Решение по дело №14419/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              23.01.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14419 по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №14419/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на З. „Б.В.И.Г.”*** срещу решение №177858 от 27.07.2019 г по гр.д.№34413/18 г на СРС , 59 състав ; което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.411 ал.1 КЗ срещу ЗД “Б.И.” АД ЕИК *******гр.София ; да се осъди последното да заплати сумата от 705,53 лева  – регресно вземане на застраховател по „Булстрад Каско Стандарт“ срещу застраховател по „ГО“ за заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди по л.а. Рено Клио рег.№*******от ПТП на 14.08.2017 г в гр.Плевен ж.к.Сторгозия до бл.31 по вина на водача на т.а. с рег. №СТ 6549 ВВ ; ведно със законната лихва от 29.05.2018 г до окончателното заплащане на сумата

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ответникът не е оспорил представените от ищеца писмени доказателства и искът е доказан по основание и размер . Съдът е въвел нов факт като спорен по делото – кое МПС е причинило ПТП , а докладът на СРС е непълен .

Въззиваемата страна  е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Приложим е чл.479 ал.1 КЗ и отговорността е на застрахователя по „ГО“ на влекача , а последният не е установен .

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 09.09.2019 г и е обжалвано в срок на 20.09.2019 г.

 Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че по делото не е доказан застрахователен договор по „ГО“ между причинителя на вредите и ответника .По делото не е доказано , че ПТП е причинено от МПС /влекач/ с рег.№СТ 6549 ВВ .

Решението на СРС е правилно . Съгласно чл.479 ал.1 КЗ вреди нанесени от ремарке по чл.481 ал.1 изр.второ и ал. 2, т. 3, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство/ т.нар.влекач . Такъв е и процесният случай , в който ПТП е настъпило по време на движение на влекача на заден ход . Нито в двустранния констативен протокол ,     нито в друго доказателство по делото се съдържат данни , че влекачът причинил ПТП е с рег. №СТ 6549 ВВ. Ответникът не е оспорил , че е застраховател по „ГО“ на този влекач , но изрично е оспорил в отговора на исковата молба , че влекачът е причинил ПТП. Действително докладът на първоинстанционния съд е непълен , но във въззивната жалба не е поискано допускане на нови доказателства .

При наличните доказателства искът е неоснователен и решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна пред СГС в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване .

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №177858 от 27.07.2019 г по гр.д.№34413/18 г на СРС , 59 състав .

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.” ЕИК *******да заплати на ЗД “Б.И.” АД ЕИК *******гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                 2.