РЕШЕНИЕ
№ 399
гр. Разград, 12.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. Т.
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330101790 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от ИВ. Р. Н. с
ЕГН-********** от гр. Разград, общ. Разград, бул. „Б“ № **, вх.*, ет.*, ап. **,
чрез пълномощника и адв. М. М. при АК – Разград, със съдебен адрес: гр.
Разград, ул. „Х К“ № *, срещу М. Б. Д. с ЕГН-********** от гр. Разград, ж.к.
„О“, бл.**, ет. *, ап. *, с която се моли на основание чл. 45 от ЗЗД съдът да
осъди ответника да и заплати сумата от 22 014,00 (двадесет и две хиляди и
четиринадесет) лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от деликт, изразяващ се в противоправно въвеждане в
заблуждение, че ще заживеят заедно на семейни начала и че ще създадат и
разработят общ бизнес с къща за гости в района на град Трявна, с което е
мотивирал ищцата да му преведе и предаде в брой парични суми в общ
размер на 22 014,00 лева през периода 20.03.2017 г. -09.09.2019 г. ведно със
законната лихва, считано от датата на довършване на деликта на 09.09.2019 г.
до окончателното изплащане. В условията на евентуалност моли на основание
чл. 59 от ЗЗД да бъде осъден ответника да и заплати сумата от 22 014,00
(двадесет и две хиляди и четиринадесет) лева, представляваща обезщетение
за неоснователно обогатяване за чужда сметка, която сума му е превела по
банков път и/или предала в брой в периода 20.03.2017 г. - 09.09.2019 г. ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда до датата на окончателното и изплащане. На основание чл. 52 от ЗЗД
моли съда да осъди ответника да и заплати сумата от 10 000,00 (десет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
неправомерно въвеждане от страна на ответника в заблуждение, че ще
заживеят на семейни начала, ще създадат и разработят общ бизнес с къща за
гости в района на град Трявна, изразяващи се в негативни изживявания,
стрес, притеснение, обида и унижение, изживени след завеждане на исковата
1
молба по гр.д. № 732/2020 г. по описа на Районен съд – Разград ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на делото пред съда до
датата на окончателното и изплащане. Претендира разноски по делото.
Ищцата сочи в ИМ, че е започнала връзка през 2015 г. с ответника,
когото познавала от 2002 г., когато напуснала работа в заведение на Ловно-
рибарския съюз, а той започвайки работа, приел стоката. В началото на
връзката им отношенията им били добри. Ответникът работил в Словения
като треньор по конен спорт и в областта на селското стопанство. Ищцата
работила на две места, за да си осигури по-високи доходи. Ответникът се
връщал в България през няколко месеца и така поддържали връзката си. В
края на 2017 г. ответникът изпратил съобщения чрез „Фейсбук Месинджър”
на ищцата, че му трябват пари, за да се прибере в България, а ищцата
откликнала и му изпратила пари. След първия превод той продължил по
същия начин да и иска пари. Обикновено искал по 1000,00 (хиляда) лева за
път. Ищцата му превеждала парите по банкова сметка в „Юробанк България
(старо наименование „Пощенска банка” АД), като за периода от 20.02.2018 г.
до 09.09.2019 г. му превела по банковата му сметка в „Юробанк България” АД
сумата от 9 804,00 (девет хиляди осемстотин и четири) лева. На 20.03.2017 г.
ищцата изпратила на ответника чрез превод по „Уестърн юнион” сумата от 2
450,00 (две хиляди четиристотин и петдесет) лева, като превода бил
осъществен от нея чрез „Сосиете Женерал Експерсбанк”. На 19.07.2017 г.
ищцата изпратила на ответника чрез превод по „Уестърн юнион” сумата от
300,00 (триста) лева, като превода бил осъществен от нея чрез „Сосиете
Женерал Експерсбанк”. През периода 19.10.2017 г. до 12.08.2019 г. ищцата
изпратила на ответника чрез системата за разплащане „Изи пей” сума в общ
размер на 2 860,00 (две хиляди осемстотин и шестдесет) лева. В края на 2017
г. ищцата изтеглила първи кредит от „УниКредит Булбанк” АД в размер на 2
000,00 (две хиляди) лева, за да ги даде на ответника, тъй като нямал средства.
Цялата сума от кредита в размер на 2000,00 лева тя предала лично на
ответника в ресторант „Сръбска скара” в град Разград. През месец декември
2017 г. ищцата изтеглила втори кредит от „УниКредит Булбанк” в размер на
4000,00 лева. С парите от кредита погасила първия кредит, а разликата от
2000,00 лева предала на ответника в „Сръбска скара”. В края на месец
декември 2017 година ответникът започнал да предлага на ищцата да правят
общ бизнес, като за целта да закупят заедно имот в района на град Трявна,
който да ремонтират и да превърнат в къща за гости. На 03.01.2018 г.
ответникът поискал от ищцата сума в размер на 2000,00 лева, защото имал
висящо дело и му трябвали да плати за защитник и да уреди отношенията си с
пострадалото лице. Ищцата изтеглила трети кредит от „УниКредит Булбанк”
в размер на 8200,00 лева. Част от предоставената и по кредита сума в размер
на 2000,00 тя предала на приятел на ответника със собствено име Калоян,
който бил и поръчител за кредита. През месец януари 2018 г. ответникът
заминал за Словения и започнал да иска от ищцата пари за покупка на имот
на името на двамата в района на град Трявна. Ответникът обяснил, че иска да
започнат съвместен бизнес, като първо щели да закупят недвижим имот в
района на град Трявна на името на двамата, след което щели да го преустроят
с цел експлоатирането му като къща за гости. В продължение на няколко
месеца ответникът непрекъснато търсил контакт с ищцата и питал кога
последната ще изтегли кредит с цел закупуване на имота. През този период
майката на ответника заминала при него в Словения. Ответникът се свързал с
ищцата през м. март 2018 г. да попита ищцата дали е получила кредита, за да
2
знае дали да си резервира билет за пътуване до България. В края на месец
април 2018 г. ищцата му се обадила и му казала, че и е бил отпуснат кредит в
размер на 25 000,00 (двадесет и пет) от „СЖ Експресбанк”. Ответникът се
прибрал заедно с майка си в България. Ищцата изтеглила част от сумата на
кредита в размер на 24 700,00 лева в брой на каса в банката. На 30.04.2018 г.
