№ 3639
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110204092 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Булмикс-ВИП“ ООД, ЕИК *********, срещу
наказателно постановление № 22-2200024 от 25.02.2022 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. чл.
414, ал. 3 КТ, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1,
вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
В жалбата се излагат твърдения, че с лицето СТЯ. е имало сключен договор за
изработка на стоманобетонови кашпи, част от строителния обект. Сочи се, че
изпълнението по сключения между страните граждански договор се проследява от
техническия ръководител на обекта. Допълва се, че изпълнителят се съобразява с реда
и правилата за безопасност на строителния обект, тъй като изпълнява дейността си
там, а не в собствено ателие. Моли се наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв.
Ч., с пълномощно по делото. Поддържа изложените в жалбата съображения и добавя,
че твърденията на лицето СЯ., че работи по трудов договор се дължат на липсата му на
правна култура. Излага доводи, че гражданският договор е осчетоводен и доходите са
декларирани в НАП.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрисконсулт С.,
която моли за потвърждаване на наказателното постановление. Счита извършеното
нарушение за безспорно доказано. Аргументира се с наличието на всички елементи,
които определят отношенията между две страни като трудови, включително и
установеното престиране на труд на място на обекта, от страна на лицето Я., както и
доказаната липса на уредени в законоустановената форма трудови правоотношения.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 07.01.2022 г. инспектори от „Инспекция по труда“ - София извършили
1
проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект –
„Мултифункционална сграда с жилища, ателиета, апартаментен хотел, търговски
обект, поземлен паркинг и трафопост, намиращ се в УПИ - 844, кв. 12, м. НПЗ „Изток“
- м. „Къро“, р-н Младост, гр. София, стопанисван от „Булмикс-ВИП“ ООД, ЕИК
*********.
Проверяващите установили, че са налице нарушения на трудовото
законодателство, едно от които било, че „Булмикс-ВИП“ ООД, ЕИК *********, в
качеството си на „работодател“, не е уредило отношенията по предоставяне на работна
сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор с лицето СТЯ.,
ЕГН **********, на длъжност „зидаро-мазач“, преди постъпването му на работа.
Лицето Я. било заварено на строителния обект да полага труд като „зидаро-
мазач“, извършвайки зидария на вътрешна стена на 12-ти етаж от обекта.
В предоставена за попълване, от страна на контролните органи на Дирекция
„Инспекция по труда“ Софиа, декларация, установяваща законността на отношенията
по предоставяне на работна сила, попълнена и подписана от Я., собственоръчно,
последният декларирал, че работи за „Булмикс-ВИП“ ООД от 06.01.2022 г. като
„зидаро-мазач“. В същата декларация Я. посочил, че за него са налице основните
елементи на трудовото правоотношение, а именно: длъжност, място на работа, работно
време - от 08:00 часа до 17:00 часа, почивни дни - събота и неделя, както и трудово
възнаграждение - 300 лв., като посочил, че последно му възнаграждение, било
изплатено на 23.12.2021 г. В точка 3 и точка 4 от декларацията лицето посочило, че
няма нито трудов договор, нито граждански договор.
В последващата проверка по документи, работодателят представил Граждански
договор № 11/05.01.2022 г., сключен със СЯ., в качеството му на „изпълнител“, за
изработката на арматурни, кофражни и бетонови работи - кашпи /саксии/, със срок за
изпълнение 2 дни - от 06.01.2022 г. до 07.01.2022 г., при възнаграждение 300 лв.
Проверката приключила със съставянето на Протокол за извършена проверка №
ПР2139532/19.01.2022 г.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение № 22-
2200024/19.01.2022 г. от Р. - „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ -
София, за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Същият бил съставен в
присъствието на двама свидетели и на представител на дружеството - жалбоподател,
който получил екземпляр от същия.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 22-2200024 от 25.02.2022 г. от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ - София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ, на
жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1,
ал. 2 КТ. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 08.03.2022 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Русинка Генчева. Свидетелката поддържа фактическите констатации, отразени в
АУАН, като подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на
какви доказателства е направила извод за извършено нарушение на трудовото
законодателство. Същата лично е възприела обстоятелството, че лицето СТЯ. е
работил на обекта на 12-ти етаж и е извършвал зидария по вътрешната стена.
Съдът намира показанията на свидетелката за подробни, последователни и
съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с
доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Генчева и писмените
2
доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - протокол от проверка
№ ПР2139532/19.01.2022 г., сигнал, декларации от СТЯ., граждански договор №
11/05.01.2022 г., дневен инструктаж, писмени сведения, заповед № ЧР-497/02.03.2016
г., длъжностни характеристики, сметка за изплатени суми, заповед № ЧР-
497/02.03.2016 г., заповед № 3-0058/11.02.2014 г. и заповед № ЧР-40/24.01.2022 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото
на защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно,
при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на
АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. АУАН е бил предявен за
запознаване и подписан от валидно упълномощен представител на нарушителя, като в
6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от РАГ. - „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция
по труда“ - София. Съгласно длъжностната й характеристика има правомощието да
съставя актове за установяване на административни нарушения. Съгласно
разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления следва да се издават от
ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 КТ, или от оправомощени от
него длъжностни лица, съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.
В настоящия случай НП е съставено от ВЦВ. - „директор“ на Дирекция „Инспекция по
труда“ - София, като със заповед № ЧР-40/24.01.2022 г. на Изпълнителния директор на
ИА „Главна инспекция по труда“ е оправомощена да издава НП.
Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в
акта и НП правна квалификация на същото. В АУАН и НП са посочени дата и място на
извършване на нарушението.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на двама свидетели, присъствали при установяване на нарушението и на
управителя на дружеството - жалбоподател, на когото екземпляр от акта е бил връчен.
Следователно съдът следва да разгледа спора по същество:
По делото безспорно се доказа, че по време на проверка по спазване на
трудовото законодателство в „Булмикс-ВИП“ ООД, ЕИК *********, на място в обект -
„Мултифункционална сграда с жилища, ателиета, апартамнетен хотел, търговски
обект, подземен паркинг и трафопост, намираща се в УПИ-844, кв. 12, м. НПЗ „Изток“
- м. „Къро“, р-н Младост, гр. София, извършена от инспектори от „Инспекция по
труда“ - София, лицето СТЯ. е полагало труд като „зидаро-мазач“ в процесния обект. В
попълнената декларация същият сам е посочил, че извършва зидария на стени на 12-ти
етаж в обекта.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
дружеството - жалбоподател, че е имало сключен граждански договор за изработка. В
попълнената от Я. декларация е посочено, че работното време, което същият спазва е
от 08:00 до 17:00 часа. Лицето е отразило още, че има уговорено възнаграждение, което
е в размер на 300 лв. и последно е изплатено на 23.12.2021 г., т. е. преди датата
упомената в представения граждански договор, като изрично е посочил, че няма
сключен нито граждански, нито трудов договор. Посоченото обстоятелство,
потвърждава наличието на трудови правоотношения, доколкото му е заплатено за
престирания труд, а не за постигането на определен резултат.
3
Съвместното разглеждане на събрания доказателствен материал по делото,
категорично опровергава твърденията на жалбоподателя, че Я. е имал сключен
граждански договор и понеже дейността му се извършва на строителен обект, е
следвало да спазва и работното време на обекта. В тази насока, за пълнота следва да се
посочи, че освен в саморъчно попълнената от Я. декларация, от която се извеждат
характеристиките на трудови правоотношения между страните, в подкрепа на това
обстоятелство се явяват и писмените обяснения, дадени в хода на проверката, от
техническия ръководител на обекта - ПЗ., в които същият сочи, че зидарите са
пристигнали, за да отстранят пропуски по грубия строеж.
В обобщение съдът намира, че с приложения по делото граждански „договор“
(договор за изработка), се цели заобикаляне на закона, тъй като същият съдържа
реквизити на трудовия такъв, макар да е озаглавен като граждански, но е уговорено
възнаграждение срещу престиране на труд. За да достигне до този извод съдът
съобрази основните разлики между гражданския и трудовия договор, а те са следните:
предмет на трудовия договор е самото престиране на работната сила през определено
време от деня, седмицата и месеца, което се нарича работно време, докато в
гражданския договор следва да е посочено какъв резултат се очаква от извършената
трудова дейност, за която страните са сключили договора.
Гражданският договор задължително трябва да съдържа срока, в който следва да
се предостави резултатът от възложената работа – т. е. изработеният артикул
например. В тази връзка възложителят не може да изисква от изпълнителя спазването
на определено работно време, защото изпълнителят може да работи колкото и когато
иска, стига да спази срока, за който страните са се уговорили. Не намират опора в
събраните по делото доказателства, твърденията на жалбоподателя, че с оглед
безопасност задълженията на строежа се изпълнявали само в определени часови
интервали. Нещо повече, лицето Я. е заварен да извършва зидария на стена, а не да
изработва кашпи, така както е описано в представения граждански договор сключен
между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в
писмена форма. Нормата на чл. 1, ал. 2 КТ сочи, че отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
С оглед горните правни и фактически съображения, съдът намира, че
действително работодателят не е сключил писмен трудов договор с работника СЯ.. Ето
защо, като не е оформил отношенията си с лицето Я. в трудов договор, работодателят
„Булмекс-ВИП“ ООД е извършил нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не
следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението.
Относно индивидуализацията на наказанието, съобразно приложимата
санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ, работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с
глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Имуществената
санкция в случая е наложена почти в минимален размер – 2 000 лв., поради което не
може да се приеме, че тя не съответства на тежестта и характера на нарушението и на
целите на наказанието. Съдът намира, че наложеното наказание е законосъобразно, тъй
като АНО обосновано е наложил почти минимално наказание при първо констатирано
нарушение, обсъждайки отегчаващите обстоятелства, а именно констатирането на
редица нарушения на трудовото законодателство, в резултат на извършената проверка.
Настоящият състав не счита, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. В
тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2010 г. на
ОСК, е посочено, че специалният състав на маловажно нарушение по чл. 415в КТ
изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. В процесния случай
разпоредбата на чл. 415в КТ също не може да намери приложение. Съгласно
посочената норма за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в кодекса и от което не са произтекли вредни
4
последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер
от 50 до 100 лв. От цитираната разпоредба, а и с оглед установените факти в
производството, е видно, че в настоящия случай не са налице предпоставките за
приложението й.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, която
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 80 лв., на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
При законосъобразно протекло административно-наказателно производство, без
допуснати процесуални нарушения и при правилно приложен материален закон, с
категорично установено нарушение с неговия автор, санкционирано със справедливо
наказание, съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, и затова
на осн. чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 ЗАНН и чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2200024 от 25.02.2022 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на
основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. чл. 414, ал. 3 КТ, на „Булмикс-ВИП“ ООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди)
лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА „Булмикс-ВИП“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ - София, сумата от 80 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5