РЕШЕНИЕ
№ 1563
гр. Пловдив, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300502279 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивни жалби на С. Й. Р., ЕГН
**********, и на Л. А. В., ЕГН *********, Т. В. С., ЕГН **********, и
Д. В. В., ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото адв. Т. Д.,
против Решение №2585 от 06.06.2023г., постановено по гр.д. №9639/2021г.
по описа на Районен съд- Пловдив, ІІІ гр.с., с което е всеки от
жалбоподателите е бил осъден да заплати на всеки от ищците И. Н. С.,
ЕГН **********, и Р. А. И., ЕГН **********, суми както следва: Л. А.
В.- по 1424,24 лв., Д. В. В. и Т. В. С.- по 356,06 лв., С. Х. П.,
починала след постановяване на решението и заместена от наследника си
С. Й. Р.- по 534,09 лв., С. Й. Р.- по 1602,07 лв., представляващи разходи
за ремонт на общи части на сграда с идентификатор 56784.514.159.1 по
КККР на гр. П., находяща се в *******, сторени от ищците в изпълнение
на решение от 26.07.2020г. на Общото събрание на етажната собственост.
В жалбите се излагат доводи за неправилност на обжалваното
решението, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявените срещу
1
всеки от жалбоподателите искове.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответните страни по
нея- И. Н. С., ЕГН **********, и Р. А. И., ЕГН **********, чрез
пълномощника им адв. А. П., с който същите се оспорват и се иска
потвърждаване на решението.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, изхождат от легитимирани
страни и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явяват процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбите и при служебна проверка за допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, като въззивната
инстанция се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове на И. Н. С., ЕГН
**********, и Р. А. И., ЕГН **********, против Л. А. В., ЕГН
**********, Т. В. С., ЕГН **********, Д. В. В., ЕГН **********, С. Й.
Р., ЕГН **********, С. Х. П., починала в хода на делото и заместена от
наследника си С. Й. Р., с които всеки от ищците претендира от всеки от
ответниците припадащата му се част от направените от ищците разходи
за подмяна на външната /дворна/ канализационна система на сграда в
режим на етажна собственост с идентификатор 56784.514.159.1 по КККР
на гр. П., находяща се в гр. **********.
От фактическа страна по делото няма спор между страните, а се
установява и от представените писмени доказателства, че в процесната
сграда са налице четири самостоятелни обекта, както следва: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.514.159.1.1- собственост на С. Х.
П. и С. Й. Р., а след смъртта на първата- само на С. Й. Р.,
2
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.514.159.1.2-
собственост на Р. А. И., самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.514.159.1.3- собственост на Л. А. В. и В. Д. В., починал в хода на
делото и заместен от наследниците си Л. А. В., ЕГН ********, Т. В. С.,
ЕГН **********, и Д. В. В., ЕГН **********, като след завеждане на
делото В. Д. В. и Л. А. В. са се разпоредили с имота, и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.514.159.1.4- собственост на И. Д.
С. Видно от представения по делото протокол от Общо събрание на
етажната собственост, проведено на 26.07.2020г. /л.38-39/, на същото е
взето решение да се извърши укрепване на основите на кооперацията и
подмяна на водопровод и канализация, и е упълномощен управителя на
етажната собственост И. Д. С. да сключи договор за строителство. Няма
спор, а и се установява от писмените доказателства /акт образец 19 и
фактура към него, издадени от „*********/, както и от показанията на
св. С. Х., че е била извършена цялостна подмяна на външната /дворна/
канализационна система и прилежащите към нея ревизионни шахти,
линейни и точкови отводнители, обслужващи съсобствената на страните
сграда, за което ищците И. Д. С. и Р. А. И. са заплатили на
изпълнителя сумата от общо 9549,64 лв. Видно от представения
протокол за довършителни работи от 15.08.2020г. /л.10/, е била
извършена подмяна на канализационната мрежа в участъка й от
ревизионната шахта до уличния канал, за което ищците са заплатили на
изпълнителя Ш. Я. Н. сумата от 900 лв. Видно от представените
писмени доказателства договор за строителство от 18.09.2020г., оферта,
акт образец 19 от 09.11.2020г. и квитанция /л.18-22/, И. Н. С. е възложил
на „******** строително- ремонтни работи по възстановяване на
дворното място след извършената подмяна на канализацията /поставяне на
отводнителни шахти и полагане на бетон/, за които ищците са заплатили
на изпълнителя сумата от 5248 лв., а за закупуване и превоз на бетон и
услуга с бетон помпа са заплатили на „********“ ЕООД сумата от 674
лв. /фактура- л.23/. От заключението на приетата по делото съдебно-
техническа експертиза се установява, че строително- ремонтните работи
по подмяна на дворищната канализационна система, обслужваща
жилищната сграда, и възстановяване на дворното място действително са
били извършени.
