РЕШЕНИЕ
№ 861
гр. Благоевград, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210100475 по
описа за 2025 година
Производството по настоящото гр.д.№475/2025г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба, предявена от С. Н. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Бпротив „Е8, със седалище и адрес на управление: гр.С Р, с която е предявен иск с правно
основание чл.82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 25 000 лв., причинени от неизпълнение в срок /забавено изпълнение/ на
договорното задължение на ответника, произтичащо от Договор за присъединяване на
обекти на клиенти към разпределителната ел. мрежа от 28.07.2020г. с №SAP №IB32-20-
41132.
В исковата молба се твърди, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №13, том I, дело №11/2020г., вписан с peг.№31/08.01.2020г. в Служба по
вписванията при PC Благоевград, ищецът С. Н. И. е собственик на УПИ II, отреден за имот с
планоснимачен №294, в кв.10 съгласно КЗР план на с.Селище, община Благоевград от 1997
год., одобрен със Заповед №1124/11.12.1997г. с площ на УПИ от 772 кв.м., при съседи: УПИ
I-пл.№294, УПИ III-пл.№294, УПИ IV-пл.№295 и улица, който имот съгласно действащата
КК на с.Селище, община Благоевград представлява: поземлен имот с идентификатор
№66055.501.86 по КК и КР на с.Селище, одобрени със Заповед №РД-18-188/24.10.2022г., с
площ от 781 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с НТП: ниско
застрояване.
Твърди се, че на 01.11.2024г. ищецът С. Н. И. заедно със съпругата си - И сключили
Предварителен договор за продажба на описания по-горе недвижим имот с лицето Е с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. за сумата от 50 000 лв. Сочи се, че съгласно
Предварителния договор купувачът Елена Ганджова се задължава да заплати по банкова
сметка с титуляр С. Н. И. в двуседмичен срок от датата на сключване на предварителния
договор сумата от 25 000 лв., представляваща капаро, като на 25.11.2024г. купувачът
Ганджова наредила по банковата сметка на ищеца сумата от 25 000 лв. Навежда се, също
така, че съгласно чл.6 от Предварителния договор собствеността върху имота трябвало да
бъде прехвърлена на Купувача в срок до 30.12.2024г., като за целта страните следвало да се
явят пред Нотариус Красимира Минкова в кантората й, находяща се в гр.Благоевград, ул.
„Васил Мечкуевски“ №34. Задължително изискване на Купувача било имотът, предмет на
предварителния договор, да бъде снабден с ел. енергия, като съгласно чл.7, ал.2 от
Предварителния договор от 01.11.2024г., Продавачите се задължили в срок до 31.12.2024г.,
имотът, предмет на договора, да бъде присъединен към електропреносната мрежа на
„Е/ниско напрежение/ с осигурена в имота електроенергия. Навежда се, че за снабдяване на
1
имота с електроенергия още през 2020г. ищецът е подал заявление ДПЕРМ
№**********/28.07.2020г. и е подписал с ответното дружеството /към момента на
сключването на договора действащ под името „ЧЕЗ Р/, Договор за присъединяване на
обекти на клиенти към разпределителната ел. мрежа от 28.07.2020г. с №SAP N IB32-20-
41132.
Сочи се, че по силата на чл.10, ал.1 от Предварителния договор, в случай, че продавачите не
изпълнят задължението си да прехвърлят собствеността върху имота и/или са налице
обстоятелствата в чл.7, купувачът има право да развали договора, а продавачите се
задължават да върнат платеното капаро в двоен размер. Изпълнението на задължението на
Продавачите по чл.7, ал.2 е абсолютна предпоставка за сключване на окончателния договор.
В случай, че продавачите не изпълнят това тяхно задължение по чл.7, ал.2 в посочените
срокове, купувачът има право едностранно да развали договора, като продавачите дължат
връщане на полученото капаро и неустойка в същия размер в седмичен срок от
прекратяване на договора.
Навежда се, че във връзка с подписания предварителен договор от 01.11.2024г., на няколко
пъти ищецът посетил Център за обслужване на клиенти на „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД, като се поинтересувал кога имотът, предмет на предварителния договор, ще
бъде присъединен към мрежата ниско напрежение на ответника, като оттам получил
отговор, че до края на година имотът ще бъде захранен с ток. Тъй като имотът отново не бил
захранен с ел. енергия, на 28.12.2024г. бил сключен между Продавачите и Купувача Елена
Ганджова Анекс към Предварителния договор за продажба на недвижимия имот, съгласно
който анекс, във връзка със забавеното изпълнение от страна на „Е по Договора от
28.07.2020г., бил удължен срока за прехвърляне собствеността върху имота - до 20.01.2025г.
Сочи се, че тъй като до 20.01.2025г. имотът не бил снабден с електроенергия, на 22.01.2025г.
от страна на Купувача по предварителния договор на ищеца било връчено предизвестие за
разваляне на предварителния договор, поради неизпълнение на задълженията на
Продавачите. Твърди се, че с предизвестието купувачът поискал да му бъде върнато
платеното по договора капаро и неустойка в същия размер, съгласно разпоредбите на чл.10
от предварителния договор, като се твърди, че с платежни нареждания от 24.01.2025г. и
27.01.2025г., ищецът превел по сметка на Купувача сумата от 25 000 лв., представляваща
неустойка по предварителен договор.
С оглед на горното, ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер на 25 000
лв., вследствие на неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника съгласно
подписан помежду им договор - Договор за присъединяване на обекти на клиенти към
разпределителната ел. мрежа от 28.07.2020г. с №SAP N IB32-20-41132. Твърди се, че е
налице причинена вреда, изразяваща се в заплатена от ищеца неустойка в размер на 25 000
лв., в резултат на това, че ответното дружество не е изпълнило задължението си да
присъедини имота към електроразпределителната мрежа съгласно сключен и действащ
договор от 28.07.2020г.
Сочи се, че по силата на чл.1 и чл.3 от Договор за присъединяване на обекти на клиенти към
разпределителната ел. мрежа от 28.07.2020г. с №SAP N IB32-20-41132, сключен между
ищеца С. Н. И. и ответното дружество, ответникът се е задължил да присъедини към
разпределителната електрическа мрежа обект „Допълващо застрояване – навес, находящ се в
притежавания от ищеца недвижим имот, а именно – УПИ II-294, кв.10 по плана на
с.Селище, общ.Благоевград, както и да проектира и изгради нова ВМрНН от съществуващ
стълб на ТП Мрежа до имотната граница. Съгласно чл.10 от Договора срокът за проектиране
и издаване на разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване е 6 месеца от датата
на заплащане на дължимата цена по договора, а срокът за изграждане и въвеждане в
експлоатация на съоръженията е 8 месеца от датата на издаденото и влязлото в сила
разрешение за строеж. Ответното дружество е единствен доставчик на електроенергия за
битови потребители за Югозападна България, вкл. и за с.Селище, общ.Благоевград, и
единствено той може да присъедини и достави ел.енергия на битови потребители, съгласно
Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на ЕРМ
Запад.
Твърди се, че страните са водили многократна писмена кореспонденция по имейл, относно
това защо се бави изпълнението на поетото задължение за присъединяване на имота към
електроразпределителната мрежа, като отговорите били бланкетни, без посочване на
2
основателни причини за неизпълнението на поетите с договора от юли 2020г. ангажименти
от страна на дружеството.
Твърди се, че ответникът е в забава по отношение изпълнение на задълженията си съгласно
Договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната ел. мрежа от
28.07.2020г. с №SAP N IB32-20-41132. Ищецът бил изправна страна по този договор, като е
изпълнил всичките си задължения, включително е предоставил всички изискани от
ответника документи.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и размер.
Навежда се, че уговорената в чл.10, ал.1 от Предварителен договор за продажба на
недвижим имот от 01.11.2024г. неустоечна клауза е нищожна.
Сочи се, че предмет на предварителния договор е продажбата на УПИ II, отреден за имот с
планоснимачен №294, в кв.10, съгласно КЗР план на с.Селище, община Благоевград от
1997г. с площ от 772 кв.м., при изрично посочени съседи и граници, а предмет на сключения
между страните по делото Договор за присъединяване на обекти на клиенти към
разпределителната мрежа №**********/28.07.2020г. /ДПЕРМ/ е навес, находящ се в
гореописания недвижим имот.
Навежда се, че съгласно чл.10 от Предварителния договор неустойка се дължи при
неизпълнение на задължението по чл.7, ал.2 – имотът да бъде присъединен към
електропреносната мрежа на „Енергохолд“ АД. На първо място се сочи, че преносната
мрежа е собственост на Енергийния системен оператор /ЕСО/, съгласно Закона за
енергетиката /ЗЕ/, а искът е заведен срещу оператора на мрежата, като от страна на ищеца
не се прилага сключен договор за присъединяване на обект към преносната мрежа със
страни ищецът и ЕСО, респ. ищецът и „Е. На следващо място се твърди, че ответното
дружество е собственик на разпределителната мрежа, а не на преносната и наименованието
му е „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, а посоченото в чл.7, ал.2 от
Предварителния договор било непознато за ответника дружество. По тези съображения,
искът бил насочен срещу нелегитимирана страна, а исковете – неоснователни на това
основание.
Излага се, че в предварителния договор липсва клауза, която да обвързва ответното
дружество със задължение към ищеца. Сочи се, че е налице клауза, която обвързва
електропреносното дружество, респ. „Енергохолд“ АД, поради което ответник по настоящия
иск, съгласно разпоредбите на предварителния договор, се сочи, че следва да е някое от тези
две дружества.
На трето място се посочва, че в чл.7, ал.2 от същия договор е предвидено, че се носи
отговорност при неприсъединяване на имота в срок до 31.12.2024г., като съгласно чл.4, ал.1
от Наредба №6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи
подлежат на присъединяване само следните обекти - изградени такива, в процес на
преустройство или строителство, тоест твърди се, че празното дворно място не може да бъде
електроснабдено, защото същото не представлява обект на потребление по смисъл на
наредбата. Посочва се, че обекти на потребление са сгради, гаражи, стопански постройки и
др., поради което предмет на ДПЕРМ е навес - обект на потребление, но същият този навес
не е предмет на предварителния договор. Следователно се твърди, че неустоечната клауза
няма как да породи своето действие, тъй като липсва годно правно задължение, чието
неизпълнение да влече съответната отговорност.
С оглед на горното се твърди, че уговорената неустоечна клауза между страните по
предварителния договор се явява нищожна на няколко основния. На първо място се твърди,
че същата е неясна, като е посочено несъществуващо дружество, което би следвало да е
собственик на преносната мрежа, а собственик на същата мрежа е съвсем различно
дружество, а договор за присъединяване е сключен с трето дружество, което е собственик не
на преносната, а на разпределителната мрежа. По този начин се сочи, че ответникът няма
яснота по какъв начин да изпълни задължението по чл.7, ал.2, за да е изпълнил точно и да не
изпадне в забава. На следващо място се посочва, че съгласно клаузата, имотът следва да се
присъедини към преносната мрежа на несъществуващо дружество, както и че с оператора на
разпределителната мрежа е сключен договор за навес, който не е предмет на предварителния
договор. Излага се, че за ответника е налице пълна неяснота как трябва да изпълни, какво да
се присъедини, към кое дружество и към коя мрежа - преносната или разпределителната.
3
Навежда се, че за да може неустоечната клауза да породи своето правно действие,
задължението, с чието неизпълнение същата е обвързана, следва да е недвусмислено,
конкретно и ясно уговорено, да не буди съмнение, неяснота у длъжника как да го изпълни.
На следващо място се твърди, че е уговорено присъединяването на празно дворно място,
което е практически и нормативно невъзможно, като се посочва, че се присъединяват само
обекти на потребление - изградени или в процес на изграждане или преустройство.
Следователно се сочи, че и да има добрата воля, ответникът никога не би могъл да изпълни
такова задължение, защото то е изначално невъзможно и той ще бъде в неизпълнение още с
уговарянето му. По този начин се сочи, че неустоечната клауза не би могла да изпълни
своите функции - обезпечителна, обезщетителна, санкционна, наказателна, защото липсва
ясно и добросъвестно уговорено задължение, което да е и практически и нормативно
изпълнимо. Сочи се, че липсва реално изпълнимо задължение, чието неизпълнение да се
обезпечи с тази клауза. В този смисъл се сочи, че неустоечната клауза се явява уговорена в
противоречие с добрите нрави, защото още с уговарянето й длъжникът е бил в
невъзможност за изпълнение. Посочва се, че това противоречие с добрите нрави следва и от
срока, в който е уговорено да се изпълни реално неизпълнимото задължение -
присъединяване на празно дворно място в двумесечен срок - договорът е сключен на
01.11.2024г., като до 31.12.2024г. имотът следва да бъде електрифициран. Посочва се, че от
самия ДПЕРМ става ясно, че сроковете за присъединяване са много по-дълги от няколко
месеца, като с уговарянето на такъв срок е било ясно, че длъжникът ще изпадне в забава, тъй
като практически е невъзможно даден обект на потребление да бъде присъединен към
разпределителната мрежа за няколко месеца. Уговорената неустойка била в ущърб на
длъжника и се явявала явно несправедлива спрямо него.
С оглед на гореизложеното се твърди, че отговорността на ответното дружество не може да
бъде ангажирана, тъй като същото не може да присъединява празни дворни места, съгласно
приложимото законодателство и за същото не може да възникне отговорност за причинени
вреди от неприсъединяването на неподлежащ на присъединяване по закон недвижим имот.
Навежда се, че липсва недобросъвестно или виновно поведение от страна на ответното
дружество. Операторът не е изпаднал в забава, тъй като няма задължение, нито практическа
или нормативна възможност да присъедини имот, предмет на предварителния договор. За
ищеца не било възникнало задължение по чл.10, ал.1 от договора, поради нищожност на
клаузата за неустойка.
