№ 12154
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110161276 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от т срещу К. Х. А., с която са предявени
обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 1 002,90 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в **, ет. 8, ап. 52, ведно със
законната лихва за периода от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 150,38
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2022 г. до 27.05.2024 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна
енергия, сумата от 34,90 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,89 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2021 г. до
27.05.2024 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение, за които вземания по ч.гр.д. № 33903/2024 г. по описа на СРС, 74 състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът т твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се **, ет. 8, ап. 52.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на
1
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода,
за който се отнася, което ответникът не бил сторил. При тези съображения претендира
процесните суми и заявява претенция за сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните, което да е източник на процесните задължения. Не
оспорва обема на доставената през процесния период в имота топлинна енергия,
съответно стойността . Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач т не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
СРС, 74 състав е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Допустимостта на предявените искови претенции по чл. 422 ГПК изисква освен
наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от
длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен
срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая са
налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.
1. По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ:
Основателността на иска за установяване, че ответникът дължи на ищеца
претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от
осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна
енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача и 3)
изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при
условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за
неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С
доклада по делото, обективиран в постановеното по реда на чл. 140 ГПК определние от
2
19.03.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил като безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през процесния период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в процесния имот, находящ се в **, ет. 8, ап. 52, е доставяна
топлинна енергия, остойностена на сумата от 1 002,90 лева, както и че цената на услуга за
дялово разпределение, предоставяна през процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., възлиза на сумата от 34,90 лева.
Следователно, правният спор между страните се концентрира върху обстоятелствата
свързани с наличието на облигационната връзка, а по-конкретно върху факта на
притежание на качеството „потребител на топлинна енергия“ от ответника.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се
съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл.
150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал. 1
от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба.
Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на
топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на
недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
3
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия
за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
(„битов клиен“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са
мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
В настоящия случай, от приетия като писмено доказателство по делото нотариален
акт № 133, том VI, рег. № 24256, дело № 1058 от 2007 г., се установява, че на 20.11.2007 г.
по силата на договор за дарение ответника К. Х. А. е придобил правото на собственост
върху процесния недвижим имот – апартамент № 52, находящ се в **, ет. 8.
По делото е представена и заявление-дакларация с вх. № 2007/08.10.2009 г., от
ответника до т, за откриване на партида за процесния имот. Заявлението представлява по
своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление и е продължил да доставя
топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело
предложението на ответника за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в
този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК.
Не е спорно между страните, че процесния недвижим имот се намира в сграда в
режим на етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приетите като писмени доказателства по делото
протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост,
договор между Етажната собственост на жилищна сграда с адрес в **, и третото лице-
помагач т, както и договор между последното и т.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че по отношение
ответника е доказано, че между страните е валидно възникнало правоотношение по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия
по отношение процесния обект, представляващ апартамент № 52, находящ се **, ет. 8.
Доколкото юридическият факт на доставка на топлинна енергия през процесния
период на стойност 1 002,90 лева не е спорен между страните, а по делото не бяха
4
ангажирани доказателства за плащане на дължимата сума, то исковата претенция за
главница за доставена топлинна енергия се явява основателна и следва да бъде уважена в
пълния заявен размер.
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово разпределение
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
За снователността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния период
ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради което в
тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда
на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като
съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
„дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо, ищецът е
материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение за дялово
разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния
период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда на
чл. 139а ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. Не е спорно между страните, че
начислената сума за услугата дялово разпределение за процесния период е в размер на
сумата от 34,90 лева. Доколкото по делото не се твърди и не се установява посоченото
задължение да е погасено чрез плащане, то и искът за главница за цена на извършената
услуга дялово разпределение се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния
заявен размер.
2. По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия консумирана
през процесния период са приложими Общи условия на т, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за
него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на
определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В чл. 32, ал. 3 от ОУ е
5
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана
топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г. и 2021 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ
е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и
издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от
2016 г. 45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното, при липса на възможност да се
приложи уговореното и съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
По отношение на искът за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово
разпределение следва да се съобрази разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на
ищеца от 2016 г., съгласно която дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от
избрания от тях търговец.
Доколкото по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, то длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест,
съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното, предявените акцесорни искове се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират заплащането на
деловодни разноски разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1, във
6
вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му бъде
присъдена сумата от 537,96 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и първоинстанционното производство.
Ответникът не претендира разноски, поради което и такива не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Х. А., с ЕГН ********** и
адрес: **, ет. 8, ап. 52, че дължи на т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от
1 002,90 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в **, ет. 8, ап. 52,
ведно със законната лихва за периода от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 34,90 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
05.06.2024 г. до изплащане на вземането, за които вземания по ч.гр.д. № 33903/2024 г. по
описа на СРС, 74 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **, срещу
К. Х. А., с ЕГН ********** и адрес: **, ет. 8, ап. 52, искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено,
че К. Х. А. дължи на т сумата от 150,38 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 27.05.2024 г. върху вземането за
главница за цена на доставена топлинна енергия, и сумата от 7,89 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2021 г. до
27.05.2024 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение, за които вземания по ч.гр.д. № 33903/2024 г. по описа на СРС, 74 състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сл, с ЕГН ********** и адрес: **,
да заплати на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление **, сумата от 537,96
лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач т на страната на
ищеца т.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8