№ 318
гр. Враца, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20231420200834 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителите **** чрез адв.Д.Лалев против Наказателно
постановление № 002806 от 31.07.2023 г., издадено от директора на Регионална
дирекция на Комисия за защита на потребителите за областите Видин, Монтана и
Враца, с което на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД за нарушение на чл.68в вр. чл.68г, ал.4
вр. чл.68д, ал.1, пр.1 ЗЗП /Закона за защита на потребителите/ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 25000.00 лева на
основание чл. 210а ЗЗП,
С жалбата се излагат съображения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Твърди се, че не е налице твърдяното в наказателното
постановление административно нарушение. Поддържа се, че атакуваното НП е
издадено при неотчитане на обстоятелството, че търговците имат нормативно
задължение да се въздържат от премахването на етикетите, поставени върху стоките от
съответния производител и търговците нямат право да отстраняват или да променят
етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя,
ако с това свое действие ще подведат потребителите. Поддържа се, че жалбоподателят
няма задължение да предлага за продажба двата артикула на цената /препоръчителна
или не/, обозначена върху опаковката на стоката от съответния производител. Твърди
се още, че по отношение на продуктите краве сирене „Тракийка" и краве сирене
„Боженци", търговецът е поставил по един етикет за всеки артикул и този етикет е
обозначавал реалната цена за единица мярка - килограм от тези артикули, спрямо която
съответните разфасовки са били таксувани на каса в магазина при определянето на
продажната цена, която потребителите са заплащали за артикулите. На следващо място
се твърди, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно
наложеното с атакуваното наказателно постановление наказание.
1
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на издаденото НП.
Страните по делото претендират присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността и
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, намери че са налице
основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
С Констативен протокол № К-2742222/16.03.2023 г. длъжностни лица на РД при
КЗП направили проверка в търговски обект – магазин 812, находящ се в гр.Враца,
ул.Кръстьо Бързаков №14А, като в хода на проверката установили, че на 16.03.2023 г.
търговецът "Билла България" ЕООД в стопанисван от него търговски обект - магазин
812, находящ се в гр. Враца, ул. „Кръстьо Бързаков" № 14А предоставя невярна и
подвеждаща информация, относно продажната цена на предлагани за продажба стоки -
краве сирене „Тракийка" и краве сирене „Боженци", предварително опаковани от
производителя с определен от него грамаж и посочена продажна цена върху
опаковката, които при маркиране на касата се продават на по- висока продажна цена.
Констатирано било, че по този начин търговецът използва нелоялна заблуждаваща
търговска практика по смисъла на Закона за защита на потребителите.
По време на проверката били маркирани на касата следните стоки: краве сирене
„Тракийка" с нетно тегло 0.670 кг, с поставена върху опаковката от производителя
цена за единица мярка /килограм/ 8.99 лв. и продажна цена 6.02 лв. На рафта, пред
стоката бил поставен етикет от търговеца с обозначена друга цена за единица мярка
10.99 лв./кг. При маркиране на касата на разфасовката с тегло 0.670 кг бил издаден
касов бон с продажна цена 7.36 лв., изчислена върху поставената от търговеца цена за
единица мярка 10.99 лв./кг. Цената, на която се маркирала стоката на касата била по-
висока от продажната цена, обявена върху опаковката от производителя 6.02 лева.
Установено било, че търговецът не е обозначил действителната продажна цена, поради
което поставената върху етикета продажна цена въвеждала в заблуждение
потребителите.
Било маркирано и краве сирене „Боженци" с нетно тегло 356 грама, с поставена
върху опаковката от производителя цена за единица мярка /килограм/ 15.99 лв. и
продажна цена 5.69 лв.По отношение на това сирене на рафта пред стоката бил
поставен етикет от търговеца с обозначена цена за единица мярка 21.49 лв./кг. При
маркиране на касата на разфасовката с тегло 356 грама бил издаден касов бон с
продажна цена 7.65 лв., изчислена върху поставената от търговеца цена за единица
мярка 21.49 лв./кг. Цената, на която се маркирала стоката на касата била по-висока от
продажната цена, поставена върху опаковката от производителя 5.69 лв. Търговецът не
бил обозначил действителната продажна цена, поради което поставената върху етикета
продажна цена въвеждала в заблуждение потребителите.
Установено било, че търговецът използва нелоялна заблуждаваща търговска
практика, като на 16.03.2023 г. предлага за продажба на потребителите в обекта стоки:
краве сирене „Тракийка" с нетно тегло 0.670 кг с поставена върху опаковката от
производителя продажна цена 6.02 лв., която на касата се маркирала на по-висока
2
продажна цена 7.36 лв. и краве сирене „Боженци" с нетно тегло 356 грама с поставена
върху опаковката от производителя продажна цена 5.69 лв, която на касата се
маркирала на по-висока продажна цена 7.65 лв. Маркираната на касата по-висока
продажна цена се изчислявала на база поставената от търговеца пред стоките по-
висока цена за единица мярка /килограм/, и именно тази реална продажна цена е
трябвало да обозначи върху стоките. Констатирано било, че предоставената по този
начин информация за продажните им цени е невярна и въвежда, или е в състояние да
въведе в заблуждение средния потребител и има, или е възможно да има за резултат
вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на тази
практика.
Въз основа на констатираното нарушение е съставен АУАН №2806/21.04.2023
г. от актосъставителя П. П.–старши инспектор в КЗП, РД за областите Видин, Монтана
и Враца, а впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно постановление №
002806 от 31.07.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция на Комисия за
защита на потребителите за областите Видин, Монтана и Враца, с което на „БИЛЛА
БЪЛГАРИЯ" ЕООД за нарушение на чл.68в вр. чл.68г, ал.4, вр. с чл.68д, ал.1 пр.1 ЗЗП
е наложена имуществена санкция в размер на 25000.00 лева на основание чл. 210а ЗЗП.
Съдът намира, че приетото за установено в АУАН и НП изцяло кореспондира с
действителната фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Гласните доказателства са
събрани, чрез разпита на актосъставителя, чиито показания съдът приема за обективни,
достоверни и кореспондиращи на останалия събран по делото доказателствен
материал.
Приетите и приложени по делото писмени доказателства подробно и
изчерпателно обективират извършените действия по проверка и констатациите на
контролните органи, като в т.ч. са: Констативен протокол №2742240/24.04.2023 г.;
Констативен протокол № 2742222/16.03.2023 г.; Заповед №771/13.10.2022 г.; Заповед
№129/30.06.2022 г. на председателя на председателя на КЗП; Наказателно
постановление №002806 от 31.07.2023 г., издадено от директора на Регионална
дирекция на Комисия за защита на потребителите за областите Видин, Монтана и
Враца; АУАН №002806/21.04.2023 г.; касови бонове от 16.03.2023 г. издадени от
„БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В посочените доказателствени материали не са налице
противоречия, същите еднопосочно и взаимодопълващо се разкриват фактическата
обстановка, посочена по-горе, поради което и съдът изцяло ги кредитира.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Не е спорно по делото, а и от приложените по делото Заповед №771/13.10.2022
г. и Заповед №129/30.06.2022 г. на председателя на КЗП се установяват
компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.
Така изложените фактически положения, при които е осъществен съставът на
изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания
доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени
приложените по делото доказателства, тъй като всички те са обективни, логични,
непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
Съдът приема, че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, а
наказателното постановление е издадено от компетентен орган и компетентно
3
длъжностно лице. В наказателното постановление е посочена заповедта и номера, с
която са упълномощени и същите са приложени като доказателство по делото.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на наказателно постановление.
Същото отговаря изцяло на изискванията на чл.57 ЗАНН, посочени са всички факти и
обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение, правилно е
приложен материалният закон. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са
изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна
норма. Посочени са всички правнорелевантни обстоятелства във връзка с извършеното
нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни
признаци от обективна страна. Правилно е квалифицирано деянието, с оглед
текстовото му описание, посочена е дата и място на нарушението, както и неговия
извършител. Посочена е и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Следователно административното
обвинение е ясно и точно формулирано, както от фактическа така и от правна страна.
