РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1925
гр. Пловдив, 29.10.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на тридесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Б.К. участието на
прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА
МИХАЙЛОВА касационно АД № 355 описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Касационно производство по реда
на чл.208 и сл. от АПК.
2.
Постъпили са
касационни жалби от И. Р.Я., ЕГН **********, от процесуалния му процесуалния
представител адв.А.Й. и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГД
„ИН”/ към Министерство на правосъдието, чрез Т.Ч. старши юрисконсулт в Областна
служба „Изпълнение на наказанията” – Пловдив против Решение № 2774 от 27.12.2018
г., постановено по адм. дело № 1994/2017
по описа на Административен съд Пловдивски, VII състав, с което ГД „ИН”-София е
осъдена да заплати на И.Я. обезщетение в размер на 200 лева, като е отхвърлен
иска в останалата му част до претендирания размер от 120 000 лева като
неоснователен.
.
3.Касационният жалбоподател и ответник
по касационната жалба И. Р.Я. иска отмяна на решението, в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от него иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за
разликата над присъдения размер до претендирания такъв.
4.Касационният жалбоподател и ответник
по касационната жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието иска отмяна на решението като неправилно и
незаконосъобразно в осъдителната част.
5.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбите са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. За допустимостта :
6. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
7.
Производството пред
Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на И. Р.Я., ЕГН **********
против ГД „ИН“, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал.
1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е
предявил иск по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди в посочения в исковата молба период, в който е пребивавал в
Следствен арест гр.Пловдив, килия 107, за сума в размер на 120 000 лева.
Претърпените неимуществени вреди е основал на поставянето му в неблагоприятни
условия (неосигуряване на задържаното лице на елементарни битови и хигиенни
условия – мръсна тоалетна, постоянно отворена с изключително силна и неприятна
миризма; подлагане на въздействие на заразоносители, с оглед наличието на
плъхове в тоалетната и коридора; ограничаване на престоя на открито като време
и площ /14 души в едно малко каре/, на дневна светлина; неосигуряване на
нормални условия за хранене; неосигуряване на нормални условия за сън –
денонощно включено осветление, което сериозно смущава и пречи на съня; липса на
условия за поддържане на нормална лична хигиена; лишаване от условия за
осъществяване на свиждания; лишаване от адекватно медицинско обслужване и
преживяно унизително и недостойно отношение в следствие нанасяне на физически
побой от страна на надзиратели) при пребиваване в Следствен арест в гр.Пловдив.
8.С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на
спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
9.С решението си по делото
административният съд е уважил частично предявения иск за сума в размер на 200 лева
и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 120 000 лева
като неоснователен.
10.За да постанови този резултат, съдът е приел, че помещението,
което е обитавал Я. при пребиваването му в Следствен арест гр. Пловдив в
периода от 01.07.2017г. – 05.07.2017г., е че изискванията за осигуряване на
минимална жилищна площ /4 кв.м./ са спазени. Видно от приложените по адм.д.
№1994/2017г. справки и заключението на вещото лице килията, в която е пребивавал
Я. е с площ от 10,77 кв.м. или, на човек се полагат по около 5,38 кв.м., което
от своя страна води до извода, че за периода 01.07.2017г. – 05.07.2017г. Я. не
е бил поставян в условия на пренаселеност. Килията е разполагала и със
санитарен възел и течаща вода, тоест ищецът е имал постоянен достъп до тях. Разполагала
е и с прозорец, което ще рече, че има осигурена естествена светлина и чист
въздух. Съдът е счел, че е възможно да се приеме, че килия № 107 е с
изключително лоши хигиенни и битови условия, но хигиената в спалните помещения
и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода,
които се грижат за почистването, като следва да се посочи, че един път седмично
се дават препарати за почистване или, още с настаняването на Я. в килия № 107
на 01.07.2017г. – ден събота, или най-късно на следващия ден
02.07.2017г./неделя/ същият е имал възможност да хигиенизира килията си, в т.ч.
и тоалетната. Прието е за установено, обаче, че в периода от 01.07.2017г. –
05.07.2017г., когато е пребивавал в Следствен арест гр. Пловдив, Я. е бил лишен
от обособен санитарен възел /тоалетна/, което е факт, който принизява човешкото
достойнство и който е несъвместим със забраната на чл.3 от ЕКПЧ и чл.3 от ЗИНЗС. По отношение твърденията за липсващо медицинско обслужване и влошеното
здравословно състояние на Я., съдът е приел, че от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, не може да бъде направен извод същият да е имал
конкретен здравословен проблем през исковия период, за решението на който да му
е било отказано медицинско обслужване, достъп до специализирано медицинско
заведение или специализирано лечение. Съдът е отхвърлили и твърдението, че Я. е
бил ограничаван в свижданията, доколкото не са установени данни същият да е
имал конкретен посетител и/или да е изявявал желание за свиждания и да му е
било отказано. Не са доказани и твърденията за използвана без причина срещу
ищеца физическа сила от служители на ответника в Следствен арест – гр. Пловдив
Съдът е
приел за доказано, обаче твърдението на
ищеца за нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС, поради денонощното изкуствено осветление
в килията. Установено е, че осветлението се състои от четири луминисцентни
лами, една от които остава да свети през нощта. Непрестанното осветление през
тъмната част от денонощието, безспорно представлява неблагоприятно условие за
сън, което води до нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС.
Съдът,
според правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, е приел, че Я.
е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния. Отчитайки посочените по-горе
обстоятелства, периода на увреждането от 01.07.2017г. – 05.07.2017г.,
характерът и интензитетът на породените страдания и негативни преживявания е
определил размера на дължимото се обезщетение в размер на 200 лева, като е
отхвърлил претенцията да пълния и размер от 120 000 лева.
IV. За правото :
11.
Съдът е изяснил напълно
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване
на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е
в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
12.Правилен е изводът на административния съд, изведен
от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице
законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на
исковата молба.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им
осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения – липса на санитарен възел в помещението, денонощното изкуствено осветление в помещенията, в които ищецът е изтърпявал
наказание, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението.
13. Неоснователни са доводите
на касационният жалбоподател ГД „ИН“ за недоказаност на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован
и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на
условията в Следствен арест гр.Пловдив, където е пребивавал ищеца. Тези условия
са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот.
Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване
на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане
на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по
делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до
неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не
покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото
достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на хигиенно-битови
условия несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото
достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
14. Неоснователни са доводите в
касационната жалба на И.Я. за неправилност на обжалваното решение в частта му,
с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
От установеното по делото неизпълнение, обаче, не
следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото
се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху Я. на условията, при които е
пребивавал в Следствен арест гр.Пловдив. При преценката на кумулативното въздействие
на тези условия в исковия период, съобразено с установената по делото обща
продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се
справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която
следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд
не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Административен съд - Пловдив следва да
бъде оставено в сила, а касационити жалби като неоснователни - без уважение.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 2774
от 27.12.2018 г., постановено по адм.
дело № 1994/2017г. по описа на Административен съд Пловдивски, VII състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.