Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер Година
2020 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и осми състав
На
тридесети юли Година две
хиляди и двадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 2508 по описа за две хиляди и
двадесета година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
НП № 20-6252-00304/04.06.2020г. на Началник на група към ОДМВР-Варна,отдел
„Охранителна полиция“ Варна, с което на Б.К.П. са наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 150 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от ПЕТ месеца на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП.
ОСЪЖДА
ОДМВР Варна, на осн. чл.143 ал.1 от АПК да заплати на
Б.К.П., ЕГН ********** направените по делото разноски за възнаграждение на
адвокат в размер на 100 / сто / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба
на Б.К.П. срещу НП на Началник на група към ОДМВР-Варна,отдел „Охранителна
полиция“ Варна, с което са му наложени
административни наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
В жалбата си въззивника
сочи на незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление. Счита, че в НП липсва пълно описание на
нарушението , което е пречка за санкционираното лице да разбере обвинението.
Моли съда да отмени наказателното постановление.
В с. з. въззивника
поддържа жалбата си чрез процесуален представител.
По съществото на делото навежда доводи за
отмяна на наказателното постановление. Счита, че противоречието във вменените
дати на извършване на нарушението е достатъчно основание за отмяна на
наказателното постановление. Сочи още, че е връчен нечетлив АУАН, което на
практика се приравнява на липсата на връчен такъв.
Представител на органа, издал НП не се явява.
В молба моли съда да потвърди НП и претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства по
делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
През
месец май 2020г. въззивникът П. управлявал л.а. „БМВ
318“ с рег.№ В4628СА в тр. Варна.
При
управлението на автомобила по ул. „Вяра“ въззивникът П.
преминал покрай установен екип на ОДМВР Варна, в състава на който влизали св. З.
и св. П..
Св.
П. подал сигнал със стоп- палка на въззивника П., но
вместо да преустанови движението си, въззивникът
продължил в посока към бул. „Сливница“.
Св.
З. съставил акт за установяване на административно нарушение. В акта за
установяване на административно нарушение полицейският служител вписал
установено на 12.05.2020г. нарушение и посочил правна квалификация на
извършеното. Екземпляр от АУАН бил връчен на въззивника,
като същия представлявал лист с нечетливо съдържание.
Възражения
срещу АУАН не били депозирани.
На
04.05.2020г. въз основа на съставения акт е било издадено наказателно постановление,
като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е вменил
във вина на въззивника нарушение по чл.103 от ЗДП,
извършено на 27.05.2020г. и е наложил
наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства –
показанията на разпитаните свидетели – З. и П., както и приложените писмени
доказателства – АУАН ; докладни записки;
справка за нарушител и др..
За да се произнесе по жалбата, съдът преди
всичко взе предвид, че във фазата на финализиране на административно
наказателната преписка посредством издаване на наказателно постановление е
допуснато съществено нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Видно от обстоятелствената част на акта за
установяване на административно нарушение, като дата на извършване на
нарушението се сочи 12.05.2020г.
Впоследствие, с издаденото наказателно
постановление на въззивника било вменено във вина
извършено на 27.05.2020г.нарушение.
Доколкото датата на извършване на нарушението
е съществен реквизит от съдържанието на наказателното постановление, съдът
намира, че с визираната дата, различна от описаната с АУАН, наказващият орган
съществено е нарушил правото на защита на въззивника.
Горният извод се налага, тъй като очевидно не
е налице хипотезата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, предвид липсата на материали по
делото, сочещи на провеждано разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН,
което да обоснове извод за дата на извършване на нарушението, различна от
визираната с акта за установяване на административно нарушение.
Така за въззивника е
възникнало затруднение да организира своята защита, тъй като с два акта – АУАН
и НП са му били вменени различни фактически състави – един с дата на извършване
на нарушението 12.05.2020г. и един с дата 27.05.2020г.
Посоченото нарушение е от категорията на
съществените и е неотстранимо във фазата на провеждане на въззивното
производство, тъй като е извън правомощията на въззивния
съд тепърва да приема за установена дата на извършване на нарушението.
Отделно
от изложеното съдът констатира и основателност на второто от възраженията на въззивника -приложеният по делото АУАН, връчен
на въззивника П., не позволява да бъде възприето
каквото и да било съдържание и препятства правото на защита на лицето във
фазата на първоначално повдигнатото обвинение, препятствайки възможността да
бъдат възприети фактите, вменени на лицето, както и правната квалификация на
деянието.
След
проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да отмени наказателното
постановление.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски от въззивника за възнаграждение на адвокат, съобразно
приложеното адвокатско пълномощно.
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :