РЕШЕНИЕ
№ 575
гр. Търговище, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20223530100008 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 от ГПК и чл. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба на С. М. А. от гр.Търговище против
„Водоснабдяване и канА.зация” ООД гр. Търговище, с която е предявен
отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 2 799.61 лв.
В молбата се твръди че, ищцата е единствен наследник на баща си М. Х.
М. (М. Й. М.), който е притежавал недвижим имот, находящ се в село К.,
общ.Търговище, ул.****, представляващ Дворно място с пл.№ 66 в кв.7 по
плана на селото с площ от 1300кв.м. ведно с построените в него КЪЩА и
СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА. Наследодателят е починал на *****г., след
което жилищния имот е останала необитаем. Негов собственик по наследство
станала ищцата. Същевременно от дълги години същата се е устроила и
живее в А.. След смъртта на баща си тя се прибира в Р.България само през
лятото за по една седмица, като отсяда в апартамента си на горепосочения
адрес в гр.Търговище. При тези си идвания е ходила да наглежда къщата в
с.К. за по няколко минути, без да пуска тока и водата.
На 23.08.2021г. ищцата е продала гореописания наследствен имот.
Малко след сделката е бил извикан служител на „,ВиК”ООД-Търговище,
който да отчете показанията на водомера. С изненада узнала, че има
навъртяни от водомера 1093 куб.м. вода. Старите показания на водомера към
25.08.2014г. били 314, а новите показания към 31.08.2021г. били 1407.
Ищцата се усъмнила в изправността на водомера и поискала той да бъде
демонтиран и проверен. Демонтажът е станал с двустранен протокол с №
077221 на 31.08.2021 г.
1
Около три месеца след това ищцата получила уведомително писмо с
изх.№ 196657 от „ВиК”ООД-Търговище, с което е уведомена, че към
11.11.2021 г. дължи на ответното дружество сума в размер на 2 799.61лв. за
получена и консумирана питейна вода за абонатен номер: 135033. Както е
отбелязано и в самото уведомително писмо този абонатен номер е именно за
въпросното жипитце в с.К., общ.Търговище, ул.*****. Въпреки твърденията
на ответното дружество, че метрологичната справка е показала изправността
на стария водомер ищцата е категорична, че практически няма как в този
необитаем имот да е имало толкова голямо потребление на питейна вода. За
това отправили официално запитване до „ВиК“ ООД-Търговище за какъв
точно период и количество е претенлпраната сума. С писмо с изх.№ 3200 от
09.12.2021 г. им е отговорено, че количеството е 1093куб.м. вода, а периодът
е от 25.08.2014г. до 31.08.2021г.
С оглед на изключително дългия период от време, върху който
ответника основава вземането си прави възражение за погасяването му по
давност за периода преди 31.08.2018г. (период от 4 години). Погасената по
давност сума за този период от 25.08.2014г. до 31.08.2018г. изчислява на 1
599,77лв. Моли съда да постанови решение с което да признае за установено
спрямо ответника, че ищцата не дължи сумата от 2799.61лв., представляваща
отчетено количество на изразходвана питейна вода за периода 25.08.2014г. до
31.08.2021г. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа иска
и оспорва насрещния. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, с който искът се оспорва. По реда на чл.211 от ГПК предяви
насрещен осъдителен иск за сумата от 2 791.08 лв., представляваща
стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 25.08.2014г.
до 31.08.2021г.
В насрещната искова молба се твръди, че начислената сума е за имот,
находящ се в общ.Търговище, с.К., ул.*****, с абонатен-партиден № 135/033,
чийто собственик е С. М. А., в качеството си на единствен наследник на М. Х.
М..
Паричното вземане е за сумата от 2 791,08лв.—главница,
представляваща неизпълнено задължение за заплащане на ползвани
водоснабдителни и канА.зационни услуги за доставена, отведена и
пречистена вода. Размерът на паричното вземане представлява дължими суми
по издадена фактура - № ********** от 01.10.2021 г., за отчетения период, за
който е доставена питейна вода от 25.08.2014г. до 31.08.2021г. Паричното
вземане е за имот, находящ се в общ. Търговище, с. К., ул. *****, чийто
собственик е С. М. А..
Вземането по издадена фактура - № ********** от 01.10.2021г е станало
изискуемо на 01.11.2021 г. съгл. с чл.33, ал.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ВиК“ - гр.Търговище,
заплащането на дължимите суми за ползваните ВиК услуги е в 30 - дневен
срок след датата на фактуриране.
Не претендират сумата от 68,23лв., представляваща лихва от
2
01.11.2021 г. за 88дни.
Вземането произтича от сключен Договор № 135/033 от 03.09.2014г. за
предоставяне на услугите ВиК, между С. М. А., в качеството си на
Потребител и „ВиК“ ООД Търговище, в качеството си на Оператор и
съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от „ВиК“ - гр.Търговище, одобрени с решение № ОУ - 09/11.08.2014г. от
ДКЕВР и публикувани в електронната страница на „ВиК” ООД - Търговище и
публикувани във в. „Новинар” бр. 196/21.08.2014г. и в.”3наме”
бр.33/29.08.2014г., като е осигурен достъп да тях.
Съгласно представено копие на карнет - страница №135/033 на
въпросния имот, показанията водомера са отчетени след, като инкасатора е
имал достъп до водомера на 31.08.2021г. За периода от последния отчет от
25.08.2014г. до 31.08.2021 г. не е имало достъп до водомера, поради, което
инкасатора не е имал възможност да отчете показанията на водомера.
Подаването и отвеждането на вода до имота не е спирано, тъй като съгл.
чл. 39 ал.1, т.7 от Общите условия, ВиК оператора може да прекъсне
водоподаването при писмено заявлене на потребителя /в случай, че не се
обитава имота/, каквото заявление не е постъпвало в дружеството.
Релевира доводи, че ответника е нарушил разпоредбите на чл.2, т.2.2.
във вр. с чл.10.2 от Договор 135/033 от 03.09.2014г. за предоставяне на
услугите ВиК, във вр. с чл.5, т.6 съгл. с чл.33, ал.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ВиК“ - гр.Търговище, за
заплащане на дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30 - дневен срок
след датата на фактуриране. В съдебно заседание процесуалния представител
поддържа насрещния иск и оспорва установителния. Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна: По
делото не е спорно, че ищцата е собственик на процесния имот в с.К.,
ул.*****, който е получила по наследство от своя баща М. Х. М. (М. Й. М.),
поч. на 31.08.2014г. Не е спорно и това, че ищцата С. М. А. е била потребител
на ВиК услуги съгласно сключен договор № 135/033 от 03.09.2014г.
Ползването на В и К услуги е регламентирано в Наредба № 4 от
14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канА.зационните системи и Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на "ВиК" ООД - гр.
Търговище, одобрени от ДКЕВР и публично обявени в пресата и на сайта на
дружеството.
По делото не са представени доказателства ищцата да е възразила
срещу Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНА.ЗАЦИЯ" ООД, гр. Търговище,
одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР в срока по чл. 8, ал. 4
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ( чл. 8, ал. 4, изр. 3 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г.) и предвид това обстоятелство те я обвързват и без приемането
им, и представляват сключеният между нея и ответника договор за
предоставянето на ВиК услуги до процесния водоснабден имот ( чл. 8, ал. 4 от
3
Наредба № 4/14.09.2004 г.). Ето защо, като потребител на тези предоставяни
от ищеца ВиК услуги, според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
ищцата има задължение съгласно чл. 32, ал. 2 и чл. 62, ал. 2, изр. 2 от
действащите общи условия да плати цената на ищеца в 30-дневен срок от
фактурирането им.
По делото е приложена фактура № **********/01.10.2021г., като
стойността на доставеното, отчетеното и изразходваното количество питейна
вода за периода 25.08.2014г.-31.08.2021г. е в размер на 2791.08лв./две хиляди
седемстотин деветдесет и един 0.08/.
Във връзка с твърденията н астраните по делото са ангажирани гласни
доказателства.
От показанията на св.М. Й., св.Р. Х. Х. и св.Б. Х. се установи, че ищцата
С. живее от години в А., като в България се връща обикновено веднъж
годишно. Не оставала в с.К., а отсядала в гр.Търговище. Минала само да
нагледа имота. Там до своята смърт е живял нейният баща - М.. Известно им е
че миналата година, когато се е върнала от А. е констатирана, че на водомера
и навъртяна голяма сума. Твърдят, че в имота не живее никой, както и че
водата и тока са спрени. Не са виждА. никой в имота. В същото село живее
нейният вуйчо.
Св.А. Ю. – инкасатор във ВиК от 2005г., се установи, че къщата е
нобитаема от 2014г. Знае че собственицата е в чужбина и миналата година я е
продала. Виждал е човек, който стопанисва имота, като влиза там с магарето
си, сее овес и царевица. Главнит вход към имота е заключено, но задния не е и
от там се влиза. От смъртта на М. – бащата на ищцата до миналата година не е
инкасирал имота. Водомера засякъл, пред ищцата, след като продала имота и
новия собственик искал да провери има ли стари задължения. Когато се
установило че е ползвана вода, ищцата поискала експертиза на водомера.
Същата не установила низправности, т.е. релано отчетената вода е преминала
през водомера. Твърди, че водата в имота не е спирана. Има начин да се спре
от шахтата до къщата, но при проверката такова спиране не е констатирано.
Вътре в къщата собственика може сам да си спре водата, но отвън не може де
се спре водоподаването от главния кран. Твърди, че няколко пъти е казвал на
вуйчото на С., че трябва да влезе и да засече водомера, но му било токазвано,
под предлог, че собствениците ги няма в България. Твърди, че не може да е
допуснал грешка при нанасяне на данните от водомера, защото новите
водемери не са със стрелки, а с броячи.
От писмените доказателства приложени към исковата молба е видно, че
в ответното дружеството е постъпило Заявление от С. М. А., чрез
пълномощника си И. Х. Б. с искане водомера да бъде изпратен за проверка.
На 31.08.2021г. видно от приложения Двустранен протокол № 077221 е
демонтиран водомер №651727, с отчетена разлика между старото показание
314куб.м и новото показание 1407 куб.м. - в размер на 1093 куб.м.
Демонтирания водомер №651727 е изпратен за проверка в независима
лицензирана лаборатория. Видно от приложеното Свидетелство за проверка
№52/2021г от лаборатория ЕТ „Хидро-Конт-Милена Стоянова“, от
4
заключението е че водомера съответства на метрологичните и технически
изисквания към него.
Във връзка с претенциите по насрещния иск по долето е допусната ССЕ.
От заключението на вещото лице се установи, че за периода 25.08.2014г.до
31.08.2021г., общото количество потребена вода е 1093куб. - 85месеца по
12.86куб.на месец.
За периода от 25.08.2014г.до 28.02.2020г.цената за един кубик вода е
1.70лв.без ДДС, а с ДДС е 2.04лв. За периода от 01.03.2020г.до 30.12.2020г.
цената на един кубик вода е 2.15лв. без ДДС, а с ДДС е 2.58лв. За периода от
01.01.2021г. до 31.08.2021г.цената на един кубик вода е 2.13лв.без ДДС, а с
ДДС е 2.56лв.
За периода 25.08.2014г.-31.08.2021г.дължимата главница е 2352.47лв, а
лихвата за забава е 883.64лв.
За периода 31.08.2018г.-31.08.2021г.дължимата главница е 1093.43лв.,
забава е 195.23лв.
За периода 25.08.2014г.-31.08.2018г.дължимата главница е 1285.27лв. , а
лихвата за забава е 697.33лв.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
По предявения отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК
Между страните е нА.це вА.дно облигационно задължение въз основа
на сключен Договор № 135/033 за предоставяне на ВиК услуги за имот в с.К.,
общ.Търговище.
