РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Ихтиман, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231840200167 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „*” ООД, ЕИК: *********, представлявано от
А.Й. – управител, чрез пълномощник адвокат К. срещу електронен фиш №
********** от **.**.****г., издаден от Агенция Пътна инфраструктура към
МРРБ, с който на дружеството е наложена на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр.
ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на * лева за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата (ЗП).
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се
представлява. В постъпило писмено становище от пълномощника са
изложени твърдения за неправилност на електронния фиш поради допуснати
съществени процесуални нарушения и неспазване на материалното
законодателство. Моли да бъде отменен обжалвания електронен фиш. Сочи
доказателства и претендира разноски.
В открито съдебно заседание наказващият орган чрез юрисконсулт
Д.Д оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмено становище и
претендира разноски.
Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, възприе следната фактическа обстановка:
На **.**.****г. в 20:14 часа е установено нарушение № * с ППС
влекач М.А., рег. № ********, с технически допустима максимална маса
1
18000, брой оси 2, екологична категория Евро 6, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса 44000 в община
К., за движение по път А-1 км 54+150, с посока намаляващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа като за посоченото ППС
частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за
преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
Нарушението е установено с устройство № 20032, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП, намиращо се на път А-1 км 54+150.
Собственик/ползвател на процесното ППС е дружество “*” ООД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град П., с. М., местност З.,
представлявано от А. И. Й., ЕГН: ********** – управител.
С обжалвания Електронен фиш № * за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, за извършено нарушение
на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, на
дружество „*” ООД, ЕИК: *********, е наложена имуществена санкция в
размер на * лева.
Независимо от налагането на това административно наказание „*”
ООД, ЕИК: *********дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал.
5 от ЗП съобразно категорията на притежаваното от дружеството пътно
превозно средство в размер на 119,00 лева.
От представените по делото писмени доказателства разписка /л.34
гръб/ не се установява, че е заплатена компенсаторна такса точно по този
електронен фиш, доколкото датата на рааписката е 04.02.2023г. отдалечена с
половин година от датата на процесното нарушение, и е възможно
заплатената сума да касае компенсаторна такса по друго идентично
нарушение.
Отбелязано е, че „*” ООД, ЕИК: *********, може да се освободи от
административно наказателна отговорност, ако в 14 дневен срок от
получаване на ЕФ бъде заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в
размер на 750 лв., при спазване на чл. 189е, ал. 3и ал. 4 от ЗДвП. С плащането
на компенсаторна такса ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по чл. 10б, ал.
5 от ЗП ще се счита за изпълнено.
Електронният фиш бил връчен на дружеството с известие за
доставяне на 27.02.2023 г.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по
административната преписка и събрани в хода на съдебното следствие
писмени доказателствени средства.
При така установените фактически обстоятелства, от правна страна
дъдът намира следното от правна страна.
В административнонаказателното производство съдът е длъжен
служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и
относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът
осъществява контрол за законосъобразност на издадените от
2
административен орган наказателни постановления и електронни фишове.
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че
жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана
страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е
насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
обжалвания електронен фиш и в частност нарушение на процедурата, по
която е ангажирана отговорност на жалбоподателя, липсата на правно
предвидена възможност за санкциониране на нарушенията по чл. 179, ал. 3б
ЗДвП с издаване на електронен фиш, ограничения правата на нарушителя,
включително да възрази по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 8 от ЗАНН и чл. 44 от
ЗАНН.
Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 189ж от ЗДвП, който
предвижда възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено
и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издаде
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Нарушението, за което е наложена санкция е заснето
с устройство № 20032, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км
54+150, включен в списъка на републиканските пътища, за които се събират
такси за изминато разстояние - тол такси.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено
нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, към които автоматично се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, каквито са приложени и настоящата по
административната преписка.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във
вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част
от системата. Електронната система функционира чрез визуално разпознаване
на дигитални образи, цифри и букви и не извършва измерване, поради което
не подлежи на техническо измерване по Закона за измерванията.
Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП отразените в
системата данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси.
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата представлява съвкупност от централни и периферни
3
софтуерни продукти, която не представлява автоматизирано техническо
средство и за нея не съществува изискване за сертификат и одобрение от
Българския институт по метрология. Предвид изложеното наведените в тази
връзка възражения от жалбоподателя за липса на доказателства за техническа
изправност на електронната система са неоснователни.
Разположените в обхвата на републиканската пътна мрежа
стационарни контролни единици, включително процесното устройство №
20032 осъществяват единствено процеса по разпознаване на
регистрационните табели на превозните средства, във връзка със следващата
се автоматична обработка на данни от горепосочената електронна система.
Легално определение на системата се съдържа в чл. 10, ал. 1 от
Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние - "Електронната
система за събиране на тол такси е съвкупност от централни и периферни
софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически
средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване
на данни относно гео- позиционирането и изминатото разстояние от пътните
превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им,
декларираните за пътното превозно средство тол данни, изчисляване на
дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и
тяхното събиране. В процеса на установяване на нарушенията по чл. 179,
ал.3б от ЗДвП не е налице дейност, свързана с измерване на величина.
Електронният фиш, предмет на настоящото производство, е издаден
от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП,
установяваща, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси,
както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в §
1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно - информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие по арг. чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Следователно
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш, в каквато посока жалбоподателят е навел възражения.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189ж, ал.1, изр. второ ЗДвП реквизити. В
него следва да бъдат отразени: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
4
Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура".
Електронният фиш, предмет на оспорване по настоящото дело,
съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр.
2 от Закона за движение по пътищата.
Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на
санкционния акт, поради което съдът намира, че доводите на жалбоподателя
за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, доколкото
жалбоподателят отчасти се позовава и на изисквания, относими към реда на
издаване и съдържанието на наказателните постановления.
В процесния електронен фиш ясно е отбелязано, че за посоченото
ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от
ЗП,тъй като има подадена тол декларация за преминаването, но платената
категория е по-ниска от измерената.
Обстоятелството, че не са посочени конкретни размери на
заплатената и дължимата такса, в каквато насока е един от аргументите в
жалбата, не нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере за
какво е санкциониран. Законодателят изрично е предвидил състав на
нарушение за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от ЗП, за което частично не е заплатена дължимата такса по чл.10,
ал. 1, т. 2 от ЗП.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че приложеният в случая
ред за санкциониране на деянието по чл. 179, ал.3б от ЗДвП, чрез издаване на
ЕФ, не е допустим от гледна точка на действащото законодателство.
Действително в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е направено
препращане единствено към нарушенията по чл. 179, ал.3 от ЗДвП, но от
друга страна, правилото по чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП съдържа изрична
регламентация за електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3- 3б от
ЗДвП. В подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, към
която препраща самият чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда, че
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3–3в, както
и разпоредбата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, където изрично е посочено
електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-ал. 3в, сред които се
включва и настоящото нарушение по чл. 179, ал. 3б.
Според този съдебен състав в производството по установяване и
санкциониране на нарушението са спазени изискванията на ЗДвП и на ЗП,
като нарушението е установено от снимки /л. 10-13/ и други данни от
електронната система за събиране на пътни такси, като съгласно разпоредбата
на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП отразените в системата данни се считат за
доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Съдът намира, че търговецът - жалбоподател, като собственик на
товарния автомобил, при чието движение по платената пътна мрежа е
осъществено деянието, е годен субект на административното нарушение
съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която предвижда, че собственик на пътно
5
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от З, за което изцяло или
частично /такъв е процесният случай/ не е заплатена дължимата такса по чл.
10, ал.1, т. 2 от ЗП, включително и в резултат на невярно декларирани данни,
се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател
на пътното превозното средство, ако има такъв.
Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер 2500 лв".
От писмените доказателства по делото – доклад от електронната
система за събиране на пътни такси /л. 10/ и информация за ППС /л. 13/ се
установява, че жалбоподателят е собственик на процесния товарен автомобил
и е декларирал движение на ППС с технически допустима максимална маса
под 12 тона с 2 оси, докато в случая е заснето движение в състав с ремарке с
технически допустима максимална мас анад 12 тона с пет оси.
Съгласно Закона за пътищата собственикът или водачът на ППС е
длъжен да декларира правилно данните за превозното средство, които служат
за определяне на дължимата тол такса, съгласно Тарифата за таксите, които се
събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа,
включително общата технически допустима маса, , брой оси, екологична
категория и други.
В настоящият случай няма спор от фактическа страна, а и се
установява от релевантните доказателства, че жалбоподателят е декларирал
движение на ППС с технически допустима максимална маса до 12 тона
включително, докато реално е заснет в движение състав с ремарке с
технически допустима максимална маса над 12 тона с общ брой оси 5. Ето
защо е неоснователен доводът от жалбата, че жалбоподателят е заплатил
дължимата по закон пътна такса.
Дължимостта на такава такса за движението на МПС по процесния
път произтича от характеристиката му на път, част от републиканската пътна
мрежа, която съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗП, за който се събира такса за ползване
на пътна инфраструктура – пътна такса.
Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, в
качеството му на търговец съобразно правилото на чл. 187а, ал.2, т. 3 ЗДвП.
Не е налице и хипотеза по чл. 187а, ал. 3 от ЗДвП, освобождаваща от
отговорност собственика, тъй като за процесния влекач не е вписан друг
ползвател.
От събраните по делото доказателства несъмнено се установи, както
от обективна, така и от субективна страна, извършено нарушение по чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП,, който задължава собственикът да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10,
ал. 1 от ЗП.
Нарушението е санкционирано на основание чл. 187а, ал.2, т.3 вр. чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, която разпоредба гласи, че собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично
не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП, включително и в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП се
6
наказва с глоба в размер 2500 лв. Ако собственикът или вписаният ползвател
е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лева. Тоест
наказанието е определено в абсолютна стойност, независимо от характера и
тежестта на нарушението.
Съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилага
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН – тоест санкционираното нарушение не може
да бъде квалифицирано като „маловажен случай“.
Чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива
1999/62/ЕО) въвежда задължение за държавите - членки установените
наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и
възпиращи. В практиката на СЕС (вж. съединени дела C-497/15 и C-498/15) е
възприето, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не
допуска такава система от наказания, която предвижда налагането на
фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им. При нетранспониране на директива в
срок или при неправилното й транспониране се поражда директен ефект,
който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на
директивата от националните юрисдикции. Следователно и българските
юрисдиксии са длъжни при определяне на наказание за този вид
административни нарушения да спазват принципа на пропорционалност,
което от своя страна се осъществява чрез преценката по чл. 28 от ЗАНН. (
виж в този смисъл - Решение № 136 от 20.08.2022г. на РС Ихтиман по анд №
266/2022, Решение № 197 от 24.02.2023г. на АдмС – София област по к.н.а.д.
№ 1114/2022г.; Решение № 41 от 12.01.2022г. на РС Бургас по анд №
4908/2021г.).
В този ред на мисли при преценката за спазване принципа на
пропорционалност на наказанието следва да се посочи и вземе предвид, че
видно от чл. 25, ал. 1, т. 1 от Тарифа за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа – по
автомагистрала за товарен автомобил с екологична категория ЕВРО VI над 12
т. с 4 и повече оси, каквато категория е процесният тежкотоварен автомобил,
дължимата цена на тол такса за километър е 0,23 лв, а за товарен автомобил с
обща технически допустима максимална маса до 12т. включително 0,06 лв за
километър, тоест на всеки километър бюджетът би бил ощетен с 0,15 лева.
С оглед гореизложеното съдът намира, че въпреки установяване на
санкционираното административно нарушение от обективна и субективна
страна, предвиденото от българския законодател наказание, несъответстващо
на принципа на пропорционалност ведно с извода на съда да породилия се
директен ефект на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси
от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
(Директива 1999/62/ЕО) поради неправилното транспониране в българското
законодателство, води този съдебен състав до извод за отмяна на атакувания
електронен фиш поради незаконосъобразност.
По разноските:
7
При този изход на спора с право на разноски съгласно чл. 63д от ЗАНН
разполага жалбоподателят. Същият претендира и доказва разноски за
адвокатско възнаграждение. От представени по делото договор за правна
зашита и съдействие, фактура № 1958 от 14.03.2023г. и платежно нареждане
от 15.03.2023г. се доказва, че въззивното дружество е сторило разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 420, 00 лева, чието заплащане се
претендира и с оглед изхода на спора претенцията следва да бъде уважена.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № * от **.**.****г., издаден от Агенция
Пътна инфраструктура към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА „Агенция пътна инфраструктура“ на основание чл. 63д от
ЗАНН да заплати на „*” ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: град П., с. М., местност З., представлявано от А. И. Й, ЕГН:
********** – управител сумата от * лева, представляваща сторени разноски
в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8