№ 17635
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110158217 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба и уточняваща такава от 06.11.2024 г.,
подадени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Х. Й. и В. Х. Й., с която са
предявени кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове, в
условията на разделна отговорност и при квоти от исковите суми в размер на по ¾ ид.
част за ответника И. Х. Й. и ¼ ид. част за ответника В. Х. Й., а именно:
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
осъждане на ответника И. Х. Й. да заплати на ищеца сумата 925,08 лева – главница,
представляваща 3/4 част от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия
за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Света Троица“, бл. 149, вх. Б, ет. 5, ап. 30, аб.
№ 166796, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 36,57 лева,
представляваща 3/4 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда (02.10.2024 г.) до окончателното
изплащане на дължимите суми;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника И. Х.
Й. да заплати на ищеца сумата 179,91 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г.
до 18.09.2024 г., и за сумата от 9,63 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 16.10.2021 г. до
18.09.2024 г.;
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
осъждане на ответника В. Х. Й. да заплати на ищеца сумата 308,36 лева – главница,
представляваща 1/4 част от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия
за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Света Троица“, бл. 149, вх. Б, ет. 5, ап. 30, аб.
№ 166796, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 12,19 лева,
представляваща 1/4 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от
1
01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда (02.10.2024 г.) до окончателното
изплащане на дължимите суми
;- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника В. Х.
Й. да заплати на ищеца сумата 59,97 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
18.09.2024 г., и за сумата от 6,42 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 16.10.2021 г. до
18.09.2024 г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците И. Х. Й. и В. Х. Й. (в
качеството им на наследници на починалата Ц. Х. Й.) е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 30, находящ се в гр. София, ж. к. „Света Троица“,
бл. 149, вх. Б, ет. 5, аб. № 166796, като ответниците имат качеството на битов клиент
на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Посочва, че в настоящия случай е приложима разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, съгласно
която: „При смърт на клиент – физическо лице, наследниците или лицето, придобило
жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да
уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т. 12 /30-дневен срок/ чрез подаване на
заявление за промяна на партидата.“ Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, за имота е извършена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора
общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно
ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това
вземане. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Исковата молба, приложенията към нея и уточнителна молба от 06.11.2024
г. са редовно връчени на ответниците И. Х. Й. и В. Х. Й., като, като в указания в чл.
131 ГПК 1-месечен срок отговор е подаден само от ответника В. Х. Й., който оспорва
исковете по основание с аргументи, че не е живял в процесния имот, не е приемал
наследство на починалото лице и не е бил уведомяван за наличие на негови
задължения към ищеца. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на ищеца не взема отношение по същество на спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
2
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се
публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От приложения на л. 10-11 по по делото нотариален акт за собственост
апартамент (жилище) по чл. 45г от ЗПИНМ, се установява, че Павлина Крумова
Сотирова, ЕГН ********** е собственик на процесния недвижим имот, а именно
апартамент № 30, находящ се в град София, ж.к. „Света Троица“, бл. 149, вх. Б, ет. 5,
заедно с 1,428 % идеални части от общите части на сградата, включително портиерско
помещение, находящо се в съставляващия парцел.
3
От представена по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
14/18.11.2009 г. се установява, че наследодателят Павлина Крумова Сотирова
(починала на 24.07.2018 г.)е оставила за свой законен наследник единствено живия си
низходящ от първа степен, а именно сина си И. Х. Й.. Същевременно от справката се
констатира, че наследодателят е имала и друг низходящ наследник от първа степен, а
именно дъщеря си Ц. Х. Й., която е починала на 12.05.1998 г., т.е. преди наследодателя.
На основание чл. 5, ал. 1 ЗН наследникът и ответник в настоящото производство И. Й.
е получил в наследство ½ част от процесния имот.
От представена по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
14/18.11.2009 г. се установява, че починалата Ц. Х. Й. е оставила за свои наследници
по закон единствено своите братя – И. Х. Й. и В. Х. Й.. Съгласно правилото на чл. 8,
ал. 1 от ЗН Ц. Й. следва да бъде заместена от своите наследници братя, като следва да
бъде отчетен и фактът, че нейният брат В. Х. Й. е еднокръвен такъв (двамата имат
само общ баща, но са от различна майка), затова последният следва да получи ½ от
наследството, което ще получи родния й брат И. Й..
Като се отчетат наследствените връзки между страните следва извода, че
ответникът И. Х. Й. има право на ¾ идеални части от процесния топлоснабден имот,
докато другият ответник В. Х. Й. (еднокръвен брат на Ц. Х. Й.) има право на ¼
идеална част от имота.
От качеството на ответнициите И. и В. Й.и на съсобственици, съответно на ¾
идеални части и на 1/4 идеална част от процесния топлоснабден имот, произтича
качеството им на клиент на топлинна енергия за битови нужди. В тази насока и всички
възражения, инвокирани в отговора на исковата молба на ответника В. Х. Й. касателно
наличието на облигационна връзка между страните, следва да се възприемат като
неоснователни. Ирелевантни са и възраженията му във връзка с липсата на
уведомяване на дължимите към дружеството суми, доколкото фактът на облигационна
връзка между страните се поражда по силата на нормативните разпоредби и наличието
на собственически права върху топлоснабдения обект. За пораждането на задължения
не е необходимо и изрично приемане на наследството като формален акт, доколкото с
оглед проследените наследствени връзки, ответникът В. Й. е собственик на ¼ идеална
част от процесния имот, като следва да отговаря и за съответната част на
задълженията на същия този имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват
ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответната страна да се е възползвала
от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от "Топлофикация София" АД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово
4
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба №
16-334.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка
с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена
за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците
са начислени сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ съдът приема, че разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период е извършено съгласно данните по
уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на
действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.
Вещото лице е посочило, че за целия исков период в имота топлинната енергия
е определяна по реален отчет на показанията на 2 броя ИРРО, монтирани в 2 броя
радиатори в имота (1 брой радиатор е демонтиран – „затапен“), както и топлинна
енергия, отдадена от 1 брой щранг лира в помещението баня, на която липсва
техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято топлинна
енергия се определя по изчислителен път. Съгласно заключението на СТЕ размерът на
реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период, при
съобразяване с изравнителните сметки е в размер на 1 236,03 лв. От посочената сума
ответникът И. Х. Й. дължи 927,02 лв. съобразно горните мотиви относно
собствеността му на ¾ части от имота. От посочената сума ответникът В. Х. Й. дължи
309,01 лв. съобразно горните мотиви относно собствеността му на ¼ части от имота.
Ищецът претендира от ответника И. Й. сума в размер на 925,08 лв., т.е. по-малко
от дължимото, а от ответника В. Й. също по-малка сума от дължимата, а именно
308,36 лв., поради което и при съблюдаване на императивното правило на чл. 6 от
ГПК, непозволяващо съдът да присъди в повече от онова, което е поискала страната,
исковете за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия спрямо двамата
ответници следва да бъдат уважени в цялост.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото в хода на
проведеното открито съдебно заседание, са ангажирани писмени доказателства –
справка за дялово разпределение, че услугата е извършвана в процесния период. По
делото се установява, че за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г. начислената цена
за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на
72,79 лв., от която ответникът И. Х. Й. дължи сумата от от 54,59 лв. (отговарящ за ¾
части от дълга), а ответникът В. Х. Й. дължи 18,19 лв. Ищецът претендира по-малки
суми от тези, поради което и исковете за главница за извършена услуга дялово
разпределение следва да бъдат уважени изцяло, съответно за ответника И. Й. за сумата
от 36,57 лв., а за ответника В. Й. – за сумата от 12,19 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг
и забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от
същите Общи условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер
5
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо,
купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за
отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е
определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да
бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника И. Х. Й. за
задължението за отчетния период, считано от 15.09.2022 г. При изчисляване на
дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 925,08 лв. за
периода от 15.09.2022 г. до 18.09.2024 г. възлиза на сумата от 235,41 лв. Доколкото
ищецът претендира едва 179,91 лв., то акцесорната претенция за лихва върху
главницата за топлинна енергия следва да бъде уважена в цялост, при съблюдаване на
правилото, установено в нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК.
Аналогично - налице е доказана забава на ответника В. Х. Й. за задължението за
отчетния период, считано от 15.09.2022 г. При изчисляване на дължимата законна
лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия в размер на 308,36 лв. за периода от
15.09.2022 г. до 18.09.2024 г. възлиза на сумата от 78,48 лв. Доколкото ищецът
претендира едва 59,97 лв., то акцесорната претенция за лихва върху главницата за
топлинна енергия следва да бъде уважена в цялост, при съблюдаване на правилото,
установено в нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което приложение следва да намери общото правило, че
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана
от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба в съда – 02.10.2024 г. и касаеща процесния период, поради което в тази
част акцесорната претенция срещу ответника И. Х. Й. за сумата от 9,63 лева, както и
акцесорната претенция срещу ответника В. Х. Й. за сумата от 6,42 лв., представляващи
мораторни лихви, начислени върху главницата за дялово разпределение и текли в
периода от 16.10.2021 г. до 18.09.2024 г., следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни с оглед
уважената, респ. отхвърлена част от исковете. Ответникът В. Х. Й. претендира
възстановяване на разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение
в размер на 1 200 лева. По делото са представени доказателства за действителното
реализиране на тези разноски (л. 61 по делото), като с оглед отхвърлената част на
исковите претенции, насочени от ищеца срещу ответника В. Х. Й., нему се дължи
репариране на сумата от 20,59 лв., представляваща сторени разноски за адвокатски
хонорар в първоинстанционното производство, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът И. Х. Й. не претендира разноски.
Ищецът има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като същият
претендира 300 лева – депозит за вещо лице, 100 лева – държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда служебно, в приложение на
правилото по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Наредбата за правната помощ. С оглед
уважената част от предявените искове, на ищеца се следват разноски в общ размер на
494,78 лв., от които ответникът И. Х. Й. дължи 371 лв., а ответникът В. Х. Й. –
съответно за 123,78 лв.
6
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Х. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Света Троица“,
бл. 149, вх. Б, ет. 5, ап. 30, да заплати на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумите както следва: сумата от 925,08
лв.- главница, представляваща 3/4 части от стойността на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл. 149, вх. Б,
ет. 5, ап. 30, за периода от м.09.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от
02.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 179,91 лв., представляваща ¾
части от дължима лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 18.09.2024 г., както и
сумата от 36,57 лв. – главница, , представляваща ¾ част от стойността на услугата за
дялово разпределение за периода от м.08.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната
лихва от 02.10.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва за сумата от 9,63 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2021 г. до
18.09.2024 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Х. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост-4“, бл.
437, вх. В, ет. 2, ап. 61, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ 33А, Търговски
дом, кантора 138, да заплати на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумите както следва: сумата от 308,36 лв.- главница,
представляваща 1/4 части от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия
за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл. 149, вх. Б, ет. 5, ап. 30, за
периода от м.09.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 02.10.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 59,97 лв., представляваща1/4 части от дължима
лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 18.09.2024 г., както и сумата от 12,19 лв. –
главница, , представляваща ¾ част от стойността на услугата за дялово разпределение
за периода от м.08.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 02.10.2024 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за сумата от 6,42
лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 18.09.2024 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Х. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Света Троица“,
бл. 149, вх. Б, ет. 5, ап. 30, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 371 лв., представляваща сторени в хода на
първоинстанционното производство разноски от ищеца, съразмерно на уважената част
от исковите му претенции.
ОСЪЖДА В. Х. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост-4“, бл.
437, вх. В, ет. 2, ап. 61, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ 33А, Търговски
дом, кантора 138, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, сумата от 123,78 лв., представляваща сторени в хода на първоинстанционното
производство разноски от ищеца, съразмерно на уважената част от исковите му
претенции.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, на В. Х. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост-4“, бл. 437, вх. В,
7
ет. 2, ап. 61, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ 33А, Търговски дом, кантора
138, сумата от 20,59 лв., представляваща сторени разноски в първоинстанционното
производство съразмерно на отхвърлените искове за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8