Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 08.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина С.
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №12447 по описа за 2019г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 - 273 вр. чл. 341 - 355 ГПК.
С решение №109949 от 09.05.2019г.,
постановено по гр.дело №52799/2015г. по описа на СРС, ГО, 126 с-в в производство
за съдебна делба във фазата по извършването й, са изнесени на публична продан на
основание чл.348 ГПК следните допуснати до съдебна делба недвижими имоти,
находящи се на адрес: с Панчарево, район „Панчарево“, ул. „*********, а именно:
поземлен имот с идентификатор 55419.6707.1457, с площ 496 квадратни метра, при
съседи: имоти с идентификатори 55419.6707.786, 55419.6707.1458, 55419.6707.1472
и 55419.6707.1456 и построената в имота сграда с идентификатор
55419.6707.1457.1, с площ по скица от 85 квадратни метра, на един етаж,
състояща се от две стаи. кухня с бокс, баня-тоалетна, коридор и две тераси,
като получената от продажбата на поземлен имот с идентификатор 55419.6707.1457
цена се разпредели между Н.С.С. с ЕГН********** и Б. Ф. Д. с ЕГН**********,
съобразно идеалните им части, а получената от продажбата на построената в имота
сграда с идентификатор 55419.6707.1457.1 се разпредели между Н.С.С., Б. Ф. Д. и
Б.Н.И. с ЕГН********** съобразно идеалните им части. Отхвърлена е предявената
от Н.С.С., ЕГН ********** претенция с правно основание чл.349, ал.2 ГПК за възлагане
на гореописаните недвижими имоти. Н.С.С. е осъдена да заплати на Б. Ф. Д., на
основание чл.31, ал.2 ЗС сумата от 8000 лева- обезщетение за ползата, от която последната
е лишена във връзка с ползването на съсобствените имоти за периода 03.08.2015г.-
04.12.2018г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 620 лева разноски по
претенцията по сметки. На основание чл.344, ал.2 ГПК е постановено описаните
по-горе недвижими имоти да се ползват от Н.С.С., като същата е осъдена да
заплаща на Б. Ф. Д. месечно сумата от 238,50 лева срещу ползването на делбените
имоти, считано от момента на влизане в сила на определението.
Срещу така
постановеното решение е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от Н.С.С..
Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил
искането и за възлагане на имотите по реда на чл.349, ал.2 ГПК, въпреки че са
били налице предпоставките за това. Искането било направено още с исковата
молба. Твърди, че неправилно е постановено на основание чл.344, ал.2 от ГПК да
заплаща месечен наем за ползването на имотите на Б.Д., тъй като не е
възпрепятствала ползването на имота от последната. Твърди също така, че
неправилно е изключен един от съделителите, въпреки неговото отсъствие в хода
на производството, а именно Ц. С.Д.. Претендира отмяна на обжалваното решение и
връщане на делото на СРС за ново разглеждане във втората фаза на делбата.
Въззиваемата
Б. Ф. Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли решението на СРС да
бъде потвърдено и претендира разноски.
Въззиваемата
Б.Н.И. не е подала в срок отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите
във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
На първо място, по
твърденията на жалбоподателя за изключване на един от съделителите- Ц. С.Д., с
влязлото в сила на 19.06.2018г. решение по първата фаза (допускането) на
делбата, в съответствие с разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК съдът се произнесъл
по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки сънаследник. Следователно този въпрос е разрешен с влязло в
сила решение между страните.
Решението в частта
относно привременните мерки по чл.344, ал.2 ГПК има характер на определение и
съгласно разпоредбата на чл.344, ал.3 от ГПК може да бъде изменено от същия
съд, или да бъде обжалвано с частна жалба. Както правилно е указал и
първоинстанционният съд, частната жалба срещу определението по чл.344, ал.2 ГПК
може да бъде подадена в едноседмичен срок от съобщаването му. Решението е
съобщено на жалбоподателката на 31.05.2019г., а въззивната жалба, в която е
инкорпорирана и частна жалба срещу определението по чл.344, ал.2 ГПК, е
подадена на 17.06.2019г. Следователно тази частна жалба следва да бъде върната
на жалбоподателката като пресрочена, а производството в тази част- прекратено.
От събраните по
делото доказателства се установява, че не е налице поне една от кумулативно
изискуемите предпоставки за възлагане на процесните имоти на жалбоподателката
по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, а именно съсобствеността да произтича изцяло от
наследяване. В случая съсобствеността произтича освен от наследствено
правоприемство, и от няколко сделки с идеални части от процесните имоти, видно
от представените по делото нотариални актове за дарение и замяна.
Видно от
гореизложеното, решението не страда от посочените във въззивната жалба пороци. Ето
защо въззивната жалба следва да бъде върната като просрочена в частта относно
опрделението по чл.344, ал.2 ГПК, а в останалата част- оставена без уважение
като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно.
На
ответника по жалбата Б.Д. следва да бъдат присъдени сторените във въззивната
инстанция разноски в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
ВРЪЩА като недопустима- подадена след изтичане на срока за обжалване, частната
жалба на Н.С.С., инкорпорирана в подадената въззивна жалба
вх.№5103828/17.06.2019г. на СРС, срещу частта от решение №109949/09.05.2019г.
по гр.дело №52799/2015г. по описа на СРС, ГО, 126 с-в с характер на определение
по чл.344, ал.2 ГПК, с което съдът е постановил делбените имоти да се ползват
от Н.С.С., като същата заплаща на Б. Ф. Д. месечно сумата от 238,50 лева,
считано от момента на влизане в сила на определението. Прекратява
производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение №109949 от
09.05.2019г., постановено по гр.дело №52799/2015г. по описа на СРС, ГО, 126 с-в
в обжалваните му части.
ОСЪЖДА Н.С.С. с ЕГН********** да заплати на Б. Ф. Д. с ЕГН********** сумата от
800 (осемстотин) лева- разноски във въззивната инстанция.
Решението в частта с характер на определение, с която се връща частната
жалба срещу определението по чл.344, ал.2 ГПК, подлежи на обжалване пред ВКС с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
В останалата част решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/