№ 424
гр. МонтА., 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТА., ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20251630102038 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.330 от ГПК, вр. чл.50 от Семейния
кодекс.
Съпрузите: С. А. А., ЕГН ********** с адрес: с.Слащен,
обл.Благоевград, ул.,,Свобода‘‘ № 7 и А. А. А., ЕГН ********** с адрес:
гр.МонтА., ж.к.,,Пъстрина‘‘ бл.6, вх.Д, ет.5, ап.60 са подали молба за развод и
са постигнали споразумение по чл. 51, ал.1 от СК. Отправя се искане до МРС,
да прекрати брака с развод, като утвърди постигнатото от страните
споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, с което окончателно уреждат последиците
на развода помежду си.
Съпрузите са постигнали са сериозно и непоколебимо съгласие за
развод.
Постигнали са споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, което прилагат, с
което окончателно уреждат помежду си всички последици на развода. По
делото са приложени относими писмени доказателства, надлежно приети от
съда.
Страните в о.с.з. потвърдиха пред съда своето сериозно и
непоколебимо взаимно намерение да извършат развод по взаимно съгласие,
като заявиха и, че доброволно са подписали споразумението и са съгласни с
неговите последици.
Съдът, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК, въз основа на закона и на
доказателствата по делото, намира следното:
1
Молбата за развод е процесуално допустима, тъй като между страните
е налице валиден граждански брак и съпрузите имат правен интерес от
прекратяването му. РазгледА. по същество, съдът намира молбата за
основателна.
Съдът се убеди, че съгласието на молителите да прекратят брака си с
развод е сериозно и непоколебимо, което те потвърдиха и в проведеното
открито съдебно заседание. Бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,
като не може да се заздрави и тяхното решение да се разведат е сериозно и
добре обмислено, като не е плод на лекомислие или внезапно хрумване.
Съгласно чл. 5 от Семейния кодекс: ,,бракът се сключва по взаимно,
свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно
пред длъжностното лице по гражданското състояние‘‘. След като взаимното
съгласие на съпрузите да са в граждански брак вече не е налице, което е
задължително условие за съществуването на брака, съдът намира, че брачната
връзка между страните е лишена от своето съдържание и нито в полза на
съпрузите, нито в полза на обществото е този брак да продължи своето
съществуване.
Предвид изложеното и на основание чл. 330, ал.3 от ГПК, вр.чл.50 от
СК, съдът намира, че бракът между молителите следва да бъде прекратен с
развод по взаимно съгласие, а постигнатото от тях споразумение – утвърдено,
като непротиворечащо на закона и морала.
Съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развода
от 40лв., която страните следва да заплатят поравно. Държавната такса е
изцяло внесена от молителите при завеждане на делото, предвид което е
недължима.
Така мотивиран съдът, на осн. чл. 330, ал.3 от ГПК, вр. чл. 50 от СК
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
гражданския брак между: С. А. А., ЕГН ********** с адрес: с.Слащен,
обл.Благоевград, ул.,,Свобода‘‘ № 7 и А. А. А., ЕГН ********** с адрес:
гр.МонтА., ж.к.,,Пъстрина‘‘ бл.6, вх.Д, ет.5, ап.60, сключен на 14.03.2014 г. в
гр.Мадрид, Испания, за което е издаден акт за граждански брак №
0005/08.04.2014 г., съставен в село Сатовча, община Сатовча, област
Благоевград.
УТВЪРЖДАВА постигнатото от молителите споразумение по чл. 51,
ал.1 от СК, както следва:
1./ Упражняването на родителските права, личните отношения и
2
издръжката на децата: Съпрузите нямат родени от брака деца.
2./ Издръжка между съпрузите: Съпрузите не си дължат издръжка.
3./ Ползване на семейното жилище: Съпрузите не притежават семейно
жилище по смисъла на Семейния кодекс.
4./ Фамилното име: След развода А. А. А. ще продължи да носи
брачното си фамилно име А..
5./ Имуществени отношения: Съпрузите нямат придобито пред време
на брака имущество и нямат претенции един спрямо друг.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл.330, ал.5 от ГПК.
Съдия при Районен съд – МонтА.: _______________________
3