На следващо място се твърди, че уговорената неустойка е прекомерна. Размерът на
неустойката надвишавал реалните вреди, които биха настъпили за купувача по
предварителния договор. Навежда се, че поради прекомерния й размер, същата е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, евентуално се иска да бъде намалена.
Твърди се, че веднага след подписването на ДПЕРМ и заплащане на дължимата такса за
присъединяване от ответника на 28.07.2020г. операторът на мрежата е предприел действия
по издаване на разрешение за строеж на външното ел. захранване на обекта на потребление
в изпълнение на чл.10, ал.1 от договора, като обектът е възложен за проектиране на „Емка
про консулт“ ЕООД на 04.08.2020г. с поръчка №********** и след изготвянето на проекта
същият е съгласуван с РДПБЗН на 24.09.2020г. със Становище peг.№7124пс-79, екз.№2, с
РИОСВ на 30.09.2020г. с Писмо изх.№3034/1/, с Виваком на 12.10.2020г. със Съгласувателно
становище изх.№95-4-382 и с ВИК на 16.10.2020г. с Писмо изх.№ТО-09-191. На 14.09.2020г.
е подадено Заявление №ПИК-0407-64 до Община Благоевград за учредяване право на
прокарване на електропровода, чрез който ще се извърши присъединяването на обекта на
ищеца, тъй като трасето на проводника минава през имот - публична общинска собственост.
Сочи се, че със Заповед № 479/21.02.2022г. общината е учредила въпросното право на
прокарване, като видно от датата на подаване на искането и датата на издаване на
заповедта, на Община Благоевград е отнело година и половина, за да учреди право на
прокарване. Навежда се, че това забавяне на общината е първата причина за
неприсъединяването на обекта в сроковете по чл.10 от ДПЕРМ, тъй като не би могъл да се
снабди с разрешение за строеж и да стартира изграждането на външното ел. захранване, без
да е учредено необходимото сервитутно право, като се посочва, че трасето на кабелната
линия преминава през чужд имот. Сочи се, че гореописаното забавяне не е по вина на
ответника, а се дължи на действия на трето по делото лице, на което ответникът не би могъл
да въздейства и от чиито административни действия и актове пряко зависи, за да изпълни
4
коректно и точно задълженията си към потребителя. Сочи се, че след като е учредено
необходимото право на прокарване, е подадено искане за издаване на разрешение за строеж
на 16.05.2022г. и същото е издадено от общината на 25.05.2022г., като с поръчка
№********* на 29.06.2022г. на „Инвестконтрол 99“ ЕООД е възложено упражняването на
строителен контрол върху обекта.
Навежда се, че изграждането на външното ел. захранване на обекта на ищеца е възложено на
подизпълнител „Сигма логистика 2017“ ЕООД с Договор №20 321/09.09.2020г. и Поръчка
№**********/30.06.2022г., съгласно които подизпълнителят се е задължил да изгради
външното ел. захранване на присъединявания обект - навес, в срок от 15 работни дни от
подписване на Протокол - образец 2А и получаване на необходимите материали за СМР.
Навежда се, че протоколът за откриване на строителна площадка е подписан на 12.08.2022г.,
като с четири доставки, съответно две на 07.09.2022г. и по една на 02.11.2022г. и
09.11.2022г., необходимите материали са получени от „Сигма логистика 2017“ ЕООД.
Посочва се, че за предаването и получаването на материалите са съставени документи, както
следва: Изходяща доставка за изписан материал № **********/07.09.2022г., Изходяща
доставка за изписан материал № **********/07.09.2022г., Изходяща доставка за изписан
материал № **********/02.11.2022г., Изходяща доставка за изписан материал №
**********/09.11.2022г. С оглед на това се твърди, че считано от 09.11.2022г. е започнал да
тече уговореният срок за изграждане на външното ел. захранване, тъй като към тази дата
всички необходими материали за работата на подизпълнителя са му били доставени и
получени от същия. Посочва се, че забавата на подизпълнителя е довела до невъзможността
да бъде присъединен обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа в уговорените
срокове, тъй като, за да бъде извършено присъединяването, първо следва да бъде изградено
външното ел. захранване. Именно поведението на подизпълнителя се твърди, че е втората
причина за неприсъединяване на обекта на потребителя в сроковете по ДПЕРМ. Сочи се, че
едва след изграждането на външното ел. захранване обектът може да бъде въведен в
експлоатация и поставен под напрежение. Твърди се, че ответното дружество след
снабдяването с разрешение за строеж в кратки срокове е организирало извършването на
необходимите СМР по изграждането на ел. захранване на обекта, но поради забава на трето
лице - „Сигма логистика 2017“ ЕООД, не е могло да присъедини в уговорените срокове
обекта на ищеца.
В съдебно заседание ищецът С. Н. И. не се явява лично. Представлява се от адв.Г. Ч., който
поддържа иска и моли за уважаването му като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът „Е се представлява от юрк.С. П., която оспорва иска.
Третото лице – помагач Община Благоевград се представлява от юрк.Рйто оспорва иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №3, том I, дело
№3/2020г. на Нотариус И, ищецът С. Н. И. е станал собственик на УПИ II, отреден за имот с
планоснимачен №294, в кв.10 съгласно КЗР план на с.Селище, община Благоевград от 1997
год., одобрен със Заповед №1124/11.12.1997г. с площ на УПИ от 772 кв.м., при съседи: УПИ
I-пл. №294, УПИ III-пл.№294, УПИ IV-пл.№295 и улица, който имот съгласно действащата
КККР на с.Селище, община Благоевград представлява: поземлен имот с идентификатор
№66055.501.86 по КККР на с.Селище, одобрени със Заповед №РД-18-188/24.10.2022г., с
площ от 781 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с НТП: ниско
застрояване.
На 28.07.2020г. между „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и С. И. Н. е сключен Договор за
присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната ел. мрежа на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД ДПЕРМ ********** SAP N IB32-20-41132, по силата на който
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД се е задължило да присъедини към разпределителната
електрическа мрежа обект „Допълващо застрояване – навес, находящ се в притежавания от
ищеца недвижим имот, а именно – УПИ II-294, кв.10 по плана на с.С, общ.Благоевград,
както и да проектира, съгласува и изгради съоръженията за присъединяване. Съгласно чл.10
от Договора срокът за проектиране и издаване на разрешение за строеж на съоръженията за
присъединяване е 6 месеца от датата на заплащане на дължимата цена по договора, а срокът
за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията е 8 месеца от датата на
издаденото и влязлото в сила разрешение за строеж.
5
На 01.11.2024г. ищецът С. Н. И. заедно със съпругата си - И сключили Предварителен
договор за продажба на описания по-горе недвижим имот – УПИ II, отреден за имот с
планоснимачен №294, в кв.10 съгласно КЗР план на с.Селище, община Благоевград, с
купувача Е с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Бачево, ул.„Атанас Попстоянов“ №13.
Съгласно договора купувачът се задължава да изплати продажната цена в размер на 50 000
лв. по следния начин: първа вноска – в размер на 25 000 лв., представляваща капаро,
платима в срок от две седмици от подписване на договора; втора вноска - остатък в размер
на 25 000 лв. ще бъде изплатен в деня на сключване на окончателния договор. Съгласно чл.6
от Предварителния договор собствеността върху имота трябвало да бъде прехвърлена на
Купувача в срок до 30.12.2024г., като за целта страните следвало да се явят пред Нотариус Кв
кантората й, находяща се в гр.Б. Съгласно чл.7, ал.2 от Предварителния договор от
01.11.2024г., Продавачите се задължават в срок до 31.12.2024г., имотът, предмет на
договора, да бъде присъединен към електропреносната мрежа на „Ениско напрежение/ с
осигурена в имота електроенергия, като продавачът декларира, че е подал заявление ДПЕРМ
№**********/28.07.2020г. и има подписан Договор от 28.07.2020г. SAP N IB32-20-41132. В
чл.10, ал.1 е предвидено, че в случай, че продавачите не изпълнят това тяхно задължение по
чл.7, ал.2 в посочените срокове, купувачът има право едностранно да развали договора, като
продавачите дължат връщане на полученото капаро и неустойка в същия размер в седмичен
срок от прекратяване на договора.
В рамките на откритото по реда на чл.193 от ГПК производство по оспорване истинността
на Предварителния договор не беше доказана неавтентичността на положените под
договора подписи за продавачи и купувач.
На 28.12.2024г. между Продавачите и Купувача Е бил сключен Анекс към Предварителния
договор за продажба на недвижимия имот, съгласно който анекс, във връзка със забавеното
изпълнение от страна на „ЕРМ Запад“ ЕАД на Договора от 28.07.2020г., бил удължен срока
за прехвърляне собствеността върху имота - до 20.01.2025г.
По делото е представено Платежно нареждане от дата 27.01.2025г., с което С. И. Н. е превел
на Елена И.а Ганджова сумата от 20 000 лв. с основание „неустойка по предварителен
договор“.
От ответната страна „Еса представени писмени доказателства за установяване на
предприетите действия по изпълнение на Договора за присъединяване на обекти на клиенти
към разпределителната ел. мрежа от 28.07.2020г. Ответникът е предприел действия по
издаване на разрешение за строеж на външното ел. захранване на обекта на потребление в
изпълнение на чл.10, ал.1 от договора от 28.07.2020г., като обектът е възложен за
проектиране на „Емка про консулт“ ЕООД на 04.08.2020г. с поръчка №********** и след
изготвянето на проекта същият е съгласуван с РДПБЗН на 24.09.2020г. със Становище peг.
№7124пс-79, екз.№2, с РИОСВ на 30.09.2020г. с Писмо изх.№3034/1/, с Виваком на
12.10.2020г. със Съгласувателно становище изх.№95-4-382 и с ВИК на 16.10.2020г. с Писмо
изх.№ТО-09-191.
На 14.09.2020г. е подадено Заявление №ПИК-0407-64 до Община Благоевград за учредяване
право на прокарване на електропровода, чрез който ще се извърши присъединяването на
обекта на ищеца. Със Заповед №479/21.02.2022г. общината е учредила въпросното право на
прокарване. След като е учредено необходимото право на прокарване, е подадено искане за
издаване на разрешение за строеж на 16.05.2022г. и същото е издадено от общината на
25.05.2022г., като с поръчка №********* на 29.06.2022г. на „Инвестконтрол 99“ ЕООД е
възложено упражняването на строителен контрол върху обекта.
Изграждането на външното ел. захранване на обекта на ищеца е възложено на
подизпълнител „Сигма логистика 2017“ ЕООД с Договор №20321/09.09.2020г. и Поръчка
№**********/30.06.2022г. Протоколът за откриване на строителна площадка е подписан на
12.08.2022г., като с четири доставки, съответно две на 07.09.2022г. и по една на 02.11.2022г.
и 09.11.2022г., необходимите материали са получени от „Сигма логистика 2017“ ЕООД.
По делото е представена кореспонденция между страните, водена в периода 05.24-11.2024г.,
видно от която, по повод на запитванията на ищеца относно изпълнението от ответника на
договора за присъединяване към електроразпределителната мрежа от 28.07.2020г.,
дружеството е описвало предприетите до сега действия и причините за забавянето
/изграждане на стълбове; забрана от Община Благоевград за изкопни работа в периода
12.24г. – 03.2025г. и др./.
6
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение от забавено
изпълнение на договорно задължение, изразяващо се в претърпяна загуба в размер на 25 000
лв., съизмерима се с платена неустойка по развален Предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен между ищеца и трето лице.
Правото на обезщетение за вреди /претърпени загуби или пропуснати ползи/ от неизпълнен
договор възниква при наличието на следните предпоставки: 1/ неизпълнение на договорно
задължение като формата на неизпълнението е без значение; 2/ неизпълнението на
задължението да се дължи на виновно поведение на длъжника, т. е. на причини, за които
длъжникът отговаря; 3/ кредиторът да е претърпял вреда – да е претърпял загуба или да е
пропуснал полза, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението; 4/ да е налице причинна връзка
между пълното неизпълнение или ненадлежното /неточно/ изпълнение на задължението и
причинените вреди.
Причинната връзка следва да е обуславяща и непосредствена, а вредите - да са преки, което
означава, че те следват закономерно от неизпълнението, без да се опосредяват от действия
на кредитора или на трети лица /Решение №182 от 21.11.2018г. по т.д.№3103/2017г. на ВКС/.
В настоящия случай ищецът С. Н. И. претендира от ответника „ЕРМ Запад“ ЕАД
обезщетение за вреди на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 от ЗЗД, съизмерими с платена
от него неустойка по развален Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 01.11.2024г., сключен между него и трето лице – Елена И.а Ганджова. С посочения
предварителен договор ищецът се е задължил за действието на трето лице /чл.23 от ЗЗД/,
като неизпълнението на това договорно задължение на ищеца е било основание за понасяне
от него на договорна имуществена отговорност чрез плащане на неустойка. Ищецът твърди,
че понесената от него договорна отговорност във връзка с неизпълнението на сключения от
него предварителен договор е в причинна връзка със забавата на ответника да изпълни
задълженията си по сключен между ищеца С. И. и ответника „ЕРМ Запад“ ЕАД Договор за
присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната ел. мрежа от 28.07.2020г. с
№SAP N IB32-20-41132.
Според настоящия съдебен състав ищецът в производството не успя да докаже съобразно
разпределената му доказателствена тежест, че претендираните вреди представляват пряка и
непосредствена последица от неизпълнение на сключения между страните Договор за
присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната ел. мрежа от 28.07.2020г. с
№SAP N IB32-20-41132, която е била предвидима при пораждане на задължението, като
дори само на това основание предявеният иск се явява изцяло неоснователен и подлежи на
отхвърляне. Съображенията за това са следните:
В правната теория и съдебна практика безпротиворечиво се приема, че преки и
непосредствени са вредите, които са нормален, безусловен и закономерен резултат от
неизпълнението. Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и
желанието на длъжника /напр. от поведението на кредитора или трето лице/, те са косвени.
Вредата е „пряка„ и „непосредствена“ последица от неизпълнението, когато то е
„необходимо” и „достатъчно” условие за настъпването й „в обичайна среда“.
Неизпълнението е „необходимо” условие, когато без него вредата със сигурност не би
настъпила. То е „достатъчно“ условие, когато само то би причинило вредата при обичайно
стечение на обстоятелствата. Косвени са вредите, които са нетипичен резултат на
неизпълнението – в конкретния случай са настъпили, но при обичайно стечение на
обстоятелствата не настъпват /Решение №296/05.11.2013г. по гр.д.№48/2013г. на ІV г.о. на
ВКС /.
В конкретния случай липсва каузална обвързаност между забавеното изпълнение на „Е по
Договора за присъединяване към електроразпределителната мрежа и неизпълнението на
ищеца по Предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот. Такава пряка
зависимост между неизпълнението по двата договора предполага изпълнението на
задълженията по единия и другия договор да са каузално обвързани, така че неизпълнението
по единия да влече несъмнено и необусловено от действия на трети лица, вкл. поведение на
кредитора – длъжник по предварителния договор, неизпълнение на последния. Вредата
трябва да е търпима пряко от неизпълнение на задължението на противната страна, а не
обусловена от друг, стоящ извън правоотношението юридически факт, какъвто е сключеният
7
предварителен договор, по който ответникът по делото няма задължения и който не го
обвързва. Пряка е последицата, която е резултат от конкретния фактически състав, но не и
резултат от действието на странични и допълнително обуславящи фактори, за които
ответникът няма вина. Преки и непосредствени са вредите, настъпили като безусловен или
закономерен резултат от неизпълнението, които нормалният и здрав човешки разум би
следвало да допусне, че ще настъпят при пораждане на задължението. Разпоредбата на чл.82
от ЗЗД предпоставя квалификацията „преки“ и „непосредствени“ на вредите, с оглед
обичайната взаимозависимост между изпълнението на длъжника и настъпващата за
кредитора му вреда, извън конкретните предпоставки, при които вредите, макар и косвени,
биха настъпили, но като резултат от случайното, а не обичайно стечение на обстоятелствата
– в случая изричната уговорка между ищеца и трето лице. Да се приеме, че неизпълнението
на една сделка може да бъде пряка и непосредствена последица от неизпълнението на други
сделки, извън случаите на установима между тях несъмнена конекситетна връзка, означава
да се разширят границите на договорната отговорност в противоречие с духа и целите на
закона /Решение №245 от 31.07.2017г. по т.д.№3625/2015г. на ВКС, I т.о.; Решение №50138
от 07.03.2024г. по т.д.№1402/2022г. на ВКС, I т.о./.
Отделно от гореизложеното, че в случая се касае за косвени вреди, то не е налице и другият
признак на вредите – привидимост при договарянето /между ищеца и ответника по
договора, от чието неизпълнение се претендира репариране на вреди/.
Предвидимите вреди са по-тесен кръг от преките - това са вредите, които длъжникът е могъл
да предвиди, при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били
известни на страните при сключването на договора и на тези обстоятелства, които е могло да
им бъдат известни. Предвидимостта се отнася до настъпването на вредите. Предвидимостта
на вредите се преценява във всеки отделен случай, с оглед вида на вредите, клаузите на
съответния договор и събраните доказателства, вкл. представените при сключването на
договора документи и при съобразяване специалните правила на приложимия за съответния
вид договор подзаконов нормативен акт и общите правила на ЗЗД за отговорността за
изпълнение на договорите. Преценката за предвидимост се осъществява към момента на
сключването на договора. Предвидими са вредите, които нормално би следвало да се
допуснат при пораждане на задължението като закономерен резултат от неговото
неизпълнение; това са вредите, които длъжникът, при полагане на дължимата грижа, е могъл
да прогнозира според обстоятелствата, които са му били известни при сключването на
договора или които са могли да му бъдат известни.
В настоящия случай към момента на сключването между ищеца и ответника на Договора за
присъединяване към електроразпределителната мрежа, въобще не е бил сключен
Предварителния договор. Ето защо ответникът е нямало как да предвиди, че забавено
изпълнение на задължението му по договора за присъединяване към
електроразпределителната мрежа би довело до понасяне на отговорност от ищеца по друг
договор /по предварителния договор/, който тогава все още не е бил сключен и съществуващ
в правния мир, нито че ищецът би договорил подобни условия с този предварителен
договор, с които да се задължи за действия на трето лице, би договорил подобна неустоечна
клауза, както и че договорът ще бъде развален и ищецът доброволно ще плати неустойка по
същия. Настъпилите вреди не са били предвидими за длъжника „ЕРМ Запад“ ЕАД - такива,
които нормално би трябвало да се допуснат при пораждане на задължението, като
закономерен резултат от неговото неизпълнение. Преценката за предвидимост се извършва
към момента на пораждане на задължението, който кореспондира с момента на сключване на
договора, доколкото още с факта на задължаването си и при полагането на дължимата грижа
страната следва да е наясно, според известните й и възможни за узнаване обстоятелства,
какво би последвало за нея от евентуално нейно неизпълнение на престация, дължима при
определените по съгласие с другата страна /ищеца/ условия и срокове.
В случая е видно, че ответникът е научил за сключения предварителен договор и неговото
съдържание, вкл. за поетото задължение за неустойка, много след сключване на договора за
присъединяване към електроразпределителната мрежа /узнал е с връчване на исковата
молба/. Преценката за предвидимост обаче следва да се извърши към момента на сключване
на договора /договора от 28.07.2020г./, като в случая ответната страна не е мога и не е била
длъжна да предвиди претендираната от ищеца за обезщетяване вреда преди нейното
настъпване, като предприеме действия за нейното предотвратяване чрез изпълнение на
8
задължението си по договора. В горния смисъл е и практиката на ВКС, вкл. по идентични
казуси – Определение №344 от 19.04.2016г. по т.д.№2728/2015г. на ВКС, I т.о. – платена
неустойка по сключен по-късно предварителен договор за покупко-продажба; Решение
№182 от 21.11.2018г. по т.д.№3103/2017г. на ВКС, I т.о. и др.
Непредвидимите вреди подлежат на обезщетяване при договорната отговорност само при
недобросъвестност на длъжника, разбирана като умисъл или груба небрежност, каквато в
случая не се твърди, а и не се установи. Напротив, ангажирането по делото доказателства за
предприетите от ответника действия по изпълнение на договора, изключват умисъл или
груба небрежност за неточно /във времево отношение/ изпълнение.
Обстоятелството, че вредите, за които ищецът претендира обезщетение, не са преки,
непосредствени и предвидими към сключването на договора с ответника, т.е. не са пряка и
закономерна последциа от неизпълнението на договора от ответника, води до извод за
неоснователност на предявения иск.
За пълнота на изложението, съдът намира за основателни и възраженията на ответната
страна, че не е налице основание за репариране на претърпените от ищеца имуществени
вреди, доколкото същите се съизмеряват с доброволно платена сума за недължима
неустойка, основаваща се на нищожна неустоечна клауза. Същата противоречи на добрите
нрави и излиза извън присъщите за неустойката функции – обезщетителна, обезпечителна и
санкционна. Уговарянето на неустойка в размер равен на половината от продажната цена на
продавания недвижим имот поради неизпълнение на невъзможно задължение – за
присъединяване към електроразпределителната мрежа на поземлен имот, който не може да
бъде годен обект на потребление на ел.енергия, е в противоречие с добрите нрави. Отделно
от това, с предварителния договор ищецът се е задължил за действието на дружество,
различно от ответното, като е поел задължение, че поземленият имот УПИ I-294 ще бъде
присъединен към електропреносната мрежа на „Енергохолд“ АД, поради което доброволно
платената от ищеца неустойка за неизпълнение на това му задължение, не е във връзка с
твърдяното забавено изпълнение на ответника „Епо Договора от 28.07.2020г. да присъедини
обект на ищеца „навес“ към електроразпределителната мрежа. На последно място, ищецът
не е доказал, че предварителния договор е бил развален, както и че е платил неустойка в
пълния заявен размер от 25 000 лв. /представени са доказателства за плащане на неустойка в
размер на 20 000 лв./.
С оглед изхода на спора, на ответната страна се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение, претендирани по списък, в размер на 300 лв. На трето лице помагач не се
присъждат разноски, съгласно чл.78, ал.10 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С. Н. И., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Б, против „Е със седалище и адрес на управление: гр.С представлявано от В, иск с
правно основание чл.82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 25 000 лв., причинени от неизпълнение в срок /забавено изпълнение/ на
договорното задължение на ответника „Е, произтичащо от Договор за присъединяване на
обекти на клиенти към разпределителната ел. мрежа от 28.07.2020г. с №SAP N IB32-20-
41132.
ОСЪЖДА С. Н. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б да заплати на „Ел, със
седалище и адрес на управление: гр.С представлявано от Ви сумата от 300 лв. /триста/ лева
за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач - О представляван от кмета -
М както и на трето лице-помагач - „С представлявано от ДИ., и двамата - на страната на
ответника „Е
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9
10