№ 2746
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело
№ 20231100512588 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20099213/02.08.2023 г., постановено по гр.д. №
16095/2021 г. по описа на СРС, 29 състав, са отхвърлени обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Д. Н.
С., ЕГН **********, конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото на
починалия в хода на процеса първоначален ответник Н. Н.а С.а, ЕГН
**********, и действащ чрез настойника си, сега попечител, Д. Н. С., дължи
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. ****, аб. №
44436, суми, както следва:
4590,58 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.08.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането;
1
680,43 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г.
до 24.08.2020 г. върху главницата за ТЕ;
34,35 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР)
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 31.08.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането;
5,67 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до
24.08.2020 г. върху главницата за ДР,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 09.10.2020 г. по ч.гр.д. № 41362/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.
С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ищецът е
осъден да заплати на адв. М. Т. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал.
2 ЗАдв. сумата от 831,10 лв. за осъществено безплатно процесуално
представителство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство –„Топлофикация София“
ЕАД.
Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд
неправилно е отхвърлил предявените искове, като е приел, че ищецът не е
доказал приемане на наследството от страна на ответника. Твърди, че това
обстоятелство не е било в доказателствена тежест на ищеца, а съдът служебно
е следвало да следи за интереса на малолетната страна в процеса. Счита, че
районният съд е следвало да предостави срок за приемане на наследството от
новоконституирания наследник. Така мотивиран, моли първоинстанционното
решение да бъде отменено, а исковете – изцяло уважени. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението
на районния съд е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира и
разноски.
2
Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по
въззивната жалба на ищеца.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са
предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът Н. Н.а С.а, ЕГН **********, дължи на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. ****, аб. №
44436, суми, както следва:
4590,58 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.08.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането;
680,43 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г.
до 24.08.2020 г. върху главницата за ТЕ;
34,35 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР)
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 31.08.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането;
5,67 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до
24.08.2020 г. върху главницата за ДР,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 09.10.2020 г. по ч.гр.д. № 41362/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.
В хода на процеса ответникът Н. С.а е починал, поради което на негово
място на основание чл. 227 ГПК е конституиран малолетният син Д. Н. С.,
действащ чрез законния си представител Д. С., видно от Удостоверение от
21.02.2022 г. от СО, район „Искър“, от органа по настойничество и
попечителство. Същият е депозирал отговор на исковата молба, с който е
оспорил процесуалната си легитимация, както и е направил възражения по
3
съществото на спора. Твърди, че разходът на топлинна енергия не е отчетен
правилно, като загубите от преносната мрежа са възложени на потребителя.
Посочва се, че се начисляват лихви върху прогнозни суми. Направено е и
възражение за изтекла погасителна давност.
В хода на въззивното производство непълнолетният Д. Н. С. действа
лично и със съгласието на попечителя си Д. С..
Видно е от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 69, том I,
рег. № 1667, дело № 66/2002 от 09.04.2002 г. на М.Н., нотариус при Софийски
районен съд, че Н. Н.а С.а е придобила от продавачите К.М.Г. и Р.Д.С.-Г.
недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к.
„Дружба“, бл. ****.
Представена е Молба – декларация от 18.06.2002 г., подадена от Н. Н.а
С.а до Т. Р. „София – Изток“, отнасяща се до процесния имот с адрес гр.
София, ж.к. „Дружба“, бл. ****, за откриване на партида за домакинство,
състоящо се от 1 член.
По делото е представена и Справка за предоставяне на данни по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г., от която е видно, че Д. Н. С. е единствен
наследник на Н. Н.а С.а.
От Договор № У№94/01.11.2007 г. при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ между
„Топлофикация София“ ЕАД /Възложител/ и „Техем Сървисис“ ЕООД
/Изпълнител/ се установява, че възложителят е възложил на изпълнителя
извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради етажна собственост за срок от три години, като е предвидено, че
същият се прекратява по взаимно съгласие, при непреодолима сила, с
тримесечно едностранно писмено предизвестие или при ликвидация или
несъстоятелност на някоя от страните.
По делото са събрани още Протокол от 18.09.2002 г. от Общо събрание
на етажните собственици на адрес гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. ****, от
който е видно, че етажните собственици са решили да сключат с „Техем
Сървисис“ ЕООД договор за извършване на дяловото разпределение
/топлинно счетоводство/, както и Приложение към Протокола, от което се
установява, че на общото събрание са присъствали етажните собственици,
4
сред които наследодателя на ответника Д. С. – Н. С.а, за процесния имот,
чието участие е удостоверено с подпис на всеки етажен собственик,
включително на този на Н. С.а.
От Договор от 29.07.2002 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД
/изпълнител/ и Етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „Дружба“, бл.
**** /възложител/ се установява, че етажната собственост е възложила на
изпълнителя извършването на дяловото разпределение в сградата.
По делото са представени и Съобщение към Фактура № ********** с
дата на издаване 31.07.2017 г. за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., от
което е видно, че дължимата сума за плащане за периода е 277,66 лв.,
Съобщение към Фактура № ********** с дата на издаване 31.07.2018 г. за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., от което е видно, че дължимата сума
за плащане за периода е 2306,31 лв., както и Съобщение към Фактура №
********** с дата на издаване 31.07.2019 г. за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., от което е видно, че дължимата сума за плащане за периода е
1918,30 лв., и Извлечение от сметки, сочещо задължение за процесния
период за топлинна енергия и дялово разпределение в размер на 4624,93 лв. и
за лихви в размер на 686,10 лв.
Представени са и Общи условия, одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г. и
публикувани във в. Монитор на 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Сред писмените доказателства са и Индивидуална справка за
отопление и топла вода за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. за сума за
доплащане в размер на 373,79 лв., Индивидуална справка за отопление и
топла вода за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за сума за доплащане в
размер на 275,33 лв. и Индивидуална справка за отопление и топла вода за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за сума за получаване в размер на 1,63
лв., както и три броя реален отчет: за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
(от 10.05.2017 г.), за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. (от 15.05.2018 г.)
и за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. (от 10.05.2019 г.), върху които са
положени подписи за клиента Н. С.а, които не са оспорени.
В хода на първоинстанционното производство е изготвена и
съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице, след като се е запознало
с документите по делото и е направило справки при ищеца и третото лице
помагач, извършило услугата дялово разпределение, е посочило, че
5
топлопреносното предприятие ежемесечно е отчислявало за своя сметка
технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция. Общият
топломер е преминал метрологични проверки за определяне на техническа
изправност и експлоатационна годност. През процесния период топлинен
счетоводител в сградата е бил „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество
издавало изравнителни сметки. Установява се, че в имота има монтирани 5
броя топломери върху 5 отоплителни тела, както и два водомера за отчитане
на потреблението на топла вода. Стойността на потребената топлинна енергия
в имота през процесния период, като се вземат предвид сумите по
изравнителните сметки, възлиза на 6246,20 лв.
Изготвена е и съдебносчетоводна експертиза, според която общият
размер на неплатените от ответника суми за процесния период от 01.05.2016 г.
до 30.04.2019 г., след като са съобразени заплатените от въззивника суми,
възлиза на 4624,93 лв., от които 4590,58 лв. за главница за топлинна енергия и
34,35 лв. главница за дялово разпределение, а начислената мораторна лихва
върху главниците за периода от датите на падеж на съответните фактури до
22.08.2017 г. е в размер на 722,09 лв., от които 716,20 лв. мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия и 5,89 лв. мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение.
Във въззивното производство на основание чл. 51, ал. 1, изр. 2 СК с
определението по чл. 267 ГПК на ответника Д. С. е даден тримесечен срок за
представяне на доказателства, че е приел наследството на Н. С.а под опис.
Доказателства в срока не са представени.
В съдебно заседание, проведено на 13.06.2024 г., процесуалният
представител на ответника е заявил, че не може да осъществи контакт с
настойника на същия, поради което указанията на съда не са изпълнени в срок.
С протоколно определение от същата дата въззивният съд отново е дал
тримесечен срок за представяне на доказателства за това, че ответникът е
приел наследството на майка си под опис.
С молба от 19.02.2025 г. ответникът е представил заявление, адресирано
до Софийски районен съд, с вх. № 55866/17.02.2025 г. по регистъра на СРС, с
което е направено искане за вписване в особената книга на съда по реда на ЗН
на приемане под опис на наследството на Н. С.а в полза на Д. С..
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема
6
от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата,
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г.,
на ВКС, ОСГТК/.
Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата
цялост.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и
допустимо.
По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен
съд е частично неправилно в обжалваната част.
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото
ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: 1) съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия; 2) обем на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период; 3) стойност на доставената
топлинна енергия, отговаряща на претендираната сума; 4) през процесния
период да е извършвана услугата дялово разпределение; 5) ищецът да се явява
легитимиран да претендира вземането за заплащане на възнаграждение за тази
услуга в претендирания размер; 6) стойност на извършената услуга за дялово
разпределение. По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадане в забава на длъжника за заплащане на задълженията, както и размер
на дължимата лихва.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже правоизключващите си възражения.
7
По направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на
ищеца е да докаже и факти, обуславящи спиране или прекъсване на
погасителната давност, ако твърди такива.
По отношение на вземането за главница за топлинна енергия въззивният
съд намира следното:
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че
„Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на
дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и
подзаконови актове по прилагането му. Установява се от доказателствата по
делото, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия.
Законът императивно урежда възникването на облигационно
правоотношение между клиентите на топлинна енергия и топлопреносното
предприятие. Достатъчно е притежанието на вещно право върху
топлоснабдения имот – на ползване или собственост, за да възникне
задължение за заплащане на доставената и потребена топлинна енергия.
Това обаче не е единственият начин, по който може да възникне
облигационно отношение за доставка на топлинна енергия. Възможно е да
бъде постигнато съгласие между лице, което не е титуляр на право на
собственост или ограничено вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, и топлопреносно предприятие за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия. Тогава именно това
лице, а не титулярят на вещното право, ще има задължение за заплащане на
цената на доставената топлинна енергия. Договорът подлежи на доказване по
общите правила на ГПК – напр. с откриване на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от
8
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2017 г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или
техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на
постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По
общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните
съвпаднат, което следва да бъде изрично или с конклудентни действия,
изразяващи съгласие, като в определени случаи законът може да изисква
форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия. Чл.
149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда –
етажна собственост.
Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на подобен изричен писмен договор, когато се касае за
топлоснабдена сграда – етажна собственост. Тогава всички собственици или
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът
придава допълнителни правни последици на придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот –
сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът
императивно приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на
придобиване на имота с новия собственик или вещен ползвател на същия.
Следователно облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и друг правен субект може да възникне както с изричен писмен
акт /при постигане на съгласие за същественото съдържание на договора/, така
и презюмирано /със самия факт на придобиване на собственост или вещно
право на ползване/. Възникването на ново облигационно правоотношение за
конкретен имот /без значение дали изрично или презюмирано/ води до
преустановяване на действието за в бъдеще на предходното правоотношение
9
за този имот. Следователно, за да може да се прецени с кое лице ищцовото
дружество е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за
конкретен имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кого
последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия
/изричен или презюмиран/.
Въззивната инстанция приема, че в настоящия случай клиент на топлинна
енергия и страна по облигационно отношение с „Топлофикация София“ ЕАД
е Д. С..
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че
ответникът Д. С. е единствен наследник на починалата в хода на процеса Н.
С.а. Пред въззивната инстанция е представено заявление от 18.02.2025 г.,
изхождащо от Д. С., действащ лично и със съгласието на попечителя си Д. С.,
адресирано до Софийски районен съд, в което е направено изявление за
приемане на наследството на Н. С.а.
От събраните по делото доказателства – Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 69, том I, рег. № 1667, дело № 66/2002 от 09.04.2002 г. и
Молба – декларация от 18.06.2002 г., се установява, че Н. С.а е била
собственик на процесния апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“,
бл. ****.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в момента на придобиване на процесния имот е
възникнало облигационното отношение с топлопреносното предприятие и за
Н. С.а е възникнало задължението за заплащане на доставената и потребена
топлинна енергия по отношение на процесния имот.
Доколкото Н. С.а е починала в хода на процеса, по силата на универсално
наследствено правоприемство носител на правата и задълженията на същата
са преминали в патримониума на нейния наследник и настоящ въззиваем Д.
С.. В тежест на последния са преминали задълженията за потребената
топлинна енергия в процесния период.
Следва да бъдат обсъдени възраженията на ответника въззиваем,
релевирани в отговора на исковата молба.
Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот е
установено от писмените доказателства, приети в първоинстанционното
производство, както и от изслушаното заключение по назначената
10
съдебнотехническа експертиза. От последното се установява, че в процесния
имот през процесния период е реално консумирана топлинна енергия на
стойност 6246,20 лв., включваща отопление на имот, сградна инсталация и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. В експертизата изрично е
посочено, че отоплението на имота се осъществява чрез 5 отоплителни тела с
5 монтирани топлоразпределителя, както и че отчетът на топлинната енергия
за битово горещо водоснабдяване се осъществява от два водомера. Въззивният
съд счита, че заключението на съдебнотехническата експертиза установява
точния размер на реално потребената ТЕ в процесния имот за претендирания
период, поради което възраженията на ответника в отговора на исковата молба
в тази насока се явяват неоснователни.
Въззивният съд кредитира така изготвеното експертно заключение по
допуснатата експертиза. За установяването на доставено количество топлинна
енергия до топлоснабдения имот са необходими специални познания, поради
което законосъобразно съдът е допуснал и назначил съответната експертиза.
При изготвянето вещото лице се е запознало с материалите, приложени по
делото, и е извършило съответна справка на място в „Топлофикация София“
ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД. Съдът няма основание да се съмнява в
компетентността на вещото лице, изготвило експертизата, както и в
правилността на даденото заключение.
Заключението на СТЕ е категорично, че количеството доставена и
разпределена топлинна енергия до процесния имот е изчислена в съответствие
с нормативните изисквания, вкл. като са приспаднати технологичните
разходи, които се отчисляват за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, като в
този смисъл оплакването в отговора на исковата молба е неоснователно.
Експертът е установил, че количеството топлинна енергия е начислено по
предвидената в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
методика. Посочено е изрично в заключението по експертизата, че общият
топломер е минал през метрологични проверки, като в процесния период
същият е бил технически изправен.
От приетата по делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че
дължимата по делото главница за ТЕ възлиза на 4590,58 лв. Вещото лице е
посочило, че не са налице данни за извършвани плащания по процесните
суми.
11
Доколкото претендираната от ищеца сума за реално потребена топлинна
енергия е по-малка от установената от съдебнотехническата експертиза, съдът
следва да приеме, че дължимата сума за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019
г. възлиза в размер на 4590,58 лв.
В отговора на исковата молба своевременно е релевирано възражение за
изтекла погасителна давност.
Задълженията за заплащане на ТЕ са периодични и се погасяват с
кратката тригодишна давност. Същото е посочено изрично от върховните
съдии в Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
подадено на 31.08.2020 г. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване
на вземането се счита предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, поради което давността за дължимите
суми е прекъсната именно на 31.08.2020 г.
При прилагане на тригодишната давност следва да се вземе предвид
нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение, според което спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти.
С Решение на Народното събрание на Република България, обн. в ДВ, бр.
22/2020 г., е обявено извънредно положение в Република България, считано от
13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на Народното събрание на
Република България, обн. в ДВ, бр. 33/2020 г., срокът на обявеното извънредно
положение е удължен до 13 май 2020 г. След тази дата срокът на извънредното
положение не е удължаван.
С § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ, обн. в ДВ, бр. 44/13.05.2020 г., е предвидено, че
спрелите през извънредното положение срокове продължават да текат след
изтичането на 7 дена от обнародването на ЗИДЗЗ в „Държавен вестник“.
Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително
погасителната давност е била спряна по силата на закона и този факт трябва
12
да се отчете от съда при изчисляване на крайния момент, когато давността
изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да се прибави
и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е
69 дни (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.).
Изводимо от горното е, че вземания за главница за ТЕ, възникнали преди
23.06.2017 г., ще бъдат погасени по давност.
За периода от 01.05.2016 г. до 31.07.2016 г. са действали Общи условия,
одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014 г., в сила от 14.03.2014 г. В периода от
01.08.2016 г. до 30.04.2016 г. действат Общи условия, одобрени от ДКЕВР на
27.06.2016 г. и в сила от 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 32, ал. 1 ОУ (2014 г.) месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него
дял от ТЕ за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ (2014 г.) клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен
срок от публикуването на фактурите на интернет страницата на продавача.
Съгласно чл. 32, ал. 2 ОУ (2014 г.) след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ (2014 г.) клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 30-дневен срок от публикуването на фактурите
на интернет страницата на продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 4 и 5 ОУ (2014 г.) продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2, ако не са заплатени в срока по ал. 2, а при неизпълнение в срок на
задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия.
Задълженията на клиента на ТЕ е уговорено да се заплащат след
13
публикуване на фактура, поради което съдът приема, че това е съглашение
падежът на задълженията да настъпва след покана за плащане. До този извод
съдът стига, тъй като изискуемостта е уговорено да настъпва след поведение
на кредитора, представляващо именно искане за плащане, отправено към
длъжника, което според ОУ се счита за достигнало до последния при
публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача на ТЕ.
Следователно приложима в случая е разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, според
която началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на възникването му, т.е. от първия ден
след изтичане на месеца, за който е осъществена доставката на ТЕ.
При съобразяване на горното въззивният съд приема, че претендираните
вземания за периода от 01.05.2016 г. до 31.07.2016 г., в който са действали
Общите условия на ищцовото дружество от 2014 г., са погасени по давност.
Съгласно чл. 32, ал. 1 ОУ (2016 г.) месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ (2016 г.) клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 ОУ (2016 г.) след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ (2016 г.) клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Съгласно чл. 28 ОУ (2016 г.) продавачът връчва чрез търговеца на
упълномощеното лице в СЕС изравнителните сметки /обща и индивидуални/
14
на клиентите, като датата на връчването на изравнителните сметки се
удостоверява с подпис на упълномощеното лице, а последното информира
клиентите в СЕС за общата изравнителна сметка, датата на получаването и
връчва индивидуалните изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ
датата на връчването.
Съгласно чл. 33, ал. 4 и 5 ОУ (2016 г.) продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3,
ако не са заплатени в срока по ал. 2, а при неизпълнение в срок на
задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия.
Задълженията на клиента на ТЕ е уговорено да се заплащат след изтичане
на 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Следователно
падежът на същите възниква с изтичане на този срок. В този случай
приложима е разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, която предвижда, че
давността започва да тече от момента, в който вземането стане изискуемо. При
съобразяване на горепосоченото от въззивния съд – че вземанията с падеж
преди 23.06.2017 г. са погасени по давност, следва изводът, че задълженията
за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2017 г. са погасени по давност, тъй като за
периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г. задължението е станало изискуемо на
15.06.2017 г., а за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. – на 16.07.2017 г.
В обобщение следва да се приеме, че задълженията на ответника за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. са погасени по давност.
Видно от заключението по съдебносчетоводната експертиза
претендираните суми за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. са единствено
тези по общата фактура от 31.07.2017 г. и по двете коригиращи фактури от
31.08.2017 г. на обща стойност 185,19 лв. Ищецът не претендира други суми
за този период, поради което следва да се приеме, че в тази част и за този
период претенцията е неоснователна като погасена по давност. Останалите
суми – горницата над 185,19 лв. до претендираните 4590,58 лв., се отнасят до
следващите отоплителни сезони – от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., които не са
погасени по давност. Следователно сумата от 4405,39 лв., представляваща
главница за потребена топлинна енергия в периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., е дължима, исковата претенция в тази част е основателна и
15
решението на първоинстанционния съд следва да бъде частично отменено.
По отношение на вземането за главница за дялово разпределение
въззивният съд намира следното:
Според чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата в
режим на етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Задължението е възложено на топлопреносното предприятие,
което съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършва дялово разпределение на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичен
регистър по чл. 139а ЗЕ. В Общите условия от 2016 г. е закрепено в чл. 22, ал.
1, пр. 2 и ал. 2 ОУ, че дялово разпределение се извършва възмездно чрез
възлагане на търговец, избран от клиента, като клиентът заплаща на
продавача стойността за услугата „дялово разпределение“. Начинът, по който
се формира стойността на услугата за дялово разпределение, е регламентиран
в чл. 36, ал. 1 ОУ. Съгласно посочената разпоредба клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите
търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и
начинът на заплащане на услугата се определят от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Безспорно по делото е обстоятелството, че
„Техем Сървисис“ ЕООД е извършвал дяловото разпределение в процесния
период. По делото е приет протокол от проведено Общо събрание, ведно със
списък на етажните собственици, за процесната сграда за избор на ФДР, като е
взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД. Сред
подписалите се етажни собственици е и Н. С.а. Представен е и договор,
сключен между етажните собственици в процесната сграда и фирмата за
дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД, с който страните са
договорили извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода. Посоченото дружество е извършвало общото измерване на
потребената топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост и
индивидуалното измерване на потребената топлинна енергия в имота на
въззивника, което се установява от приложените по делото изравнителни
сметки и индивидуални справки. Предвид така ангажираните по делото
16
доказателства, ищецът се легитимира като носител на правото да получи
стойността на извършваната услуга дялово разпределение, като
неоснователни се явяват доводите, изложени във въззивните жалби в
обратната насока.
Претендираната главница за дялово разпределение е в размер на 34,35 лв.
и се отнася за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. Доколкото вземанията с
падеж след 23.06.2017 г. са погасени по давност, а в случая не се претендират
такива, то цялата претендирана сума се явява основателна. Решението на
първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено в тази част.
По отношение на вземането за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия въззивният съд намира следното:
За периода от 01.05.2016 г. до 31.07.2016 г. са действали Общи условия,
одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014 г., в сила от 14.03.2014 г. В периода от
01.08.2016 г. до 30.04.2016 г. действат Общи условия, одобрени от ДКЕВР на
27.06.2016 г. и в сила от 11.08.2016 г.
Съгласно цитираните по-горе разпоредби от Общите условия на
ищцовото дружество следва извод, че мораторна лихва върху прогнозно
определени суми за потребление на топлинна енергия не се начислява.
Такава се дължи само върху задължения за реално потребена енергия,
отчитана в края на отоплителния сезон /изравнителни сметки/ или ежемесечно
/при реално отчитане показанията на топломерите и водомерите всеки месец/.
Следователно възраженията на ответника в отговора на исковата молба в
противна насока се явяват неоснователни.
Задълженията на клиента на ТЕ е уговорено да се заплащат след изтичане
на 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят, поради което
следва да се приеме, че падежът на същите възниква с изтичане на този срок.
Доколкото са претендирани мораторни лихви, считано от 15.09.2017 г. –
след 23.06.2017 г., следва да се приеме, че същите не са погасени по давност.
Претенцията на ищцовото дружество в размер на 680,43 лв. е основателна и
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено.
По отношение на вземането за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение въззивният съд намира следното:
Крайният извод на първата инстанция по отношение присъждането на
17
тази лихва е правилен, макар и по различни мотиви от тези, които въззивният
съд излага. В общите условия не е уговорен конкретен падеж на задължението
за плащане на цена за дялово разпределение. При това положение, за да
изпадне в забава, длъжникът следва да е поканен от кредитора съгласно чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се
установи, че ищецът е отправил подобна покана до ответника за плащането на
цената за дялово разпределение, поради което и последният не е изпаднал в
забава по отношение тези плащания и не дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
В тази част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
По разноските в първата инстанция:
В Определение № 224/09.05.2016 г. по ч.гр.д. № 5263/2015 г. на IV Г.О. на
ВКС е посочено, че „при постановяване на решението си въззивният съд
трябва, при спазване на правилата на чл. 78 от ГПК, да определи
дължимите се между страните разноски пред първата инстанция с оглед на
измененото решение и да присъди същите, заедно с направените пред
втората инстанция разноски“.
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на адв. Т. разноски
за горницата над 29,87 лв. до присъдените 831,10 лв.
Ищецът е претендирал разноски в общ размер на 800 лв. – 106,22 лв. за
държавна такса в заповедното производство; 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство; 128,78 лв. за държавна такса в
исковото производство; 500 лв. за депозити за експертизи; 15 лв. за съдебни
удостоверения, както и юрисконсултско възнаграждение пред исковото
производство, което съобразно чл. 78, ал 8 ГПК следва да бъде определено в
размер на 100 лв. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да
бъде възстановена сумата от 867,66 лв.
Във въззивното производство:
Въззивникът „Топлофикация София“ ЕАД е претендирал заплащането на
юрисконсултско възнаграждение, като съдът приема, че на основание чл. 78,
18
ал. 8 ГПК следва да бъде определено такова в размер на 100 лв. Въззивникът е
сторил и разноски за държавна такса в размер на 64,39 лв. Съгласно чл. 18, ал.
1 от Тарифата за държавните такси обаче дължимата в настоящото
производство държавна такса е в размер на 131,22 лв. При това положение
съобразно уважената част от въззивната жалба и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивника сумата от 159,67 лв., а на
основание чл. 77 ГПК въззиваемият следва да заплати по сметка на съда
сумата от 66,83 лв.
Въззиваемият претендира разноски в размер, посочен в представеното във
въззивната инстанция пълномощно. В същото обаче такъв не е посочен,
поради което разноски не следва да се присъждат.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20099213/02.08.2023 г., постановено по гр.д. №
16095/2021 г. по описа на СРС, 29 състав, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът Д. Н. С., ЕГН **********, конституиран на основание чл. 227
ГПК на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ответник Н. Н.а
С.а, ЕГН **********, и действащ лично и със съгласието на попечителя си Д.
Н. С., дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, по
отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл.
****, аб. № 44436, суми, както следва:
4405,39 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.08.2020 г., до окончателното изплащане
на вземането;
680,43 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г.
19
до 24.08.2020 г. върху главницата за топлинна енергия;
34,35 лв., представляваща цена на услугата дялово за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 31.08.2020 г., до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 09.10.2020 г. по ч.гр.д. № 41362/2020 г. по описа на СРС, 29 състав, както и
В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която ищецът „Топлофикация София“ ЕАД
е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на
адв. Т. разноски за горницата над 29,87 лв. до присъдените 831,10 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Н. С., ЕГН **********,
конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на
процеса първоначален ответник Н. Н.а С.а, ЕГН **********, и действащ
лично и със съгласието на попечителя си Д. Н. С., дължи на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, по предявени обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. ****, аб. № 44436, суми, както следва:
4405,39 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.08.2020 г., до окончателното изплащане
на вземането;
680,43 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г.
до 24.08.2020 г. върху главницата за топлинна енергия;
34,35 лв., представляваща цена на услугата дялово за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 31.08.2020 г., до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 09.10.2020 г. по ч.гр.д. № 41362/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА Д. Н. С., ЕГН **********, конституиран на основание чл. 227
20
ГПК на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ответник Н. Н.а
С.а, ЕГН **********, и действащ лично и със съгласието на попечителя си Д.
Н. С., да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 867,66 лв., представляваща
разноски в заповедното и исковото производства.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20099213/02.08.2023 г., постановено по
гр.д. № 16095/2021 г. по описа на СРС, 29 състав, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Д. Н. С., ЕГН **********, конституиран на основание чл. 227
ГПК на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ответник Н. Н.а
С.а, ЕГН **********, и действащ лично и със съгласието на попечителя си Д.
Н. С., да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 159,67 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Д. Н. С., ЕГН **********, конституиран на основание чл. 227
ГПК на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ответник Н. Н.а
С.а, ЕГН **********, и действащ лично и със съгласието на попечителя си Д.
Н. С., да заплати на основание чл. 77 ГПК по сметка на Софийски градски
съд сумата от 66,83 лв., представляваща част от държавна такса за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“
ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21