РЕШЕНИЕ
№ 708
гр. Велико Търново , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110101708 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 345 ТЗ.
Ищецът излага твърдения, че на 13.01.2017г. на основание заявление за смяна на
собственост на мобилен номер е сключил с ответника договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ********** с месечна абонамента такса в размер на 24, 99 лв. с
ДДС, който е увеличен на 30, 99 лв. с ДДС с допълнително споразумение от
16.10.2018г. Ищецът посочва, че в периода м. декември 2018г. – м. април 2019г.
ответницата не е заплатила сумата от 76 лв., представляваща общ размер на дължимите
абонаментни такси и такса спиране на номер, получена след приспадане на надвнесено
плащане от минал период и приспадане на разликата между таксата за пълен отчетен
период и дните на реално ползвани на мобилни услуги. Уточнява, че освен договора за
мобилни услуги страните са сключили и договор за лизинг от 13.01.2017г. за
временното и възмездно ползване на таблет „***”, с обща лизингова цена от 206, 77
лв., платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 8, 99 лв., както и
договор за лизинг от 16.10.2018г. относно „***” с обща лизингова цена от 252, 77 лв.,
платима също на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 10, 99 лв. Ищецът
твърди, че за горепосочения период абонатът дължи една лизингова вноска за първото
1
мобилно устройство и 4 вноски за втората лизингова вещ в общ размер на 46, 76 лв.
Ищецът изтъква, че е прекратил предсрочно процесния договор за мобилни услуги,
поради изпадането на потребителя в забава при плащане на дължимите суми, поради
което на основание раздел 4 т. 3 от допълнителното споразумение му е начислил
неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 332, 87 лв. и предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски в размер на 197, 82 лв., равняващ се на 18 вноски за
мобилното устройство „***”. Допълва, че предсрочната изискуемост на лизинговите
вноски е обявена на основание чл. 12 от ОУ на оператора за договорите за лизинг,
поради неизпълнение на паричните задължения на лизингополучателя, вкл. по
договора за мобилни услуги. Ищецът уточнява, че в размера на неустойката, освен
сумата от 77, 46 лв., представляваща сбора от три стандартни месечни такси от 25, 82
лв. без ДДС, е включена сумата от 20, 43 лв. – добавена част от стойността на
ползваните отстъпки, както и сумата от 234, 98 лв., представляваща разликата между
стандартна цена за мобилното устройство „***” без отстъпка и преференциалната цена
по договора за лизинг от 16.10.2018г. Ищецът твърди, че горепосочените задължения
са индивидуализирани във фактура № **********/25.12.2018г. на стойност 45, 50 лв.,
във фактура № **********/25.01.2019г. на стойност 36, 68 лв., във фактура №
**********/25.02.2019г. на стойност 35, 78 лв., във фактура №
**********/25.03.2019г., от която се претендира сумата от 4, 80 лв., както и във
фактура № **********/25.04.2019г. на стойност 530, 69 лв. Ищецът сочи, че за тези си
вземания се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 233/2020г. на ВТРС,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Предвид на
изложеното отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 653, 45 лв., представляваща общ размер на
вземанията му по процесните договори за месечни абонаментни такси, неплатени
лизингови вноски и неустойки, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Претендира разноски за
исковото и заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва да е страна по договора за
мобилни услуги с предпочетен номер **********, тъй като мобилния оператор не е
одобрил заявлението за смяна на собствеността по отношение на посочения мобилен
номер. Оспорва реално да е ползвал предоставени от ищеца далекосъобщителни
услуги, както и да е налице надлежно прекратяване на процесния договор за мобилни
услуги с даване на подходящ срок за изпълнение. Ответникът релевира възражение за
нищожност на неустоечната клауза, поради нарушаване на добрите нрави, тъй като
размера й се формира от сбора на стандартните месечни абонаметни такси до края на
срока на договора, който срок съвпада напълно с обема на главното задължение, което
обезпечава. Ответникът възразява, че нищожната клауза не може да се санира с
претендиране на неустойка в редуциран размер. Оспорва надлежното обявяване на
2
предсрочна изискуемост на вноските по лизинговите договори, както и наличието на
договорно или законово основание за дължимост на такса спиране на номер. По тези
съображения моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
Страните по делото са сключили договор за мобилни услуги от 13.01.2017г. за
предпочетен номер **********, който е пренесен в мрежата на ищеца от предишния
потребител със заявление от същата дата и прехвърлен на ответницата със заявление за
смяна на собственост отново от 13.01.2017г. С допълнително споразумение от
16.10.2018г. страните са изменили съдържанието на процесния договор, като са
уговорили приложението на нов тарифен план със стандартна абонаментна такса в
размер на 30, 99 лв., но с ползването на отстъпка от 20% от нея и са продължили срока
на ползване на мобилните услуги до 16.10.2020г. /листи 20-21/.
При сключването на допълнителното споразумение от 16.10.2018г. страните са
постигнали съгласие, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока
му по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
него, същият дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти такси от
момента на прекратяване до края на договора, но не повече от трикратния размер на
абонаментните такси, както и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок от договора, а
в случаите на предоставено устройство за ползване на услуги – такава част от
разликата между стандартната му цена без абонамент и заплатената от него в брой или
обща лизингова цена, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Договорът за мобилни услуги е сключен при Общи условия, като с нарочна
декларация – съгласие ответницата е потвърдила получаването на подписан екземпляр
от тях. Според чл. 23 б. „б” от ОУ /листи 26-29 от ч.гр.д. № 233/2020г. на ВТРС/
месечният абонамент осигурява достъп на потребителя до услугите, за които е сключен
индивидуалния договор, като същият се предплаща ежемесечно, в размери съобразно
избрания абонаментен план. В чл. 26 от ОУ е предвидено, че потребителят по
индивидуален договор заплаща ползваните от него услуги въз основа на фактура, която
се издава ежемесечно на негово име и че неполучаването й не го освобождава от
задължението му да плаща дължимите суми. Съгласно чл. 19б б. „в” от тях ищецът има
право едностранно да прекрати индивидуален договор, в случай че потребителят не е
платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по договора.
Със сключването на допълнителното споразумение от 16.10.2018г. към договора
3
за мобилни услуги от 13.01.2017г. страните са уговорили абонатът да получи мобилно
устройство „***” за сумата от 263, 76 лв., при отстъпка от стандартната цена от 356, 14
лв. От договор за лизинг от 16.10.2018г., регламентиран от ОУ, е видно, че
горепосоченият апарат е предоставен на ответника за временното и възмездно
ползване срещу обща лизингова цена от 252, 77 лв. с ДДС, платима на 23 месечни
лизингови вноски, всяка в размер на 10, 99 лв., както и с възможност за придобиване на
собствеността със заплащане на допълнителна сума от 10, 99 лв. /общо сумата от 263,
76 лв./. С подписването на договора ответникът – лизингополучател е декларирал, че е
получил лизинговата вещ. Съгласно чл. 12 ал. 1 от ОУ към договора за лизинг, при
неизпълнение на задължението за плащане по него, лизингодателят може да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в
договора за лизинг. Според чл. 12 ал. 2 от ОУ месечните вноски и другите плащания
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги
сключен от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими
съгласно договора за лизинг суми.
При сключването на договора за мобилни услуги от 13.01.2017г., страните са
сключили и договор за лизинг от същата дата относно лизинговането на мобилен
апарат „***”, с обща лизингова цена от 206, 77 лв., платима на 23 месечни лизингови
вноски, всяка в размер на 8, 99 лв. и опция за закупуването при заплащане на
допълнителна вноска от 8, 99 лв. С подписването на договора за лизинг ответникът –
лизингополучател е декларирал, че е получил съответната лизинговата вещ и че е
получил и приема ОУ към договора.
От представените с исковата молба фактури и приложенията към тях издадени в
периода 25.12.2018г. – 25.04.2019г. /листи 22 - 26/, както и от заключението на
изслушаната ССчЕ се установява, че за отчетния период 25.11.2018г. – 24.03.2019г. за
телефонен номер ********** ищецът е начислил на ответника сумата от 74, 37 лв. с
ДДС за абонаментни такси и 1, 80 лв. с ДДС за такса входящ трафик при неплатено в
срок задължение или общо сумата от 76, 17 лв., от която е приспаднал поради плащане
сумата от 0, 17 лв. /виж табл.1 към заключението/. Освен това ищецът е начислил като
дължима сумата от 244, 58 лв. – неплатени лизингови вноски по договорите за лизинг
от 13.01.2017г. и от 16.10.2018г., както и неустойки за предсрочно прекратяване на
договора в общ размер на 332, 87 лв., от които – сумата от 97, 89 лв., представляваща
сбора на три месечни абонаментни такси без ДДС, сумата от 234, 98 лв. –
представляваща разликата между стандартната цена на мобилното устройство „***”
без отстъпка и преференциалната му цена по договора за лизинг от 16.10.2018г., както
и сумата от 20, 43 лв. – представляваща част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонамент. Според вещото лице процесните фактури са надлежно отразени в
съответните счетоводни сметки на ищцовото дружество. Вещото лице е констатирало,
4
че след прехвърлянето му в мрежата на ищеца процесният мобилен номер е активиран
на 17.01.2017г. и че за него няма начислявани задължения на предишния собственик. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че с извършените от абоната плащания през
процесния период са покрити негови задължения за предходни отчетни периоди,
поради което общо дължимата от него сума възлиза на 653, 45 лв.
На 27.03.2019г. до ответника е изпратена последна покана за доброволно
изпълнение на дължимите от него суми, като му е даден 10 дневен срок за плащане от
получаването й, като същият е предупреден, че при липса на изпълнение договора за
мобилни услуги ще бъде прекратен. Съгласно удостоверение изх. № 074/22.03.2021г.
на „Тип-Топ Куриер” АД предупредително писмо с № EAN 130001007507 е доставено
на адреса на ответника на 03.04.2019г. /листи 82-83/.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 233/2020г. по описа на ВТРС за вземанията си в
горепосочения общ размер от 653, 45 лв. ищецът се е снабдил заповед за изпълнение №
54/29.01.2020г. срещу ответника, която е връчена на последния при условията на чл. 47
ал. 5 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има
за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане изисква установяване
дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Това предполага
установяване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
процесните договори за мобилни услуги и за лизинг, че ищецът е изправна страна по
тях т.е. че е осигурил възможност абонатът да има достъп до договорените мобилни
услуги респ. че му ги е предоставил, както и че е предоставил ползването на
лизинговите вещи, размера на претендираните вземания, а по претенцията за неустойка
– уговарянето на неустоечна клауза между страните по договора, настъпване на
основанията визирани във фактическия състав на тази клауза, които дават право на
мобилния оператор да начислява неустойка в търсения размер.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на мобилни услуги от 13.01.2017г., изменен с допълнително
5
споразумение от 16.10.2018г., за предпочетен номер **********, по които ответникът
има качеството абонат и потребител на мобилни услуги по см. на § 1 т.1 и т. 49 от ДР
на ЗЕС. Този телефонен номер е пренесен в мрежата на ищеца по заявление от стария
собственик и прехвърлен на ответницата като нов потребител, като със сключването на
договора за мобилни услуги доставчикът е одобрил трансфера на номера в мобилната
си мрежа, както и смяната на титуляра му. За извършването на тази валидация не е
необходимо нарочно волеизявление от ищеца, както смята ответника, тя следва от
изразеното от него при сключването на договора съгласие да осигури достъп до
мрежата си и да предостави ползването на мобилни услуги за конкретния телефонен
номер. Противно на възраженията на ответника, процесният договор е породил
действие между страните, тъй като на 17.01.2017г. е осъществена активация на
прехвърления номер в мрежата на ищеца. За успешното пренасяне на мобилния номер
свидетелства наличието на използвани и заплатени мобилни услуги, както преди, така
и през процесния период, за чиято стойност са налице записвания в счетоводните
сметки на ищеца /заключение на ССчЕ/. По тези съображения ответникът се явява
надлежна страна в процесното материално правоотношение в качеството си на
потребител на далекосъобщителни услуги.
По силата на процесния договор, след изменението му с допълнителното
споразумение от 16.10.2018г., ищецът се е задължил да предостави на ответника
мобилни услуги по тарифен план с месечна абонаментна такса в размер на 30, 99 лв.
Конкретните видове услуги, техния обем и цени, както и задълженията на потребителя,
вкл. последиците от неизпълнението им са подробно описани в договора. Същият е
сключен при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни,
предмет, срок и описание на услугите. Безспорно се установи по делото, че ищецът в
изпълнение на поетите от него задължения е предоставил на ответника СИМ карта,
чрез която да активира в мобилната му мрежа пренесения телефонен номер. Фактът на
предоставяне на СИМ картата, ведно със съответното мобилно устройство /„***”/, е
отразен в договора от 13.01.2017г., а и следва от съдържанието на приложенията към
процесните фактури, представляващо извлечение от автоматизираната система на
оператора за ползваните услуги. По този начин доставчикът е изпълнил задължението
си да осигури достъп на абоната до своята мобилна мрежа и до договорените
далекосъобщителни услуги /арг. чл. 23 б. „б” от ОУ/, което е породило насрещното
задължението на ответника да заплати дължимите за това месечни такси по уговорения
тарифния план, както и цената на допълнително използваните услуги, които не са
включени в него. Основанието за заплащане на абонаментни такси е сключеният
между страните договор, както е без значение за възникване на това задължение дали
абонатът реално е използвал включените в тарифния план услуги. След като същият
има осигурен достъп до мрежата на доставчика дължи заплащане на уговорената
абонаментна такса за срока на действие на договора. В случая стандартната месечна
6
такса по действащия през процесния период абонаментен план е в размер от 30, 99 лв.
с ДДС, но с оглед приложимата отстъпка от 20%, съгласно приложение от 16.10.2018г.,
възлиза на 20, 66 лв. без ДДС респ. 24, 79 лв. с ДДС. От заключението на изслушаната
ССчЕ и от представените по делото фактури се установява, че за периода 25.11.2018г. –
24.02.2019г. ответникът дължи три месечни абонаменти такси в общ размер на 74, 37
лв. с ДДС, както и сумата от 1, 80 лв. с ДДС такса входящ трафик при неплатено в срок
задължение. Заплащането на последната такса, произтича от приложимата към
договора ценова листа за абонаменти планове, която е част от договорното съдържание
на правоотношение между страните. С подписването на ценовата листа абонатът е
приел при предоставяне на включените в нея услуги да заплаща стойността им.
Услугата получаване на входящ трафик при забава в плащанията е услуга, която
оператора доставя на абоната съгласно на т. 9 б. „в” от ОУ, поради което последният
дължи нейната цена. От заключението на ССчЕ е видно, че общият размер на
задължението за такси по процесния договор, след отчитане на извършено плащане в
размер на 0, 17 лв., възлиза на 76 лв. Ответникът не твърди и не представя
доказателства за заплащането на тази сума, поради което тя се явява дължима от него.
На следващо място от събраните по делото доказателства категорично се
установява, че между страните по делото е възникнала валидна облигационна
обвързаност и по два договора за лизинг от 13.01.2017г. и от 16.10.2018г. Същите с
оглед на същественото си съдържание имат правната характеристика на договор за
оперативен лизинг по смисъла на чл. 342 ал. 1 ТЗ, при който лизингодателят се
задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Ищецът е изправна
страна по тези договори, тъй като е изпълнил основното си задължение да предостави
ползването на лизинговата вещ - мобилно устройство „***” съответно „***” за
уговорения между страните период. Фактическото предаване на лизинговите вещи от
лизингодателя на лизингополучателя не е спорно по делото, а и е удостоверено с
полагането на подпис от последния в съответствие с клаузата на чл. 4 от всеки от
договорите. Получаването на предметната престация по договора за лизинг е породило
задължението на ответника да заплаща дължимото от него възнаграждение под
формата на лизингови вноски в сроковете и размерите, уговорени между страните.
По всеки от процесните договори за лизинг дължимите от лизингополучателят
месечни вноски са 23 на брой, като по този от 13.01.2017г. лизинговата вноска е в
размер на 8, 99 лв., а по този от 16.10.2018г. в размер на 10, 99 лв. В случая от
ответника по първия договор се претендира една месечна вноска от 8, 99 лв., а по
втория общо 22 лизингови вноски в общ размер на 241, 78 лв. За тяхната дължимост е
без значение дали част от същите са падежирали към датата на депозиране на
заявлението в съда, а друга част са предсрочно изискуеми по смисъла на чл. 12 ал. 1 от
ОУ респ. дали последната е надлежно обявена, тъй като са вземания възникнали от
7
едно и също основание – договори за лизинг, чийто краен срок /13.12.2018г. респ.
16.09.2020г./ е настъпил към момента на приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция. Този факт следва да бъде съобразен на основание чл. 235 ал. 3
ГПК, въпреки че се касае за специалния установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1
ГПК /виж ТР № 8/02.04.2019г. по тълк.д. № 8/2017г. на ОСГТК, решение №
10/25.02.2020г. по т.д. № 16/2019г. и решение № 60009/02.06.2021г. по т.д. №
2891/2018г., двете на II т.о., ВКС/. В тази връзка по двата договора за лизинг
дължимите лизингови вноски възлизат общо на 250, 77 лв., като след приспадане на
признатото от ищеца плащане от 6, 19 лв. по фактурата от 25.03.2019г. /виж табл. 1
към заключението на ССчЕ/, това задължение на потребителя е в общ размер на 244, 58
лв. Последният, чиято е тежестта да докаже плащане на тази сума, нито твърди, нито
представя доказателства за изпълнение на това си задължение.
Останалите претендирани от ищеца вземания в общ размер на 332, 87 лв. имат
неустоечен характер и представляват форма на договорна отговорност на абоната,
поради неизпълнение на задълженията му по договора за мобилни услуги. Съгласно ТР
№ 1/15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК, на ВКС съдът следи служебно за
недействителността на клаузите за неустойка поради нарушаване на добрите нрави и
без да е релевирано възражение от страната, а случая такова е и изрично наведено.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато са нарушени принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските отношения, на
предотвратяване на неоснователното обогатяване. Неустоечната клауза ще е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, когато единствената цел за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая с допълнителното споразумение от 16.10.2018г. уговорената в договора
за мобилни услуги клауза за неустойка за предсрочното му прекратяване е
предоговорена, като съгласно р. IV т. 3 нейният размер не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти такси. Уговорена по този
начин отговорността на потребителя при предсрочно прекратяване на договора не
съвпада с обема на главното му задължение по него. Същият не дължи всички
абонаментни такси за първоначално предвидения срок, а отговорността му е
ограничена до трикратния им размер.
Така уговорена неустойката не нарушава принципите на добросъвестността и на
забраната за неоснователното обогатяване и съответства на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Вярно е, че мобилният
оператор след предсрочното прекратяване на договора може да възстанови
възможността си да предоставя мобилни услуги на други клиенти с освободения
мобилен номер, но това не значи, че не търпи загуби от прекъсване на конкретната
8
договорна връзка. Същият губи стойността на уговорената по нея авансово платима
абонаментна услуга за неопределен период, а евентуалното обвързване с друг клиент
може да е при по неизгодни условия. Нещо повече уговорена по този начин
неустойката разкрива типичната си санкционна функция, която като форма на
компенсация за вреди е допустимо да е по – голяма по размер от действителните
такива. По този начин същата ще представлява санкция за недобросъвестното отпадане
на договорната връзка и ще стимулира длъжника да се въздържа от неизпълнение, за да
се предпази от завишена икономическа тежест.
По тези съображения настоящият състав на ВТРС намира, че уговорената
неустоечна клауза по р. IV т. 3 от допълнителното споразумение от 16.10.2018г. не е
нищожна, поради накърняване на добрите нрави и валидно обвързва ответника.
Следователно същата може да породи действително вземане за кредитора, стига обаче
да са се осъществили всички елементи от фактическия й състав, очертан по волята на
страните. Необходимо условие за възникването й е прекратяване на договора за
мобилни услуги преди изтичане на първоначално определения срок било то по
инициатива на потребителя, било поради нарушение на задълженията му по
индивидуалния договор. Безспорно установено е по делото, че ответникът не е плащал
процесните абонаментни вноски, което представлява форма на неизпълнение на
задълженията му по договора. Същото на основание в чл. 19б б. „в” от ОУ дава право
на мобилния оператор едностранно да прекрати договора за мобилни услуги.
Доколкото не е уговорено различно, прекратяването на договора поради неизпълнение
на задълженията по него се подчинява на общите правила на чл. 87 ал. 1 ЗЗД за срок и
форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря
длъжника, включително неплащането на възникнали задължения през предварително
определен срок в договора е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87
ал. 1 ЗЗД. Сключването на процесния договор в писмена форма задължава кредитора
да извърши изявлението за прекратяването му в същата форма, като преди това даде
подходящ срок за изпълнение. За да породи действие това едностранно волеизявление
на ищеца, то следва да достигне до ответника /арг. чл. 14 ал. 1 ЗЗД/. Макар да се
твърди това, по делото не се доказа потребителят да е узнал волята на доставчика за
прекратяване действието на договора преди уговорения краен срок. С представената
покана за доброволно изпълнение от 27.03.2019г. се дава подходящ срок за изпълнение
на длъжника /10-дневен/ и се съдържа изявлението на доставчика, че при липсата на
такова договора ще се счита за прекратен. Не се доказа обаче това волеизявление да е
достигнало до адресата си. Представеното удостоверение не доказва връчване на
поканата, а единствено че е достигнала до адреса на потребителя. Нито в договора за
мобилни услуги, вкл. допълнителното споразумение, нито в приложимите ОУ,
страните са предвидили съобщенията между тях да се считат за връчени с достигане до
адреса им. Подобно фингирано връчване, което е изключение от общите правила,
9
предполага нарочното му уговаряне, а в случая такова липсва. Следователно
наличието на надлежно връчване на поканата предполага достигането й до адресата,
каквото в случая не се доказа. От друга страна представеното удостоверение не може
да служи като доказателство за връчване на процесната покана. В него е описана
покана с конкретен номер, какъвто липсва в представена по делото. Удостоверението е
издадено от управителя на пощенския оператор, който няма удостоверителни функции
относно доставяне на писма и пратки. Последното действие се доказва с нарочна
товарителница или известие за доставяне съставени от връчителя, който го е извършил.
По тези съображения настоящият състав на ВТРС намира, че ищецът не е упражнил
надлежно правото си да прекрати процесния договор преди изтичане на срока му. Този
резултат не може да бъде постигнат с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на
24.01.2020г., което макар да е депозирано в съда преди крайния срок на договора
/16.10.2020г./, няма характеристиката на отправено до длъжника волеизявление за
прекратяване на договорната връзка между страните. Това следва от едностранния
характер на заповедното производство и от факта, че на длъжника не се връчва препис
от заявлението, а от акта на съда /заповедта за изпълнение/. Съгласно трайната съдебна
практика подобна роля може да изиграе само исковата молба, тъй като препис от нея
се връчва на неизправната по договора страна, стига разбира се в нея кредиторът да се
позова на последиците от прекратяването му. С получаване на препис от исковата
молба ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на договорната
връзка, поради неизпълнение. В случая обаче препис от исковата молба е връчена на
ответника на 25.01.2021г., чрез назначения ми по реда на чл. 47 ал. 6 ГПК особен
представител, който факт е настъпил след изтичане на първоначалния срок на договора
за мобилни услуги – 16.10.2020г. Следователно по делото не се установи предсрочно
прекратяване на горепосочения договор, поради което в ползва на ищеца не е
възникнало претендираното вземане за неустойка в начисления размер от 97, 89 лв.,
равняващ се на сбора на три месечни абонаментни такси без ДДС.
По волята на страните /р. IV т. 3 б. „а” и б. „б”/ предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги поражда и вземанията на оператора за неустойка,
представляващи разликата между стандартната цена на мобилното устройство „***”
без отстъпка и преференциалната му цена по договора за лизинг от 16.10.2018г., както
и това, представляващо част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонамент. По вече изложените съображения, при липсата на надлежно упражнено
право за едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги, в полза на ищеца
не е възникнало вземане за неустойка в размер на дадената на абоната отстъпка от
цената на съответното мобилното устройство респ. от стандартната месечна
абонаментна такса. Следователно начислените за тях суми съответно в размер на 234,
98 лв. и на 20, 43 лв. не са дължими от ответника.
10
Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че предявените
искове следва да се уважат за сумата от 76 лв., представляваща стойност на дължими
абонаментни такси и такса спиране на достъп по фактури издадени в периода
25.12.2018г. – 25.04.2019г. и за сумата от 244, 58 лв. – общ размер на дължимите
лизингови вноски по процесните два договора за лизинг от 13.01.2017г. и от
16.10.2019г. Исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и доказани относно
вземанията за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в
размер на 97, 89 лв., за неустойка представляваща отстъпката от цената на мобилното
устройство „***” в размер на 234, 98 лв. и за неустойка, представляваща част от
стойността на ползваните отстъпки от месечния абонамент в размер на 20, 43 лв., като
неоснователни и недоказани.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски в общ размер на 895 лв.,
като с оглед уважената част от исковете същият има право на възстановяване от
ответника на сумата от 439, 08 лв. В заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковете, ответникът следва да понесе разноски в размер на 188, 88
лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. Т. Д., ЕГН:
********** с адрес в *** ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 345 ТЗ
СУМАТА от 76 лв. /седемдесет и шест лева/, представляваща обща стойност на
дължимите абонаментни такси и такса спиране на номер за периода 25.11.2018г. –
24.02.2019г. по договор за мобилни услуги от 13.01.2017г. за предпочетен номер
**********, изменен с допълнително споразумение от 16.10.2018г., както и СУМАТА
от 244, 58 лв. /двеста четиридесет и четири лева и 58 стотинки/ – общ размер на
дължимите лизингови вноски по договор за лизинг от 13.01.2017г. за мобилно
устройство „***” и по договор за лизинг от 16.10.2018г. за мобилно устройство „***”,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано датата на подаване на заявлението
в съда – 24.01.2020г. до окончателното им изплащане, за които суми има издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 54/29.01.2020г. по ч.гр.д. №
233/2020г. на ВТРС.
11
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6 против П. Т. Д., ЕГН: ********** с адрес в ***, искове с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 92 ал. 1 ЗЗД за приемане на
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 332, 87 лв.
/триста тридесет и два лева и 87 стотинки/ - общ размер на неустойката по раздел IV т.
3 от допълнително споразумение от 16.10.2018г. към договор за мобилни услуги от
13.01.2017г., от която – сумата от 97, 89 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване
равна на трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси, сумата от
234, 98 лв. – неустойка, представляваща разликата между стандартната цена на
мобилното устройство „***” без отстъпка и преференциалната му обща лизингова
цена по договора за лизинг от 16.10.2018г. и сумата от 20, 43 лв. - неустойка,
представляваща част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонамент,
КАТО неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П. Т. Д., ЕГН: ********** с адрес в *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, СУМАТА от 439, 08 лв. /четиристотин
тридесет и девет лева и 8 стотинки/, представляваща общия размер на направените в
исковото производство разноски, съразмерно с уважената част от иска, КАКТО и
СУМАТА от 188, 88 лв. /сто осемдесет и осем лева и 88 стотинки/, представляваща
сторените в заповедното производство разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 233/2020г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
12