3
При така установената фактическа обстановка по делото предявените
искове са основателни и следва да се уважат. Доколкото отделните части
от етажи от процесната жилищна сграда принадлежат на различни
собственици, то съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗС същата има
статут на етажна собственост, а канализационната й инсталация и дворът
съставляват общи части на всички етажни собственици.
Съгласно разпоредбата на чл.41 от ЗС всеки собственик, съразмерно
с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими
за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за
извършване на които е взето решение на общото събрание. В случая по
делото се установява, че е било взето решение на Общото събрание на
собствениците в жилищната сграда за извършване на подмяна на
канализацията, обслужваща жилищната сграда, като управителят на
етажната собственост е бил упълномощен да сключи съответния договор
за строителство. При това положение съгласно формираната трайна
съдебна практика отношенията между етажните собственици в случаите,
когато някои от тях са направили разходи за поддържането и
възстановяването на общите части, следва да бъдат уредени съобразно
разпоредбата на чл.62 от ЗЗД, тъй като е налице предварително
одобрение с решение на Общото събрание /в този смисъл- Решение №238
от 19.08.2013г. на ВКС по гр.д.№1012/2012г., ІV г.о.; Решение №85 от
24.06.2014г. на ВКС по гр.д.№1157/2014г., ІІ г.о.; Решение №228 от
13.12.2016г. на ВКС по гр.д.№5571/2015г., ІІІ г.о./. Ирелевантни са
доводите на първоначалния ответник В. Д. В., че не е подписал
протокола от проведеното Общо събрание на етажната собственост, на
което е било взето решение за извършване на ремонт на канализацията.
Посоченият протокол е подписан от останалите етажни собственици, с
което е формирано изискуемото мнозинство съгласно чл.17, ал.2, т.5 от
ЗУЕС. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства
решението на Общото събрание да е било оспорвано по реда на чл.40 от
ЗУЕС и да е отменено от съда, поради което същото е задължително за
всички етажни собственици. От показанията на св. С. Х., от приложеното
становище от 27.07.2020г. на „************ /л.11-12/ и от представения
по делото технически проект /л.154-196/, подписан от всички етажни
собственици, се установява, че е била налице необходимост от подмяната
4
на дворищната канализационна система, обслужваща жилищната сграда,
тъй като старата такава е била в лошо състояние и не е изпълнявала
предназначението си, а почвата около нея и около сградата е била
преовлажнена. Възражението на първоначалния ответник В. Д. В., че
техническият проект не бил подписан от него, е неоснователно, тъй като
същият не е ангажирал доказателства, че подписът, положен срещу
неговото име, не е изпълнен от него. Твърденията на доведения от
ответниците свидетел С. Н. /внук на първоначалния ответник В. В./, че не
му било известно да е имало проблеми с канализационната мрежа, не
могат да бъдат кредитирани, тъй като се опровергават от останалите
събрани по делото доказателства. От заключението на приетата от делото
експертиза се установява, а и по този въпрос не са направени възражения
от ответниците, че строително- ремонтните работи, заплатени от ищците,
са извършени с добро качество. Предвид горното следва да се приеме,
че е била налице необходимост от извършване на предприетия ремонт,
като доколкото от доказателствата се установява, че ремонтът е извършен
с добро качество, то се налага изводът, че работата е била добре водена
от ищците. Ето защо са налице предпоставките на чл.62 от ЗЗД за
ангажиране на отговорността на ответниците за припадащата им се
съобразно притежаваните от всеки от тях идеални части от общите части
на сградата част от направените разходи за подмяна на канализационната
система и възстановяване на дворното място. Видно от приложените по
делото нотариални актове, всеки от четирите самостоятелни обекта в
сградата притежава по ¼ идеални части от общите й части, поради
което и всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на
ищците съответната част съобразно квотата му от реално направените от
тях разходи.
Предвид горното обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на въззивните жалби жалбоподателите
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите страни направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 500 лв.
за всяка от жалбите.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2585 от 06.06.2023г., постановено по
гр.д. №9639/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, ІІІ гр.с.
ОСЪЖДА С. Й. Р., ЕГН **********, да заплати на И. Н. С., ЕГН
**********, сумата от 500 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Й. Р., ЕГН **********, да заплати на Р. А. И., ЕГН
**********, сумата от 500 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. А. В., ЕГН ************, Т. В. С., ЕГН **********,
и Д. В. В., ЕГН **********, да заплатят на И. Н. С., ЕГН **********,
сумата от 500 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. А. В., ЕГН ************, Т. В. С., ЕГН **********,
и Д. В. В., ЕГН **********, да заплатят на Р. А. И., ЕГН **********,
сумата от 500 лв.- разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6