Мотиви към Присъда № 260033 от 06.10.2021г. по н.ч.х.д.№ 37/2020г. описа на ДРС
Производството по делото е
образувано по тъжба от А.Г.Й., ЕГН: **********, чрез адв. И. Ц. ДАК / редовно
упълномощен повереник / срещу Н.Г.О., ЕГН: ********** с повдигнато частно
обвинение по чл. 147, ал. 1 от НК за това, че на 04.10.2019г. в 10.00ч., в гр. Добрич, в жалба, написана в
кабинета на директора на ОД на МВР – гр. Добрич /в негово присъствие/,
препратена на наблюдаващ прокурор от Районна прокуратура Добрич, приписала
следните престъпления на А.Г.Й.:
-по чл. 130, ал. 2 от НК,
че нанесъл лека телесна повреда на М.Х.О. и по
-чл. 144, ал. 1 от НК, че
се заканил на Н.Г.О. с престъпление против нейната личност и против личността
на съпругът й – М.Х.О. и това му заканване възбудило основателен страх за
осъществяването му.
Преди
даване ход на делото, съдът се произнесе на основание чл. 271, ал. 6 от НПК по
предявения граждански иск от ЧТ срещу подсъдимата О. в размер на 5000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 04.10.2019г.
до пълното изплащане на дължимите суми като го прие за съвместно разглеждане в
процеса и конституира същият в качеството на граждански ищец.
В съдебно заседание
предявената тъжба се поддържа изцяло от повереника на частния тъжител, като се
предоставя възможност на съда да прецени дали да кредитира заключението и
приобщената към доказателствения материал СПЕ.
ЧТ изразява становище, че
към момента на деянието подсъдимата е могла да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
Защитникът пледира за
оправдаването на подсъдимата, позовавайки се на Решение от 12.07.2016г. на ЕСПЧ
по дело „ М. и други срещу България „, поради липса на извършено престъпление.
Съдът като обсъди събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
През 2016г. ЧТ закупил
апартамент в гр. Добрич, ул. „ Г. К. „ № 9, ет. 4, ап. 7. С подсъдимата, живуща
на ет. 3, ап. 5 на същия адрес се оказали съседи. Не след дълго, подсъдимата
започнала да пуска жалби срещу ЧТ, включително и на 04.10.2019г., когато
посетила заедно със съпруга си Директора на ОДМВР гр. Добрич, в приемния му ден
за граждани. Така, около 10.00ч., в гр. Добрич, подсъдимата собственоръчно написала
жалба срещу ЧТ / л. 70 / в кабинета на директора на ОД на МВР – гр. Добрич /в
негово присъствие/, в която посочила, че се е опитвал да души мъжа й М. и се е
заканил да се саморазправи с него и с нея. Жалбата била препратена на
наблюдаващ прокурор от Районна прокуратура Добрич, който впоследствие отказал
да образува наказателно производство за сочените в жалбата деяния.
В хода на съдебното
следствие по безспорен начин се установи, че именно подсъдимата е изписала
текста на процесната жалба. Категорично е заключението на приобщената към
доказателствения материал Графическа експертиза № 42, че ръкописния текст,
изписан от двете страни на л. 70 от делото е положен от Н.Г.О.. Не се събраха
дори и косвени доказателства, установяващи истинността на твърденията в жалбата
на подсъдимата.
Посредством заключението
на приобщената към доказателствения материал по делото СПЕ по безспорен начин
се установи, че подсъдимата О. страда от психично заболяване, покриващо
критериите според Международната класификация на болестите, Ревизия 10 на
органично налудно / шизофреноподобно
разстройство / - психично заболяване в тесния клиничен смисъл, включено в
групата на т.нар. „ продължително разстройство на съзнанието „. О. сама е
приложила в действие обстоятелствата, предмет на настоящото съдопроизводство,
действала е болестно, налудно, липсвала е каквато и
да е критичност към извършеното от нея и последиците от реализираното цялостно
поведение. Поведението на подсъдимата е било болестно определено и я е лишило
от годността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за безспорно установена от събраните по
делото доказателства, а именно: чрез гласни доказателтвени средства – показанията на Б.Т.Б., М.Н.
Вълев, Г.Д.К., Н.М.М., М.Х.П., Н.С.К., М.М.Г., както и чрез приложените по делото писмени
доказателства: Жалба на подсъдимата от 04.10.2019г., Протокол
за приет граждани в ОД на МВР гр. Добрич от 04.10.2019г.; Предписание от Община
гр. Добрич до собствениците на етажната собственост; Протокол от предприети
мерки, относно Предписание от Община гр. Добрич; Постановление за отказ от
образуване на ДП изх. № 2542/2019 г.; Преписка №2542/2019 г. на ДРП,
Постановление от ОП-Добрич изх. №564/25.10.2019 г.; Справка от Централизирана
автоматизирана информационна система за документооборот; Постановление за отказ
от образуване № 1982/18.08.2019 г.; справка за образувани досъдебни
производства и Характеристични данни на подсъдимата.
Съдът даде вяра
и възприе показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, тъй
като са логични, непротиворечиви и обективни. В показанията си свидетелите с
категоричност заявяват, че не са ставали свидетели на използвана от ЧТ срещу
подсъдимата или нейния съпруг физическа или вербална агресия. Посредством
показанията на св. М.М.Г. обективно се установява и
здравословното състояние на подсъдимата.
Съдът изцяло
кредитира и изготвените от компетентни вещи лица обективни заключения на
Графическа експертиза и СПЕ.
Горният анализ
навежда съда до извод, че събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства сочат по безспорен и категоричен начин, че на процесната дата и
място подсъдимата в жалба, написана в кабинета на директора на ОД на МВР – гр.
Добрич /в негово присъствие/, препратена на наблюдаващ прокурор от Районна
прокуратура Добрич, приписала следните престъпления на А.Г.Й.:
-по чл. 130,
ал. 2 от НК, че нанесъл лека телесна повреда на М.Х.О. и по
-чл. 144, ал. 1
от НК, че се заканил на Н.Г.О. с престъпление против нейната личност и против
личността на съпругът й – М.Х.О. и това му заканване възбудило основателен
страх за осъществяването му.
Независимо, че
поведението на подсъдимата е съставомерно от
обективна страна с престъпния състав по чл. 147, ал. 1 от НК, съдът оправда О.
по повдигнатото й обвинение, като прие, че поради продължително разстройство на
съзнанието не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, поради което на основание чл. 33, ал. 1 от НК се явява наказателнонеотговорно лице.
Като прие, че
към момента на увреждането на ЧТ, подсъдимата е била неспособна да разбира и ръководи
постъпките си и не се събраха доказателства, че неспособността й е причинена
виновно от самата нея, на основание чл. 47, ал. 1 от ЗЗД, съдът отхвърли
предявения от ЧТ срещу подсъдимата граждански иск в размер на 5000лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на описаното в
тъжбата деяние.
На основание
чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът осъди ЧТ да заплати на подсъдимата О. сторените от
нея по делото разноски в размер на 1000лв., и да заплати по сметка на ДРС
сумата от 439.90лв., представляващи сторените по делото разноски.
По горните съображения съдът
постанови Присъдата си.
Председател:
/ М. Кирчева/