ОПРЕДЕЛЕНИЕ№604/13.10.2017
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на единадесети
октомври през двехиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
486 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на Обединена Българска Банка“ АД със седалище
гр.София срещу решение № 51 от 22.06.2017г. по търг.дело № 572/16г. по описа на
Шуменски окръжен съд, в частите му, с които е отхвърлен предявения от банката
срещу Й.С.Й. *** установителен иск за признаване на установено съществуването
на парично вземане в общ размер на 111 997.67лв., от които
88 590.58лв. – главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от
16.07.2009г., 22 420.04лв. – договорна лихва за периода 29.05.2014г. –
18.05.2016г., 987.06лв. – наказателна лихва за периода 29.05.2014г. –
18.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.05.2016г. до изплащане на главницата, за което вземане е издадена заповед №
101 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
от 26.05.2016г. по ч.гр.дело № 246/16г. по описа на РС – гр.Велики Преслав, и с
което банката е осъдена да заплати на Й. направените по делото разноски в размер
на 2 281.21лв.
Твърди че
решението в обжалваните от части е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и е необосновано.
Излагат
че съдът е събрал всички поискани от страните доказателства, които са
достатъчни за правилното решение на спора, но съдът е интерпретирал събраните
доказателства превратно и в размер с материалния закон, а направените от съда
заключения са неправилни.
Споделя
извода на съда, че използваната в нормата на чл.25 ал.2 от СК /отм/, аналогична
на чл.32 ал.2 от СК формулировка „нужди на семейството“, дава основание да се
приеме, че те включват задълженията, възникнали не само на текущите, обикновени
и ежедневни нужди на домакинството, но и разходи свързани със закупуване на
жилище, лек автомобил и друго имущество. Оспорва извода на съда, че средствата
по отпуснатия договор за предоставяне на ипотечен кредит от 16.07.2009г. е
сключен във връзка с упражняваната от съпругата И.Й. дейност, а не с цел
използване за семейни нужди, като този извод не кореспондира с фактите и
доказателствата по делото. Твърдят че не е спорно по делото че средствата,
предоставени по договора от 16.07.2009г. са с цел закупуване и ремонт на
магазин № 4 на партерния етаж и на втори
жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, както и че е кредитът е използван за
целта, за която е отпуснат, и имотите са придобити от двамата съпрузи Й. и
режим на СИО. Сочат, че със средствата, отпуснати за ремонт са използвани за
ремонтни дейности на двата имота, като по този начин е увеличена стойността на
имуществото, придобито общо от двамата съпрузи.
Излага,
че договорът за кредит и допълнителните споразумения към него са подписани
освен от кредитополучателя Й. и от съпруга и Й.Й.. Твърди че с подписването на
договора за кредит от страна на съпруга на кредитополучателя е дадено съгласие
да бъде получен кредита, който да бъде използван за посочената в договора цел и
да бъде поето задължение за неговото връщане. Твърди че с подписването на
договора Й. е дал съгласие и е удостоверил пред банката, че получените от
кредита суми ще бъдат използвани за семейни нужди, а именно за придобиване на
имоти в СИО и за увеличаване стойността на общите имоти чрез извършване на ремонт
със средства на кредита. Твърди, че подписвайки договора Й. е поел задължение
по договора да отговаря солидарно за задълженията по него.
Твърди че
по делото не е спорно, че втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда е
закупен със средства от кредита и е използван от двамата съпрузи.
Оспорва
извода на съда, че средствата по кредита са използвани не за посрещане на
нуждите на семейството, а за друга цел – за търговската дейност на „Арена 07“
ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е И.Й.. Твърди че дори и магазинът
да е предоставен за нуждите на дружеството, чийто едноличен собственик е
съпругата, то това не води до промяна на собствеността и магазинът продължава
да е собственост на двамата съпрузи. Твърди че дори и магазинът да е ползван от
дружеството, то приходите от дейността на това дружество отново са отивали в
полза на семейството.
Твърди че
в тежест на оспорвания съпруг е да докаже, че твърдяните разходи не са
извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Излагат, че ако той не
направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни
нужди. Твърди че по делото оспорващият солидарната отговорност съпруг не е
доказал, че средствата от получения кредит не са използвани за семейни нужди.
Сочи че
съдът изобщо не е коментирал придобиването и използването на описания в
договора жилищен етаж, поради което е достигнал до погрешния извод за сключване
на договора само с оглед дейността на съпругата Й..
Твърди че
щом вещите, удовлетворяващи нуждите на семейството са по начало общи,
независимо от това на чие са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата
функция, следва да бъдат солидарни, независимо дали са поети от единия от
съпрузите.
Моли съда
да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните от него части и да
постанови друго, с което да уважи изцяло предявените от него искове и срещу Й.С.Й..
Претендира направените разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
страна Й.С.Й. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение,
претендира направените по делото разноски.
Няма
оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстнационния съд, които
следва да бъдат отстранени от въззивния съд.
Няма
искания за събиране на нови доказателства.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 21.11.2017г. от 14 часа, за която дата и час
да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: