РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Бургас, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20242000500382 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Комисията
за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу решение №
395 от 25.04.2024г. по гр.д. № 111/2022г. на Бургаския окръжен съд, с което е
отхвърлен искът и против П. Д. К., В. П. И., двамата от гр.С. и „Агрокас“
ЕООД, гр.С. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество на обща стойност 516997,82 лв., както следва: от В. И. – 500
дружествени дяла с равностойност 5000 лв. от капитала на „Агрокас“ ЕООД,
10 дружествени дяла с равностойност 500 лв. от капитала на „Булвек Груп“
ЕООД, 100 дружествени дяла с равностойност 1000 лв. от капитала на „ВС
Агро Консулт“ ЕООД, сумата в размер на 65797,82 лв., предоставен заем на
„Булвест 77“ ЕАД; от „Агрокас“ ЕООД – недвижим имот в с.Г., Я. област,
ПИ № 670 на площ от 355 кв.м., ведно с изградените в имота масивна
стопанска сграда-цех на площ от 300 кв.м. и навес от 55 кв.м. с пазарна
стойност 72000 лв.; апартамент с идентификатор 07079.830.109.1.4 в кв.К.,
гр..Б, на площ от 92,80 кв.м. с припадащите се общи части от сградата и
правото на строеж и пазарна стойност 144000 лв.; недвижим имот в с.К., Я.
област, ПИ №466 на площ от 930 кв.м., в едно с изградена в него жилищна
1
сграда от 60 кв.м. и два гаража общо 36 кв.м., с пазарна стойност 45000 лв.;
апартамент в гр.Я. с идентификатор 87374.542.29.3.45 на площ от 75,25 кв.м.,с
прилежащи избено и таванско помещения и пазарна стойност 54700 лв.; лек
автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № * с пазарна стойност 68000 лв.;
сумата в размер на 61000 лв., пазарна стойност на продаден апартамент в гр.Я.
с идентификатор 87374.542.99.5.73 на площ от 66 кв.м. с прилежащи избено и
таванско помещения, като в тежест на комисията са възложени съдебни
разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като необосновано и
незаконосъобразно. Изложени са възражения относно приетото от решаващия
съд, че не се установява причинна връзка между процесното имущество и
престъплението, за което К. е оправдан с влязла в сила присъда, както и че не
следва да се вземат предвид констатациите в ревизионните актове на
данъчната администрация. Оспорва се кредитирането на свидетелските
показания на Ж. К. и М. М., при игнориране разпоредбата на чл.172 ГПК и
възприемането на СИЕ по въпросите на ответниците без излагане на мотиви за
това. Възразява се, че при направената от съда преценка за липса на
пропорционалност на мярката по конфискация, не е направен задълбочен
анализ за вложения смисъл в цитираната практика на ЕСПЧ. Комисията счита,
че е осъществила пълно и главно доказване по предявения иск, съобразно
указаната от съда доказателствена тежест и специалния ЗОНПИ. Развити са
пространни съображения за концепцията на държавата, смисъла, философията
и целите на „гражданската конфискация“ в националното законодателство. На
следващо място са наведени доводи с подробни мотиви за установено по
делото значително несъответствие в имуществото на ответниците над
предвидения в закона праг от 150000 лв., което сочи на обосновано
предположение, че е налице незаконно придобито имущество, подлежащо на
отнемане в полза на държавата. Цитирана е и анализирана съдебна практика
на ВКС и ЕСПЧ. Заявено е искане за отмяна на обжалваното решение и
уважаване на иска изцяло, с последиците за съдебните разноски.
В отговор, ответниците В. И. и „Агрокас“ ЕООД, чрез адв. П. В.,
оспорват въззивната жалба като неоснователна. Претендират оставянето и без
уважение и присъждане на сторените по делото разноски. Досежно
необходимостта от наличие на доказана причинно-следствена връзка между
имуществото на ответниците и извършено престъпление, въззиваемите се
позовават на задължителна съдебно практика на ВКС и ЕСПЧ. По отношение
липсата на значително несъответствие е посочено, че първоинстанционният
2
съд е възприел заключение на СИЕ по поставени въпроси от ищеца, а не от
ответника. Развити са подробно доводи по съществото на спора с коментар на
приложимото в случая българското законодателство и съответствието му с
общностното право, като е цитирана съдебна практика на ВКС и ЕСПЧ.
Подаден е отговор и от ответника П. К., чрез адв. Г. Н., с искане
въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и
обжалваното решение бъде потвърдено като правилно и обосновано.
Посочено е, че при оплакванията си с позоваване на правната уредба и
съдебна практика по този вид искове, въззивникът не отчита йерархията на
съдебните актове и институциите, даваща предимство на общностното право
пред вътрешното законодателство, а първоинстанционният съд правилно е
съобразил изискванията на ЕСПЧ за необходимост да се установи причинно-
следствена връзка между престъплението и активите, подлежащи на отнемане
при изследване пропорционалността на намесата в имуществените права на
проверяваните лица, изисквана по чл.1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС. Доводите в
жалбата, досежно значението в настоящия спор на ревизионните актове,
въззиваемият определя като неотносими и извън предмета на спора. Изложени
са подробни съображения относно прехвърлителни сделки, фидуциарни по
своя характер, по които няма извършено реално плащане, като свидетелските
показания в тази насока се подкрепят от писмени доказателства по делото. В
заключение, въззиваемият отново се позовава на липса на извършена от него
престъпна деятелност, поради което правните доводи във въззивната жалба,
изведени от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. относно
конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, са
неотносими в разглеждания случай.
Постъпила е и частна жалба от КОНПИ против определение № 1698 от
27.06.2024г., с което е оставено без уважение искането на комисията по чл.248
ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за
възложените и в тежест държавна такса и съдебни разноски на ответниците,
при неуважено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на адв.В.. По отношение на държавната такса комисията се позовава на
разпоредбите на чл.154, ал.3 ЗОНПИ, чл.84, ал.1 ГПК и съдебна практика,
като счита, че същите обосновават освобождаването и от заплащане на
държавна такса. Досежно присъдените разноски за адвокатски хонорар на
адв.В. е заявено, че същият е прекомерен, предвид осъществената еднотипна
защита по отношение на И. и на собственото и „Агрокас“ ЕООД, а и с оглед
обема на извършеното от адвоката процесуално представителство, поради
което присъждането на разноски в посочения размер в полза на дружеството и
3
определените за И. в обжалваното определение – 8663,62 лв., се сочи като
неоснователно. Претендира отмяна на атакуваното определение и
постановяване на ново, с което искането на комисията по чл.248 ГПК да бъде
уважено, като за разноските на ответниците се съобрази разпоредбата на
чл.156, ал.6 ЗОНПИ, алтернативно – същите да бъдат намалени.
Въззиваемите ответници В. И. и „Агрокас“ ЕООД са подали отговор, с
който оспорват частната жалба като неоснователна и молят да бъде оставена
без уважение. Считат, че на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ, комисията дължи
заплащане на съответната държавна такса по предявения и отхвърлен иск.
Досежно частта от частната жалба, с която се претендира възлагане на
съдебните разноски в тежест на ответниците, е заявено, че комисията не е
конкретизирала на кой точно ответник, а по алтернативното искане за
намаляване на сумите, не е посочено в какъв размер. Твърди се, че
заплатеният от „Агрокас“ ЕООД адвокатски хонорар не е прекомерен, а е под
минимума, като общо присъдената сума от 42871,17 лв. съдържа и други
разноски – 1000 лв. за СИЕ и 600 лв. за САТЕ, както и начислен ДДС и след
приспадане на посочените суми, общо за шестте кумулативно съединени иска
срещу „Агрокас“ ЕООД платеният хонорар е в размер на 33016,81 лв., под
минималния по съответната наредба – 37716 лв. За присъдените в полза на И.
разноски за адвокатско възнаграждение е посочено, че също са под
минималния размер от 7513 лв. Оспорено е твърдението в жалбата за еднаква
защита на И. и собственото и дружество и осъществено от адвоката
незначително по обем процесуално представителство, като са изложени
пространни доводи в обратния смисъл.
С определение № 572 от 22.11.2024г. по настоящото дело, исковата
молба на КОНПИ е оставена без движение и са дадени указания на ищеца да
изложи фактически твърдения за връзка /пряка или косвена/ между
процесното имущество и престъплението, по повод на което е образувано
производството пред комисията.
В изпълнение на указанията КОНПИ е заявила, че счита исковата молба
за редовна и без наличието на връзка между съответното престъпление и
претендираното за отнемане имущество.
В отговор, въззиваемият П. К. поддържа всички доводи и възражения,
изложени в отговора на исковата молба и в защитата пред първата инстанция,
като претендира отхвърляне на исковите претенции.
Отговори са подадени и от „Агрокас“ ЕООД, гр.С. и от В. И., чрез адв.
П. В., според които при липсата на връзка между престъпно поведение на
проверяваното лице и процесното имущество, искът следва да бъде отхвърлен
4
изцяло.
Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирана страна против
подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са допустими за
разглеждане.
По съществото на спора, настоящата инстанция, предвид становищата
на страните, доказателствата по делото и предвиденото в закона, намира
следното:
С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на КОНПИ против
П. К., В. И. и „Агрокас“ ЕООД по чл.153 и сл. ЗОНПИ за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 516997,82
лв., подробно посочено по-горе. Решаващият съд е приел, че между
имуществото и нетния доход на К. и И. липсва значително несъответствие по
смисъла на § 5, ал.2 от ПЗР на ЗОНПИ, надвишаващо 150000 лв. за целия
проверяван период, което изключва образуване на производство по чл.107
ЗОНПИ за отнемане на имущество в полза на държавата. Освен това, липсва
причинна връзка между претендираното за отнемане имущество и
престъпната дейност, послужила като основание за производството по
специалния закон.
Така постановеното решение, преценено служебно, съобразно
изискванията на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо, като произнесено от
законен състав на компетентния съд по надлежно предявени и допустими
искови претенции в редовно развило се съдебно производство.
По правилността на решението:
Искът е за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество и има правното си основание в чл.153, ал.1, вр. чл.107 ЗОНПИ.
Съгласно посочените текстове, комисията предявява иск за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество, когато може да се
направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно
придобито. Обосновано предположение е налице, когато след проверка се
установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.
Проверка се извършва, когато лице е привлечено като обвиняем за
престъпления, посочени в чл.108, ал.1, както и в случаите по следващите
алинеи на чл.108 ЗОНПИ. Според §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, „значително
несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имущество и нетен
доход, който надвишава 150000 лв. за целия проверяван период.
Съгласно ТР № 4 от 18.05.2023г. на ВКС по тълк. д. № 4/2021г. на ОСГК,
не представлява „имущество“ по смисъла на § 1, т.4 от ЗОНПИ и не участват
при определяне размера на несъответствието по §1, т.3 получените от
5
проверяваното лице парични средства с неустановен източник, както и сумите
от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те
не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не
подлежат на отнемане паричната равностойност на получени суми с
неустановен законен източник, както и суми от придобитото и в последствие
отчуждено или липсващо имущество, за което не е установен законен
източник на средства, в случай че те не са налични в патримониума на лицето
в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго
имущество.
В случая, КОНПИ е започнала проверка по ЗОНПИ с протокол от
22.01.2019г., след получено уведомление от Софийска градска прокуратура от
05.12.2018г. за образувано досъдебно производство № 44–2012г. на СО-СГП,
пр.пр. №12502/2010 г. на СГП срещу П. Д. К. от гр. С. за това, че на
15.11.2010г. в гр.С., при условията на посредствено извършителство чрез П. З.
– счетоводител в „Касекспорт“ ЕООД, подал справка-декларация и дневници
за покупки и продажби на дружеството в НАП по електронен път чрез
електронен подпис на К., който в качеството си на управляващ фирмата е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължение в особено
големи размери и приспаднал неследващ се данъчен кредит, без да са налице
основанията за това, в размер на 177020 лв., представляващи дължим ДДС,
като потвърдил неистини пред органите по приходите на ТД на НАП-София –
престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 НК, което попада в обхвата
на чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ. Периодът на проверката е от 22.01.2009 до
22.01.2019г.
С решение № 2844/13.10.2021г. КОНПИ е образувала производство
срещу П. К. и свързаните с него лица за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество, след което с определение №
1514/21.10.2021г. по ч.гр.д. № 1828/2021г. на БОС е допуснато обезпечение на
бъдещия иск на комисията.
С подадено от проверяваното лице възражение от 17.12.2021г.,
комисията е уведомена, че с присъда от 25.06.2019г., влязла в сила на
09.07.2020г., ответникът е оправдан по така повдигнатото обвинение.
Последвало е решение № 172/19.01.2022г. на комисията за внасяне на
искова молба по чл.153 ЗОНПИ против П. К., В. П. и „Агрокас“ ЕООД.
Разглежданият иск е предявен на 25.01.2022г. за отнемане в полза на
държавата на имущество на стойност 569639,73лв.
В хода на процеса, с молба от 06.07.2023г. е направен частичен отказ от
6
иска и е изменен размерът на претенцията, като общата стойност на
предявеното за отнемане имущество е намалена на 516997,82 лв. В анализа за
целия проверяван период, изложен в решение № 566/05.07.3023г. на КОНПИ,
е заявено придобито имущество на ответниците на обща стойност 3189255,14
лв., включващо: разходи за учредяване на дружества и увеличаване на капитал
– 714012 лв., преводи към „Уника живот“ АД – 32023,31 лв., недвижимо
имущество – 43000 лв., предоставени заеми – 1978367,92 лв., крайно салдо –
3214,41 лв., закупени акции „ТК-Холдинг“ АД – 37,50 лв., закупени имоти и
леки автомобили от „Агрокас“ ЕООД – 418600 лв. При доходи, приходи и
източници на финансиране от 4884601,08 лв. и обичайни и извънредни
разходи от 5023090,31 лв., нетният доход на домакинството е посочен в
отрицателна стойност от -138489,23 лв. Като резултат е заявено „значително
несъответствие“ по смисъла на закона от 3327744,37 лв.
Ответниците са оспорили исковите претенции, поради липса на връзка
между придобитото имущество и престъпното деяние, дало повод за
образуване на проверка по ЗОНПИ, както и поради наличие за проверявания
период на достатъчен нетен доход за придобиване на имуществото, налично в
края на периода.
Ответникът П. Д. К. е роден на *. Има син – Т., роден на *. от майка В. П.
И., като от раждането на детето следва да се приеме фактическо съжителство
между К. и И. на семейни начала, което обосновава извършването на проверка
по ЗОНПИ и срещу И., с оглед разпоредбата на чл.142, ал.2, т.3 и т.5 ЗОНПИ,
считано от датата на раждане на детето – 27.03.2013г. до 22.01.2019г.
Към началния момент на проверката – 22.01.2009г., П. К. е притежавал
апартамент № 5 и гараж № 6 в гр.С., ул.„Ц.“ № *, придобити на 10.09.1999г.
В. И. е собственик на апартамент 1Б и мазе в гр. С., ул. „С.“, вх.*, ет.*,
придобит на 30.06.2008г.
На 18.01.2007г. е учредено „Евромалц“ ЕООД, гр.В., с капитал от 5000
лв. и едноличен собственик П. К., като дружеството е продадено на
28.04.2009г. за сумата от 5000 лв., която сума съставлява получен приход в
проверявания период.
Придобитото от ответниците имущество през процесния период,
налично в края на периода, е следното:
На 29.09.2015г. И. е закупила 500 дружествени дяла от по 10 лв.,
представляващи капитал от 5000 лв. на „Агрокас“ ЕООД, гр.София,
регистрирано на 03.06.2009г., с едноличен собственик П. К..
С договор за продажба от 16.07.2013г. И. е придобила от трето лице
7
дружествените дялове от капитала на „Агро Еко Био“ ЕООД на стойност 5000
лв.
С договор за продажба от 06.04.2015г. И. е закупила от трето лице
дружествените дялове от капитала на „Адемарк ММ“ ЕООД, гр.София на
стойност 5000 лв.
С договор за продажба от 30.08.2016 г. И. е придобила от трето лице
дружествените дялове от капитала на „Булвек Груп“ ЕООД, гр. София на
стойност 500 лв.
С договор за продажба от 20.06.2017г. И. е придобила от трето лице
дружествени дялове от капитала на „ВС Агро Консулт“ ЕООД, гр.София на
стойност 1000 лв.
Стойността на придобитите от ответниците през проверявания период
дружествени дялове от търговски дружества, налични в края на периода, е на
обща стойност 16500 лв.
С нотариален акт № 178 от 05.09.2018г. П. К. е продал на В. И.
апартамент № 5 с идентификатор 68124.900.153.1.5 на площ от 92,82 кв.м., в
едно с мазе, находящ се в гр.С., м. Л. за сумата от 150000 лв. Ищцовата
комисия приема, че предвид фактическото съжителство на ответниците,
страни по сделката, действително плащане между тях не е осъществено.
Сума от 65797,82 лв. представлява вземане на И. от непогасен паричен
заем, предоставен на „Булвес 77“ ЕАД през 2016г., деклариран с ГДД по чл.50
ЗДДФЛ от 22.04.2017г.
Налична е сумата от 81,29 лв., представляваща крайно салдо по сметка
BG43UBBS80021046304340 в „ОББ“ АД, с титуляр П. К., както и сумата от
1601,94 евро, с левова равностойност от 3133,12 лв. по разплащателна сметка
№ * в „Алианс Банк“ АД, с титуляр В. И., или в края на периода е налична
сума общо 3214,41 лв.
С нотариален акт № 49 от 29.06.2017г. И. е закупила ПИ пл. № 321, с
площ 481 кв.м., УПИ XII-321, кв.10 по плана на с. О., К. област, ведно с
построените там масивна жилищна сграда и гараж, за сумата от 43000 лв.
С нотариален акт № 112 от 12.06.2014г. контролираното от К. до
29.09.2015г. и след това от И. търговско дружество „Агрокас“ ЕООД е
закупило от М. М., съжителстващ на съпружески начала с общо дете със
сестрата на К., недвижим имот - ПИ №670 в кв. 64 по плана на с. Г. Я. област,
на площ от 355 кв.м., заедно с изградените там масивна стопанска постройка –
цех на площ от 300 кв.м. и навес от 55 кв.м. за сумата от 6000 лв.
С нотариален акт № 210 от 26.06.2014г. същото дружество е закупило
отново от М. М. апартамент №3 в гр.Б., кв.К., с идентификатор
8
07079.830.109.1.4, на площ от 92,80 кв.м., в едно със съответни ид.ч. от
правото на стоеж за сумата от 9900 лв.
С нотариален акт № 111 от 12.06.2014г. същото дружество е закупило от
Ж. К., сестра на ответника, ПИ № 466 на площ от 930 кв.м., УПИ X-97, в кв.9
по плана на с. К., Я. област, заедно с построената в имота жилищна сграда на
площ от 830 кв.м. и два гаража с обща площ от 36 кв.м. за сумата от 9000 лв.
С нотариален акт № 110 от 12.06.2014г. дружеството е закупило от Ж. К.
апартамент № 73 в гр.Я., с идентификатор 87374.542.99.5.73, на площ от 66
кв.м., с избено и таванско помещения за сумата от 9500 лв.
С нотариален акт № 103 от 06.06.2014г. дружеството е закупило от Ж. К.
апартамент № 45 в гр.Я., с идентификатор 87374.542.29.3.45, на площ от 75,25
кв.м., с прилежащи избено и таванско помещения, за сумата от 9900 лв.
Предвид обстоятелството, че последните пет имота са били придобити
от П. К. преди проверявания период, впоследствие прехвърлени на негови
близки, които в свидетелските си показания установяват, че вписаните по
сделките суми не са били платени, като желанието на първоначалния
собственик е било временно да се освободи от собствеността, която след
известен период от време да му бъде върната, настоящата инстанция намира
заявеното от Ж.К. и М.М. за достоверно, логично и житейски правдоподобно.
Вписаната цена по посочените нотариални актове в действителност не е била
заплатена, поради което стойностите на въпросните пет имота следва да бъдат
изключени от остойностяването на придобитото от проверяваните лица и
налично в края на периода имущество.
На 04.08.2009г. „Агрокас“ ЕООД е закупило лек автомобил „Мерцедес
Е220“, с рег. №* първа регистрация на 28.05.2004г., с пазарна стойност по
заключението на в.л. Х. П. от 30880 лв. към момента на закупуване.
На 17.10.2012г. „Агрокас“ ЕООД е закупило лек автомобил „Мерцедес
МЛ320“, с рег. №*, първа регистрация на 15.08.2008г., с пазарна стойност по
експертното заключение - 53660 лв.
На 02.03.2017г. „Булвес 77“ ЕАД, дружество контролирано от В. И.,
придобива на търг недвижим имот № 2100450 на площ от 3123 кв.м., с
построени силози в гр.М..
С нотариален акт № 69 от 20.04.2018г. дружество закупува жилищна
сграда с пристройка и надстройка, обект с идентификатор 68134.1945.356.2, в
едно с гараж, в „груб строеж“, с обща разгърната площ от 417,19 кв.м., заедно
с УПИ ХХ-236, кв.2, целият с площ от 648 кв.м. по плана на гр.С. м. „Вилна
зона Бояна“ за сумата от 188000 евро (367696,04 лв.), без ДДС.
С нотариален акт № 26 от 02.04.2018г. дружеството купува УПИ I-221,
9
кв.1, с идентификатор 68134.1945.367 по плана на гр.С. м.„Вилна зона
Бояна“, в едно с построена в имота вилна сграда на площ от 38 кв.м., с
идентификатор 68134.1945.367.1. за сумата от 230000 евро (449840,90 лв.).
С постановление за възлагане от 01.07.2014г. „Булвес 77“ ЕАД е обявено
за купувач по публична продан на ПИ с идентификатор 48489.1.944 по КККР
на гр.Монтана, с площ от 3123 кв.м., урбанизирана територия, за складова
база, заедно с построените в него силози, елеваторна шахта, елеваторна кула и
авторазтоварище с команден пункт, обслужваща сграда и други подобрения за
сумата от 1001001 лв.
„Булвес 77“ ЕАД е закупило през 2015г. и три МПС – товарен автомобил
“Фиат Добло“, рег. № *, товарен автомобил „Мицубиши Л200“, рег. № * и лек
автомобил „Опел Зафира“, рег. № *, съответно за сумите 3000, 7600 и 3000 лв.
Средствата за придобиване на горепосочените недвижими имоти и МПС
от „Булвес 77“ ЕАД са от извършваната от дружеството търговия на едро със
зърно.
В периода 2013-2014г. „Евро Кастрейд“ ЕООД, контролирано от В. И. е
закупило четири МПС – два товарни и два леки автомобила, като средствата
за придобиването им са от дейността на дружеството.
„Голдън Шип“ ЕООД, също контролирано от И., с нотариален акт № 196
от 17.04.2014г. е закупило имот № 000484 в землището на с.Н. Община М., с
площ от 15,257 дка, ведно с построените в имота ремонтна работилница,
бензиностанция, сграда за портиерни и трафопост за сумата от 160000 лв.,
платени по банков път със средства на дружеството.
С оглед на гореизложеното, придобитото от ответниците през
проверявания период и налично в края на периода имущество, възлиза на
обща стойност 213052,23 (16500+65797,82+3214,41+43000+30880+53660)лв.
От изслушаната пред първата инстанция съдебно-икономическа
експертиза по допълнителното заключение на вещото лице Т. Д., във варианта
по поставените от ищцовата комисия въпроси (л.10747), възприет без
възражения и със заявено в с.з. искане от процесуалния представител на
ищеца да бъде възприет от съда, е видно, че през проверявания период
ответниците имат общо доходи, приходи и източници на финансиране в
размер на 7406359,95 лв., от които начално салдо – 62275,19 лв., по подадени
ГДД и осигурителна информация - 25112,85 лв. за К. и 10627,08 лв. за И.,
доходи от справка по чл.73 ЗДДФЛ - 4781936,19 лв. за И., изплатени
обезщетения от НОИ – 16282,74 лв., начислени лихви – 144703,10 лв.,
получени заеми – 1665429,03 лв., върнати на ответниците заеми – 534960,77
лв., приходи от продадени дружествени дялове и вноски на съдружник –
10
15033 лв. и приходи от продажба на недвижими имоти – 150000 лв.
(Приложение 4А на л.10751). Следва да се отбележи, че последната сума е
заявена в исковата молба на комисията като „доход – част от възстановени
заемни средства“, а не като получена цена по нотариален акт № 178 от
05.09.2018г. за продажба на апартамент и гараж в гр.София, с продавач П. К. и
купувач В. И., за която сделка, комисията е приела, че липсва действително
плащане на продажната цена от 150000 лв., а продавачът е получил плащане от
„Булвес 77“ЕАД, собственост на И., която е имала вземане от предоставен на
дружеството заем.
Обичайните разходи за издръжка на домакинството на ответниците,
съобразно броя на членовете в семейството, по данни на НСИ е 89926,22 лв.,
разходите за платени данъци – 4533,30 лв., задгранични пътувания – 3383,92
лв., преводи към „Уника живот“ – 32023,31 лв., предоставени заеми от
ответниците – 29000 лв., върнати заеми от ответниците – 55000 лв., вноски в
дружества – 2002945,55 лв., изтеглени суми в брой от банкови сметки –
3161927,48 лв., вноски по кредитни карти – 50858 лв. и преводи към трети
лица – 84677,99 лв. Общата стойност на така посочените разходи е в размер
на 5514275,77 лв.
При така установените стойности на получените от ответниците доходи,
приходи и източници на финансиране и размер на извършените от тях
обичайни и извънредни разходи, нетният им доход за проверявания период,
съгласно §1, т.8 ЗОНПИ, възлиза на стойност 1892084,18 лв.
При сумата от 213052,23 лв. – стойността на придобитото от
ответниците имущество през проверявания период, налично в края на
периода, и сумата от 1892084,18 лв. - нетен доход, следва изводът, че
въззиваемите ответници са разполагали с достатъчно средства за придобиване
на притежаваното от тях в края на проверявания период имущество. Налице е
превишение на разполагаемия нетен доход спрямо имуществото, а не
несъответствие, още по-малко значително такова по смисъла на §1, т.3
ЗОНПИ.
При липсата на установено по делото „значително несъответствие“ в
имуществото на проверяваните лица, не е изпълнен фактическият състав на
чл.107, ал.2, вр. пар.1, т.3 ЗОНПИ и не може да се направи извод за
обосновано предположение, че ответниците притежават незаконно придобито
имущество, което на основание чл. 153 ЗОНПИ да подлежи на отнемане в
полза на държавата.
Освен това, дори и хипотетично да се приеме, че е налице значително
несъответствие по смисъла на закона, това не би било достатъчно за уважаване
11
на иска за отнемане на имущество в полза на държавата, тъй като задължение
на съда е да извърши проверка дали престъпната дейност е довела до
придобиване на имуществото, подлежащо на отнемане, както и каква е
връзката между тази дейност и въпросното имущество. В този смисъл е
налице практика на ЕСПЧ - § 128-§ 138 от Дело Й. и др. срещу България от
23.09.2023г., която следва да бъде съобразена от националните съдилища.
Както е посочено и в решение № 464 от 09.07.2024г. на ВКС по гр.д. №
3939/2023г., IV г.о., връзката може да бъде пряка – когато имуществото е
непосредствено придобито от престъплението, или косвена – когато
придобиването е опосредено чрез трансформации на средства чрез
разпоредителни сделки. Тя може да бъде установена при условията на пълно
главно доказване или чрез обосновано въз основа на обстоятелствата по
делото и правилата на формалната логика предположение. Липсата на доказан
законен източник на придобиването може да направи предположението за
наличието на такава връзка основателно, но необходимо условие за това е
възможността от доказателствата по делото да се обоснове извод за влагане на
средства, получени от конкретната престъпна дейност, в имуществото, чието
отнемане се иска (вж. решение № 695 от 21.11.2024г. на ВКС по гр.д. №
3635/2023г., III г.о.).
В случая, не може да се направи обосновано предположение за връзка
между придобитото от ответниците имущество и конкретното престъпно
деяние, дало повод за образуване на производство по ЗОНПИ. При влязла в
сила оправдателна присъда по повдигнатото срещу К. обвинение,
съществуването на такава връзка е изключено. Освен това, деянието по
обвинението касае периода на 2010г., а претендираните за отнемане
притежания – дружествени дялове, парично вземане, недвижими имоти и
автомобил, са придобити в следващите този период години. При липсата на
установена връзка между извършена от К. престъпна дейност и процесното
имущество, намесата в мирното ползване на притежанията от страна на
ответниците не би била в съответствие с изискванията и гаранциите на Член 1
от Протокол № 1 към ЕКПЧОС, който международен договор има предимство
пред вътрешното ни законодателство (чл.5, ал.4 от Конституцията).
Горният извод се налага и от конституционния принцип по чл.6 от
Конституцията за равни права на гражданите пред закона и недопускане на
дискриминация. Този принцип, отнесен към разглежданата хипотеза, изисква
когато проверяваното по реда на ЗОНПИ лице е престанал да бъде обвиняем,
като в развило се наказателно производство е признат за невинен и е оправдан
12
от съда с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение, дало повод за
образуване на проверка по специалния закон, той да бъде равно третиран с
останалите граждани, на които не е повдигано обвинение, като се зачита
правото му, наравно с всеки друг гражданин, мирно да се ползва от своята
собственост и неговите притежания да не бъдат отнемани в полза на
държавата.
С оглед на изложените съображения, предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Като е достигнал до същия извод и е постановил
отхвърлително решение, първоинстанционният съд е произнесъл правилен
съдебен акт, който е обоснован от доказателствата по делото и съобразен с
приложимия закон. Поради това, решението следва да бъде потвърдено.
Настоящата инстанция споделя изложените от първата инстанция
мотиви в съвпадащата с настоящото изложение част и препраща към същите
на основание чл.272 ГПК.
По частната жалба:
С обжалваното определение № 1698 от 27.06.2024г., постановено по
реда на чл.248 ГПК, първоинстанционният съд е допълнил постановеното по
делото решение в частта за разноските, като е осъдил КОНПИ да заплати на
В. И. сумата от 8663,62 лв., представляваща съдебни разноски и е оставил без
уважение искането на КОНПИ за изменение на решението в частта за
присъдената държавна такса и по отношение искането за редуциране на
присъдените на ответниците адвокатскоти възнаграждения, поради
прекомерност.
Съгласно разпоредбите на чл.154, ал.3 и чл.157 КОНПИ, при подаване
на исковата молба Комисията не внася държавна такса, а след приключване на
делото, с решението си съдът присъжда държавна такса и съдебни разноски в
зависимост от изхода на делото.
Дължимостта на държавната такса е обоснована и от общата разпоредба
на чл.84, т.1 ГПК, тъй като претенцията за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество, макар и предявена от комисията като
процесуален субституент на държавата, не касае публично вземане, а има
частноправен характер. Ако евентуално бъде отнето имущество, то не
придобива статута на публична държавна собственост.
Предвид горните разпоредби на специалния закон, при постановеното от
първата инстанция основно решение, с което е отхвърлен искът на КОНПИ,
решаващият съд правилно е присъдил дължимата държавна такса в тежест на
ищцовата комисия. Искането за изменение на решението в тази му част е
неоснователно и правилно първоинстанционният съд е оставил същото без
13
уважение.
Неоснователно е и възражението на КОНПИ за прекомерност на
заплатените от ответниците и присъдени им от съда разноски за адвокатски
възнаграждения – 7163,62 лв. в полза на В. И. и 41271,17 лв., с включен ДДС,
в полза на „Агрокас“ ЕООД.
Размерът за И., при материален интерес от 72297,82 лв., съобразно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа (НВАР), е
6433,83 лв., а за “Агрокас“ ЕООД, при материален интерес от 444700 лв.,
съгласно чл.7, ал.2, т.5 НВАР – 22438 лв. Като се вземат предвид проведените
по делото 7 съдебни заседания, обстойно и задълбочено извършените от
адвоката всички необходими процесуални действия – отговор на исковата
молба и на последващи молби на ищеца, поставяне на задачи към
експертизите, участие в съдебните заседание с изслушване на вещи лица и
свидетели, изготвяне на писмена защита, при проведено производство с
продължителност от 2 години и 3 месеца, а също и при съобразяване на
максимално високия коефициент за вида дело по Правилата за оценка на
натовареността на съдиите, включително с добавени три коригиращи
коефициента за увеличаване на фактическата и правна сложност, съобразно
§1а, ал.2, т.2 предл.2 от НВАР, настоящата инстанция намира, че заплатените
от ответниците адвокатски възнаграждения пред първата инстанция не са
прекомерни по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Същите са адекватни на
положения от адвоката труд и се явяват справедливи и обоснован по смисъла
на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Като съответни на обема и
сложността на разгледания спор, присъдените в посочения размер съдебни
разноски за заплатени от ответниците адвокатски възнаграждения не следва
да бъдат намалени.
Предвид изложеното, обжалваното определение, с което е оставено без
уважение искането на ищцовата комисия по чл.248 ГПК, е правилно, като
обосновано и законосъобразно. Частната жалба на КОНПИ е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора в настоящото въззивно производство и изрично
заявеното искане в тази насока, в полза на въззиваемите ответници В. И. и
„Агрокос“ ЕООД следва да бъдат присъдени направените пред настоящата
инстанция съдебни разноски. Всяка от страните е представила списък по чл.80
ГПК, в едно с доказателства за извършено плащане на адвокатско
възнаграждение, както следва: 21000 лв. - преведени от „Агпокос“ ЕООД по
банков път и 5600 лв. – платени от В. И. в брой. Възражението на КОНПИ за
прекомерност е неоснователно, предвид значителната фактическа и правна
14
сложност на делото, съобразно критериите по §1а, ал.2, т.2 предл.2 от
съответната наредба. Извършените от адвоката процесуални действия се
изразяват в изготвени пространни и задълбочени отговори на подадените от
комисията въззивна жалба и частна жалба, явяване в съдебно заседание и
изготвяне на писмени защити. И тук важи посоченото по-горе, относно
коефициента за вида дело според Правилата за оценка на натовареността на
съдиите, сочещ на висока фактическа и правна сложност на разглеждания
спор, което изключва присъждане на по-нисък от заплатения от ответниците
размер за адвокатски възнаграждения, поради прекомерност.
Комисията – въззивник, на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ, следва да
заплати и дължимата държавна такса за въззивната инстанция, която с оглед
на материалния интерес е в размер на 10339,96 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 395 от 25.04.2024г., постановено по гр.д.
№ 111/2022г. на Бургаския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Комисията за отнемане
на незаконно придобито имущество против определение № 1698 от
27.06.2024г. по същото гр.д. № 111/2022г. на Бургаския окръжен съд,
постановено по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
– гр.София да заплати на В. П. И. сумата от 5600 лв., както и на „Агрокос“
ЕООД, гр. София сумата от 21000 лв., представляващи съдебни разноски пред
настоящата инстанция за адвокатски възнаграждения.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество – гр.София да заплати по сметка на
Апелативен съд- Бургас сумата от 10339,96 лв., държавна такса за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16