Изложената фактическа обстановка е в пълно съответствие с правната квалификация
на нарушението и с правното основание за налагане на имуществена санкция.
Актът е съставен в отсъствието на нарушителя.
Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителят е възможно в хипотезата на
чл.40, ал.2 от ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда възможност за съставяне на
акта в отсъствие на нарушителя, ако последният е бил "поканен за съставяне на акта"
или „не може да бъде намерен”. Текстът на разпоредбата означава, че
актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат
на извода за извършено административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя
за съставяне на акта. Само при наличието на надлежно връчена покана, ако
нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие
ще попадне в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Видно от събраните по делото
доказателства жалбоподателят с писмо от 12.04.2023 г. и връчено на 13.04.2023 г. е
бил поканен за съставяне на АУАН, като е посочено, че в случай на неявяване АУАН
ще бъде съставен на основание чл.40, ал.2 ЗАНН. Отделно от това съставения Акт
№002806/21.04.2023 г. е връчен на основание чл.233, ал.4 ЗЗП на представител на
жалбоподателя - **** лице в трудовоправни отношения с жалбоподателя,
удостоверено с Констативен протокол № К-2742240/24.04.2023 г.
При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и
материалният закон.
Съгласно чл.68в ЗЗП забраняват се нелоялните търговски практики, а според чл.
68г, ал. 4 ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по
чл.68д-68к. Според чл.68д, ал.1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато
съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв
начин, включително чрез цялостното представяне, заблуждава или е в състояние да
въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е
фактически точна, относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за резултат
или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би
взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение
на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна
4
форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки
отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата.
Според §13, т.23 ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие,
поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и
маркетинг, от страна на търговец към потребителя“. Разпоредбата на чл.68г, ал.1 ЗЗП,
предвижда, че за да е нелоялна дадена търговската практика, следва да е налице
предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална
компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е
насочена. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от
техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно
използването на такава. Съгласно чл.68г, ал.4 ЗПП, нелоялни са и заблуждаващите и
агресивните търговски практики по чл.68д - 68к от ЗЗП. Дефиницията на заблуждаваща
търговска практика се съдържа в разпоредбата на чл. 68е, ал.1 от ЗЗП, която гласи, че
такава е налице когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид
всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното
средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация,
необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на
търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до
вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без
използването на тази търговска практика. Съгласно ал.2 от същата разпоредба,
заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки
предвид елементите по ал.1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла
на ал.1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я
предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска
търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да
има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не
би взел без използването на търговската практика.
В случая върху опаковката на продукта краве сирене „Тракийка" с нетно тегло
0.670 кг била поставена цена от производителя за единица мярка /килограм/ 8.99 лв. и
продажна цена 6.02 лв. На рафта пред стоката бил поставен етикет от търговеца с
обозначена друга цена за единица мярка 10.99 лв./кг. При маркиране на касата на
разфасовката с тегло 0.670 кг бил издаден касов бон с продажна цена 7.36 лв.,
изчислена върху поставената от търговеца цена за единица мярка 10.99 лв./кг. като в
случая цената, на която се маркирала стоката на касата била по-висока от продажната
цена, обявена върху опаковката от производителя 6.02 лева.
На следващо място върху опаковката на краве сирене „Боженци" с нетно тегло
356 грама, била поставена от производителя цена за единица мярка /килограм/ 15.99
лв. и продажна цена 5.69 лв., а на рафта пред стоката бил поставен етикет от търговеца
с обозначена цена за единица мярка 21.49 лв./кг. При маркиране на касата на
разфасовката с тегло 356 грама бил издаден касов бон с продажна цена 7.65 лв.,
изчислена върху поставената от търговеца цена за единица мярка 21.49 лв./кг., при
което цената, на която се маркирала стоката на касата била по-висока от продажната
цена, поставена върху опаковката от производителя 5.69 лева.
При това положение търговецът не е обозначил действителната продажна цена
за съответната разфасовка от продуктите краве сирене „Боженци" и краве сирене
„Тракийка", поради което поставената върху етикета продажна цена въвежда в
заблуждение потребителите. Посочената цена за разфасовка съответно за краве сирене
5
„Боженци" с нетно тегло 356 гр, - 5.69 лв. и за краве сирене „Тракийка" с тегло 0.670 кг
- 6.02 лв., всъщност по твърдения на търговеца била цената от производителя за
разфасовка. Въпреки, че на касата за съответната разфасовка от продукта е изчислена
цената за килограм, определена от търговеца, на практика въвежда в заблуждение
потребителя по отношение на действителната продажна цената на съответната
разфасовка от продукта. Това е така, тъй като на касата действителната продажната
цена на съответната разфасовка от краве сирене „Боженци” с нетно тегло 356 грама
излизала на 7.65 лв., вместо поставената на разфасовката от 5.69 лв. и на краве сирене
„Тракийка” с нетно тегло 0.670 кг излизала на 7.36 лв., вместо поставената на
разфасовката продажна цена 6.02 лв. Представената информация за продажната цена
на разфасовката върху двата вида сирене, създава впечатление у средния потребител,
че именно това е обявената цена на предлаганата стока. Несъответствието в обявените
цени несъмнено е въвеждало в заблуждение потребителите и е могло да повлияе на
решението им да закупят предлаганата стока, поради което следва да се приеме, че
представлява нелоялна търговска практика. Ето защо, предоставената информация е
невярна и подвеждаща от една страна. А от друга страна, предоставянето на тази
невярна информация на потребителите е възможно да има за резултат вземането на
търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази
търговската практика. Именно за формирането на това търговско решение,
предоставяната от търговеца невярна информация за цената на стоката може да окаже
съществено влияние.
Налице е непосредствена връзка между етикета и стоката, доколкото е поставен
върху опаковката, с което е пряко предназначен да информира потребителите за
цената. Поставянето на етикет за цената на стоката представлява действие на
търговеца, свързано с предлаганата от него стока, насочено към потребителя, поради
което е налице търговска практика по смисъла на §13, т. 23 ДР на ЗЗП, т. е. налице е
първият елемент от фактическия състав (търговска практика, свързана с предлагането
на стока). В настоящият случая се установи, че действителната продажна цена на двата
вида сирене е по-висока от поставената върху разфасовката, поради което търговецът е
следвало да постави действителната продажна цена в магазина за съответната
разфасовка, такава каквато е при маркиране на стоката на касата.
В тази връзка е налице несъответствие между обозначената цена върху етикета
на опаковката и действителна цена на продукта, с което на потребителите се
предоставя невярна и подвеждаща информация, относно цената. По тези съображения
тази търговска практика съдържа невярна информация, която е подвеждаща за
потребителя. Средният потребител на хранителни стоки е разумен и средно
информиран гражданин, притежаващ критично отношение към информацията, която
му се предоставя. Продажната цена има съществено значение при предлагането на
стоката, а потребителят се информира за нея от изложеното на етикета. Потребителят
следва да има цялата - вярна и точна информация за цената на продукта, за да може да
направи своето решение, дали да извърши покупка или не. Обсъжданата категория
продукти се предлага в повечето магазини, продаващи хранителни стоки, поради което
цената е един от факторите, мотивиращи потребителите да вземат решение за
закупуването им. Именно по-ниската цена би мотивирала средния потребител да
закупи продукта и съответно да вземе своето решение, въз основа на обявената
подвеждаща цена. В процесния случай потребителят е привлечен от по-ниската цена
на предлагания продукт за разфасовка по грамаж, което го подтиква да вземе решение
да закупи продукта, като реално заплаща по-висока цена. По този начин обсъжданата
6
търговска практика променя или е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител, тъй като е довела намаляване способността на
потребителя да направи информиран избор, което се е отразило в неговото търговско
решение, чрез покупка на стоката, която вреда за потребителя не би настъпила при
липсата на обсъжданата търговска практика. В тази връзка невярното представяне на
информация за цената е възможно да има за резултат вземането на търговско решение,
което потребителят не би взел без използването на търговската практика, т.е. същият
не би закупил стоката, ако знае действителната цена. От средния потребител не може
да се очаква да сравнява всеки от двата етикета (на щанда и на опаковката) и да
предполага наличието на противоречие в етикетите при вземането на своя избор за
закупуване на стоката. Горното налага извод, че е осъществен общият фактически
състав на нелоялната заблужаваща търговска практика по чл.68д, ал.1, предл. първо
ЗЗП, а такава практика според чл.68в вр. чл.68г, ал.4 ЗЗП е забранена. Верността на
информацията е обективен факт – цената или е тази, която е обявена, или е различна от
обявената. Фактическият състав на нарушението по чл.68д, ал. 1 ЗЗП не съдържа
субективен елемент. Субективното отношение на търговеца към заблуждаващата
практика е ирелевантно. За заблуждаващата търговска практика е относим обективният
факт дали е представена невярна и заблуждаваща информация, а не какви са мотивите
и подбудите на търговеца, респ. какво е неговото субективно отношение към
практиката. Оспореният акт съответства и на целта на закона, а именно да се осигури
защита на икономическите права на потребителите при покупка на стоки, когато се
използват нелоялни търговски практики – арг. чл.1, ал.2, т. 3 ЗЗП. В тази връзка чл.68в
ЗЗП императивно забранява използването на нелоялната търговска практика, поради
което оспорваната заповед има за цел нейното преустановяване. По този начин се
ограничава противоправното поведение и неговите вредни последици, което се постига
чрез забраната за използване на нелоялната заблужаваща търговска практика в бъдеще.
В случая не се касае за малозначителност. При прилагането на процесната
принудителна административна мярка, органът отчита нелоялното търговско
поведение, а не проверените количества или наличието на системност при
заблужаването.
В случая е неприложим чл.28 ЗАНН, доколкото не са налице обстоятелства,
които да говорят за по-ниска степен на обществена опасност на деятелността на
жалбоподателя от типичните нарушения от този тип.
В същото време, съдът намира жалбата за основателна в частта, относно
алтернативното искане, касаещо размера на наложената санкция.
Нормата на чл.210а от ЗЗП регламентира, че за нарушение на чл.68в, чл.
68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 27 и чл. 68к, т. 3 - 6 на виновните лица се налага глоба
в размер от 1000 до 30 000 лева, а на едноличните търговци и юридическите лица -
имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лева.
Доколкото извършеното административно нарушение е за първи път и по делото
няма данни за други влезли в сила НП за нарушения от този вид, а и видно от
атакуваното НП нарушението е първо по вид, съдът намира, че в случая имуществената
санкция следва да бъде намалена над минимално предвидения законов размер и под
средния, а именно в размер от 10 000.00 /десет хиляди/ лева.
С оглед гореизложеното, съдът счита въззивната жалба за частично основателна,
тъй като извършването от обективна страна на административното нарушение по ЗЗП
от жалбоподателя се доказа безспорно и категорично, като при издаването на НП са
7
спазени изискванията на материалния и процесуалния закон, но НП следва да бъде
изменено, като бъде намален размера на наложената имуществена санкция на десет
хиляди лева.
При този изход на делото и предвид претендираните разноски от АНО, следва на
основание чл.63д, ал.4 ЗАНН дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати
на АНО разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Врачанският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №002806/31.07.2023 г., издадено от
директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД КП при КЗП В
ЧАСТТА, с която на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********* на основание
чл.210а ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 25000.00 лева, КАТО НАМАЛЯВА размера на наказанието на 10000.00 /десет
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
********* да заплати на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД КП при КЗП
сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Враца по реда на гл.XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8