. При така
определения размер на депозита съдът, за да осигури продължаване на
съдопроизводствените действия при съобразяване с указанията на въззивната
инстанция, ще определи общ представител на всички ответници, призовани по реда
на бл.48, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.253,
във връзка с чл.48, ал.2 от ГПК , съдът определи
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да внесе депозит за разноските за
особен представител в размер на 600 лв. в седмодневен срок от връчване на
настоящото определение, в противен случай производството по делото ще бъде
прекратено по отношение на ответниците, призовани по реда на бл.48, ал.1 от
ГПК.
Да се изпрати
писмо на Адвокатска колегия –Бургас за определяне на адвокат, който да
осъществи процесуалното представителство на ответниците, призовани по реда на
чл.48, ал.1 от ГПК.
СЪДИЯ: