Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260179
гр.Бургас, 25.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на девети февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 5384 по описа на БРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Г.В.С. с ЕГН: **********, чрез адв. Т.Й. от САК, адрес ***, партер, офис 3,
против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с
чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 600 лева.
С
жалбата се моли за отмяна на атакувания електронен фиш, поради допуснати
процесуални нарушения и недоказаност на деянието, като се иска и присъждане на
разноски.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият
орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител, като в
съпроводително писмо моли за отхвърляне на жалбата, а в случай на уважаване на
същата прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване,
доколкото липсват доказателства за датата на връчване на обжалвания акт.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На
10.08.2018 г., в 17.31 часа, в гр.Бургас, на ПП I-6 км. 488+700, в посока от кв.
Ветрен към ПВ „Лукойл“, било разположено автоматизирано техническо средство TFR1-M с фабричен номер 510/07.
На посочения пътен участък било въведено ограничение за движение в населено
място от 90 км/ч с пътен знак В26 (л. 23-24).
Бил
съставен ЕФ Серия К *на ОДМВР-гр.Бургас за това, че на същата дата и час с
горепосоченото средство бил заснет лек автомобил „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“, с рег. номер
*, собственост на „*“ ООД, който се движил със 98 км/ч, като било посочено, че
ограничението в участъка било общото ограничение от 50 км/ч. С ЕФ за нарушение
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП на управителя
на дружеството- жалбоподателят Г.С., е наложено административно наказание глоба
в размер на 600 лв.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения, съдът прие
следното:
Техническото
средство е годно, видно от представените по делото Удостоверение (л.14) и
Протокол (л.15). Представен е протокол по чл. 10 от Наредба № * от 12.05.2015
г. Липсва изискване за поставяне на знак Е24 в случаите, когато не се касае за
контролиране на пътния участък със стационарни технически средства, поради
което доводите в тази насока са неоснователни. Достатъчно ясно е конкретизирано
и мястото на заснемане на МПС, като начинът на индивидуализацията зависи от
конкретиката на всеки случай. Касае за път от републиканската пътна мрежа, като
посоченото във фиша място може да бъде лесно установено.
Независимо
от горното, съдът намира, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
останало недоказано. Посочено е, че е извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП- нарушаване ограничението на скоростта за населено място от 50 км/ч. Видно
е обаче от справката от Община Бургас, че на процесния участък е било въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 90 км/ч, при което евентуално би
било налице нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Признаците от състава на това
нарушение обаче не са били възведени в повдигнатото с АУАН обвинение и няма как
едва в съдебно заседание те да бъдат вменявани във вина на жалбоподателя при
тяхното установяване на този етап. Съдът е обвързан от
правната квалификация на деянието, дадена от АНО в обжалваното НП . При
извършеното съдебно следствие той проверява доказателствата за наличието на
елементите от състава на съответното инкриминирано административно нарушение, а
не за наличието на друго. Ако при тази проверка констатира, че нарушението не е
доказано, или пък че са налице данни за друго такова, той следва да отмени НП.
В горепосочения смисъл е и напр. Решение № 2236 от 04.4.2017 г. по адм.д. №
346/2017 г. на Административен съд – София и др.
Накрая,
следва да се посочи, че не може да се говори и за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП в конкретния случай, тъй като превишаването на скоростта е 8 км/ч, а чл.
182, ал. 1, т. 1 от закона предвижда санкция за превишаване точно с 10 км/ч, а
не и с по-малко, тъй като не е използван предлогът „до“, както в следващите
точки.
Предвид
всичко изложено, издаденият и обжалван ЕФ се явява незаконосъобразен и следва
да бъде отменен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред.
ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за
правна защита (л. 9), в който е отразено, че е заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а
съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съдът
намира, че действително делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност, тъй като са събирани само писмени доказателства по делото, а спорът
се е съсредоточил само върху приложението на закона, а не и върху фактите. Разглеждането
на делото приключи в едно съдебно заседание, на което не присъстваха страните. Предвид
на това, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения
минимум съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения- 300 лв. Доколкото се
прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице,
представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди
ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски, намалени
по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, на
основание чл.63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане
на глоба серия К № *на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП на Г.В.С. с
ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600
лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Г.В.С. с
ЕГН: **********, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 (триста) лева.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните на посочените по делото адреси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.