С откриването на партидата между експлоатационното предприятие и
абоната възникват договорни отношения, по силата на които “ВиК” ЕООД се
задължава да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната
такава до и от имота на абоната, а той се задължава да заплаща
консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на
засичането /чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К
услуги на потребителите от „ВиК“ оператор/. Задълженията за заплащане на
изразходена питейна и отведена и пречистена канална вода са периодични
задължения, поради което не е нужно уведомяването на ответника, за да
бъдат те изискуеми. Тяхната изискуемост и задължение за плащане е уредено
в Общите условия. При закъснения за заплащане на задълженията си
потребителите заплащат лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канА.зационните системи.
Основният договод на ищцата за недължимост на процесните суми е
свързан с факта на изтекла погасителна давност. Настоящият съдебен състав
споделя развитите аргументи в този довод, тъй като същите са подкрепени от
доказателствата по делото и намират опора в цитираните законови
разпоредби и съдебна практика.
Погасителната давност като юридически факт е определен от закона
период от време, след изтичането на който за длъжника възниква
5
възможността да може да откаже изпълнение на едно непогасено по друг
начин вземане на кредитора: чрез изпълнение, чрез прихващане (чл. 103 ЗЗД),
новация (чл. 107 ЗЗД), опрощаване (чл. 108 ЗЗД), отказ от право И. т.н.
Общото събрание на гражданска колегия и търговска колегия на Върховния
касационен съд решава, че "понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б."в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервА. от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви."- ТР № 3/2011 г.
гр.София, 18 май 2012 г. на ОСГКТК на ВКС. Приема се, че "Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените
признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Специалната погасителна давност по отношение на периодичните
плащания на водоснабдителните дружества е три години. Съгласно чл. 114,
ал. 1 от ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
процесния случай това е записаният във фактурата краен срок на засечен
период 31.08.2021г.
Предвид изложеното и на база изготвеното заключение по ССЕ, съдът
приема, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124 от ГПК е основателен и доказан до размер на 1285.27лв. главница и
697.33лв. лихва или общо 1982.60лв. за периода от 25.08.2014г. до
31.08.2018г., като погасен по давност. В останалата част и до пълният
претендиран размер от 2799.61лв. за периода 31.08.2018г. до 31.08.2018г.,
включващ дължимата главница е неоснователен.
По насрещният осъдителен иск за заплащане на сумата от
2791.08лв.
Вземането на ВиК към ищцата се основава на издадена фактура - №
********** от 01.10.2021г. за отчетен период 25.08.2014г. до 31.08.2021г.
Същото е станало изискуемо на 01.11.2021 г. съгл. с чл.33, ал.2 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ВиК“ -
гр.Търговище, съгласно което заплащането на дължимите суми за ползваните
ВиК услуги е в 30 - дневен срок след датата на фактуриране.
Вземането произтича от сключен Договор № 135/033 от 03.09.2014г. за
предоставяне на услугите ВиК, между С. М. А., в качеството на Потребител
и „ВиК“ ООД Търговище, в качеството му на Оператор и съгласно Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ВиК“ -
гр.Търговище, одобрени с решение № ОУ - 09/11.08.2014г. от ДКЕВР и
публикувани в електронната страница на „ВиК” ООД - Търговище и
публикувани във в. „Новинар” бр. 196/21.08.2014г. и в.”3наме”
бр.33/29.08.2014г., като е осигурен достъп да тях.
Видно от представеното копие на карнет - страница №135/033 на
6
въпросния имот, показанията водомера са отчетени след, като инкасатора е
имал достъп до водомера, а именно - на 31.08.2021г. За периода от последния
отчет от 25.08.2014г. до 31.08.2021г. не се установи да е осигуряван достъп до
водомера от собственика на имота или друго лице.
Подаването и отвеждането на вода до имота не е спирано, тъй като съгл.
чл. 39 ал.1, т.7 от Общите условия, ВиК оператора може да прекъсне
водоподаването при писмено заявлене на потребителя /в случай, че не се
обитава имота/, каквото заявление не е постъпвало в дружеството.
На 23.08.2021 г. в дружеството е постъпило Заявление от С. М. А., чрез
пълномощника си И. Х. Б. с искане водомера да бъде изпратен за проверка.
На 31.08.2021г„ видно от приложения Двустранен протокол № 077221 е
демонтиран водомер №651727, с отчетена разлика между старото показание
314куб.м и новото показание 1407 куб.м. - в размер на 1093 куб.м.
Демонтирания водомер №651727 е изпратен за проверка в независима
лицензирана лаборатория. Видно от приложеното Свидетелство за проверка
№52/2021г от лаборатория ЕТ „Хидро-Конт-Милена Стоянова“,
заключението е че водомера съответства на метрологичните и технически
изисквания към него.
Предвид горното, съдът приема, че водомера е в изправност, както и че
отчетените количества вода реално са изразходвани и показанията на
водомера са точни. Във връзка с това следва да се имат предвид и
показанията на инкасатора А. Ю., че имота през отчетния период е ползван от
вучото на ищцата.
Обсъдените по-горе възражения за изтекла давност на част от
вземавнията са относими и към този иск, поради което съдът счита, че ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество сумата от
1093.43лв. главница, представляваща ползвани водоснабдителни и
конА.зационни услуги за доставена, отведена и пречистена вода за периода
от 31.08.2018г. до 31.08.2021г. В останалата част и до пълния претендиран
размер от 2791.08лв. главница за периода 25.08.2014г. до 31.08.2018г. искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските
Поради частична основателност и на главния и на насрещния иск, право
на разноски имат и двете страни.
На осн.чл. 78, ал.1 ГПК съразмерно уважената част от иска по чл.124 от
ГПК на ищцата се дължат разноски в размер на 539.61лв.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца по насрещния осъдителен иск по
чл.79, ал.1 от ЗЗД се дължат разноски съразмерно уважената част от иска в
размер на 239.53лв.
Към размера на претендираните от ответоното дружество разноски
съдът е включил и сумата от 300лв. юрисконсултско възнаграждение
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК.
След прихващане н адвете задължения до ръзмерът на по-малкото от
тях ответното дружество следва да заплати на ищцат аразноски по
7
компенсация в размер на 300.08лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.124 от ГПК в отношенията
между страните, че С. М. А. с ЕГН-********** от гр.Търговище, кв.*******,
НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канА.зация” ООД, ЕИК:*********, със
седА.ще и адрес на управление гр.Търговище, бул.“29-ти Януари“ № 3,
сумата от 1285.27лв. главница и 697.33лв. лихва или общо 1982.60лв.,
представляваща ползвани водоснабдителни и конА.зационни услуги за
доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.08.2014г. до
31.08.2018г., като в останалата част и до пълният претендиран размер от
2799.61лв. за периода 31.08.2018г. до 31.08.2021г., включващ главница и
лихви, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. М. А. с ЕГН-********** от гр.Търговище, кв.***** да
заплати на „Водоснабдяване и канА.зация” ООД, ЕИК:*********, със
седА.ще и адрес на управление гр.Търговище, бул.“29-ти Януари“ № 3,
сумата от 1093.43лв. главница, представляваща ползвани водоснабдителни и
конА.зационни услуги за доставена, отведена и пречистена вода за периода
от 31.08.2018г. до 31.08.2021г., на осн. чл.79 от ЗЗД, като в останалата част и
до пълния претендиран размер от 2791.08лв. главница за периода 25.08.2014г.
до 31.08.2018г., отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канА.зация” ООД, ЕИК:*********, със
седА.ще и адрес на управление гр.Търговище, бул.“29-ти Януари“ № 3 да
заплати на С. М. А. с ЕГН-********** от гр.Търговище, кв.*******, сумата
от 300.08лв. разноски по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Търговище, на
осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8