РЕШЕНИЕ
№ 4323
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря С. Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110105735 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу С.
Й. Д. - К..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи сумата от 4002.33 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатената ТЕ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г., сумата от 555.82 лв. – законна лихва
за забава върху ТЕ за периода от 15.09.2019г. до 16.09.2021г., сумата от 135.44 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение и 8.87 лв. – лихва върху главницата за
дялово разпределение. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Представя
доказателства, прави доказателствени искания. Претендира разноски в настоящето
производство.
По делото е постъпил отговор на разпореждане № (номер)/23.02.2022г. /за който с
молба от 30.11.2022г. твърди, че е изпратила след изтичане на срока/, с който ответникът
твърди, че няма дело с такъв номер. В молба /озаглавена отговор/ от 01.07.2022г. /подадена
по пощата на 27.06.2022г./ ответникът твърди, че липсва договор между нея и (фирма) ЕАД
за доставяне на топлинна енергия. Оспорва приложения към исковата молба протокол, тъй
като липсват имена и ЕГН на собствениците на имотите и собственоръчен подпис.
Поддържа, че ищецът не разполага с годни за измерване на потреблението уреди.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „(фирма)“ ЕООД,
което не изразява становище по предявените искове.
1
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал . 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото са представени акт за сключен граждански брак от 03.06.1956г.,
нотариален акт № **/**** г. на нотариус Ом., удостоверение за наследници от 23.07.2001г.,
издадено от СО, район „район", удостоверение за наследници от 09.01.2023г., нотариален
акт № **/****г. на нотариус Б., удостоверение от 23.01.2013г., от които се установява, че
ответницата е единствен собственик на имота.
Представен е протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на
имота, където се намира и топлоснабдения имот, от който е видно, че Общото събрание на
етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото лице помагач за
въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и Списък на
Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото събрание на
етажните собственици.
Като доказателство по делото е приет сключен договор между ФДР и ищеца.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение. Тези документи съдът приема, че не
представляват доказателство за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 и чл. 180 от ГПК,
обективиращи изгодни за техния издател факти. Те имат само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта,
сочен като техен издател, което не се оспор-ва по делото, но не и обвързваща съда
материална доказателствена сила. Същите се ценят съобразно останалия събран по делото
доказателствен материал.
По делото са изслушани и приети СТЕ и ССЕ, които съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвени.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед разпредЕ.та между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е да
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
2
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.)
се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от
публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от
купувача. По аналогичен начин са уредени отношенията и в чл. 150 от ЗЕ, действал за
процесния период, според който общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо, не е
необходимо подписването на изричен писмен договор и неподписването на такъв не води до
извод за липса на облигационна връзка.
Видно от представените по делото акт за сключен граждански брак от 03.06.1956г.,
нотариален акт № **/**** г. на нотариус Ом., удостоверение за наследници от 23.07.2001г.,
издадено от СО, район „район", удостоверение за наследници от 09.01.2023г., нотариален
акт № **/****г. на нотариус Б. и удостоверение от 23.01.2013г., ответницата е единствен
собственик на имота, поради което неоснователни са възраженията на ответника за липса на
облигационна връзка.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото про-изводство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично
оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.) и
чл. 150 от ЗЕ, за процесния период.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен
договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е
прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № (номер)/2007г., разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по
приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма
отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
3
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна екс-пертиза,
което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се установява, че за
ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дя-лово разпределение в имота.
От техническа гледна точка, наличието на метео-рологична проверка, със заключение
„съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този период ОТ е било
годно средство за техническо измерване.
Относно дължимата главница съдът възприема заключението на вещото лице по
СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и
без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за услугата
дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е ус-тановило реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период и я е остойностило, а от друга страна ССЕ е работила по
счетоводни данни на ищеца.
Съгласно изчисленията на вещото лице, дължимата от абоната сума въз-лиза на
3728.43 лв., след приспадане на сумите във връзка с констатираното от вещото лице
нарушение /или с 273.90 лв. по – малко от претендираното с исковата молба/.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на ОУ, чл.61, ал.1
Наредба № (номер)/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.36 от Об-щите условия на
договорите между „фирма” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между пот-ребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топ-линна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Съгласно ССЕ, главницата за дялово разпределение, възлиза на 135.44 лв.
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поради основателността на главния иск основателен се явява и акцесорни-ят такъв за
лихва върху уважената част от главницата.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпъл-нение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Ето защо, сумата, която дължи абонатът за лихва за процесния период, изчислена
върху уважената част от главницата, на основание чл. 162 ГПК, възлиза на 517.78 лв.,
поради което искът следва да бъде уважен до посочените размери.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва пред-виден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото липсват представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение, предхождаща
4
подаването на заявлението, пора-ди което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза
на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски в размер на 777.26 лв. в
настоящето производство и 122.23 лв. в заповедното производство, съразмерно на
уважената част на исковете.
Ответникът не претендира разноски и не представя доказателства за такива, поради
което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Й. Д. - К., ЕГН **********, с
адрес: (град), (адрес), че дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 3728.43 лв. за периода м. 05.2018г. до
м. 04.2020г., представля-ваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 135.44
лв. за периода м. 08.2018г. до м. 04.2020г., представляваща главница за услугата дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от 27.09.2021г. до
окончателното изплащане на сумите, както и по предявения иск с правно основание чл. 415,
ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 517.78 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за ТЕ, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 55496/2021г. на СРС, 159 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
уважената част от 3728.43 лв. до пълния предявен размер от 4002.33 лв., иска за лихва за
разликата над уважената част от 517.78 лв. до пълния предявен размер от 555.82 лв., както и
за сумата от 8.87 лв., представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С. Й. Д. - К., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес) да заплати на
„фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 777.26 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски, както и сумата от 122.23 лв., представляваща направените по ч.
гр. д. № 55496/2021г. на СРС, 159 с-в, разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач, конститутирано на
страната на ищеца – „(фирма)“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6