№ 1028
гр. Пловдив, 21.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330201510 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
4768605, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на М.А.И.., ЕГН:
********** в качеството си на законен представител на „МАИ-ГРУП
ХОЛДИНГ“ ООД, ЕИК ********* на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1,
т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят М.А.И.., редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не се представлява от процесуален представител. С жалбата си излага
съображения, въз основа на които моли Съда да отмени изцяло електронния
фиш като незаконосъобразен.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е
депозирано становище, в което чрез представляващ излага аргументи за
потвърждаване на електронния фиш. Претендира и разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
1
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателят е издаден електронен фиш за нарушение, извършено на
17.04.2021 год. в 21:38 часа в гр.Пловдив, бул. „България“ до № 92, посока
бул. „Цар Борис III - Обединител“, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта „АТСС ARH CAM S1“ с №
11743са, за превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч при управление на
МПС марка „БМВ Х 6 Х ДРАЙВ 30Д”, рег. № **** Автомобилът се движел с
установена стойност на скоростта 71 км/ч, при разрешена скорост от 50 км/ч,
след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч от измерената стойност, в резултат
на което превишил разрешената скорост с 21 км/ч.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш,
снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
Протокол от проверка № 65 – С-ИСИС/28.09.2020г., справка за собственици
на превозното средство, протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система, списък с намерени фишове. Съдът
кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към
предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната
действителност.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва
да бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради
следните съображения:
На базата на всички събрани по делото доказателства, Съдът намира за
установено, че действително на датата и мястото, отразени в електронния
фиш, жалбоподателят М.А.И.., управлявайки описания във фиша автомобил, е
превишил максимално допустимата по закон скорост за управление на МПС в
населено място. Безспoрно установени по делото, видно от приложения
снимков материал, са датата и часът на нарушението, измерената скорост,
действащото ограничение, заснетият участък от пътя, където е било
извършено нарушението с посочен административен адрес, географските
координати, както и посоката на движение на автомобила и неговите
идентификационни данни. Писмените доказателства по делото съгласно чл.
2
189, ал. 15 ЗДвП се ползват с доказателствена сила и съдът ги възприема и
кредитира като обективни и непротиворечиви.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. Съгласно
нарушената разпоредба от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените
стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от категория
В за населеното място е 50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а по
автомагистрала – 140 км/ч и скоростен път – 120 км/ч.
Правилно е било преценено и че за процесното нарушение следва да бъде
ангажирана отговорността на М.А.И.. в качеството му на управител на
дружеството-собственик на МПС, с което е извършено заснетото нарушение
така, както повелява нормата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, според която когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В тази
връзка следва да се посочи, че по делото не са налице данни процесното МПС
да е било управлявано от друго лице, различно от неговия собственик, но така
или иначе от страна на жалбоподателя не са въведени такива твърдения, нито
пък данни да е спазил процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП – при изрично
указана такава възможност в самия ел. фиш. В качеството си на управител на
дружеството-собственик жалбоподателят е бил длъжен да спази реда на чл.
189, ал. 5 ЗДвП. Съгласно цитираната норма при издаден електронен фиш,
собственикът на заснетото МПС в 14-дневен срок от получаването на фиша
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. В процесния случай липсват доказателства, а всъщност дори и
твърдения жалбоподателят да е представил Декларация по смисъла на чл. 189,
ал. 5 ЗДвП, с което да обоснове отпадане на отговорността си. Последното от
своя страна обуславя извода, че правилно същият, като управител на
дружеството-собственик на процесното МПС, с което е било извършено
нарушението, е бил привлечен към отговорност, а това че именно „МАИ-
3
ГРУП ХОЛДИНГ“ ООД е било собственик на л.а. „БМВ Х 6 Х ДРАЙВ 30Д”,
рег. № ****се доказава от приложената по делото справка за регистрация на
МПС
Издаденият електронен фиш съответства на изискванията на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в
същият са посочени: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер
на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба,
размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане. Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да
съдържа електронният фиш без да препраща към разпоредбата на чл.57 от
ЗАНН, където са предвидени реквизитите на НП. Посочената норма е
специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на
наказателното постановление.
Нарушението от своя страна е било установено и надлежно заснето със
съответно техническо средство /преносима система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM
S1, на която е било издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението. В процесния случай е ноторно и служебно известно на
настоящия състав, че използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1
представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния
орган на пътното платно върху т.нар. „триножник”, преносима поставка с три
крака. Посоченото изключва същото да е трайно „прикрепено“ към земята
или пък да е монтирано, а следва да се приеме, че има характер на временно
разположено на участък от пътя, тоест явява се „мобилно“ по своя характер.
По делото е представена и снимка на разположение на средството за
измерване, която дава представа къде е било разположено същото.
Протоколът по чл. 10 също удостоверява разполагането и използването на
АТСС именно на процесната дата, на посочените в АУАН и НП време и
място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между
представения снимков материал и конкретното разполагане и използване на
4
АТСС. Така Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650/2021 г.
на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от
21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375/2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив.
Със законодателната промяна осъществена с ДВ бр.54 от 2017г. по един
недвусмислен начин е даден израз на законодателната воля, че не
нарушението следва да е установено в отсъствие на контролен орган, а самото
издаване на ЕФ става в отсъствие на контролен орган и нарушител.
Следва да се приеме, че с оглед редакцията на закона към датата на
извършване на нарушението, по един категоричен начин е изразено по
законодателен път отпадането на изискването установяването на
нарушението да е станало в отсъствие на контролен орган. По този начин
следва да се счита за отпаднало и ограничението ЕФ да се издава при
нарушения установени с мобилни камери, доколкото при работа на
мобилните камери винаги присъства контролен орган.
С ДВ бр. 54/2017 г. е отменена и разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП,
предвиждаща, че при използването на техническо средство, същото следва да
бъде предхождащо от съответен знак, който да предупреждава, че се използва
техническо средство.
Ето защо, се достигна до извод, че при използването на автоматизирано
техническо средство не е необходимо да бъде поставен съответен знак Е24,
който да указва, че такова се използва, доколкото това е отпаднало с отмяната
на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП.
Приложената санкционна норма на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда
наказание глоба в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/ч. В конкретния случай
разрешената максимална скорост /50 км/ч/ е била превишена с 21 км/ч,
отразена в електронния фиш като наказуема скорост след отчетен толеранс в
полза на водача от минус 3 км/ч, съобразено с предвидените грешки при
измерване на скоростта с АТСС. Наложеното наказание е абсолютно
определено по вид и размер, поради което не може да бъде
индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и размер,
което е съобразено в атакувания електронен фиш.
Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
5
процесуалния закон и следва да бъде потвърден.
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, намира, че в полза на ОД на МВР Пловдив следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
4768605, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на М.А.И.., ЕГН:
********** в качеството си на законен представител на „МАИ-ГРУП
ХОЛДИНГ“ ООД, ЕИК ********* на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1,
т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА М.А.И.., ЕГН: ********** в качеството си на законен
представител на „МАИ-ГРУП ХОЛДИНГ“ ООД, ЕИК *********, да заплати
на ОД на МВР-Пловдив сумата в размер на 80 лева /осемдесет лева/,
представляваща разноски в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7