вземайки парите тя ги занесла в ресторант „Сръбска скара”, където ги
предала на ответника. Впоследствие ответникът казал, че се е обадил на
продавачите, за да отидат двамата да оправят прехвърлянето на
собствеността. Въпреки това ответникът не се обадил на ищцата. В края на
2018 г. се обадил. Обяснил, че е закупил имота, но не показал нотариален акт.
Ищцата очаквала да започнат ремонт на закупения имот с цел ползването му
като къща за гости. Имала намерение с приходите да погасява кредита.
Ответникът поискал от ищцата пари за ремонт на къщата, обяснявайки че
всичко върви по план и скоро след ремонта ще започнат да ползват имота
като къща за гости. Ищцата отново се предоверила на ответника и му предала
сума в размер на 3000,00 лева за ремонт на закупения имот, която сума преди
това и била изпратена от дъщеря и М. Н. Т.. Предала на ответника
допълнителна сума от 3000,00 лева отново за ремонт. Освен това платила на
майстори от село Гороцвет и на други майстори за ремонта на къщата.
Ответникът заминал за Словения на 29.05.2018 г. като поискал отново пари от
ищцата, която му дала 600,00 лева. Ответникът се върнал в България в
периода юни – юли 2018 г., а в края на лятото поискал от ищцата сумата от
1000,00 лева, за да се прибере в Словения. Тогава ищцата изтеглила кредит от
„Изи кредит“ и му предала цялата сума. През м. октомври 2018 г. ответникът
се прибрал в България, а на 05.01.2019 г. двамата се срещнали. При срещата
им ищцата предала на ответника 300,00 лева, необходими му за завръщането
му в Словения. През м. май 2019 г. ищцата заминала за Созопол, където си
намерила сезонна работа, а на 17.06.2019 г. се прибрала в Разград, за да
изтегли кредит в размер от 1000,00 лева, необходими на ответника да
отпразнува рождения си ден. Ищцата твърди, че през 2019 г. заедно със сина
си Т Н Т. предали няколко пъти пари на М. В края на месец юни 2019 г.
ответникът заминал за Словения, но се завърнал през месец август 2019 г.
Ищцата продължила да изпраща пари на ответника. В края на месец юли 2019
г. той заминал за Словения. В началото на месец септември 2019 г. се обадила
класната ръководителка на ответника, че последният има насрочен изпит за
завършване на средно образование в град Лозница. За завръщането си в
България ответникът поискал ищцата да му изпрати 1000 лева, което тя
сторила, а ответникът след изпита отново заминал за Словения. На 01.10.2019
г. ищцата започнала работа в хотел „Вила Дела Роса” в град Разград, но
цялото и трудово възнаграждение отивало за погасяване на теглените
кредити, сумите от които била давала на ответника. Надявала се да започнат
общ бизнес с ответника след закупуването на къща за гости в района на град
Трявна, така както бил обещал, включително да заживеят съвместно, каквато
представа той бил създал у нея. Тази представа била поддържана чрез
разменените между тях съобщения във „Фейсбук”. В края на 2019 г. дъщерята
на ищцата М. Н. Т. разговаряла по телефона с ответника и в разговора с него
поискала да разбере какви са намеренията му спрямо ищцата и относно
придобития от тях общ имот. В телефонния разговор М казал на дъщеря и, че
вилата е купена от двамата и че намерението им е да направят къща за гости.
След този разговор взаимоотношенията между страните се влошили, а
ответникът разговарял няколко пъти с ищцата. В разговорите той предложил
3
двамата да се разделят мирно и тихо. Желанието му за раздяла се породило,
тъй като не искал във връзката им да се намесват други, включително децата
на ищцата. В тези телефонни разговори ищцата искала да разбере от
ответника начина, по който двамата ще уредят финансовите си отношения.
Последният им разговор се провел на 18.03.2020 г. Поради породените след
разговора съмнения, ищцата решила да упълномощи адвокат. След справка в
Имотния регистър се установило, че на 22.05.2018 г. ответникът закупил на
свое име имот в село Станчов хан, община Трявна, област Габрово, а ищцата
не фигурира никъде като собственик, въпреки дадените и преди това
обещания от ответника. На 24.04.2020 г. тя подала до Районна прокуратура -
Разград жалба с вх. № 1111/20, в която изложила данни за поведението на
ответника. Освен това завела иск в Районен съд – Разград срещу ответника за
заплащане от него на сумата от 24 700,00 лева. По така заведеното
производство с влязло в сила решение съдът признал иска като частично
основателен и осъдил М на основание чл. 45 от ЗЗД да възстанови на ищцата
сумата от 8793,64 лева, представляващо обезщетение за причинените и от
него имуществени вреди в резултат от въвеждане в заблуждение. В хода на
производството пред Районен съд – Разград ответникът изразил становище, че
ищцата си е въобразила, че имат връзка и че той никога не е давал обещание,
че двамата ще живеят заедно и ще имат общ бизнес. Ищцата се почувствала
излъгана, измамена и унижена, изпаднала в депресивно състояние и се
наложило да посети психиатър. След преглед и било предписано
медикаментозно лечение, след като се установило, че страда от разстройство
в адаптацията. Преди завеждането на гражданското дело ищцата депозирала
молба пред Районен съд - Разград за обезпечение на бъдещи искове, по която
съда допуснал обезпечение като наложил възбрана върху поземлен имот с
идентификатор 68823.503.20 (шестдесет и осем хиляди осемстотин двадесет и
три, точка, петстотин и три, точка, двадесет) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Станчов хан, община Трявна, област Габрово,
с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, с площ от 355.00
кв.м. (триста петдесет и пет квадратни метра) ведно с построената в имота
сграда с идентификатор 68823.503.20.1 /шестдесет и осем хиляди осемстотин
двадесет и три, точка, петстотин и три, точка, двадесет, точка, едно/, жилищна
сграда - еднофамилна, брой нива: едно, със застроена площ от 65.00 кв.м.
(шестдесет и пет квадратни метра). След влизане в сила на осъдителното
решение на ответникът предприел плащане на дължимата по съдебния акт
сума. Ищцата твърди, че ответникът не и е възстановил преведените му по
банков път и предадени в брой от нея парични суми в общ размер на 22014,00
(двадесет и две хиляди и четиринадесет) лева, от които: - 9 804,00 (девет
хиляди осемстотин и четири) лева, преведени от ищцата по банковата му
сметка в „Юробанк България” АД за периода от 20.02.2018 г. до 09.09.2019г.;
- 2 860,00 (две хиляди осемстотин и шестдесет) лева, преведени му от ищцата
през периода 19.10.2017 г. до 12.08.2019 г. чрез системата за разплащане „Изи
пей”; - 2 750,00 (две хиляди седемстотин и петдесет) лева, преведени му от
ищцата чрез „Уестърн юнион” на 20.03.2017 г. и на 19.07.2017 г.; - 2 000,00
(две хиляди) лева, предоставени на ответника в брой в заведение „Сръбска
скара” в град Разград, които ищцата изтеглила с Договор за потребителски
паричен кредит № 2920755/21.10.2017 г., сключен с „УниКредит Булбанк”
АД; - 2 000,00 (две хиляди) лева, предоставени му в брой в заведение
„Сръбска скара” в град Разград, които са част от банков кредит, а именно
Договор за потребителски паричен кредит № 2998380/21.12.2017 г. сключен с
4
„УниКредит Булбанк” АД; - 600,00 (шестстотин) лева, предоставени в брой
на ответника в заведение „Сръбска скара” в град Разград, които ищцата била
изтеглила по Договор за предоставяне на бърз потребителски кредит № 0010-
0207-1070- 0000245/10.01.2018 г., сключен с „Банка Пиреос България” АД; - 1
000,00 (хиляда) лева, предоставени на ответника в брой в заведение „Сръбска
скара” в град Разград, които ищцата била изтеглила от „Изи Асет
Мениджмънт” АД по сключен Договор за паричен заем №
3427415/17.01.2019г.; - 1 000,00 (хиляда) лева, предоставени му от
ответницата в брой в град Разград, които била изтеглила от „СТИК-КРЕДИТ”
АД по Договор за потребителски кредит № 557172/17.06.2019 г. Ищцата сочи,
че ответника и е дал обещание, че ще заживее с нея на семейни начала, както
и че ще създадат общ бизнес. По този начин мотивирал нейното решение да
изтегли паричните суми и да му ги предаде. Отделно тя заплащала най-
различни задължения на ответника към мобилни оператори, интернет и други
консумативни разходи, както и внасяла пари по негова кредитната му карта.
В срока за отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове, както
по основание, така и по размер. Претендира направените по делото разноски.
Твърди, че никога не е въвеждал ищцата в заблуждение, че ще живеят на
семейни начала или че ще развиват общ бизнес. Твърди, че има основания за
получаване на сумите по приложените платежни документи. Същите му били
необходими във връзка с изплащане на дълг от ищцата към него за закупен в
Словения автомобил, собствеността върху който прехвърлил впоследствие на
ищцата. Оспорва твърдението, че получил през периода от 20.03.2017 г. до
09.09.2019 г. сумата от 15414 лв. по банков път чрез системата „Изи пей“ и
чрез „Уестърн юнион“, като основание за това, че страните ще правят общ
бизнес или ще заживеят съвместно. Твърди, че е налице различно основание –
възстановяване на разходи за закупуване през м. февруари – м. март 2017 г.
на автомобил в Словения, собствеността върху който впоследствие била
прехвърлена на ищцата. Твърди, че във връзка със закупения автомобил е
направил следните разходи: заплащане на продажната цена на автомобила
приблизително в размер на 3 500 евро; заплащане на ремонт след покупката –
смяна на верига, масло, филтри и т.н., приблизително в размер на 350 евро;
закупуване на транзитни номера, приблизително в размер на 150 евро;
заплащане на гориво и тол такси, приблизително в размер на 200 евро;
закупуване на нови джанти с гуми, приблизително в размер 350 евро;
заплащане на екотакси и други разходи по регистрацията на автомобила в
България, приблизително в размер на 500 лева (250 евро). Посочва, че общо
разходваните от него средства са в размер на 4 550 евро или в левова
равностойност 8 900 лева. Твърди, че били налице изцяло мандатни
отношения между страните, тъй като ищцата не разполагала със средства, за
да му заплати еднократно всичко, поради което се споразумели за заплащане
на сумата на вноски – сумите, посочени по приложените по делото платежни
нареждания. Другата част от преведените парични средства също нямали
нищо общо с отправено обещание за съвместен живот и общ бизнес. Двамата
били в много близки приятелски отношения, поради което редовно си
правили услуги един на друг. Понякога ответникът изпитвал финансови
затруднения, но понякога ищцата също имала проблем с липсата на средства.
В цитираният период много често се случвало той да помага ищцата, давайки
и пари, за да си покрие ежемесечни нужди – да бъдат платени сметки за ток,
парно, телефон и т.н. Когато не бил в България, молил баща си да предостави
пари на ищцата за сметка на ответника. Преди да се влошат отношенията им,
5
ищцата винаги била коректна с него и това, което и дал в заем, тя го е
възстановявала по банковата сметка веднага щом може. Именно това е
основание за превода на суми в другата част от приложените платежни
документи. На следващо място, счита че е налице логическо противоречие да
се претендира обезщетение за въвеждане в заблуждение за съвместен бизнес
за периода от 20.03.2017 г. до края на месец декември 2017 г., тъй като
ищцата твърди, че такъв разговор между двамата бил воден през 2018 г.
Оспорва твърдението, че в края на 2017 г. получил от ищцата в брой сумата
от 4000 лева, предадена му в заведението „Сръбска скара“, като основание за
това, че страните ще правят общ бизнес или ще заживеят съвместно.
Признава, че многократно е посещавал това заведение, всякога като гост и в
различна компания. Твърди логическо противоречие, доколкото ищцата сочи,
че парите са му били дадени поради финансовите му затруднения, а с оглед
последното е налице логическо противоречие, тъй като се претендира
обезвреда за въвеждане в заблуждение за съвместен живот и правене на общ
бизнес. Посочва още, че твърденията в ИМ са, че разговорите са съвместен
бизнес са провеждани в края на 2017 и началото на 2018 г., т.е. към момента
на предаването на парите не е бил воден още разговор за съвместен бизнес.
Оспорва твърдението, че от 29.05.2018 г. до 17.06.2019 г. е получил от ищцата
пари с цел пътуването му до Словения и обратно, както и да отпразнува
рождения си ден. Посочва, че не е възможно да получи суми на 29.05.2018 г. и
в края на лятото на 2018 г., тъй като договорите за кредити са сключени
съответно на 10.01.2018 г. и на 17.01.2019 г. Счита, че е налице противоречие
и с оглед твърденията за основанието за получаване на сумите – давани като
заемни средства или с убеждението, че страните ще заживеят заедно и ще
правят общ бизнес. Оспорва твърдението, че е изтеглен кредит от „СТИК-
КРЕДИТ“ АД, доколкото в приложения договор липсва подпис за
кредитодател. Твърди, че не е обещавал на ищцата да заживеят заедно, макар
и да са поддържали по-близки отношения и да са използвали умалителни
обръщения. Посочва, че от години се е устроил в Словения, където е във
фактическо съжителство със С П. Имало периоди, през които връзката му с
последната била проблемна, но никога не е имал намерение да я прекрати.
Изразява мнение, че не е давал категорично обещание за съвместен живот с
ищцата, а последното е нейна фикция. Твърди относно финансовите им
взаимоотношения, че никога не е давал повод да бъдат възприемани като
обусловени от създаването на семейство или общ бизнес. Изтъква, че е
получавал пари, поради съществуващи между двамата мандатни и заемни
правоотношения. По отношение на закупения недвижим имот, твърди че
парите били дадени като заем, който е изплатен окончателно. С оглед
посоченото оспорва предявения иск за неимуществени вреди и твърди, че не е
налице противоправно действие от негова страна в отношенията му с ищцата.
Оспорва предявения иск за неоснователно обогатяване на посочените вече в
отговора основания. Твърди, че не е извършвал деликт, а основанието за
паричните трансфери са мандатните и заемни правоотношения. Твърди се, че
делото е продиктувано от неприязън от страна на ищцата към него.
В писмени бележки ищцата и ответникът чрез процесуалните си
представители изразяват становището си по исковете.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Ищцата и ответникът не спорят, че се познават от много години. Свид.
С. посочва, че страните са били в интимна връзка няколко години. По същото
6
време период ищцата живеела и работила в България, а ответникът – в
Словения. Често обаче той се прибирал в страната. Неведнъж по искане на
ответникът ищцата му изпращала пари или заплащала сметките му за
мобилен телефон. За всички тези обстоятелства могат да се направят изводи и
от приложено и прието към доказателствата извлечение от телекомуникация
между страните чрез приложение в интернет. От съдържанието му чрез
проследяване на вписаното от всяка от страните става ясно, че те са
употребявали обръщения един към друг като „мило“, „слънчице“,
„съкровище“, „писе“ и пр., споделяли са чрез изрази връзката помежду си с
думи, които обичайно се отнасят към интимност в отношенията, чрез думи
като: „обичам те“, „липсваш ми“, „целувки“ и т.н. Никъде обаче в
комуникацията помежду им няма посочени от никой от двамата изрази,
изразяващи намерения за съвместен живот, включително намерения за
съвместно извършване на някаква работа с цел икономическа изгода общо за
двамата или за всеки от тях отделно.
От комуникацията става ясно, че най-често темата е била липсата на пари
от ответника и молбите му ответницата да му изпрати такива.
На 20.03.2017 г. ищцата изпратила чрез превод на ответника сумата 1200
евро (л. 100).
От платежно нареждане на л. 88 се установява, че ищцата е изпратила на
ответника сумата от 300 лева на 19.10.2017 г. (доказателства, приложени на л.
88 и 101).
От приложените писмени доказателства се установява обстоятелство, че
на 09.10.2017 г. ищцата изтеглила потребителски кредит от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в размер на 2000 лева. На 01.12.2017 г. ищцата
изтеглила потребителски кредит от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД в размер на 4000 лева. На 05.01.2018 г. ищцата изтеглила потребителски
кредит от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на обща стойност
8200,00 лева. С част от тези средства бил погасен предходно изтеглен
кредит. По същото време свид. С. работила като сервитьор в едно и също
заведение с ищцата. Ищцата споделила с нея, че е получила кредит и че ще
даде пари на ответника. Свидетелката разбрала, че ищщата е ходила до
финансовата институция. Последната видяла как два пъти ищцата подава
плик на ответника. От ищцата свидетелката разбрала, че и в двата случая
пликът съдържал пари, и двата пъти – сумата от 2000 лева, изтеглени от нея
по предоставените и кредити. От справката за задграничните пътувания на
ответника става ясно, че по това време същият се е намирал на територията на
Република България.
През същата година ответникът закупил автомобил за ищцата от
Словения, който докарал в България. По делото е приложен и договор за
покупко-продажба, с който ответникът продава на ответницата л.а. „Тойота
Ярис“ за сумата от 300,00 лева. От показанията на свид. П. Т. се установява,
че автомобила е ремонтиран. Ищцата признава, че във връзка със сделката
дължи на ответника сумата от 2450 лева.
На 10.01.2018 г. ищцата сключила договор за предоставяне на бърз
кредит с „Банка Пиреос България“, с който и е предоставен потребителски
кредит в размер на 600,00 лева. На 30.04.2018 г. изтеглила потребителски
кредит от „СЖ Експресбанк“ за сумата от 25000 лева. От отговора на
ответникът по водено между тях друго гражданско дело става ясно, че тогава
ищцата е предала на ответника сумата от 20000 лева. Установява се, че на
7
22.05.2018 г. ответникът придобил чрез покупко-продажба имот в с. Станчов
хан, общ. Трявна, а именно жилищна сграда – еднофамилна, с площ от 65,000
кв. м., с предназначение вилна сграда.
От комуникацията между страните става ясно, че ответникът наел
работници, които да правят ремонт, подменят необходимото в закупения
имот. Не се установява страните да са имали намерение за общ бизнес,
свързан с имота, което става ясно от посоченото от ищцата, видно на л. 383 от
комуникацията помежду им, а именно че след като довърши ремонта на
закупената от него вила, ответникът ще изкарва много повече пари. Същото
се установява от посоченото от ответника в комуникацията между тях (л.
290).
На 20.02.2018 г. ищцата превела по сметка на ответника сумата от 60,00
лева, на 12.06.2018 г. – 400,00 лева, на 20.06.2018 г. – 100,00 лева, на
09.08.2018 г. – 200,00 лева, на 21.08.2018 г. – 200,00 лева, на 27.08.2018 г. –
200,00 лева, на 04.09.2018 г. – 100,00 лева, на 01.11.2018 г. – 100,000 лева, на
23.11.2018 г. – 1100,00 лева, на 06.12.2018 г. – 1000,00 лева, на 11.12.2018 г. -
997,00 лева и на 27.12.2018 г. – 147,00 лева. От комуникацията между
страните става ясно, че тези суми са предназначени основно за погасяване на
задълженията на ответника към майсторите, които е наел да извършват
ремонт в закупения от него имот.
На 17.01.2019 г. ищцата сключила потребителски кредит от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с който и е предоставен кредит в общ размер 1000 лева.
На 17.06.2019 г. ищцата сключила потребителски кредит със „СТИК-
КРЕДИТ“ АД в общ размер от 1000 лева.
На 28.02.2020 г. ищцата изтеглила потребителски кредит от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в общ размер 1500 лева.
На 15.04.2019 г. ищцата изпратила чрез платежно нареждане на
ответника сумата от 150,00 лева, на 16.04.2019 г. – 3000,00 лева, на 17.06.2019
г. – 1000,00 лева, на 10.07.2019 г. – 60,00 лева, на 12.07.2019 г. – 500,00 лева,
на 24.07.2019 г. – 300,00 лева, на 29.07.2019 г. – 200,00 лева, на 05.08.2019 г. –
200,00 лева, на 12.08.2019 г. – 400,00 лева, на 22.08.2019 г. – 200,00 лева, на
29.08.2019 г. – 300,00 лева, 02.09.2019 г. – 300,00 лева, на 04.09.2019 г. –
250,00 лева, на 09.09.2019 г. - 500,00 лева.
Дъщерята на ищцата свид. М. Т. се свързала с ответника за първи път
през м. септември 2019 г., когато разбрала за множеството кредити, които
трябвало да погасява майка и. Поводът да го потърси бил разговор с нейния
вуйчо, който и споделил, че разбрал за връзка на майка и с негов познат, бивш
съученик, за който нямал добро мнение. Свидетелката искала да разбере защо
ищцата му е предоставяла суми от 2017 г. нататък и какви са им отношенията.
Конкретно свидетелката го попитала за един голям кредит, изтеглен от майка
и, сумата по който е предоставена на ответника, а впоследствие той е закупил
имот на свое име с парите. Разговорът бил прекъснат от ответника, който
приел посоченото като обвинение. Последвал разговор между страните, в
който ответникът настоял ищцата да се обади на дъщеря си, за да и обясни
относно предоставените му суми. В началото на 2020 г. ответникът сам се
свързал със свид. Т., за да и обясни, че ще погасява всички свои задължения.
От разговора свидетелката останала с впечатление, че ответникът държи да
съхрани отношенията си с ищцата, обича я. Свидетелката не се съгласила с
неговите разсъждения за връзката им. Изтъкнала в разговора с ответника, че
8
отношенията на ответника към нейната майка са изцяло материални, а не
емоционални. В този смисъл приела, че той не е искрен, че всичко е нелепо,
подигравателно и даже обидно. В един момент след началото на пандемията
при разговор със свидетелката, ищцата и споделила, че ответникът отдавна не
и се обажда, няма намерение да погасява кредита, нито да върне парите, които
тя му е дала. От разговора свидетелката разбрала, че ищцата е заподозряла, че
през цялото време е била манипулирана, а отношенията и с ответника съвсем
не са коректни и чисти. От разговора с майка си свидетелката разбрала, че
заедно с ответника са имали намерение да закупят имот в планината с цел
инвестиция, да се използва като къща за гости. Споделила също с дъщеря си,
че са имали намерение да живеят заедно като семейство, но разбрала през
2019 г., че ответникът има многогодишна връзка с друга жена, ще живее с нея
на семейни начала в Словения. След като научила тези неща, ищцата се
чувствала тъжна, излъгана, объркана, с унижено човешко достойнство,
сънувала кошмари, увеличило се артериалното и налягане. Наложило се да
посети психиатър. Започнала да приема Золофт. Свидетелката пояснява, че
вече е свидетел по три дела. По едното дело ответникът бил осъден да заплати
обезщетение във връзка кредит, изтеглен от нейната майка, със сумата от
който ответникът бил закупил имот. Имало и друго дело, по което ищца била
съжителницата на ответника, а ответница – майката на свидетелката.
От показанията на свид. М.-П, зълва на ищцата, става ясно, че последната
и споделила, че има връзка с мъж от 2015 г. Разговорът между двете се
провел едва през м. септември 2019 г. Тогава ищцата и разказала, че мъжът
живее в Словения, а двамата са имали намерения за съвместен живот и общ
бизнес. През същата година свидетелката заедно със съпруга и, брат на
ищцата, откарали последната на лекар. Причината била повишено кръвно
налягане. През м. септември в хода на разговора свидетелката разбрала, че
ищцата се чувства излъгана. Споделила също на свидетелката, че е
посещавала дома на родителите на ответника.
От показанията на свид. Б.П. се установява, че той познава ищцата, но не
знае сина му да е имал връзка с нея. Свидетелят многократно питал
ответницата дали е теглила пари за ответника, но тя отричала. Когато
започнали да внасят пари с цел погасяване на кредита, установявали че
ищцата ходила да да тегли внесените суми. През 2019 г. ищцата започнала да
звъни на родителите на ответника, да търси пари и да ги заплашва. През 2019
г. лично свидетелят и съпругата му предали на ищцата сумата от 400 лева, с
която тя искала да заплати почивката на родителите си. Синът му живеел и
работил от години заедно с жена си в Словения. Когато се прибирал в
България, отсядал в дома на своите родители или ходил на почивка. Имало
случай, когато свидетелят на 24 декември бил приет в болница. Тогава в дома
им пристигнала ищцата, казвайки на родителите на ответника, че ще бъде
тяхна снаха. Родителите на ответника били изненадани от поведението и.
Решили да се обадят в полицията.
Свид. К.Г. посочва, че познава ответника. Знае, че същият има от доста
години връзка с друга жена с имена Сълзица П.а, с която живеят в Словения.
Рядко се прибирали, обикновено по празници. Винаги отсядали при
родителите на ответника в с. Гороцвет. Ответникът се срещал със свидетеля
по заведения, включително в заведението, в което ищцата била сервитьор.
Известно му било, че между страните има финансови отношения. Ищцата
помогнала на ответника с пари, за да закупи той имот. От ответника
свидетелят разбрал, че в един момент отношенията им станали напрегнати,
9
като той се чувствал длъжен да заживее заедно с ищцата, защото в обратния
случай очаквал съдебни спорове. От разговорите помежду им свидетелят
разбрал от ответника, че ищцата го обсебва, че очакванията и са да заживеят
заедно, заради финансовите им взаимоотношения.
Вещото лице по заключението по назначената съдебно-психиатрична
експертиза установява от приложените анамнезни данни и медицинска
документация преживяна протрахирана депресивна реакция от ищцата, леко
изразено депресивно състояние, настъпващо в отговор на продължително
въздействие на стресова ситуация, водещо до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Вещото лице го приравнява на лека телесна
повреда. Оплакванията са се появили в края на 2019 г. и началото на 2020 г. и
към настоящия момент част от тях персистират, макар и значително
редуцирани и с понижен интензитет. Вещото лице пояснява в с.з., че това
състояние е провокирано от преживяна ситуация или остър стрес, които могат
да са от всякакво естество. Общо взето може да се причини от осъзнаване, че
е обект на измама от страна на човек, с който са имали взаимоотношения и
представлява начина, по който ищцата преживява случилото се. Вещото лице
обяснява значението на понятието „ревност“ според медицинската наука,
както и какво представлява обсесивно-компулсивно разстройство.
От анализа на всички събрани доказателства не може да се направи
извод, че ищцата с оглед разпределението на доказателствената тежест, е
имала връзка с ответника с намерението двамата да заживеят заедно и за общ
бизнес, макар че между двамата е имало интимни отношения, връзка. Първо,
такива отношения предполагат околните също да са наясно с техните
планове, особено предвид факта, че двамата не живеят на едно и също място.
В този смисъл от свидетелските показания става ясно, че родителите на
ответника не са знаели за любовната връзка помежду им. Впрочем напълно
логично, доколкото знанието им, че техният син живее в Словения с друга
жена. Приятелите на ответника също не са знаели за връзка между страните.
Напротив, било им е известно обстоятелството, че ответникът живее с друга
жена в Словения. За връзката между ищцата и ответника не знаели и най-
близките нейни роднини. Дъщерята на ищцата разбрала случайно през 2019
г., при това не е от майка си. От показанията на свидетелката става ясно, че по
същото време разбрали братът на ищцата и неговата съпруга. В този смисъл
остана абсолютно недоказано обстоятелството, че страните са имали
намерение за съвместен живот, доколкото тези обстоятелства в случая следва
да са безспорни, а не да са проекция единствено на ищцата. Впрочем и в
изпълнение на такава проекция да са нейните усилия да подпомага финансово
ответника. В случая още повече предвид житейския опит на двете страни,
такива отношения би трябвало да са станали известни на околните и
продължителността на отношенията им. Намеренията за общ бизнес също не
могат да не се изразяват в някакви конкретния действия на страните. Не е
достатъчно тя да превежда пари на ответника, доколкото изводите за това
какво я е подтикнало за такива действия, могат да бъдат в различна посока. С
оглед житейския опит на ищцата, включително в социален план, е
необяснимо поведението и след като е предоставила сумата по големия
кредит на ответника за закупуването на имот. За настоящия съдебен състав е
необяснимо при решение за общ бизнес и доколкото не е налице СИО, защо
имотът не е закупен от страните съвместно, а в нотариалния акт фигурира
единствено името на ответника. В този смисъл е неясно защо още през 2018 г.
ищцата не е изискала обяснение от ответника относно сделката, а е
10
продължила да подпомага ответника, изпращайки му суми. Непосредствено
преди и след сделката отношенията между страните не са се променили,
двамата не се станали съпрузи, не са заживели съвместно. В този смисъл е
житейски нелогично поведението на ищцата, ако същата е приемала имотът
за обща собственост на двамата, макар да е нямало сключен брак помежду
им, нито друг вид договор. От друга страна от телекомуникацията помежду
им става ясно, че ищцата има достатъчно знания в тази посока. На нея и
известно обстоятелството кога законът приема имуществото като съвместно
придобито. Освен това, ако ищцата е приемала имотът и като нейна
собственост, защо в такъв случай посочва в комуникацията помежду им, че
когато бъде завършен ремонта, ответникът ще има по-големи доходи,
невключвайки собствената си персона. Действително, възможно е ищцата да е
подпомагала финансово ответника именно с такава цел, т.е. двамата да
заживеят заедно. Обаче това следва да е известно и на ответника,
включително той следва да е дал външен израз чрез негови действия, самият
той да е мотивирал ищцата по този начин да му изпраща толкова често пари,
възползвайки се от отношенията им или чувствата на ищцата. От
комуникацията помежду им не се установява в нито един момент двамата да
обсъждат съвместните си планове за съжителстване или общ бизнес,
независимо от съществуващите помежду им отношения. Напротив,
ответникът обсъжда с ищцата връзката си с друга жена и какви следва да
бъдат реакциите на ищцата, ако ги срещне някъде. Освен това ответникът
предлага на ищцата да интимничи с други мъже с цел получаването на пари.
За съда остава неясно защо ищцата не е настоявала за обяснения и в двата
случая, изисквайки отговори именно заради съществуващите им отношения и
общи планове. Напротив, тя е продължила да прави преводи. В този смисъл
по делото няма събрани доказателства за твърденията за противоправно
въвеждане в заблуждение на ищцата от ответника, че двамата ще заживеят на
семейни начала и ще получават доходи от даване под наем на къща за гости.
В нито един момент от комуникацията помежду им ответникът не мотивира
ищцата да извърши преводи именно с такива обещания. Самите доказателства
поставят акцента върху имуществената страна в отношенията между
страните. За съдът стана очевидно, че ищцата, инвестирайки средства чрез
материално подпомагане на ответника при закупуването на имот на негово
име и ремонта му, се чувства ощетена. Действително в житейски план в
процеса на общуване хората задълбочават определени отношения, влагат
чувства, емоционални очаквания и дългосрочни надежди. Безспорно ищцата
през годините многократно е превеждала парични суми на ответника,
очевидно по-голямата част, свързани с разплащания за правени ремонти в
закупен от ответника недвижим имот с предназначение вилна сграда. Според
писмените доказателства дейността на ответника по отдаването под наем на
имота стартирала на 01.10.2018 г. (л. 239). В този смисъл няма житейско
обяснение с оглед посоченото в ИМ защо ищцата е продължила да изпраща
пари на ответника, включително по-голямата част от тях са изпратени именно
след посочената дата, без помежду им да бъде проведен разговор за мечтите,
плановете, стремежите и действията им в бъдеще. Впрочем не става ясно и
защо ответникът е приемал тези суми. Последното е видно именно от
приложената телекомуникация, включително и приложената към отговора на
ответника.
С оглед горното, от правна страна изводите на съда са следните:
По делото е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Съгласно чл.
11
45 ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. За да се уважи иска е необходимо да се докаже, че ответникът по
него е извършил деяние, което е противоправно по своя характер, с това
деяние да е причинена вреда – имуществена или неимуществена и да е налице
причинно-следствена връзка между поведението и вредата. Необходимо е да е
налице и вина у деликвента, като за това е установена законова презумция в
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ГПК. Неоснователен и недоказан е
предявеният иск от ищцата по чл. 45 за заплащане на обезщетение за
нанесени имуществени вреди, доколкото по делото не бяха доказани действия
на ответника, представляващи противоправно виновно поведение, а именно
въвеждане на заблуждение у ищцата, че ще заживеят с ответника на семейни
начала и че създадат и разработят общ бизнес с къща на гости в района на гр.
Трявна, което я е мотивирало да му превежда и предава пари през процесния
период, а именно за периода 20.03.2017 г. – 09.09.2019 г. в общ размер на 22
014,00 лева. Няма действие на ответника, което да бъде възприето като
обещание в такъв смисъл. Косвените доказателства, а именно показания на
свидетели, преразказващи думи на ищцата, не са достатъчни. С оглед
отхвърлянето на главния иск, следва да се отхвърли и акцесорния по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху посочената сума,
считано от датата на деликта.
С оглед гореизложеното е неоснователен и недоказан е предявеният иск
от ищцата по чл. 52 вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер
10000 лева за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в психически
страдания (негативни изживявания, стрес, притеснение, обида и унижение),
изживени след завеждане на исковата молба по гражданско дело № 732/2020
г. по описа на РС - Разград, претърпени от неправомерно въвеждане на
заблуждение у ищцата, че ще заживеят с ответника на семейни начала и че
създадат и разработят общ бизнес с къща на гости в района на гр. Трявна.
Впрочем няма как да се дава финансов израз на всяко неизпълнение на
подобни обещания. Това не са търговски отношения. Когато се встъпва в
такива лични отношения, никой не очаква те да са останат непроменени, да не
претърпяват развитие. Всеки има право да промени намеренията и чувствата
си. В случая обаче тези разсъждения не са от значение, доколкото съдът прие,
че не е налице въвеждене в заблуждение. С оглед отхвърлянето на главния
иск, следва да се отхвърли и акцесорния по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за забава върху посочената сума, считано от подаване на ИМ.
По отношение на предявения иск по чл. 59 от ЗЗД, за да бъде уважен
същия е необходимо да се установи неоснователно обогатяване от страна на
ответника за сметка на ищцата. За да се уважи искът следва да се установят
две обстоятелства - обогатяване без основание и размерът, с който ищцата е
обедняла. В случая се установява по безспорен начин обогатяване на
ответника за сметка на ищцата. По делото бе доказано обстоятелството, че
през процесния период ищцата е превела на ответника общо сумата от
14611,00 лева. Отделно от събраните доказателства става ясно, че ищцата е
предоставила в плик два пъти суми на ответника, общо в размер на 4000 лева.
Ищцата признава, че ответникът не и дължи сумата от 2450 лева (във връзка с
мандатни отношения помежду им и закупения автомобил "Тойота Ярис"),
поради което в размера до 16161,00 лв. предявеният иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД следва да се уважи, а за горницата - да се отхвърли като
неоснователен. Поради обстоятелството, че задължението по чл. 59 ЗЗД не е
обвързано с конкретен срок за изпълнение, неговата изискуемост настъпва
12
след отправянето на покана, в случая от датата на депозиране на ИМ в съда на
19.08.2021 г.
По разноските: Заплатена е ДТ от страна на ищцата в размер на 1280,56
лева, депозит на вещо лице в размер на 300,00 лева и за свидетел в размер на
20,00 лева. Направените разноски на ответника са в размер на 600,00 лева за
заплатено от него адвокатско възнаграждение. Предвид изхода на делото,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея
съдебни разноски размер общо в размер на 807,98 лева. С оглед отхвърлената
част на исковете ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сумата от 297,11 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените с правно
основание по чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД искове от ИВ. Р. Н. с ЕГН-********** от
гр. Разград, общ. Разград, бул. „Б“ № **, вх.*, ет.*, ап. **, чрез пълномощника
и адв. М. М. при АК – Разград, със съдебен адрес: гр. Разград, ул. „Х К“ № *,
срещу М. Б. Д. с ЕГН-********** от гр. Разград, ж.к. „О“, бл. **, ет.*, ап. *, за
заплащане на обезщетение в размер на 22 014,00 (двадесет и две хиляди и
четиринадесет) лева за причинени имуществени вреди от деликт, изразяващ
се в противоправно въвеждане в заблуждение, че страните ще заживеят
заедно на семейни начала и че ще създадат и разработят общ бизнес с къща за
гости в района на град Трявна, с което ответникът мотивирал ищцата да му
преведе и предаде в брой парични суми в общ размер на 22 014,00 лева през
периода 20.03.2017 г. -09.09.2019 г. ведно със законната лихва, считано от
датата на довършване на деликта 09.09.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М. Б. Д. с ЕГН-********** от гр. Разград, ж.к. „О“, бл. **, ет.
*, ап. *, да заплати на ИВ. Р. Н. с ЕГН-********** от гр. Разград, общ.
Разград, бул. „Б“ № **, вх.*, ет.*, ап. **, по предявените искове по чл. 59 и
чл. 86 от ЗЗД сумата от 16161,00 лв. (шестнадесет хиляди сто шестдесет и
един лева), като получени без основание в периода от 20.03.2017 г. до
09.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба на 19.08.2021 г. до датата на окончателното изплащане, като
за разликата до 22 014,00 лева и ведно със законната лихва ОТХВЪРЛЯ
исковете като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените с правно
основание по чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД искове от ИВ. Р. Н. с ЕГН-********** от
гр. Разград, общ. Разград, бул. „Б“ № **, вх.*, ет.*, ап. **, чрез пълномощника
и адв. М. М. при АК – Разград, със съдебен адрес: гр. Разград, ул. „Х К“ № *,
срещу М. Б. Д. с ЕГН-********** от гр. Разград, ж.к. „Орел“, бл. 26, ет. 5, ап.
7, за заплащане на обезщетение в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева за
неимуществени вреди, претърпени от неправомерно въвеждане от страна на
ответника в заблуждение, че ще заживеят на семейни начала, ще създадат и
разработят общ бизнес с къща за гости в района на град Трявна, изразяващи
се в негативни изживявания, стрес, притеснение, обида и унижение, изживени
след завеждане на исковата молба по гр.д. № 732/2020 г. по описа на Районен
съд – Разград ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
делото пред съда до датата на окончателното и изплащане.
13
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Б. Д. с ЕГН-**********
от гр. Разград, ж.к. „О“, бл. **, ет. *, ап. *, да заплати на ИВ. Р. Н. с ЕГН-
********** от гр. Разград, общ. Разград, бул. „Б“ № **, вх.*, ет.*, ап. **,
сумата от 807,98 лв. (осемстотин и седем лева и 98 стотинки),
представляващи направени съдебни разноски съразмерно с оглед уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ИВ. Р. Н. с ЕГН-**********
от гр. Разград, общ. Разград, бул. „Б“ № **, вх.*, ет.*, ап. **, да заплати на М.
Б. Д. с ЕГН-********** от гр. Разград, ж.к. „Орел“, бл. 26, ет. 5, ап. 7, сумата
от 297,11 лв. (двеста деветдесет и седем лева и 11 стотинки), представляващи
направени съдебни разноски съразмерно с оглед отхвърлената част от
исковете
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
14