Решение по дело №6023/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 256
Дата: 20 февруари 2020 г. (в сила от 21 март 2020 г.)
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20195530106023
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

    Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         20.02.2020 година              град Стара Загора

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                      Х ГРАЖДАНСКИ състав

На  11 февруари                                                         2020 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                 Председател:  МИЛЕНА КОЛЕВА                                                     

 

Секретар:  ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА  

гр. дело № 6023 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

                  

Предявен е установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

 

Ищецът Н.Р.Т. твърди, че e клиент на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД с клиентски № **********, ИТН 2102281.

Заявява, че получил от ответното дружество писмо изх. № 8118648-1/06.11.2019г., с което го уведомяват абоната, че при проверка, извършена на 21.01.2019г. от служители на Електроразпределение Юг бил демонтиран електромер с фабричен                  № *********, който бил предаден за експертизна проверка на БИМ. В изпратеното до абоната писмо било посочено, че от БИМ било установено, че електромера бил манипулиран и отчитал с грешка от минус 75,71 %, поради което сметката на абоната била коригирана за периода от 25.10.2018г. до 21.01.2019г. за 88 дни. Допълнително начислената сума била в размер на 933,75 лева.

Ищецът стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответното дружество. Т. не манипулирал електромера си, нито знаел за извършване на подобно действие от друго лице.

Към момента ищецът не заплатил така начислената му сума в размер на 933,75 лева. Господин Т. счита, че не дължал плащането и към ответното дружество, предвид което за него възниквал правния интерес да предяви настоящият отрицателен установителен иск.

Счита, че допълнително начислената сума за ел.енергия на ищеца била не дължима към ответника. Основанията им за това били следните:

На първо място счита, че допълнително начислената електрическа енергия на ищеца била начислена от ответното дружество неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИККЕ правила.

Сменения от служители на ЕВН ЕР ЕАД електромер се намирал в заключено електромерно табло, за което ищеца нямал ключ и то се намирало извън неговия имот.

         На следващо място в приложения към писмото Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 405698 от 21.01.2019г. било записано, че същия се съставял и проверката се извършвала на основание чл.42 и 44 от ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98 от 2013г.

С Решение № 1500/06.02.2017г., постановено по адм. д.                        № 2385/2016г. от петчленен състав I колегия на ВАС, ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.З от протоколно решение № 147/14.10.2013 г., обн. в ДВ бр.98/12.11.2013 г. били отменени изцяло, с изключение единствено на чл.48,49,50,51 от този акт. Решението било обнародвано в ДВ, бр. 15 от 14 февруари 2017г.и било в сила от 14.02.2017г.

Към момента на извършване на проверката на ищеца - 21.01.2019г. цитираното по - горе Решение № 1500 по адм. д.                           № 2385/2016г. на ВАС, по силата на което чл. 47 ПИКЕЕ бил отменен с влязло в сила, т.е. към момента на съставяне на процесния протокол, не било налице нормативно основание за съставянето му, както и за осъществяване на корекцията на сметката на ищеца. Основанието за съставяне на констативния протокол било чл.47 и чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, а основанието за извършване на корекцията, посочено в изпратеното до абоната писмо - чл.48 и чл.51, ал. 1 от ПИКЕЕ.

С решение № 2315 от 21.02.2018г. постановено от ВАС по адм.д. № 3879/2017г., потвърдено изцяло с решение № 13691/ 08.11.2018г. по адм.д. № 4785/2018г. на ВАС, което било окончателно и влязло в сила. С тях ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98 от 2013 г. били отменени изцяло. От това следвало, че към датата на извършване на процесната проверка и корекция, посочените в изготвения констативен протокол и във връченото на клиента уведомително писмо за извършена корекция на сметка, а именно чл.48 и чл.51 от ПИКЕЕ, не били действащи, което пък означавало, че корекцията се извършвала въз основа на отменени правни норми. Само това било достатъчно и самостоятелно основание да се приемело, че извършената корекция на сметката на абоната била лишена от основание, т.к. се извършвала въз основа на отменена правна норма.

         На следващо място от представените доказателства ставало ясно, че липсвали и данни за виновно поведение от страна на ищеца, от които да настъпили вреди на дружеството - ответник и тези вреди да били в причинна връзка именно с виновното действие или бездействие на потребителя. Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не били извършвани. Следвало да се отбележи още, че електромерът се намирал извън неговия имот и никой освен служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД нямали физически достъп до него. В този смисъл дори и да били налице неточности при отчитането и измерването на ел.енергия от електромера, то същите не били причинени от ищеца. Съгласно чл. 44 от Закона за измерванията, лицата, които използвали средства за измерване, били длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявявали и представяли за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия било да извършвали периодични и контролни проверки.

