№ 11
гр. *, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Гражданско дело №
20221840100858 по описа за 2022 година
Предявен е от М. Г. Р. срещу С. С. Р. иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за
прекратяване на сключения с акт №40/07.09.2022 г., съставен в гр. *, общ. *, обл.
Софийска, граждански брак между тях поради дълбокото му и непоправимо
разстройство .
Твърди, че с ответника са сключили граждански брак, от който нямат
непълнолетни деца, а имат едно пълнолетно дете. Поддържа, че преди години
отношенията са започнали да се влошават, съпрузите се разделили и не поддържат
отношения помежду си. Твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, че е
налице отчуждаване, охладняване, несходство в характерите, съпрузите живеят
разделени от много години и не се интересуват един от друг.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.
С молба от 03.01.2023г. ответникът заявява, че също желае бракът да бъде
прекратен, че повече от 6 години съпрузите са разделени и не поддържат връзка. Прави
искане да бъде върнато предбрачното фамилно име на другата страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
По иска с право основание чл. 49, ал. 1 СК
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска
развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбоко разстройство е
1
налице, когато между съпрузите липсва взаимност, доверие и уважение. Непоправимо
разстройство е, когато не може да се преодолее отчуждението и не могат да се
възстановят нормалните отношения между съпрузите. За да бъде уважен предявеният
иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които се е
достигнало до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и вината на
ответника.
От удостоверение за сключен граждански брак се установява, че страните са
сключили такъв помежду си на 07.09.2022г..
От удостоверение за раждане се установява, че страните имат дете, което е
пълнолетно към момента на предявяване на иска.
От показанията на свидетеля *, племенница на ищеца, преценени по реда на чл.
172 ГПК, се установява, че от много години страните са разделени, не живеят заедно и
не поддържат контакт..
При така изяснените правнорелевантни обстоятелства съдът приема за
установени по безспорен начин по делото- по правилата на пълно и главно доказване
(арг. чл. 154, ал. 1 ГПК). материалноправните предпоставки, обуславящи възникването
на спорното право, а именно, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
В случая с оглед обстоятелството , че отношенията между съпрузите са трайно
влошени, същите не живеят заедно и не поддържат контакт помежду си съдът приема,
че брачните отношения между тях са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им
е изчезнало чувството за близост, общност и единство, както и желание за полагане на
общи грижи за семейството и дома. Страните са престанали да поддържат нормални
семейни отношения, основани на любов, разбирателство и взаимно уважение. Бракът
им вече е изпразнен от съдържание и запазването на формалното му съществуване не е
в интерес на съпрузите. Ето защо бракът между страните следва да бъде прекратен
поради дълбоко му и непоправимо разстройство на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на развода, съдът се
произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е
поискал това. В случая такова искане не е направено.
По искането с правно основание чл. 53 СК:
Направено е от ответника искане с правно основание чл. 53 СК за
възстановяване на фамилното име на ищеца преди брака- *. Това искане е
недопустимо. Съгласно чл. 53 от СК след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак. Граматическото тълкуване на разпоредбата води до
извод, че такова искане може да бъде направено единствено от променилия името си
съпруг. В Решение № 245/ 17.05.2012г. по гр.дело №1058/2011 г., ВКС е прието, че
2
“Новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята
на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака. Предвид
изложеното нормата на чл.53 СК следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел
името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване
на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име.“. В този
смисъл съдът намира, че искане по чл. 53 от СК направено от другия съпруг, който не е
променил името си, е недопустимо. Следователно искането следва да бъде оставено без
разглеждане като изхождащо от лице, което няма процесуална легитимация.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и по аргумент от чл. 78 ал. 1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски за държавна такса в
размер на 25 лв.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати 20 лв.,
представляваща окончателна държавна такса за прекратяване на брака в минимален
размер.
Неоснователно е искането ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските за адвокатско възнаграждение. Съгласно т. 1 на ТР 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС основателността на претенцията за разноски е предпоставена от доказването на
реалното им извършване посредством удостоверителното изявление на страните,
инкорпорирано в договора, че уговорената парична сума е реално предадена. За да е
доказана претенцията за разноски е възможно, но не е задължително това изявление да
е отразено върху съглашението, сключено между довереник и доверител за
извършването на правна услуга. Достатъчно е наличието на разписка, която може да е
съставена наред или след сключването на договора. Това е така, защото не съществува
изискване за страната, въведено със закон или изведено по тълкувателен път, да
изпълни произтичащото от договора за правна помощ парично задължение в деня на
сключването му.
За да бъдат признати разноските по чл. 78, ал. 1 ГПК е достатъчно плащането
да бъде извършено, респ. доказателството за релевантния факт да бъде съставено
до деня, в който искането за разноски се преклудира (Определение № 148 от
29.03.2016 г. по ч. гр. д. № 1101 / 2016 г. на ВКС, 4-то гр. отделение).
В конкретния случай представителната власт на адвоката произтича от
представеното по делото пълномощно (л. 7 от делото). Липсват, обаче, доказателства
както за конкретно уговорено адвокатско възнаграждение, така и за реално плащане на
такова в полза на посочения адвокат.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49 СК сключения граждански брак между М.
Г. Р., ЕГН **********, и С. С. Р., ЕГН **********, за който е съставен акт за
граждански брак №40/07.09.2002 г., съставен в гр. *, общ. *, обл. Софийска.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК С. С. Р., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС-
* сумата от 20лв., представляваща окончателна държавна такса за прекратяване на
брака.
ОСЪЖДА С. С. Р., ЕГН **********, да заплати на М. Г. Р., ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 25лв. за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО в тази част може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното от ответника искане с правно
основание чл. 53 СК за възстановяване на фамилното име на ищеца преди брака, като в
тази част ПРЕКРАТЯВА гр.д..№ 858/2022 г. по описа на РС *. В прекратителната
част Решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба
пред СОС в едноседмичен срок от връчването му на ответника.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4