РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Исперих, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20233310100394 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 1852/01.06.2023 г. от
„АПС Б. Б.” ЕООД, ЕИК............., гр.С., действащи чрез юрк.Б. Т., срещу Б. М.
И., като моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено със
сила на присъдено нещо по отношение на ответника, че същата дължи на
ищеца сума в размер на 220.22 лв., включваща дължими и незаплатени
главница в размер на 203.05 лв.; договорна възнаградителна лихва в размер на
7.11 лв. за периода от 13.08.2021 г. до 29.10.2021 г. и законна лихва за забава
върху главницата в размер на 10.06 лв. за периода от 13.08.2021 г. до
05.04.2022 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията.
Претендират се и разноските за водене на ч.гр.д. № 40/2023 г. и по
настоящото дело, включващи заплатени държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 05.08.2021 г. между ответника и „И.
А. М.“ АД, ЕИК............, е бил сключен договор за паричен заем № 4225738 за
сумата от 300.00 лв., който следвало да бъдат върнати на 12 седмични вноски
с падеж 29.10.2021 г. На същата дата, на която е сключен договора за заем,
между ответника и „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК: ............. е бил сключен договор за
предоставяне на гаранция № 4225738, съгласно който посоченото дружество
се е задължило спрямо „И. А. М.т“ АД за всички задължения на длъжника Б.
И. по цитирания договор за заем. Тъй като ответникът не е заплатил
дължимите суми по договора за заем, „И. А. М.“ АД е поканило „Ф. Б.“
ЕООД да стори това, в резултат на което на 05.04.2022 г. „Ф. Б.“ ЕООД е
1
погасило всички дължими от Б. И. суми по договора на първоначалния
кредитор, както следва: главница в размер на 203.05 лв.; договорна
възнаградителна лихва в размер на 7.11 лв. за периода от 13.08.2021 г. до
29.10.2021 г. и законна лихва за забава върху главницата в размер на 10.06 лв.
за периода от 13.08.2021 г. до 05.04.2022 г. На същата дата длъжникът е бил
уведомен по електронната поща за направеното от „Ф. Б.“ ЕООД плащане и
за встъпването му в правата на кредитора.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г. „Ф.
Б.“ ЕООД е прехвърлило своите вземания към длъжника по процесния
договор на ищеца в настоящото производство, за което длъжника бил
уведомен. Въпреки това не последвало плащане на дължимите суми.
По този повод ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на
чл.410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение
за същите вземания по ч.гр.д.№ 40/2023 г. по описа на РС - И.. Поради
обстоятелството, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47
ал. 5 ГПК и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящия иск за
установяване на вземането си.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител.
Упълномощеният юрисконсулт Е. Ц. депозира молба-становище с вх. №
3380/09.10.2023г., с която поддържа исковите претенции и моли да се
постанови неприсъствено решение на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, ако са
налице предпоставките за това.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б. М. И. не представя писмен
отговор. Не заявява становище по исковите претенции, не прави възражения,
както и доказателствени искания.
В съдебно заседание ответникът редовно призован при усл. на чл. 41,
ал.2 във вр. с ал. 1 от ГПК на 21.09.2023г., не се явява, не се представлява и не
е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното: Предявените искове за
установяване на парични вземания за главница, договорна лихва и лихва за
забава са допустими и намират правното си основание в разпоредбата на чл.
422, ал. 1 ГПК. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, при
спазване указанието на РС - Исперих по ч.гр.д. № 40/2023 г. по описа на съда,
дадено към заявителя и ищец в настоящото производство. При условията на
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
12.01.2023 г.
Разгледани по същество – исковете са основателни. Предвид
обстоятелството, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се явява в първото заседание по делото, без да е правил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение. Същевременно Съдът съобрази, че са налице
предпоставките на чл. 239 ал.1 от ГПК, а именно: 1. На ответника със
съобщението, с което му е изпратен препис от исковата молба и с призовката,
с която е призован за съдебно заседание, редовно връчена, са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание и 2. Искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, поради което съдът прецени, че следва да постанови
неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, като ищцовата
претенция се уважи изцяло.
2
С оглед този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1, ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски. Ищецът не е представил
списък на разноските по чл. 80 ГПК, но въз основа на наличните по делото
писмени доказателства за сторени разноски следва да бъде осъден ответника
да заплати в полза на ищеца за разноски в хода на заповедното производство
сума в размер на 80.48 лв., включваща държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на уважената част от заявлението и по
настоящото дело сума в размер на 225.00 лв., включваща 100.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 125.00 лв. държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, със сила на присъдено нещо по отношение на ответника Б. М.
И., ЕГН – **********, с адрес - село С., община С., област Р., че същата
дължи на ищеца „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК .............., седалище град С., п.к. 1404,
бул.“Б.“ № .... ап. .. представлявано от Х. М. М. и Й. Г. К., действащи чрез
юрк.Б. Т., сума в размер на 220.22 (двеста и двадесет лв. и 22 ст.) лева,
включваща дължими и незаплатени главница в размер на 203.05 лв. по
Договор за паричен заем № 4225738/ 05.08.2021г., вземане по който е
прехвърлено на кредитора „А. Б. Б.“ ЕООД на 31.03.2022г.; договорна
възнаградителна лихва в размер на 7.11 лв. за периода от 13.08.2021 г. до
29.10.2021 г. и законна лихва за забава върху главницата в размер на 10.06 лв.
за периода от 13.08.2021 г. до 05.04.2022 г., както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 12.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. М. И. ЕГН – **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК ................., гр.С., направените от
страната съдебни и деловодни разноски в хода на заповедното производство
по ч.гр.д. № 40/2023 г. на РС - И. сума в размер на 80.48 (осемдесет лв. и 48
ст.) лева и по настоящото дело сума в размер на 225.00 (двеста двадесет и
пет) лева.
Решението не подлежи на обжалване /чл.239 ал.4 от ГПК/.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
3