Решение по дело №97/2024 на Административен съд - Силистра

С решение № 40 / 13.03.2024 г. по АНД № 815 / 2023 г. Силистренският районен съд (СРС) е отменил наказателно постановление № 23-1099-001957 / 05.12.2023 г. на началника на сектор "Охранителна полиция" в Районно управление (РУ) – Силистра при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.

Касаторът началник на сектор "Охранителна полиция" в РУ – Силистра при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра развива довод за нарушение на материалния закон и моли съда да отмени горепосоченото решение и да реши спора по същество, като потвърди наказателното постановление; претендира също така присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът Г.Д.Г., ЕГН **********, оспорва касационната жалба; предявява също така претенция за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на ******лв.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата е основателна.

Съдът прие за установено следното:

С наказателно постановление (НП) № 23-1099-001957 / 05.12.2023 г., издадено от касатора, на ответника, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, е наложена глоба в размер на ******и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Районният съд е отменил НП със следните мотиви: «На 12.09.2023 г. св. П.и св. М., двамата полицейски инспектори в РУ – Силистра, осъществявали дейност [...] на територията на село Б., общ. Силистра, обл. Силистра. Към 19.00 ч. забелязали в централната част на селото да се движи мотопед „*******без поставени регистрационни табели. Поради това спрели водача, който се оказал малолетно момче. По номера на рамата на МПС-то – ************– направили служебно справка и се изяснило, че мотопедът не е регистриран. Детето – .Г., се обадило на баща си – жалбоподателят Г., който отишъл на мястото на проверката. [...] Съдът намира, че фактите по настоящия случай са изяснени по несъмнен начин [...] и същите очертават противоправна проява на жалбоподателя [...] За същите факти обаче административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г., в качеството му на родител, и съобразно нормата на чл. 26, ал. 3 ЗАНН, вече е реализирана с влязлото в сила НП № 23-1099-001956 / 05.12.2023г. [...]».

Действително, както е отбелязано във въззивното решение, касаторът е издал въз основа на едни и същи факти две НП. С първото (вече влязло в сила) той е приложил чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 150 ЗДвП – управление на МПС от неправоспособен водач. Посредством второто (описано по-горе и формиращо предмета на проверка във въззивното производство на настоящия процес) е санкционирано нарушение, изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Следователно за решаването на повдигнатия пред касационната инстанция правен спор от ключово значение е отговорът на въпроса дали е допустимо за две административни нарушения, извършени посредством едно деяние, да бъдат наложени административни наказания посредством две последователно издадени НП.

По-старата наказателна юриспруденция дава положителен отговор на поставения въпрос, което проличава от следните разсъждения: „При обобщаване на практиката се установи, че съдилищата отменяват необосновано наказателните постановления [...] По някои дела се приема, че нарушителят е вече санкциониран по друг закон с отделно постановление за същото деяние, поради което се отменява обжалваното постановление, въпреки разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, според която, когато с едно деяние се извършват няколко административни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. [...] Явно е, че в посочените по-горе случаи [...] наказателните постановления са неправилно отменени“ (постановление № 2 / 15.12.1978 г. по н.д. № 2 / 1978 г., Пленум на ВС).

В най-новата съдебна практика по наказателни дела обаче е утвърдено обратното разбиране, което е видно от цитираните по-долу пасажи: „Изложените доводи обуславят заключение, че правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение. Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца“ (тълкувателно решение № 3 / 22.12.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 3 / 2015 г., ОСНК); „Едно от прекратителните основания, предвидени в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, е наличието на незавършено наказателно производство спрямо същото лице за същото престъпление. За преценката дали се касае до "същото" престъпление е от значение само фактическото съдържание на деянието, а не неговата квалификация. Това тълкуване е прието от доктрината и последователно се прилага в съдебната практика още с разясненията на ВС в Р № 197 от 1958 г., II н. о., съгласно които тъждеството на престъплението се определя "по еднаквостта на инкриминираната дейност". Смисълът на забраната на чл. 24, ал. 1, т. 6, пр. 1 от НПК е да се избегне паралелното провеждане на отделни наказателни производства срещу едно и също лице за идентична деятелност, без оглед на правната й квалификация, както и на различните обществени отношения, които могат да бъдат засегнати с деянието. Тъй като за приложението на принципа ne bis in idem са от значение единствено обстоятелствата по делото, съдът следва да разглежда деянието като съвкупност от факти, реализирани в обективната действителност, абстрахирайки се от различните правни квалификации, които могат да му бъдат дадени“ (решение № 71 / 17.06.2015 г. на ВКС по н.д. № 1958 / 2014 г., II н.о., НК).

По аргумент от чл. 11 и чл. 84 ЗАНН гореизложените пенални концепции могат да бъдат пренесени в областта на административнонаказателния процес. Това означава, че неправилно касаторът се е произнесъл по едни и същи факти, т.е. относно едно и също деяние, в рамките на две отделни административнонаказателни производства, макар и налагайки наказания с оглед на различни правни квалификации. В контекста на чл. 18 ЗАНН напълно допустимо е да се направят две или повече квалификации на административни нарушения, осъществени посредством едно деяние, и да се наложат наказания поотделно за всяко едно от тях. Тези наказания обаче трябва да бъдат наложени с едно НП, приключващи едно административнонаказателно производство. Като е процедирал по различен начин, касаторът е нарушил забраната за non bis in idem (ne bis in idem). Следователно въззивното решение е правилно.

С оглед неоснователността на касационната жалба, не следва да бъде уважавана претенцията на касатора за юрисконсултско възнаграждение. Същото се отнася и до претенцията за разноски на ответника, но поради друга причина, а именно – в договора за правна защита и съдействие, сключен между ответника и неговия процесуален представител, е изписано, че е заплатена сумата ******лв., без обаче да е нанесено отбелязване относно начина на плащане на тази сума. Въпросното отбелязване задължително трябва да е налице, за да се уважи претенцията за разноски, което проличава от следните мотиви на тълкувателно решение № 6 / 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 6 / 2012 г., ОСГТК: „[...] в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение“.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 / 13.03.2024 г. по АНД № 815 / 2023 г. на Силистренския районен съд.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: