Решение по к. адм. дело №1471/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът В. И. И., чрез представител по пълномощие адвокат С. К. и съдебен адрес: [населено място], [улица]партер, офис 2, е оспорил решение №362/21.05.2025г., постановено по административно дело № 4725/2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане на лице рег. № 3388зз-463/12.11.2024г., издадена от Д. Г. – полицай при Пето РУ при ОДМВР Бургас.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованост, както и поради нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че съдът без наличието на достатъчно факти е направил извод за обосновано предположение, че касаторът е извършил престъплението, описано в обжалваната заповед. Въпреки че при проверката след теста с техническо средство „Дръг Тест 5000“, касаторът е дал биологична проба за химико-токсикологична експертиза, самата проба се е оказала негодна за изследване не по вина на касатора. Освен това се твърди, че въпреки положителния тест с техническото средство „Дръг Тест 5000“ не са били налице никакви други предпоставки, които да наложат приложението на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Касаторът твърди още, че в обжалваната пред районния съд заповед няма достатъчно мотиви според стандартите на ЕСПЧ. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора да бъде отменена заповедта за задържане. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие адвокат К., поддържа касационната жалба и иска отмяна на решението на районния съд и отмяна на заповедта за задържане като незаконосъобразна.

Ответникът по касация Д. Т. Г. – полицай от Пето РУ при ОДМВР Бургас, редовно призован, не се явява и не изразява становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

Със заповед рег. № 3388зз-463/12.11.2024г., издадена от Д. Т. Г. – полицай при Пето РУ при ОДМВР Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е задържан за 24 часа В. И. И. за това, че на 12.11.2024г., в [населено място], [жк] до бл.159 е управлявал лек автомобил с рег. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установени по надлежен ред с техническо средство „Дръг Тест 5000“ № ARRC0073, който отчел положителна проба за канабис – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

Според представения по делото АУАН серия GA № 3284557, издаден на 13.11.2024г., след положителната проба за канабис, отчетена с полевия тест, на водача В. И. е издаден талон за медицинско изследване № 0153446 и 7 бр. холограмни стикери и изрично е отбелязано, че лицето е дало кръв и урина за химичен анализ.

По делото пред районния съд са събрани заверени копия от досъдебно производство № 3388-667/2024г., сред които и постановление за прекратяване на наказателното производство изх. №19911/2024г./20.01.2025г., съставено от Д. И. – прокурор при Районна прокуратура Бургас, в мотивите на което е изложено, че за целите на разследването е назначена химико-токсикологична експертиза, която да се извърши във ВМА София, но медицинската академия е изпратила отговор, според който предоставената кръвна проба не отговаря на изискванията на чл.17, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, съгласно който пробите кръв се взета със затворена система, а конкретно пробите за изследване за наличие на наркотични вещества или техните аналози се вземат във вакуумни епруветки с антиколагулант, след което епруветките се запълват до маркера, с който се определя количеството, а в конкретния случай биологичните проби, взети от В. И. не са отговаряли на тези законови изисквания. По тази причина прокурор И. от Районна прокуратура Бургас е направи извод, че не може да се докаже по несъмнен начин извършеното деяние по чл.343б, ал.3 от НК, именно поради дефектната кръвна проба, която е препятствала изготвянето на химико-токсикологичната експертиза. От този извод, направен в цитираното постановление, става ясно, че несъответствието на взетата проба с изискванията на горната наредба не може да се вмени във вина на В. И..

С обжалваното решение съдът е приел, че в обжалваната заповед се съдържат достатъчно мотиви както фактически, така и правни, които да позволят да се отхвърлят възраженията в тази насока за нейната незаконосъобразност. Приел е, че доказателствата, произтичащи от ефективно проведения полеви тест, са достатъчни, за да се направи извод за правилното приложение на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР в конкретния случай, независимо от изводите на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, тъй като за приложението на конкретната ПАМ е достатъчно наличието на първоначални данни за извършено престъпление, т.е. за вероятни изводи, които не са свързани със задължителна необходимост от пълно доказване на осъществения състав на престъпление. Съдът е направил извода, че начинът, по който е процедирал административният орган с издаване на обжалваната заповед, е бил единствената законосъобразна и съответстваща на конкретната ситуация превантивна принудителна административна мярка. Съдът е приел, че изискването на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017г., според което при положителен тест за установяване на наркотични вещества и техните аналози полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване е задължение на полицейския орган и неминуемо съпътства действие по издаване на заповед за задържане. Затова е направен извод и че оспореният административен акт е съобразен с целта на закона – да се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да разкрият извършеното престъпление. Районният съд е направил извод, че административният орган не е упражнил превратно и непропорционално правомощията си, а е изпълнил изискванията на закона. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата на В. И. срещу заповедта за задържане.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Настоящият съдебен състав счита, че издадената заповед противоречи на чл.6, ал.2 от АПК, т.е. при издаването й е нарушен принципът за съразмерност. Според посочената разпоредба административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат правата и законните интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

В конкретния случай след проведен тест с дрегер „Дръг Тест 5000“ касаторът е дал положителна проба за канабис. По делото обаче въобще не е спорно, че той е оспорил този резултат и сам е пожелал да даде биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване. Тези факти разклащат достоверността на полевия тест. В указанията за безопасно и надеждно изследване чрез дрегер „Дръг Тест 5000“, събрани по делото пред районния съд изрично е посочено, че тестовата система дава само временен аналитичен резултат. За да се получи потвърден резултат, трябва да се приложи друг по-специфичен метод. Освен това е посочено, че при всички резултати на тестовата система е необходима професионална оценка на представените резултати, като се вземе предвид по-нататъшното клинично третиране на изследваното лице. Тези цитати от указанията на производителя на тестовата система, преценени в контекста на оспорената положителна проба, несъмнено водят до извода, че само въз основа на тази проба не може да се извърши квалификация на деянието. По аналогия следва да се посочи и нормата на чл.171, т.1, б.“Б“ от ЗДвП, която касае друга по вид принудителна административна мярка, но в частта относно налагането й при установено наличие на управление на МПС под въздействието на наркотици, законодателят изрично е регламентирал, че при дадена кръв за изследване меродавно е това изследване, а не резултатът от полевия тест.

В конкретния случай няма надлежен резултат от химико-токсикологична експертиза по причина, която не може да се вмени във вина на касатора – обстоятелство, което категорично е възприето от прокуратурата като абсолютно основание за прекратяване на досъдебното производство. Вярно е, че административният орган към датата на издаване на обжалваната заповед не е бил наясно какъв ще е резултатът от изследването на биологичните проби на касатора, но само обстоятелството, че резултатът от полевия тест е оспорен и лицето доброволно е дало биологични проби за извършване на химико-токсикологично изследване е достатъчно, за да доведе до извод, че издаването на заповед от категорията на процесната би довело до непропорционално третиране. В самите указания на производителя ясно е посочено, че резултатите от тестовата система са по-скоро скринингови, което означава, че при оспорване на положителна проба от тази система, меродавен е резултатът от доброволно дадените биологични проби.

Не може да бъде споделен изводът на районния съд, че задължението на полицейския орган да съпроводи лицето до мястото за извършване на медицинско изследване – чл.7, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г., неминуемо изисква издаване на заповед за задържане. Това е така, защото лицето, което дава биологични проби, го прави доброволно, т.е. не е нужно да бъде заставено, за да извърши това. А изискването на цитираната норма за съпровождане на това лице от полицейския орган има съвършено друга цел, която не касае ограничаване на свободата му, каквото се постига с процесната заповед. Целта на тази норма е да се осигури автентичност на дадените биологични проби, т.е. лицето, което дава тези проби, да бъде с установена самоличност от самите полицейски органи. Никаква друга цел не преследва нормата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017г., която да обосновава издаването на заповед за задържане, още повече, че законодателят на този етап не е предвидил норма, която да задължава лицата, дали положителна проба на „Дръг Тест 5000“ задължително да дадат и биологични проби за извършване на химико-токсикологично изследване. Последното се извършва само в случаите, когато проверяваните лица не са съгласни с резултата от полевия тест и доброволно желаят да дадат такива проби.

По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а по съществото на спора следва да бъде отменена заповед за задържане на лице рег. № 3388зз-463/12.11.20274г., издадена от Д. Г. – полицай при Пето РУ при ОДМВР Бургас.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, ХV състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №362/21.05.2025г., постановено по административно дело № 4725/2024г. по описа на Районен съд Бургас, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 3388зз-463/12.11.2024г., издадена от Д. Г. – полицай при Пето РУ при ОДМВР Бургас като незаконосъобразна.

Решението не подлежи на обжалване и протест.