 

         Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ - изправност от страна на електроразпределителното дружество, не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за минал период. СТИ било собственост на ответника и като такива задължението за поддържането им в техническата изправност принадлежало именно на електроснабдителното дружество.

         На следващо място по въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригирал сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършвала при действието на заварените Общи условия, било налице трайна съдебна практика. Съгласно разясненията, дадени с решение № 111/17.07.2015г. по т, д. № 1650/2014г. и решение № 173 от 16.12.2015г. по т. д. № 3262/2014г. на ВКС, ТК, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/201'2 г., в сила от 17.07.2012г. било въведено законово основание крайният снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал., т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че имал основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.

Параграф 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвиждал до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагали действащите, доколкото не противоречали на закона. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставлявали подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намирал приложение по отношение на тях. С изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. било предвидено в съдържанието на Общите условия да се включили и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова изискване не било предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Обши условия на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи условия на последния било предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това.

 

Ето защо, и с оглед разясненията, дадени с горепосочената съдебна практика, следвало да се приеме, че не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да издадял и публикувал нови Общи условия, чието съдържание да отговаряли на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсвало уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция.

Тази теза се преповтаряла и в решение № 2315 от 21.02.2018г. постановено от ВАС по адм.д. № 3879/2017г., потвърдено изцяло с решение № 13691/ 08.11.2018г. по адм.д. № 4785/2018г. на ВАС, което било окончателно и влязло в сила. С тях ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98 от 2013г. били отменени изцяло. От това следвало, че към датата на извършване на процесната проверка и корекция - 21.01.2019г., посочените във връченото на клиента уведомително писмо за извършена корекция на сметка, а именно чл.48 и чл.51 от ПИКЕЕ, не били действащи, което пък означавало, че корекцията се извършвала въз основа на отменени правни норми.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет П. Стойчева - заедно от всеки двама членове на УС, че ищецът Н.Р.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** не дължал сумата от 933,75 лева /деветстотин тридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер с фабричен № *********, за период: 25.10.2018г. до 21.01.2019г. за 88 дни, за имот с ИТН 2102281, находящ се в с. Люляк, общ. Стара Загора на клиент с кл. № **********, за която била издадена фактура № **********/06.11.2019г. от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД.

Моли съда да им бъдат присъдени и направените по настоящото производство разноски.

Моли съда всички призовки и съобщения по настоящото дело да бъдат изпращани на посочения по-горе съдебен адрес, а именно:                            гр. Стара Загора, ул. Железни врата № 18, офис 9.

 

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, в който считат, че искът е допустим, но неоснователен и поради това, молят съда да го отхвърли изцяло. Подробни съображения излагат в писмения отговор. Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на определеното възнаграждение на адвоката на ищеца.

 

 

         Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание, чл.124 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД гр. Пловдив, че Н.Р.Т. не дължи сумата от 933,75 лева по фактура                  № **********/06.11.2019г., за отчетен период 25.10.2018г.- 21.01.2019г. за измервателна точка на обект в с.Люляк, общ. Стара Загора, за имот с ИТН № 2102281.

 

         Страните не спорят, че са в договорни отношения: ответникът разпространява и продава електрическа енергия, а ищецът е потребител на такава енергия с клиентски номер **********. От представените по делото писмени доказателства: Писмо с изх. № 8118648-1/06.11.2019г.; Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ               № 405698/21.01.2019г. на ЕВН ЕР; Констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ № 489/26.07.2019г. на БИМ Бургас;  Фактура № **********/06.11.2019г.; Справка за коригиране на сметката за електроенергия от 28.10.2019г. се установява, че на 21.01.2019г. е извършена проверка на състоянието на измервателното средство на адрес в с.Люляк, общ.Стара Загора. При проверката е констатирано, че има съмнение за манипулация на електромера. При проверката са присъствали свидетели.

 

          При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :

 

          Предявеният иск има за предмет установяване на недължимост на сумата,  начислена от ответника за електроенергия, след едностранно коригиране на сметката му, при което според общото правило на               чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже основанието, от което произлиза вземането му, т.е. основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от ищеца за доставената за процесния период електроенергия.

 

 В настоящото производство е спорно именно основанието, поради което ответното дружество  иска ищецът да му заплати процесната сума. Ответникът обосновава това свое искане с твърдението, че сумата е начислена на основание чл.51, ал.1 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ  във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ. Счита, че в горепосочените разпоредби изрично е предвидена възможността, когато при проверка на СТИ се установи грешка над допустимата, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството ел. енергия да се определя съгласно процедурата в раздел IХ, чл.51 и чл.45 от ПИКЕЕ, които имат юридическия ранг на подзаконов нормативен акт.

 

Съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, редакцията ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми предвидени в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия, както създаването и поддържането и достъпа до база данни с регистрацията със средствата за търговско измерване. С други думи законодателят е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ - нормативен акт по правната си същност, а не в общите условия на договорите, които не са нормативен акт. Действащите ПИКЕЕ обаче не съдържат подобна регламентация. Съгласно чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 се установи грешка над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството ел. енергия се определя, съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел IХ от тези правила за оператора за разпределителната мрежа. След като липсва в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчик на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законово основание такава санкция да се уговаря в договорите и общите условия.

           Аргумент в подкрепа на извода, че корекционните процедури следва да бъдат установени в ПИКЕЕ са и нормите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, според който текст общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такава регламентация съдържа и нормата на чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, според който също общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при  извършване на корекция на сметката съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 3Е.  Видно е, че самите норми не установяват право за едностранна корекция, а ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция, а корекцията следва да бъде извършена съгласно Правилата на ЗЕ. Следователно липсата на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекция за минал период, изключва възможността да се направи това (Р-29-2011, II т.о.; Р-44-2012, II т.о.).

Съгласно чл.35, ал.4 от ОУ на ЕВН ЕР, неправомерното въздействие върху средството за търговско измерване на електрическа енергия се установява чрез съставен протокол, а според чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР в случай на съставен протокол, той се подписва от представители на дружеството и клиента, а ако последният не присъства и/или откаже да подпише протокола, същият се подписва от свидетели, след което се изпраща на клиента за запознаване. Видно от доказателствата по делото този ред в случая не е спазен, като клиентът не е бил уведомен за проверката, нито е присъствал при съставянето на протокола. В протокола са посочени имената на двама свидетели, които са го подписали, но това изискване не цели единствено съставянето на протокола от формална страна. Свидетелите са посочени само с две имена и без адреси, т.е не са  индивидуализирани по такъв начин, че в евентуален съдебен процес чрез показанията си като свидетели да посочат непосредствено възприетите от тях факти и обстоятелства.

Съставеният протокол представлява неподписан от ищеца частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя му факти, поради което не може да бъде противопоставен на ищеца. Следва ответникът да докаже факта на неправомерното въздействие върху електромера от страна на потребителя чрез всички допустими съгласно ГПК доказателствени средства. В случая това не е налице, поради което ответното дружество неправомерно е коригирало сметката на потребителя за минал период.

По въпроса за възможността на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките за минал период, различните състави на ВКС приемат, че за доставчика не съществува възможност за едностранна корекция на сметките, която да се обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, т. 6 ит.8 от ЗЗП и поради това са нищожни по силата на чл.146, ал. 1 ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Прието е, че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електрическа енергия, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия на потребителя, които влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия.

   Действително, с оглед последните изменения в Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 година, извършването на корекция на сметка е изрично уредено, чрез препращане към правилата на ДКЕВР по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и общите условия по чл.98а от ЗЕ. Приети и в сила от 12.11.2013г. са Правила за измерване на количеството ел.енергия / ПИКЕЕ/, които регламентират реда и начина за проверка на СТИ, начинът на констатиране на неправилно отчитане на СТИ. Приемането на тези правила не променя изводите на Върховния касационен съд, че доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Съдът намира, че е недопустимо едностранно, с приемането на правила, да се въвежда обективна отговорност на потребителя. В тази насока е и практиката на Европейската общност. Принципите на Европейското законодателство в тази област са посочени категорично и конкретно в приложимата Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 25.10.2012 година относно енергийната ефективност. Директива 2012/27/ЕС е публикувана в Официалния вестник на ЕС на 14.11.2012г. и е влязла в сила след двадесет дни.

Държавите членки са задължени да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с тази директива до 5 юни 2014г.

 

С оглед на гореизложеното и доколкото по делото не се установи, а в тежест на ответника е да го направи, че е доставил конкретно количество електроенергия на ищеца за процесния период 25.10.2018г. - 21.01.2019г. на стойност 933,75 лева по фактура                                          № **********/06.11.2019г., то съдът приема, че искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

 

На основание чл.78, ал.1 от  ГПК в тежест на  ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски в размер на 350 лева, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид разпоредбата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес  до 1 000 лева възнаграждението за адвокат е 300 лева.

 

Водим от горните мотиви, съдът

              Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Централен, ул. Христо Г. Данов № 37, че  Н.Р.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:***,             ул.Железни врата № 18, офис 9, чрез адв. И.П.  НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н Централен,                 ул.Христо Г. Данов № 37, сумата от 933,75 лева по фактура                           № **********/06.11.2019г. за измервателна точка на обект в с.Люляк, общ.Стара Загора, за имот с ИТН № 2102281 за отчетен период 25.10.2018г. - 21.01.2019г.

 

ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,                  р-н Централен, ул. Христо Г. Данов № 37 ДА ЗАПЛАТИ на Н.Р.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв. И.П. сумата от 350 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :