Решение по гр. дело №7434/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 февруари 2020 г.
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20194430107434
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Плевен, 27.02.2020г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

       

        Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Т.

 

При секретаря Марина Цветанова, като разгледа докладваното от съдията Т. гр.дело № 7434 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

          Производството е образувано по подадена искова молба от М.Д.Д., ЕГН**********, ***против Д.М.Д., ЕГН**********,*** и Л.М.Д., ЕГН**********,***, в която се твърди, че  ищеца е в ***с Д.М. и Л.М., като ***им са ***. Твърди, че притежават недвижими имоти в с.***, които са съседни. Твърди, че повече от 10 години М.Д. владее имот, представляващ УПИ XIII- 432, кв.20 по плана на с.***, целият от 830 кв.м. През цялото време той е плащал данъчните задължения за имота. Твърди, че тъй като е направил постъпки да се снабди с нотариален акт при справката в Община ***се оказало, че имотът се води по разписен лист на чичо му М.Д. М., който след смъртта си оставя за ***двамата си ***. Твърди, че поради обстоятелството, че скицата за имота и данъчната оценка са на тяхно име не може да се снабди с нотариален акт чрез нотариус по обстоятелствена проверка. Твърди, че до момента никой не му е оспорвал владението на имота и продължава да владее същия. Моли на основание чл.124 ал.1 ГПК, да бъде признато за установено по отношение ***на М.Д. М. - Д.М.Д. ЕГН *********** *** и Л.М.Д. ЕГН ********** ***, че М.Д.Д. ЕГН **********,*** е СОБСТВЕНИК на основание давностно владение на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ, а именно: УПИ Х1П- 432/ Парцел тринадесети пл.номер четиристотин тридесет и две/, кв.20/двадесети/ , целият от 830 кв.м/осемстотин и тридесет кв.м./, находящ се в с.***, общ.***, ***, при съседи на имота изток-УПИ XII - 431- М.Д.Д. запад- УПИ XIV -433 на Н.А.М.,IV- 439 Г.Н.Г., север V- 430 И.Г.А.и А.Ц.Г.и юг-улица.

В законовия срок по чл.131 ГПК  са постъпили идентични писмени отговори от двамата ответници по делото, в които заявяват, че нямат претенции към имота, предмет на исковата молба, не оспорват владението на ищеца и признават иска.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се Скица № 723от 23.07.2019г., че съгласно от Разписен  лист процесния имот УПИ Х1П- 432/ Парцел тринадесети пл.номер четиристотин тридесет и две/, кв.20/двадесети/ , целият от 830 кв.м/осемстотин и тридесет кв.м./, находящ се в с.***, общ.***, ***, при съседи на имота изток-УПИ XII - 431- М.Д.Д. запад- УПИ XIV -433 на Н.А.М.,IV- 439 Г.Н.Г., север V- 430 И.Г.А.и А.Ц.Г.и юг-улица се води на М.Д. М..

          Видно от Удостоверение за ***№ 168/22.04.2019г., ***на М.Д. М. са Ц.В.М.а- ***, Д.М.Д.- ***и Л.М.Д.-***.

От Удостоверение за ***№ 169/22.04.2019г. се установява, че ***на Ц.В.М.а са Д.М.Д. и Л.М.Д.- ***ове.

Съдът кредитира показанията на св. Л.Н.А., Й.Н.Д.и П.Г.Т.като еднопосочни, логични, непротиворечиви и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства. От тях се установява, че ищеца М.Д.Д. повече от 15 години ползва явно и необезпокоявано процесния имот. Никой не е оспорвал неговото владение. Мястото е празно и е било на бабата и дядото на ищеца и ответниците по делото. Ответниците имат друго имот на същата улица, който ползват и никога не са оспорвали владението на ищеца по отношение на процесния имот.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Предявената е искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на процесния имот на основание давностно владение. Ищеца има правен интерес от воденето на този иск винаги, когато въпреки че владее имота в цялост, трето лице му оспорва собствеността върху него. Интересът на ищеца се основава на твърдението му, че притежават правото на собственост, което е възникнало на посоченото в исковата молба основание, в случая давностно владение, и на следващо място от отричането на това право от ответниците в качеството им на ***на М.Д. М.. В този смисъл решение № 851 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1423/2008 г., IV г. о., ГК. Предвид изложеното настоящия иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

 За да бъде уважен искът по чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, ищецът следва да докаже собственост върху описания в исковата молба имот, на посочените основания. Ищеца твърди, че е станал собственик на основание давностно владение.

Съгласно чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Съответно, правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или носителят му се откаже от него - чл. 99 от ЗС. Съгласно чл. 79 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Според легалната дефиниция на чл. 68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя /animus/. Законът, в чл. 69 от ЗС, установява оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта /animus/, е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването и пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение/ППВС№ 6/1974 г./.

От разпитаните по делото свидетели се установи, че ищеца е установил владение върху процесния имот от поне 15 години и от тогава непрекаснато и явно го владее, като не са налице данни някой да е оспорвал владението му. Изложените обстоятелства обосновават извод, че в продължение на повече от десет години до подаване на исковата молба, ищеца е установил такава фактическа власт върху процесния имот, която го е направила собственик на същия. Доказа се  наличието на предпоставките за придобиване на правото на собственост върху процесния имот. Налице е право на собственост върху недвижим имот, придобито с непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години.

Предвид гореизложеното предявения положителен установителен иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищеца има право на разноски, но той е направил изрично изявление, че не претендира такива, поради което съдът не дължи произнасяне.

           По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на Д.М.Д., ЕГН**********,*** и Л.М.Д., ЕГН**********,***,  М.Д.Д., ЕГН**********, ***е съсобственик на основание давностно владение упражнявано повече от 10 години  до подаване на исковата молба на следния недвижим имот: УПИ ХIП- 432/ Парцел тринадесети пл.номер четиристотин тридесет и две/, кв.20/двадесети/, целият от 830 кв.м/осемстотин и тридесет кв.м./, находящ се в с.***, общ.***, ***, при съседи на имота: изток-УПИ XII - 431- М.Д.Д. запад- УПИ XIV -433 на Н.А.М., IV- 439 Г.Н.Г., север V- 430 И.Г.А.и А.Ц.Г.и юг-улица.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

             

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: