Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.12.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Росен Димитров
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 13659
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК, предявен от „У.Б.“ АД, с ЕИК: ******, чрез пълномощника адв. Г.Х. против Д.Т.П.,
ЕГН ********** и А.К.П., ЕГН: ********** за признаване за
установено съществуването на вземане в полза на кредитора „У.Б.“ АД по силата на Договор
за банков кредит-овърдрафт № 0009/299/29122015 от 29.12.2015г. сключен между
кредитора „У.Б.“ АД, „Б.К.“ ЕООД – креди кредитополучател и Д.Т.П. и А.К.П. –
солидарни длъжници, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 11.10.2018 г. по гр.д. № 63369/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 128 с-в за следните суми: 200 000 лева – главница;
редовна лихва в размер на договорен лихвен процент в размер на 5417,77 лева –
за периода от 20.06.2018 г. до 30.07.2018 г. вкл., начислена на основание чл.
11.1. в размера по чл. 4.1. от Договора за кредит; лихва върху просрочена
главница в размер на 980 лева за периода от 30.07.2018 г. до 27.09.2018 г. вкл.
– начислена на основание чл. 11.2.2. в размера по чл. 4.2. от Договора за
кредит, ведно със законна лихва върху главницата от 28.09.2018 г. – датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и присъдените
разноски по заповедното производство в размер на 8440,74
лв., от които 4127,96 лв. – държавна такса и 4312,78 лв. – адвокатско
възнаграждение, както и направените разноски по настоящото дело.
Твърди,че
във времето горната сума е била усвоена от кредитополучателя изцяло,но не е
върната до подаване на заявлението ,а и понастоящем.
Ищецът
моли да постанови решение,с което да уважи изцяло предявените искове, като
присъди и разноските както в заповедното,така и в настоящето производство.
Ответниците
Д.Т.П. и А.К.П., чрез пълномощника им адв. Г.М. оспорват предявения иск като
неоснователен.
Оспорват
истинността и съдържанието и правят възражение
за нищожност на Договор за банков кредит – овърдрафт 0009/299/29012015 от
29.01.2015 г., заедно с приложените към договора седем броя анекси, поради
това, че същите не са подписани от ответниците и от кредитополучателя. В този смисъл, оспорват, че
ответниците-солидарни длъжници, както и кредитополучателят, са подписали
договора, както и че лицата, подписали договора за банката са редовно
упълномощени от законните представители. Впоследствие се отказват от
възражението,че договора и анексите са не са подписани от лицата посочени в
тях.Молят съда да отхвърли иска.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа страна следното:
Установява
се, че между „У.Б.“ АД, от една страна, и „Б.К.“ ЕООД, както и солидарните
длъжници Д.Т.П. и А.К.П., от друга страна, е сключен Договор за банков
кредит-овърдрафт № 0009/299/29122015 от 29.12.2015г., както и следните анекси
към него: Анекс № 1 от 26.06.2015 г., Анекс № 2 от 10.08.2015 г., Анекс № 3 от
27.01.2016 г., Анекс № 4 от 26.02.2016 г., Анекс № 5 от 25.03.2016 г., Анекс №
6 от 27.04.2016 г. и Анекс № 7 от 25.04.2017 г., неразделна част от него, с
настъпил краен падеж на 30.07.2018 г., съгл. клаузата на чл. 7.1 от Анекс № 7
от 25.04.2017 г.
С
договора между страните е постигнато съгласие Банката да предостави сума по
кредит в размер на 100 000 лева., като размерът на кредита бил увеличен на
200 000 лева с подписването на Анекс № 2 от 10.05.2018 г.
Съгласно
чл. 4.1.
от договора е уговорено, че за ползвания
кредит Кредитополучателят ще заплаща на Банката годишна лихва в размер на БЛП
на Банката 6,15 %, като към датата на сключване на договора БЛП е в размер на
6,5 %. По договора е уговорена и надбавка за просрочие в размер на 7 %.
Съгласно
Анекс № 2 от 10.08.2015 г., чл. 4.1 Кредитополучателят следва да заплаща на
Банката годишна лихва в размер на БЛП на Банката 6,199 %.
Съгласно чл.
7.1 от Анекс № 7 от 25.04.2017 г., страните са предоговорили настъпването на крайния падеж, а именно
на
30.07.2018 г., като от тази дата солидарните длъжници и кредитополучателят
изпадат
в забава.
С оглед забавата на длъжниците,
банката се е снабдила със Заповед за изпълнение въз основа на чл. 417 и чл.
404-409 от ГПК, по гр. д. № 63369 от 2018 г., по описа на 128 състав, СРС, ГО.,
въз основа на която е издаден Изпълнителен лист от 11.10.2018 г., на СРС,
128 състав за сумите от 200 000.00 лв., представляваща дължима
главница по договор за банков кредит - овърдрафт № 0009/299/29122015/29.12.2015
г., изменен с Анекс № 1/26.062015 г., Анекс № 2/10.08.2015 г., Анекс №
3/27.01,2016 г., Анекс №4/26.02.2016 г., Анекс № 5/25.03.2016 г., Анекс №
6/27.04.2016 г. и Анекс № 7/25.04.2017 гч ведно със законна лихва от
28.09.2018 г. до изплащане на вземането, редовна лихва в размер на 5417.77 лв.
за периода от 20.06.2018 г. до 30.07.2048 г., лихва върху просрочена главница в размер на 980.00 лв.
за периода от 30.07.2018 г. до 27.09.2018 г. и 4127.96 лв. разноски по делото
за държавна такса.
След постъпили възражения от
солидарните длъжници Д.Т.П., ЕГН ********** и А.К.П., ЕГН: ********** по чл. 414 ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение, съдът е указал на заявителя за възможността
да предяви установителен иск по чл. 422 от ГПК за вземанията си по заповедта за
изпълнение.
На 21.10.2019 г. заявителят „У.Б.“ АД е
предавил иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземанията си по заповедта.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че
лимитът по сметката на длъжниковото дружество е увеличен до нов разширен размер
на кредита от 200 000 лв., съгласно Анекс № 2 от 10.08.2015 г., дължимата
и непогасена главница е размер на 200 000 лв., както и че общата сума за
дължими неплатени лихви възлиза в размер на 5547,42 лв.
В съдебно заседание, експертизата е изслушана
и приета от съдения състав като правилна, кореспондираща с правилата на ГПК.
В
о.с.з., след констатация за идентичност от страна на съдебния състав на
представените в същото заседание оригинали на договора и на анексите с
представените по делото като писмени доказателства заверени ксерокопия от тях,
оспорването на авторството на гореописаните документи, носещи подписите на
кредитополучателя и на ответниците-солидарни длъжници, е оттеглено от ответната
страна,.
От
правна страна:
Искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.
417 от ГПК е положителен установителен иск. Целта е да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадена заповед за изпълнение.
По
допустимостта на иска:
Производството
по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК,
предявен от кредитора в заповедното производство за установяване съществуване
на вземанията му срещу длъжника, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК.
Съдът
намира искът е предявен в изискуемия по закон едномесечен срок. Наред с това
предявеният иск има за предмет същото вземане, за което е издадена заповедта за
незабавно изпълнение, поради което съдът намира, че същият е процесуално
допустим и следва да се разгледа по същество.
По
основателността на иска:
В
отговора на исковата молба ответниците са оспорили истинността на договора,
както и неговото съдържание.Въпреки оттегляне на оспорване на авторството съдът
следва да отбележи,че договорът, по съществото си, представлява диспозитивен
документ и на оспорване ще подлежи само формалната му доказателствена сила, а
именно-авторството, т.е. дали документът е автентичен, дали в него са нанесени
поправки и т.н. Съдържанието се установява с помощта на всички доказателствени
средства и най вече с представянето на самия договор като документ.
Съдът
кредитира като доказателства по делото договора и анексите, сключени между
кредитора „У.Б.“ АД, „Б.К.“ ЕООД – креди кредитополучател и Д.Т.П. и А.К.П. –
солидарни длъжници. Описаните документи доказват валидно възникналата облигационна
връзка между Банката, от една страна, дружеството и ответниците-солидарните
длъжници, от друга. Установява се,
че по силата на сключената между търговци, абсолютна търговска сделка, между
ищеца и ответната страна е възникнала валидна договорна връзка - договорът и
анексите са сключени от законния представител на
дружеството-кредитополучател и са
подписани лично представителя на дружеството-кредитополучател, както и лично от
ответниците-солидарни длъжници, като
визираните обстоятелства водят до извод за неоснователност на доводите на
ответника за нищожност на договора и анексите към него.
От
чл. 7.1 от Анекс № 7 от 25.04.2017 г. се установява, че крайният падеж е настъпил на 30.07.2018 г.,
като от тази дата солидарните длъжници и кредитополучателят са изпаднали в
забава.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като правилно и кореспондиращо с
правилата на ГПК, същото не е оспорено от страните. Чрез експертното заключение
се установява, че кредитът е усвоен в пълен размер по специфичния начин при
овърдрафта. Доказа се, че лимитът по сметката на длъжниковото дружество е
увеличен до нов разширен размер на кредита от 200 000 лв., на 11.08.2015
г., съгласно Анекс № 2 от 10.08.2015 г. Установена е и дължимата и непогасена
главница, възлизаща в размер на 200 000 лв., както и че общата сума за
дължими неплатени лихви е в размер на 5547,42 лв., представляваща сумата от 980
лв. - лихва върху просрочената главница за
периода от 30.07.2018 г. до 27.09. 2018 г., начислена на основание чл. 11.2.2 в
размера по чл. 4.2 от Договора, както и сумата от 4567,32 лв., представляваща
дължимата редовна лихва, която е получена от разликата между начислената за
процесния период лихва /34081 лв./ и платената от ответната страна лихва
/29513,84 лв./.
Не се доказа
единствено сумата от 850,45 лв., представляваща разликата от претендираното
вземане от страна на ищеца, в размер на 5417,77 лв./редовна лихва/ и
действително дължимата сума в размер на 4567,32 лв., съответна на общо неизплатените
редовни лихви от страна на ответниците-солидарни длъжници.
С оглед
гореизложеното, настоящият съдебен
състав счита, че размерът на претенцията
е доказан от ищцовата страна.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 127 от ЗЗД, е основателен и
доказан по размер поради което следва да бъде уважен за размера на главницата от 200 000 лв., както и за лихвите, в общ размер
на 5547,42 лв.
По разноските: В заповедното
производство са направени разноски в общ размер на 8440,74 лв., от които
4127,96 лв. – държавна такса и 4312,78 лв. – адвокатско възнаграждение. В исковото производство ищецът
претендира разноски в размер на 4127,96 лв. 350 лв. – възнаграждение за ССЕ,
както и 6789,55 лв. – адвокатски хонорар с ДДС.
Разноските следва
да се присъдят в заявените размери.
Съдът
не приема направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ищеца,тъй като последният е около минимума по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и не следва да бъде
намаляван.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, че съществува
изискуемо парично вземане в полза на „У.Б.“ АД срещу
Д.Т.П., ЕГН ********** и А.К.П., ЕГН **********,
произтичащо от сключен между тях Договор за банков кредит-овърдрафт №
0009/299/29122015 от 29.12.2015 г., Анекс № 1 от 26.06.2015 г., Анекс № 2 от
10.08.2015 г., Анекс № 3 от 27.01.2016 г., Анекс № 4 от 26.02.2016 г., Анекс №
5 от 25.03.2016 г., Анекс № 6 от 27.04.2016 г. и Анекс № 7 от 25.04.2017 г., за
следните суми: 200 000 лв. – дължима непогасена главница по договора, сумата от
980 лв. - лихва върху просрочената
главница за периода от 30.07.2018 г. до 27.09.2018 г. и сумата 4567,32 лв., представляваща дължима редовна/възнаградителна/
лихва за периода от 20.06.2018 год. до 30.07.2018 год. като ОТХВЪРЛЯ частично исковата
претенция за редовната лихва над уважения размер от 4567,32 лв. до
претендирания от 5547,42 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Т.П., ЕГН: ********** и А.К.П., ЕГН: ********** да заплатят, при
условията на солидарност, на „У.Б.“ АД, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 11267.51
лв. – разноски в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА Д.Т.П., ЕГН: ********** и А.К.П., ЕГН: ********** да заплатят, при
условията на солидарност, на „У.Б.“ АД,
сумата от 8440,74 лв. – разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 63369/2018 г. по описа на СРС, ГО, 128
с-в,
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните в двуседмичен
срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: