№ 548
гр. Благоевград, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Атанас И.
при участието на секретаря Илияна Стоименова
в присъствието на прокурора М. Г. Ш.
като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20251200100818
по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Г. Ж. Х., ЕГН
**********, чрез адв. П. Ш., против Прокуратура на Република България,
представлявана от главния прокурор.
Навежда се в молбата, че с Постановление за привличане на обвиняем от
14.09.2006г. постановено по ДП № 452/2006г. по описа на РПУ-гр.Петрич
/Пр.Пр. № 1591 /2006г. по описа на Районна прокуратура - Петрич/, ищецът
бил привлечен като обвиняем за това, че за периода 30.11.2002г.-07.05.2003г.
на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни“ - Кулата, в качеството
му на длъжностно лице - контрольор на ГСЖулата, Златарево, Илинден“ е
присвоил около 15 060.00 лева, собственост на Изпълнителна агенция
„Пътища“ - София, връчени му в това качество или поверени му да ги пази
или управлява, като присвояването е в големи размери - деяние, съставляващо
престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във вр.с чл.201 от НК. Впоследствие
„присвоената" парична сума е прецизирана на 11 284.09 лева. Веднага след
привличането на ищеца като обвиняем, същият е бил уволнен като служител
на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция
„Пътища“ - София. Със същото прокурорско постановление, с което е
1
привлечен като обвиняем му е наложена мярка за неотклонение „парична
гаранция в размер на 2 000 лева“. С друго прокурорско постановление от
14.09.2006г. спрямо ищеца е наложена ограничителна мярка „забрана за
напускане пределите на РБългария без разрешение на прокурор“. Втората
ограничителна мярка е била обжалвана по надлежния за това ред, като по
повод на обжалването е било образувано ЧНД № 1010/2007г. по описа на
Петрички районен съд. По последното с Определение № 446/17.05.2007г.
Съдът е отменил така наложената от прокуратурата ограничителната мярка.
Това ограничение възпрепятствало обвиняемия да потърси работа и да работи
в Гърция, каквито предложения е имал, след като е останал безработен.
Същата мярка повторно е наложена от прокуратурата с Постановление Вх.№
1591/05.03.2008г. по описа на Районна прокуратура - Петрич.
Твърди се, че обвинението е прецизирано по размер, така както е
посочено по-горе, с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 28.03.2008г. на Районна прокуратура - Петрич.
Посочената ограничителна мярка е отменена от прокуратурата с
Постановление Вх.№ 1591/28.07.2008г. поради това, че дознанието вече е
приключило с предявяване по реда на чл. 227 и сл. от НПК и предстоящото
внасяне в Районен съд - Петрич на обвинителен акт. Последният бил издаден
на 12.08.2008 г., което обусловило отмяна и на наложената ограничителна
мярка „парична гаранция в размер на 2 000 лева“. Това действие на
обвинението е извършено с Постановление Вх. № 1591/20.10.2008г. на
Районна прокуратура - Петрич. Размерът на „присвоената“ парична сума
повторно е прецизиран с ново, трето поред Постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 12.12.2008г. на Районна
прокуратура - Петрич, според което същата отново възлиза на 11 284,09 лева.
С Постановление вх.№ 1591/13.03.2009г. Прокуратурата за втори път е
наложила на уличеното лице ограничителна мярка „забрана за напускане на
пределите на РБългария без разрешение на прокурор“. Последната е отменена
окончателно с Постановление вх. № 1591/13.04.2009г. тъй като досъдебното
производство по Дознание № 452/2006г. е приключило с внасяне на
обвинителен акт в Районен съд - Петрич. Твърди се, че бил внесен
обвинителен акт в РС - Петрич. След отводи на съдиите, прекратяване и
връщане за изпълнение на указания и повторно внасяне, обвинителният акт е
изпратен на Районен съд - Кюстендил, където едва на 30.05.2012г. е
2
образувано НОХД № 630/2012г. по описа на същия съд. С Присъда №
15/16.03.2018г. постановена по същото дело, ищецът е признат за невиновен и
е оправдан да извършил престъплението, в което е обвинен. По протест на
ответника е образувано ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд -
Кюстендил, по което с Решение № 260009/08.09.2022г. оправдателната
присъда е била потвърдена. Като не обжалваемо това съдебно решение влиза в
сила от деня на постановяването му - 08.09.2022 г.
Поддържа се, че в резултат на действията на ответника на ищеца са
нанесени големи неимуществени вреди. Същите се изразяват в изживени и
изживявани все още комплекс от значителни *** - от 3 до 15 години лишаване
от свобода. От друга страна увреденият се чувствал ***, тъй като вярвал на
100%, че не е извършил това, в което е обвинен; смятал, че се ***
Твърди се, че незаконосъобразните действия на ответника се отразили
много негативно на ищеца в социален план. Случаят бързо и лесно станал
обществено достояние в с.Кулата, общ.Петрич, където всички се познават -
към него момент ищецът бил зет на Кмета на с.Кулата и съвсем естествено
бил познат на цялото село. Пострадалият се *** Двете му деца, ***
Действията на прокуратурата се отразили силно негативно на семейните
взаимоотношения между ищеца и ***та му. Между тях възникнали скандали и
караници, породени от повдигнатото обвинение и воденото наказателно
производство, поради свития семеен бюджет след уволнението, както и
предвид опозоряването на цялото семейство в обществен план. Всички близки
роднини също се срамували от случилото се с ищеца.
Навежда се, че тъй като ищецът бил обвинен заедно с още 19 души свои
колеги, случаят бил публично разгласен в медиите - както национални, така и
регионални. Още на 12.09.2006г. (преди привличането на ищеца като
обвиняем), политикът Румен Петков, тогава в качеството си на Министър на
вътрешните работи, в ефира на БТВ и Нова телевизия обявява че цялата група,
тогава служители на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към
Изпълнителна агенция „Пътища“, са присвоили огромна парична сума, в
размер на 2.5 млн.евро. На 13.09.2006г. в националния вестник „Монитор“ е
публикувана статия, в която се твърди, че над 2.5 млн.лева „са източени“ от
граничните пунктове Кулата и Златарево. На 15.09.2006г. по национална
телевизия „БТВ“, в най- гледаното предаване „Тази сутрин“, Директорът на
3
Окръжна дирекция „Полиция“- Благоевград комисар К.Г. дава убедено
мнение за извършване на престъплението от страна на ищеца и неговите
колеги. Към него момент същите дори не са привлечени в качеството им на
обвиняеми. Тази „новина“ е публикувана и на интернет-сайта на предаването
същия ден вечерта. В хода на досъдебното производство, наблюдаващият го
прокурор от РП-Петрич Л.М., по национални телевизии дава убедени
изявления в смисъл, че уличените са присвоили огромните суми. В
националните вестници „Труд“, „24 часа“, „Уикенд" и „Стандарт“ излизат
публикации, в които се твърди, че парите действително са присвоени. С
подобни статии излизат и регионалните вестници в.„Струма“ и в.“Вяра“, и то
в продължение на няколко дни подред. Местната кабелна телевизия
разпространява бързо новината, като се показват снимките на уличените, в т.ч.
и на ищеца. В интернет пространството също така имало много статии,
станали достояние на неограничен кръг от читатели. В различни публикации
увреденият бил определен едва ли не като „виновен“, „престъпник“, „крадец“.
В новините по местната кабелна телевизия показали снимката на ищеца с
коментар, че е участник в престъпната „схема за източване“ на огромна сума
пари - около 4 млн.лева. В резултат на това повечето роднини, близки и
приятели започнали да се отнасят с недоверие и резервираност към него, а
голяма част от приятелите и познатите му се отдръпнали и не желаели да
контактуват и да общуват с уличеното лице. Дочувал как за него се говори, че
„бил станал бандит“, поради което загубил много контакти и приятелства.
Като последица същият изпаднал в дълбока депресия; самоизолирал се;
затворил се в себе си; изпитвал силно чувство на срам от околните; чувствал
се обществено опозорен; ограничил личните и социалните си контакти; не
излизал от дома си; не желаел да се вижда с приятели и познати; чувствал се
безполезен лично за себе си и за семейството си; смятал, че животът му е
съсипан.
Поддържа се, че тежестта на непозволеното увреждане се засилва и от
изключително продължителния срок както на разследването, така и на
съдебното производство. На ищеца е било повдигнато обвинение на
14.09.2006г., а по обвинителен акт на прокуратурата е било редовно
образувано наказателно общ характер дело едва на 30.05.2012г. Изтекли са 6
години на притеснения от неизвестното, от стрес породен от неяснотата дали
ще има обвинение в крайна сметка и ако да - за какво точно престъпление, въз
4
основа на какви доказателства и прочее. След като производството най-накрая
стига до съдебна фаза и делото започва в Районен съд - Кюстендил, последват
десетки съдебни заседания, на които ищецът чинно се е явявал, като не е
ставал причина за отлагане на съдебно заседание. Всяко едно такова явяване е
било свързано с голям стрес, притеснения, страх от постановяване на
осъдителна присъда в съдебното заседание и др.такива. Кошмар, който е
продължил още цели 10 години. В крайна сметка всичко приключва, но са
минали цели 16 години! Толкова много години са съпоставими с целия живот
на човека, а спрямо активната възраст - това е още по- значителна част от нея.
При повдигането на обвинението ищецът е бил в най-активната част от
живота си - на 38 години. Когато е оправдан, вече е на 54 години. Голяма част
от трудоспособната му възраст е преминала. Флагрантно е било нарушено
конституционното право на ищеца след като е обвинен в извършването на
престъпление, да бъде предаден на съд в законоустановения за това срок.
Също така в никакъв случай не може да се приеме, че наказателното
преследване срещу увреденото лице е приключило в разумен срок. Напротив.
Като краен резултат, животът на ищеца е напълно съсипан и това не може да
се поправи или възстанови.
Независимо че в крайна сметка обвиняемият е бил оправдан, той е
продължил и продължава да търпи и до днес неблагоприятните последици от
упражнената срещу него наказателна репресия на прокуратурата, както в
психологически план, така и в чисто физически. Като резултат същият се е
променил изцяло психологически; станал е значително по-затворен, много по-
нервен и избухлив към околните - жена му го нарича „запалка“ защото лесно
се пали и то за дребни неща; емоционално съсипан - в ежедневието не
проявява радост, не изпитва щастие, не се усмихва, не се смее, студен в
общуването си с околните, обезверен. Във физически и социален план - с
постоянно високо кръвно налягане, трайно главоболие, страдащ от безсъние и
кошмари; с влошени семейни взаимоотношения; без желание да за общуване с
околните. Дългото наказателно преследване е повлияло негативно на
трудовата дейност на ищеца. След прекратяването на трудовото му
правоотношение с Управление „Пътни такси и разрешителни“ - Кулата, към
Изпълнителна агенция „Пътища“ - София, се опитал да работи в дърводелски
цех, но същият фалирал. Търсил непрекъснато работа, но никъде не го
вземали защото бил обвиняем по висящо наказателно дело. На три пъти
5
кандидатствал за работа като охранител, но по същата причина не го взели на
работа. Започнал да работи чак след влизане в сила на оправдателната
присъда през 2022г., т е. бил е 16 години безработен. Този факт води след себе
си допълнителни вреди, изразяващи се в социални неудобства като липса на
здравни и социални осигуровки и липса на достатъчно трудов стаж. За да
издържа семейството си се принудил да взема заеми, които изплаща и до ден
днешен. Поради липсата на достатъчно трудов стаж, пострадалият не може да
се пенсионира по законовия ред.
Навежда се, че доколкото ищецът е бил оправдан по повдигнатото му
обвинение с влязла в законна сила оправдателна присъда и по този начин
обвинението му за извършване на престъпление от общ характер се е оказало
без правно основание, то са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.З, предл.1
от ЗОДОВ за обезщетяване на ищеца за причинените му неимуществени
вреди.
Прави се довод, че като справедлив размер на обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, които същият е претърпял и
търпи и до днес, се явява сумата от 60 000 лева. Същата би могла да репарира
в цялост, така както изисква закона (чл.51, ал.1 от ЗЗД) и по справедлив начин
(чл.52 от ЗЗД), причинените от незаконните действия на ответника
неимуществени вреди.
Прави искане пред съда да бъде осъден ответника да заплати сумата в
размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетения за
претърпените от ищеца неимуществени вреди - *** съдържащи информация
за воденото наказателно производство срещу ищеца и представляващи пряка
и непосредствена последица от образуваното срещу ищеца наказателно
производство, по което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно с лихвата за
забава, считано от 08.09.2022 г. /датата на влизане в сила на оправдателната
присъда/ до окончателното изплащане на сумата,
Претендира ищеца сторените по делото разноски.
Ответникът Прокуратура на Република България, представлявана от главния
прокурор, чрез прокурор в Окръжна прокуратура – Благоевград, в срока за
подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва
допустимостта и основателността на предявените искове.
Поддържа се, че съгласно чл. 136 от ЗСВ, прокуратурата е единна и
6
централизирана, от което следва принципа че всеки прокурор по каквото и да
било дело - наказателно, гражданско, търговско, административно - може да
представлява единната прокуратура съобразно своята компетентност
/прокурорът следва да е от прокуратурата съответна на компетентния съд/,
поради което се прави довод, че в конкретния казус няма пречка писмен
отговор на горепосочената искова молба да бъде изготвен от прокурор при
Окръжна прокуратура — Благоевград в съответствие с писмените указания
дадени в писмо изх.№ 8356/ 17.08.2023 г. на прокурор от отдел „Съдебен“ при
ВКП, без необходимост от изрично писмено упълномощаване в тази насока. В
подкрепа на този извод е и т. 5 от Тълкувателно решение №3/2004 г. на ОСНК
на ВКС, в което се приема че „структурните звена на Прокуратура
/респективно прокурорите към тях/ могат да я представляват по право“ - без
да е нужно изрично упълномощаване за това по реда на чл.32-33 от ГПК.
Навежда се, че в конкретния казус не са налице каквито и да било
доказателства, които да доказват/ обосновават/, че Г. Ж. Х. действително е
претърпял някакви конкретни неимуществени вреди, които при това да са
пряк и непосредствен резултат от воденото срещу него наказателно
производство за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във вр.с чл.201 от НК,
вследствие незаконното обвинение по ДП № 452/2006г. по описа на РПУ-
гр.Петрич /Пр.Пр. № 1591/2006г. по описа на Районна прокуратура - Петрич,
НОХД № 630/2012г. ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд -
Кюстендил, а наличието на такива преки и непосредствени вреди е основен
елемент от фактическия състав на отговорността по чл.2 ал. 1 т.З от ЗОДОВ.
Липсата на този елемент изключва възможността за ангажиране на
отговорността на държавата и нейните правозащитни органи в лицето на
прокуратурата.
Поддържа се, че в тежест на ищеца е да докаже и то по несъмнен начин
наличието на изложените в исковата му молба твърдения за претърпени от
него конкретни неимуществени вреди, а такива доказателства извън
твърденията на Х., изложени в исковата му молба липсват. От приложените
към исковата молба материали не се установява наличието на нито едно
доказателство, от което да е видно, че ищецът действително е претърпял
сочените от него **** още по малко това да е пряк резултат от повдигнатите
срещу него обвинения и воденото срещу него наказателно производство по
ДП № 452/2006г. по описа на РПУ - гр.Петрич /Пр.Пр. № 1591/2006г. по описа
7
на Районна прокуратура - Петрич, НОХД № 630/2012г. ВНОХД № 454/2018г.
по описа на Окръжен съд - Кюстендил. Недоказани са и твърденията на ищеца
за настъпили в резултат от воденото срещу него наказателно производство
смущения в ежедневието му и злепоставяне.
Навежда се, че преувеличени и неотговарящи на действителността са
твърденията на Х., че след като му било повдигнато обвинение, цялата
общественост разбрала това и с това бил нарушен личния му и социален
живот, като воденото наказателно производство му пречило да започне работа
защото навсякъде, където кандидатствал му било отказвано.
Поддържа се алтернативно, ако въпреки гореизложените аргументи, все
пак съда приеме че иска на Г. Х. има своето законово основание, че същия е
изключително и необосновано завишен по своя размер с оглед разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД. На първо място, не е налице нито едно доказателство че Х.
действително е претърпял каквито и да било неимуществени вреди, които да
са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно
производство, още по-малко такива обезщетението по справедливост, на които
да възлиза точно на претендираната от ищеца сума от 60 000 лева.
Претенцията на ищеца е завишена и не съответства на претендираните вреди,
на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика в
аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ.
Навежда се, че спрямо Х. не е вземана мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, за да се претендират вреди в резултат от налагане на
такава мярка. Липсват доказателства, в резултат на наложената ограничителна
мярка „Забрана за напускане на пределите на РБългария, без разрешение на
прокурор” да не е могъл да започне работа в РГърция, докато е бил
безработен. Липсват доказателства, докато е траела тази ограничителна мярка,
същият да е поискал разрешение за пътуване в чужбина. От началото до края
на процеса в сила е била в сила „презумпцията за невинност“, като няма нито
доказателство тя да е била нарушена. Спазен е бил и основополагащия
принцип в българския наказателен процес, че обвиняемия /подсъдимия до
постановяване на осъдителна присъда е невинен.
Безспорно наказателното производство срещу ищеца е било с голяма
продължителност. В тази връзка обаче при определяне кой е разумния срок за
разследване и водене на едно производство следва да се вземе предвид, на
8
първо място броя на извършените действия по разследването или съдебно
следствени действия, чиито брой е много голям в настоящия случай, сред
които и назначени експертизи изискващи особени познания, които могат да се
изпълнят от малък брои вещи лица. На следващо място за определяна, кой е
разумния срок за едно производство следва да се отчете и броя лицата, които
са били привлечени към наказателна отговорност и процесуалното поведение
на страните, което не е без значение за продължителността на процеса. В хода
на ДП и съдебната фаза са разпитани свидетели, назначени, изготвени и
приети са експертизи, а това безспорно изисква значително по - дълъг период
от време, в сравнение с обикновените случаи на дела за тези видове
престъпления. Следва да се обърне внимание, че прокуратурата нито веднъж
не е ставала причина за отлагане на съдебно заседание Не малък период от
време делото е било по процедури за отводи на съдии и при съответния съдия
за изготвяне на мотивите към постановените съдебни актове, което не може и
няма как да се вмени във вина на прокуратурата.
Не на последно място следва да се отбележи, че всякакви претенции на
ищеца относно разумния срок за гледане на производството не следва да бъдат
уважени, тъй като съгласно чл.8 (2) от ЗОДОВ „ (Нова - ДВ, бр. 98 от 2012 г.)
Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 26, ал. 1 по
приключени производства само когато е изчерпана административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за
съдебната власт, по която няма постигнато споразумение“.
Съгласно Глава трета "а", от ЗСВ чл. 60а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., в
сила от 01.10.2012 г.) (1) По реда на тази глава се разглеждат заявления на
граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на
органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане
и решаване на делото в разумен срок. (2) Заявленията по ал. 1 се подават от
граждани и юридически лица, които са: 1. страни по приключени граждански,
административни и наказателни производства; 2. обвиняеми, пострадали или
ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. По реда на
тази глава се определя и изплаща обезщетение в съответствие с практиката на
Европейския съд по правата на човека в размер не повече от 10 000 лв.
Заявленията по ал. 1 се подават в 6 - месечен срок от приключване на
съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия
9
съдебен съвет до министъра на правосъдието.
Безспорно липсват доказателства за спазване на тази процедура, тъй
като е изтекъл предвидения от закона срок, което още веднъж е доказателство,
че ищеца не е претърпял претендираните вреди, тъй като ако това беше
станало и същия смяташе, че е претърпял неимуществени вреди, злепоставен е
и е засегнат неговия имидж, щеше незабавно след окончателното му
оправдаване да предяви своите претенции,което не е направил.
Недоказани са и твърденията на ищеца за претърпени от него **** които
да са пряк резултат от повдигнатите спрямо същия обвинения и воденото
срещу него наказателно и съдебно производства съответно ДП № 452/2006г.
по описа на РПУ-гр.Петрич /Пр.Пр. № 1591/2006г. по описа на Районна
прокуратура - Петрич, НОХД № 630/2012г. ВНОХД № 454/2018г. по описа на
Окръжен съд - Кюстендил.
В своето изложение освен, че Х. декларативно е изброил епитети
използвани в случай на засягане на психическо здраве и преживени чувствай
такива свързани със увреждане на честа и достойнството, не е посочил нито
едно конкретно доказателство в подкрепа на тази си твърдения, а такива
липсват и в приложенията към депозираната от него искова молба.
Приложените документи не се съдържат доказателства, че сочените психични
терзания на ищеца са пряка и непосредствена връзка от привличането му към
наказателна отговорност по конкретните досъдебно, респективно съдебни
производства. В исковата молба и в приложенията към нея няма нито едно
доказателство за влошено психично здраве на Х., вследствие на воденото
срещу него наказателно производство, като няма нито един медицински
документ, от който да е видно да са му направени каквито и да е изследвания
за установяване на реалното му психическо състояние и установени по
безспорен начин симптоматика на състояния, каквито се твърдят, че са налице
в исковата молба. Не е представено и нито едно доказателство, че Х. е
кандидатствал за конкретна работна позиция в конкретно юридическо лице
или държавно и, че не е назначен поради факта, че срещу него било водено
наказателно производство. Видно от изготвени справки от служители на
Прокуратурата Република България е, че Х. нито веднъж не е подавал
заявление, за да му бъде издадено удостоверение за наличие или липса на
неприключили наказателни производства в ОП - Благоевград или РП -
10
Благоевград, за да може да го представя евентуално пред бъдещи негови
работодатели, тоест ищеца твърди неистини в исковата си молба, а именно, че
му е отказвано да бъде взет на работа, заради воденото срещу него
наказателно производство, защото евентуалните работодатели разбирали, че
срещу него се води наказателно производство. Не е посочен поне един
работодател, до който същия е подал молба да бъде назначен на конкретна
позиция, който да е отказал да го назначи на същата. Фалирането на
дърводелски цех, в който се опитал да работи, не може да се вмени във вина на
прокуратурата. Неподкрепени с никакви доказателства и в този смисъл
голословни са и твърденията за това, че три пъти е кандидатствал на работа
като охранител, но не го взимали, поради воденото наказателно производство.
Не е представено нито едно доказателство, че именно защото срещу него е
водено наказателно производство, същият е бил продължителен период от
време безработен и това да е в пряка и непосредствена връзка с воденото
наказателно производство. Твърдението, че същият е бил безработен не е
удостоверено с нито едно доказателство, а е само едно твърдение от страна на
ищеца.
Прави се довод, че поради тези съображения, претендираното
обезщетение е силно завишено по размер и не съответства на твърдените и на
установената съдебна практика по аналогични дела. Алтернативно счита, че
настъпилото увреждане, за което претендира ищецът е причинено по негова
изключителна вина и съгласно чл. 5 от ЗОДОВ обезщетение не се дължи, респ.
ако бъде определено такова, следва да се приеме,че пострадалият виновно е
допринесъл за увреждането, обезщетението да се намали. В настоящия
случай, поведението на ищеца е било укоримо и в пряка причинно -
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат - образувано и водено
срещу него наказателно производство.
В съдебно заседание, ищецът не се явява лично, делегира процесуален
представител, поддържа иска.
Ответникът не се явява, делегира процесуален представител - прокурор
от Окръжна прокуратура – Благоевград – прокурор Ш., който възразява срещу
иска.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
11
Видно от Постановление за привличане на обвиняем от 14.09.2006г.
постановено по ДП № 452/2006г. по описа на РПУ-гр.Петрич /Пр.Пр. № 1591
/2006г. по описа на Районна прокуратура - Петрич/, ищецът бил привлечен
като обвиняем за това, че за периода 30.11.2002г.-07.05.2003г. на пункта на
Управление „Пътни такси и разрешителни“ - Кулата, в качеството му на
длъжностно лице - контрольор на ГСЖулата, Златарево, Илинден“ е присвоил
около 15 060.00 лева, собственост на Изпълнителна агенция „Пътища“ -
София, връчени му в това качество или поверени му да ги пази или управлява,
като присвояването е в големи размери - деяние, съставляващо престъпление
по чл.202, ал.2, т.1 във вр.с чл.201 от НК.
Впоследствие „присвоената" парична сума е прецизирана на 11 284.09
лева. Веднага след привличането на ищеца като обвиняем, същият е бил
уволнен като служител на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към
Изпълнителна агенция „Пътища“ - София. Със същото прокурорско
постановление, с което е привлечен като обвиняем му е наложена мярка за
неотклонение „парична гаранция в размер на 2 000 лева“.
Видно от прокурорско постановление от 14.09.2006г. спрямо ищеца е
наложена ограничителна мярка „забрана за напускане пределите на РБългария
без разрешение на прокурор“. Втората ограничителна мярка е била обжалвана
по надлежния за това ред, като по повод на обжалването е било образувано
ЧНД № 1010/2007г. по описа на Петрички районен съд. По последното с
Определение № 446/17.05.2007г. съдът е отменил така наложената от
прокуратурата ограничителната мярка.
Същата мярка повторно е наложена от прокуратурата с Постановление
Вх.№ 1591/05.03.2008г. по описа на Районна прокуратура - Петрич.
Видно от с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 28.03.2008г. на Районна прокуратура – Петрич,
обвинението е прецизирано по размер, така както е посочено по-горе.
Посочената ограничителна мярка е отменена от прокуратурата с
Постановление Вх.№ 1591/28.07.2008г. поради това, че дознанието вече е
приключило с предявяване по реда на чл. 227 и сл. от НПК и предстоящото
внасяне в Районен съд - Петрич на обвинителен акт. Последният бил издаден
на 12.08.2008 г., което обусловило отмяна и на наложената ограничителна
мярка „парична гаранция в размер на 2 000 лева“.
12
Това действие на обвинението е извършено с Постановление Вх. №
1591/20.10.2008г. на Районна прокуратура - Петрич.
Размерът на „присвоената“ парична сума повторно е прецизиран с ново,
трето поред Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 12.12.2008 г. на Районна прокуратура - Петрич, според което
същата отново възлиза на 11 284,09 лева.
С Постановление вх. № 1591/ 13.03.2009 г. Прокуратурата за втори път е
наложила на уличеното лице ограничителна мярка „забрана за напускане на
пределите на РБългария без разрешение на прокурор“. Последната е отменена
окончателно с Постановление вх. № 1591/ 13.04.2009 г. тъй като досъдебното
производство по Дознание № 452/ 2006 г. е приключило с внасяне на
обвинителен акт в Районен съд - Петрич. След отводи на съдиите,
прекратяване и връщане за изпълнение на указания и повторно внасяне,
обвинителният акт е изпратен на Районен съд - Кюстендил, където на
30.05.2012г. е образувано НОХД № 630/ 2012 г. по описа на същия съд.
С Присъда № 15/ 16.03.2018г. постановена по същото дело, ищецът е
признат за невиновен и е оправдан да извършил престъплението, в което е
обвинен. По протест на ответника е образувано ВНОХД № 454/ 2018г. по
описа на Окръжен съд - Кюстендил, по което с Решение № 260009/08.09.2022
г. оправдателната присъда е била потвърдена, като не обжалваемо това
съдебно решение е влязло в сила от деня на постановяването му - 08.09.2022 г.
От показанията на свидетеля Х.а, *** на ищеца, се изяснява, че е
запозната с делото на *** й. Бил задържан за длъжностно присвояване на 15
хил. лева от „Пътни такси и разрешителни“. Делото почнало през 2006 г., като
бил с мярка „Парична гаранция“ от 2000 лева, която платили със заем от брата
на свидетеля Г. Петков. Установява се, че Г. Х. го било страх от ефективна
присъда, *** след всяко дело, което се водело в гр. Кюстендил той мислел, че
това ще е последно заседание и повече няма да се прибере у дома. Загубил си
*** Заради делото *** Пред ***та лично се е клел, че не е взел тези пари. Сочи
се, че близките приели зле това, неочаквано било, живеят в малко село, всички
се познават, близки, роднини, приятели. Казвал за това обвинение, че е
невинен. Всичко било потъпкано – чест, достойнство, репутация. Репутацията
му преди това била на честен, услужлив, работлив човек, с всички се
разбирал. Като държавен служител доколкото знае свидетеля не е наказван,
13
изряден във всяко едно отношение, дисциплинарно нарушение не е имал.
Сочи свидетеля, че се сринала цялата му репутация, на цялото
семейство, на децата, на близките. Ищецът се затворил в себе си, спрял да
излиза, дори до магазина не ходел. Променил се психически, имало чести
скандали към ***та и към децата, избухвал много често. Той все още си
избухвал, не излизал навън, защото го наричали крадец. Лепнали му петно и
въпреки, че е оправдан, все още някои го наричат крадец. Не искал да се
вижда с хората, защото те все още смятали, че той е
откраднал тези пари.
Сочи свидетеля, че ищеца не е взел тези пари, като приятелските
семейства се отдръпнали, защото му казвали: „Ти си крадец. Ти си
престъпник.“ Спрели да ходят където и да било, след като започнало това дело
той спрял да ходи където и да било, нито при приятели, нито при кръстниците.
Отсъствал от кръщенката на техния кръстник, не искал да се вижда с хората.
Изпаднал в тежка депресия, освен кръвното се появили и подагра,
оперирал се преди няколко години. Само при личния лекар ходи, защото и на
лекар не иска да ходи.
Свидетеля сочи, че отношенията им били с много скандали, когато му
повдигнали обвинението големия син бил на 14 г., а малкия на 2 години. На
големия син се отразило това, не искал да ходи на училище. Взимала е
свидетеля извинителни бележки, с класната е говорила, със седмици не искал
да ходи на училище, защото съучениците му се подигравали, че баща му е
крадец.
Сочи свидетеля, че съпругът й бил съсипан, казвал: „Заради мен страдат
децата.“. Хората разбрали за това наказателно дело от медиите, от
националната телевизия, г-н Петков, тогавашния министър, обявил, че те са
престъпници, 19 служители на „Пътни такси“ още преди да са осъдени. По
кабелните телевизии ги давали, някой били с белезници, където са задържани,
във в-к „Струма“, но най-вече по националните медии. Имало снимки,
абсолютно всички имена били, статии, снимки. Прекъснали се контактите с
познати и приятели, всичко се прекъснало, защото го обявили, че е
престъпник и крадец. Някои все още вярват, че ги е
взел тези пари. Той още е депресиран, не излиза навън, ходи единствено на
14
работа. За една кутия цигари води детето, той не слиза от колата. Той мисли,
че още го заклеймяват. Има комшии, които все още говорят: „Ти си ги закопал
в градината тези пари.“. Сега Г. още не е възстановен от този психически
стрес. Пак вечните скандали, малко по-малко са, но си ги има скандалите.
Сочи свидетеля, че няма причина за скандалите. Когато не е на работа, имало
скандали. Той е изнервен човек, на нервната система му се отразило,
психиката му се разбила и избухвал. Най вече ставало въпрос, че свидетеля
последните няколко години не работи, 5 години може би има не работела и по
тази причина възниквали скандала между тях. Скандалите били за нещо
дребно за свидетеля, за детето, дори за яденото. Сочи свидетеля, че ищеца не е
предприел нищо за тази депресия, няма лекарства, няма прегледи, няма
медицински документ. Затворил се у дома, не излизал, свидетеля ходила на
психолог, 16 години е със страхова невроза. Психолога определил - Страх от
страха, въпреки, че бил свидетеля спокоен човек. Сочи свидетеля, че
прокурорката обещавала, че ще ги вкара в затвора от 5 г. до 8 г. и ищеца се
страхувал. На тях го е казвала, в залата имало и медии и го е казвала.
Прокурорката била Манолова.
От показанията на свидетеля А. се установява, че познава от махалата Г.
Х., от малък го знае. Бил обвиняем за присвояване на държавни средства 2004
г. – 2006 г. Първо в селото веднага се говорело, след това от пресата, от в-к
„Струма“ от ТВ „ДАРЦ“, от НОВА ТВ, от държавната телевизия.
Тогава бил нашумял случая - 19 държавни служители на „Пътни такси“
били обвиняеми за присвояване на държавни средства. Свидетеля бил
напуснал 3 години преди да се случи това нещо и му се отрази много.
Събирали се приятели, после почнали да не се събират. Карали го ищеца да
излиза, но той не излизал навън. Изобщо не излизал, не че сега много излиза.
Всички се дръпнали от него, защото е крадец. Защото е обвиняем и даже
отношението, като минали оправдателните присъди, пак не се променило.
Първо той се затворил вкъщи, не излизал. Сочи свидетеля, че са малко село,
500 жители и постоянно се мърмори. Психически му се отразило на ищеца,
той бил напуснал работа, почнал да работи нещо дърводелство и като станала
тази работа всичко отишло на кино. Бил съкрушен. Говорил си с него, били
приятели. Сочи свидетеля, че Г. се ползвал с добро име преди да го обвинят,
бил добро момче, с добра репутация, излизал навсякъде, общувал с всички,
общителен бил. Като държавен служител били доволни всички от него, не е
15
чул да има някакви наказания против него. В село Кулата не могат да знаят
служебното му положение, свидетеля го знаел, защото им били сходни
работите. Той нямал нарушения, като повдигнал държавата делото, му дошло
като гръм от ясно небе. В село Кулата го знаели като добър човек, като
общителен човек, като, човек който може да ти направи услуга. Той в се още
си е затворен, защото не излиза от вкъщи. Той не общува сега и нормално и
така да му се отрази. Той не общува с хората. Сочи свидетеля, че повече от 10
години го обсъждали в селото, защото го влачили много по дела нагоре. По
приказките на хората, че покарай сухото гори и зеленото, защото той бил
напуснал, нямал никакво отношение и след време стигат до някакви факти, че
някаква сума била взета и от него. Като почнат да говорят злите езици и
смачкваш, и е нормално да не излизаш. Болшинството от хората в селото
говорят, ако нямало такива хора, няма да има психическо натоварване и щяло
да си излиза совободно навън. Всичко се говорело в множествено число, за
абсолютно всички, за цялата група, ОПГ назначена от държавата на държавна
работа. Свидетеля сочи, че никой не може да каже дали са взели тези пари.
Напълно е сигурен за него, че не ги е взел тези пари. Сочи свидетеля, че ищеца
получил оправдателна присъда, но и годините му отидоха и здравето му
отиде, и психиката, като не е чул от БТВ, че има оправдателна присъда.
Разбрал за оправдателната присъда, когато той черпил. Почнал ищеца да се
чувства малко като човек, когато постановили оправдателната присъда, бил
чисто смачкан и след това виждаш, че разговаря спокойно с хората, става
контактен, а преди това било да му теглиш думите с ченгел. За първа
инстанция оправдаването нито е черпил, нито е казал.
От показанията на свидетеля Талев, се установява, че познава ищеца Г.,
колеги са от 1990 г. И свидетеля бил обвинен като колегите, 19 човека били
обвинени за присвояване на голяма сума пари, за около 15-20 хи. Лева, нещо
такова било обвинението. Нормално при такова обвинение да има страх от
осъждане и влизане в затвора. Той се страхувал от влизане в затвора, защото е
наказателно делото и за присвояването им се заканил прокурор Манолева, че
ще ги вкара в затвора всички от 5 г. до 8 г.. Сочи свидетеля, че Г. не се смятал
за виновен, не са взели парите, нито хиляди, нито милиони. Нищо не са взели.
Като се виждали на делата в гр. Кюстендил включително и с Г., първоначално
той бил в депресия, след това разбрал, че има и здравословни проблеми. Сочи
се от свидетеля, че още като им повдигнали обвинението и преди да ги
16
повдигнат обвинението имало медийни публикации, и по вестници, и по
телевизия. И в гр. Кюстендил имало медии, присъствали на заседанието,
разпитвали ги, снимали ги с камери, с фотоапарати. Във вестници излизали и
по медиите, и даже по телевизията. По принцип докато не приключи делото
всеки има очакване. Те се чувствали невинни, но имало страх от осъдителни
присъди. По принцип е стресиращо да ги снимат медиите. То целия град,
цялата околия, по националната телевизия съобщавали и постоянно ги
показвали. Сочи свидетеля, че на ищеца зле му се отразил този процес,
отслабнал, не приказвал много. Той тогава бил напуснал „Пътни такси и
разноски“.
По делата се виждали свидетеля и Г. и когато било връчено обвинението,
се видяли. В гр. Благоевград връчили обвинението и след това и на
заседанията си виждали. Преди заседанията говорили как се чувстват.
Говорили са с Г., питали се как са, как се чувстват. От там знае, че се чувства
зле, депресиран е, не може да си намери работа. Това е в общи линии.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите не са
противоречиви и кореспондират с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Претенциите са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 8 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата (какъвто е настоящия случай), съда и особените юрисдикции
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление или поради това, че наказателното производство е
образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда, при установено нарушение, извършено от
орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по
разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при
17
публично изявление, в което обвиняем се представя като виновен.
Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
Преди произнасяне по съществото на спора, съдът намира, че следва да
вземе отношение по представителната власт на прокурор от окръжна
прокуратура – Благоевград, като пълномощник на ответника по делото –
Прокуратура на Република България. В настоящия случай, процесуалното
представителство на ответника – Прокуратура на РБ е осъществено от
прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград, без налично пълномощно, а
със заповед за утвърждаване на график.
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ЗСВ, Прокуратурата е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Съгласно
разпоредбата на чл. 138, ал. 1, т. 1 ЗСВ, Главният прокурор ръководи и
представлява прокуратурата. Следователно, законен представител на
Прокуратура на РБ е главен прокурор, която представителна власт произтича
от закона, поради което той може да представлява прокуратурата по
граждански дела. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1,
представител на страните по пълномощие могат да бъдат, по аргумент от т. 3
и служители с юридическо образование в учрежденията. Следователно,
изводът който следва е, че процесуален представител по делото на ответника
Прокуратура на РБ може да бъде Главен прокурор, или упълномощено с
пълномощно лице с юридическо образувание, което осъществява служебни
функции в прокуратурата. След като прокурора от окръжна прокуратура –
Благоевград, не представи пълномощно по делото, съдът с оглед служебното
задължение да следи за представителната власт на страните, с определение №
1057/ 01.09.2025 г., пост. по гр. д. № 818/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград,
на основание чл. 101, ал. 1 ГПК, указа на ответника Прокуратура на
Република България, представлявана от главния прокурор, в едноседмичен
срок от получаване на определението, да представи доказателства за наличие
на представителна власт на прокурор от ОП – Благоевград, относно
извършени процесуални действия по подаване на отговор на исковата молба,
като указа, че в случай, че разпореждането на съда не бъде изпълнено в срок,
18
съдът ще приеме, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК, че това действие е
неизвършено. В отговор на това указание, което указание е изпратено до
Прокуратура на РБ чрез представляващия я Главен прокурор, прокурор от
ВКП, без да представи пълномощно, е представил становище по делото, в
което навежда, че от принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 136 ЗСВ, че
прокуратурата е единна, следва, че всеки прокурор по всяко дело
представлява единната прокуратура като държавна институция. На следващо
място е изразено становище, че съгласно т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на
ВКС по някои спорни въпроси от приложението на ЗОДВПГ изрично е прието,
че „структурните звена на прокуратурата на РБ могат да я представляват по
право“, като се прави извод, че не е необходимо изрично упълномощаване по
реда на чл. 32 ГПК.
Съдът намира, че разпоредбите на чл. 33-36 от ГПК са приложими за
процесуалното представителство и представителната власт на страните.
Процесуалните действия са извършени от прокурор от Окръжна прокуратура
– Благоевград, от името на Главен прокурор на РБ. Това обуславя процесуално
представителство, но липсва представителна власт за представителя, поради
което действията му не обвързват представлявания.
Не може да бъде споделено становището, че от принципа, залегнал в
разпоредбата на чл. 136 ЗСВ, че прокуратурата е единна следва, че всеки
прокурор по всяко дело представлява единната прокуратура като държавна
институция. От принципа, че Прокуратурата е единна следва, че всеки
прокурор е подчинен на съответния административен ръководител, а
административните ръководители са подчинени на главния прокурор –
аргумент от ал. 3 и ал. 4 на чл. 136 ЗСВ. Това не обуславя извод, че този
принцип обуславя представителна власт на всеки прокурор да представлява
прокуратура на РБ, без наличие на условията, предвидени в чл. 32 ГПК.
На първо място, Прокуратура на РБ, представлявана от главния
прокурор, с последна редакция на чл. 136, ал. 1 ЗСВ (ДВ., бр. 6/ 21.01.2025 г.),
не е единна, а от по-рано вече не е и централизирана – редакция ДВ, бр.
62/ 09.08.2016 г.. Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1 ЗСВ (посл. редакция
ДВ., бр. 6/ 21.01.2025 г., в сила от 21.01.2025 г.), Прокуратурата на Република
България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура,
Национална следствена служба, апелативни прокуратури, военно-апелативна
19
прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни
прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има следствени отдели.
Следователно, по действащата нормативна уредба – чл. 136, ал. 1 ЗСВ,
прокуратурата не е единна, поради което не може да се изведе от понятието
„единна“ принцип, че всеки прокурор по каквото и да било дело може да
представлява прокуратурата като държавна институция, съобразно своята
компетентност – липсва единност на прокуратурата.
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ЗСВ, Прокуратурата е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Съгласно
разпоредбата на чл. 138, ал. 1, т. 1 ЗСВ, Главният прокурор ръководи и
представлява прокуратурата.
Цитираните разпоредби на закона водят до единствения
законосъобразен извод, че Прокуратурата на РБ, като юридическо лице се
представлява единствено от Главният прокурор – това е законният
представител на това юридическо лице, което може да я представлява по
граждански дела, когато ПРБ е страна в процеса, или да упълномощава
Главният прокурор лица, предвидени в чл. 31-32 ГПК.
На следващо място, съдът не споделя становището, изразено в т. 5 от ТР
№ 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС по някои спорни въпроси от приложението на
ЗОДВПГ, че „структурните звена на прокуратурата на РБ могат да я
представляват по право“, без изрично упълномощаване по реда на чл. 32 ГПК.
На първо място, предмет на тълкуване в тълкувателно решение следва
да е тълкуваната разпоредба. В случая липсва посочване на тълкуваната
разпоредба, обуславяща неясна норма, относима към представителната власт
на прокурорите по граждански дела, което да обуслови реализиране от ОСГК
на ВКС правомощието да разкрие точното съдържание на тълкуваната
разпоредба, поради което т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС относно
„структурните звена на прокуратурата на РБ могат да я представляват по
право“, е лишена от предмет.
На второ място, приемайки в диспозитива в т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на
ОСГК на ВКС относно „структурните звена на прокуратурата на РБ могат да я
представляват по право“, ВКС действа като позитивен законодател,
дописвайки ГПК, че „Структурните звена на Прокуратурата на Република
България не са надлежна страна по предявените искове по чл. 2, т. 1 - т. 6
20
ЗОДВПГ, но могат да я представляват по право и да участват в
образуваните граждански дела срещу нея“. Възможността за произнасяне
на ВКС по искания за абстрактно нормативно тълкуване на законови
разпоредби – да изяснява точния смисъл им смисъл при противоречива или
неправилна практика по тълкуването или прилагането на закона – аргумент от
чл. 124, ал. 1 ЗСВ, го доближава до ролята на позитивен законодател, но той
няма конституционното и законово основание да законодателства.
Предвид изложеното, съдът намира, че т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК
на ВКС, в частта „Структурните звена на Прокуратурата на Република
България …. могат да я представляват по право и да участват в образуваните
граждански дела срещу нея“, не обвързва съда, предвид разпоредбата на чл.
130, ал. 2 ЗСВ. Процесуално недопустимо е за исковото производство
прилагането на посоченото в т. 5 от ТР разширяване на случаите, при
които представителната власт произтича от закона или друг акт и
разширяване кръга на законните представители, които по закон
представляват Прокуратурата на РБ. Ето защо, след като липсва надлежно
пълномощно от главния прокурор за овластяване на прокурор от Окръжна
прокуратура – Благоевград с представителна власт по гр. д. № 818/ 2025 г. по
описа на ОС – Благоевград, то извършените процесуални действия от
прокурор от окръжна прокуратура – Благоевград, съдът намира за
неизвършени. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, при дадена
възможност на страната и законния й представител да потвърдят извършените
без представителна власт процесуални действия, не сториха това.
По претенцията за неимуществени вреди:
Съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл.
52 ЗЗД неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост. За
критерия „справедливост”, съгласно Постановление № 4/ 1968г. на Пленума на
ВС, на преценка подлежат обстоятелствата – продължителност на
наказателното производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието,
тежестта на наложената мярка за неотклонение и периода на изтърпяването й,
както и цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното
производство върху лицето, което претендира обезщетение. Налице е и
задължителна за съдилищата практика на ВКС, формирана с Решение № 388/
2013 г. по гр.д. № 1030/ 2012 г. на ІV г.о., и Решение № 480/ 2012 г. по гр.д.
21
№85/2012 г. на ІV г.о., съгласно която, при търсене на обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от
формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на
обичайното за подобни случаи. В този смисъл, нормално е да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, което е незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато
се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай,
или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, и личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети
само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск за
неимуществени вреди е доказан по своето основание. От събраните по делото
доказателства - изяснените от свидетелите изменения в социалното общуване
на ищеца, в неговото психично състояние (станал е угрижен, депресиран,
потиснат, по-затворен и вглъбен), в неговото здравословно състояние, в
неговия професионален статус – отстраняване от работа, неговия семеен
статус, са закономерна, необходима последица от незаконното обвинение за
престъплението, за което ищецът е бил обвинен - изживеният стрес,
психическо напрежение, емоционална потиснатост, чувство за професионална
неудовлетвореност и непреодолимото влошаване на здравословното
състояние са в причинно-следствена връзка с незаконно предявеното
обвинение за тежко престъпление, за което се предвижда наказание лишаване
от свобода от 1 до 8 години.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/ 1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение
22
следва да се вземе предвид обстоятелството, че ищецът е бил незаконно
обвинен в извършване на тежко престъпление, за което се предвижда тежко
наказание; бил е обвиняем, респ. подсъдим в един продължителен период от
време – повече от 16 години, като явяването му пред досъдебните органи и
пред съда за осъществяване на множество съдопроизводствени действия го е
ангажирало физически и емоционално.
Проведеното наказателно производство – в досъдебната и съдебната
фази – около 16 години, надвишава разумния срок за провеждане на това
производство, като многократно публично и за относително продължителен
период от време е било разгласено – чрез печатни местни и национални
ежедневници, обстоятелството, че ищецът е обвинен в извършване на тежко
престъпление. От друга страна, наказателното производство е станало
причина за емоционална нестабилност на ищеца, изпадане в депресия,
затваряне в себе си, което е повлияло на брачните отношения със ***та.
Преживения стрес е увеличен, което увеличил интензитета на въздействие
върху здравословното и психическо състояние на пострадалия.
Когато вярната сама по себе си информация за образувано наказателно
производство срещу определено лице е разпространена чрез печатно издание,
вредоносните последици за незаконно обвинения са по-интензивни, тъй като
неговото добро име, авторитет и достойнство е злепоставено пред
неограничен кръг граждани. Поради тези правни съображения, макар и органи
на ответника да не са разпореждали многократното публикуване на тази
информация в всекидневници, обективно тези публикации са е допринесли за
настъпване на по-тежки последици – накърняване доброто име и достойнство
на ищеца, което обуславя и по-високият интензитет от неблагоприятното
засягане на неговите неимуществени блага от незаконното обвинение. Ищецът
е претърпял неимуществени вреди - пострадало е доброто му име в
обществото, тъй като за воденото срещу него наказателно дело са направени
публикации, въпреки че посочването е на общия брой подсъдими.
А неимуществените вреди от незаконно обвинение обхващат не само
отрицателните психически преживявания на увредения, но и обективното по
своя характер лишаване от блага и ценности, към които всяка личност се
стреми. Справедливостта като законов критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната общовалидна
23
значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със
стойността, която те са имали за личността на увредения. Следователно, при
съобразяване на всички обстоятелства – тежестта на престъплението, за което
е повдигнато обвинение (то е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 НК),
изключително продължителният (неразумният, повече от 16 години) срок на
висящност на наказателното производство, преживеният стрес и дискомфорт в
социалното общуване и нарушеният професионален статус (оставане без
работа поради висящото наказателно производство), изживяната потиснатост,
породената угриженост, затвореност и вглъбеност, което води до
психологически дискомфорт и страдания, публичното разгласяване на
започналото срещу ищеца наказателно преследване, тежките последици за
неговото здравословно състояние, които са в пряка причинно следствена
връзка с незаконното обвинение, които са съпроводени със силен стрес и
депресивни състояния, съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца
за причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди е в размер
на сумата общо от 30 000 лв.
Неимуществените вреди са се проявили в нормалните, естествени и
житейски логични душевни болки и страдания, изразили се в стрес, срам,
неудобство, страх от наказание, накърняване на честта и достойнството и
препятстване на обичайния начин на живот и социалната среда на ищеца. При
търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е
строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на
подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е
да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване.
При определяне размера на неимуществените вреди съдът отчита и
обстоятелствата, че упражнената спрямо ищеца процесуална принуда обхваща
продължителен, а същевременно неразумен срок от време (6 години
наказателно производство), при съобразяване вида на деянието, за което е
повдигнато обвинение, доказателствата, които е следвало да се събират
(разпити на свидетели, експертизи и др.), при липса на фактическа и правна
сложност на наказателното дело, както и че се касае за производство срещу
24
един обвиняем. Съдът отчита и обстоятелството, че обвинението е за тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление и мярка за неотклонение в хода на
наказателното производство - подписка, както и възможността за лишаване от
правото по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК - лишаване от право да се заема определена
държавна или обществена длъжност. респ. Ищецът е търпял ограничения на
личната свобода, като е препятствано правото му да упражнява правото на
труд. Налични са данни, от разпита на свидетелите, че обвинението е
дискредитирало професионалния му авторитет и компетентност –негативни
последици, свързани със загуба на доверие от страна на колегите му, влошени
отношения с тях. От друга страна, от събраните доказателства се установява,
че отзвукът сред обществеността за воденото срещу ищеца наказателно
производство е голям, което е наложило ищецът и неговите близки да понасят
злепоставящото го положение на обвинен, да знае, че е предмет на обсъждане
и коментари от хората, че държавното обвинение го счита за правонарушител,
като вредата за професионалния и личния му авторитет се е проявила в тежка
степен. Търпените в тази връзка морални вреди, без да се подценяват или
надценяват, са довели до загуба на социален и професионален статус, до
сериозно обществено злепоставяне и проблеми в личния живот. Разпитаните
по делото свидетели също установяват че са настъпили увреждания на
физиката и на психиката на ищеца, извън обичайните за подобни случаи,
които обосновават присъждане на обезщетение в завишен размер.
Безспорен е факта, че едно наказателно производство с повдигнато
обвинение за престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от
свобода, дава негативно отражение върху емоционалния живот, психиката и
душевния мир на всяко едно лице. Психичното състояние на едно лице, което
е привлечено в качеството на обвиняем, представлява нормална човешка
реакция на упражнената спрямо него наказателна репресия. Само по себе си
обвинението в извършването на престъпление, особено на лице, което до този
момент не е било осъждано, не е изтърпявало наказание „лишаване от
свобода” и не е било задържано на друго основание – каквото е ищеца, е
свързано със значителен стрес.
Относно обосноваване размера на обезщетението: Присъденото парично
обезщетение за вредите следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в
25
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед
особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Като
съобрази тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, което е тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, предвиденото за
него наказание, продължителността на наказателното преследване – над 16
години по процесното наказателно дело, наложената на ищеца в качеството му
на обвиняем мярка за неотклонение - подписка възрастта и социалното
положение на ищеца, и естествено претърпените страх, срам и неудобство,
накърняване на честта и препятстване на обичайния начин на живот, които са
в размери, надхвърлящи обичайното, съдът приема, че за претърпените от
ищеца неимуществени вреди същият следва да бъде обезщетен със сумата 40
000.00 лева. Този размер в най-пълна степен съответства на характера и
интензитета на търпените душевни болки и страдания и на вида на
упражнената спрямо него процесуална принуда, и се явява справедлив,
съобразно изискването на чл. 52 ЗЗД. До този размер иска следва да бъде
уважен, а за разликата над този размер, до пълния предявен – 60 000.00 лева,
искът следва да се отхвърли.
Върху присъденото обезщетение се дължи лихва за забава, считано от
датата на влизане в сила на присъдата, от който момент обезщетението за
вреди е станало изискуемо. В настоящия случай тази дата е 08.09.2022 г. –
датата на влизане в сила на постановената присъда.
Възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба за
неоснователност на исковата претенция за неимуществени вреди, съдът не
обсъжда, с оглед изложеното по-горе, че тези процесуални действия са
извършени без представителна власт и при дадената от съда възможност не са
потвърдени от легитимирания ответник чрез законния си представител –
главен прокурор.
По разноските:
Искането за разноски е основателно, предвид разпоредбата на чл. 78, ал.
1 ГПК, поради което следва да се уважи за следните размери, съобразно
уважената част от исковете –сумата в размер на 10.00 лв. – държавна такса.
С оглед искането за възнаграждение за адвокат, съдът намира, с оглед
26
фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални
действия, следва да се определи възнаграждение в размер на 3000 лв.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, представлявана от
Главен прокурор, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Г. Ж.
Х., ЕГН **********, сумата в размер на 40 000.00 лв. (четиридесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – *** съдържащи
информация за воденото наказателно производство срещу ищеца и
представляващи пряка и непосредствена последица от образуваното срещу
ищеца наказателно производство, по което е оправдан с влязла в сила присъда,
ведно с лихвата за забава, считано от 08.09.2022 г. /датата на влизане в сила на
оправдателната присъда/ до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска над този размер, до претендирания от 60 000.00 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, представлявана от
Главен прокурор, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Г. Ж.
Х., ЕГН **********, сумата в размер на 10.00 лв. (десет лева),
представляваща направени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, представлявана от
Главен прокурор, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на
основание чл. 38 ЗА, на адв. П. И. Ш., ЕГН **********, сумата в размер на
3000.00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /
чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
27